Тревожността при подрастващите е нарастващ проблем за много родители и педагози. Тъй като натискът на заобикалящата ни среда разширява обхвата си в живота дори на най-младите сред нас, изключително важно е да разберем как да помогнем на децата да се ориентират и да смекчат чувството на тревожност. Ето защо днес решихме да поговорим малко повече за това как да разпознаете първите признаци на безпокойство у децата, но също така споделихме и различни стратегии за справяне с този проблем.

Разпознаване на тревожността при малки деца

Децата, особено тези под 5-годишна възраст, може да нямат богатия езиков ресурс, с който да изразят безпокойството си. Вместо това те често показват емоционалното си състояние посредством поведението. Ето някои често срещани признаци на тревожност при малки деца:

1. Промени в поведението: Внезапни промени в моделите на сън или хранене, повишена честота на избухванията, привързаност или отдръпване от социални взаимодействия могат да бъдат признак на повишено безпокойство.
2. Физически симптоми: Честите главоболия, стомашни болки или оплаквания от неразположение без ясна медицинска причина могат да бъдат физически прояви на тревожност. Забележете, че тези болки са почти винаги на едно и също място в тялото и в сходни моменти и/или ситуации.
3. Регресивно поведение: Децата могат да се върнат към по-ранни етапи на развитие, като смучене на палец, напикаване в леглото, изпускане през деня или нужда от утешителен предмет.

1. Прекомерно безпокойство: Постоянно безпокойство за неща, които е малко вероятно да се случат или не са под техен контрол, като здравето на членовете на семейството или природни бедствия. Често може да се прояви като склонност към доминиране и влизане в поведенчески модел, характерен за по-напреднала възраст.

Признаци на тревожност при по-големи деца :

• По-големите деца, които могат да изразят преживяванията си с думи, могат да заявят своите притеснения, но все пак това не е най-честият сценарий. Можете отново да наблюдавате емоционални и поведенчески прояви като затваряне за околните, предпочитания да останат сами, чести избухвания без видима причина. Не е изключен вариант, в който и по-големи деца да регресират и да се върнат към по-ранни навици, да потърсят любимите си детски играчки и или да търсят повече вниманието и помощта на родителите са за неща, които отлично умеят сами.

Стратегии за избягване на безпокойството

Предотвратяването на тревожност при малки деца включва създаване на подкрепяща и стабилна среда. Ето някои ефективни стратегии:

●      Установете рутина в ежедневието на детето

Последователните ежедневни процедури осигуряват усещане за сигурност. Редовните часове на хранене, лягане и дейности помагат на децата да знаят какво да очакват, намалявайки безпокойството. Подгответе децата за промени и преходи, като им обясните какво ще се случи след това. Използването на визуален график може да им помогне да разберат и предвидят промените. Можете да използвате техники за т.нар. “транзиции” – когато детето не е готово да премине към следващата дейност за деня, опитайте да “пренесете” сегашната му дейност към следващата. Например ако детето се е заиграло с нещо много интересно, може да е добра идея да вземе тази играчка в колата и да се раздели с нея малко по-късно.

●      Насърчавайте емоционалното изразяване

Насърчавайте децата да говорят за чувствата си. Използвайте език, подходящ за възрастта, и потвърждавайте емоциите им. В ежедневието можете да включите също книги и играчки, за да научите децата на различни емоции и здравословни начини за изразяването им. Това ще толерира усещането за споделеност и разбиране. Не забранявайте емоции – няма лоши емоции. Подкрепете децата в тъгата, гнева, разочарованието като покажете, че е нормално и човешко да се чувстват по този начин. Ако забележите, че детето проявява неприемливо поведение в резултат на дадена емоция, отделете следващите няколко дни в обучение какво може да се прави в такъв момент вместо да забраните самото чувство.

●      Модел на спокойно поведение

Децата се учат чрез наблюдението на възрастните около тях. Ето защо е важно вие самите да показвате спокойно и уравновесено поведение, особено в стресови ситуации. Това е от особена важност не само в семейната среда, но и в рамките на яслата или детската градина. Децата са онова, което виждат, и затова е добре всички ние да сме добър пример за тях. А когато все пак преминавате през стресов за вас момент и смятате, че е имало по-добър начин за справяне, можете да споделите с тях (съобразявайки се с възрастта им) без да навлизате в неподходящи и ненужни за детето подробности.

●      Насърчавайте навиците за здравословен начин на живот

Редовната физическа активност спомага за намаляване на тревожността. Насърчавайте игрите на открито и дейности, които позволяват на децата да изразходват енергия. Ако детето ви не е много социално, заложете на допълнителни ресурси като велосипед или тротинетка. Така ще бъдете сигурни, че детето ще има прекарано време във физическа дейност навън. Игрите сред природата осигуряват незаменима сетивна стимулация, която допринася за доброто емоционално развитие.

Уверете се, че децата имат балансирана диета и достатъчно сън. И двете са от решаващо значение за емоционалната регулация. Изключете приема на всякакви вредни храни, които по биохимичен път биха довели до увеличаване на нивата на стрес и тревожност в подрастващия организъм.

●      Ограничете излагането на стресори

Наблюдавайте и ограничавайте излагането на медии, особено съдържание, което е насилствено или тревожно, в това число и новинарските емисии. Внимавайте за стреса, който може неволно да предадете на детето си. Телевизор, вкл

3,ючен като фон, често се оказва източник на тревожна за децата информация, тъй като те чуват, макар и неволно, съдържание, за което далеч не са готови.  Потърсете подкрепа, ако се чувствате претоварени или смятате, че средата около подрастващите е такава.

Кога да потърсите професионална помощ?

Не всичко зависи от вас и въпреки всички усилия, някои деца все още могат да изпитват значителна тревожност. Стресът е част от живота и работата на родителя е не да го ограничава, а да подкрепи детето си и да му помогне да бъде по-устойчиво на стрес. Ако тревожността на вашето дете пречи на ежедневието му или изглежда неконтролируема, може би е време да потърсите професионална помощ. Детски психолози или педагози, психомоторни и невро-двигателни специалисти  могат да предоставят специализирана подкрепа и стратегии, съобразени с нуждите на вашето дете.

Но какво можете да очаквате от тази допълнителна подкрепа и дали тя ще бъде достатъчна? Можете да очаквате подкрепа по две направления. От една страна Специалистите по психично здраве имат опит в диагностицирането и лечението на тревожни състояния и разстройства при деца. Те могат да работят пряко с детето с цел усвояване на нови стратегии за справяне и трансформиране на тревожните преживявания.

От друга страна те могат да предложат насоки и подкрепа и за самите родители, като им помагат да разберат как най-добре да подкрепят детето си през ефективно и уважително общуване. С допълнителна подкрепа децата могат да научат специфични умения и стратегии за ефективно управление на безпокойството, като подобрят цялостното си благосъстояние и функциониране. Проследяването на семейната динамика е една от първите стъпки в процеса на подкрепа на тревожно дете.

Тревожността при подрастващите може да бъде предизвикателство, но с правилните стратегии може да се управлява ефективно. Създаването на стабилна, подкрепяща среда и насърчаването на отворена комуникация са ключови стъпки в подпомагането на децата да развият здравословни механизми за справяне с подобни чувства. С помощта на родителите и педагозите може значително да се намали въздействието на тревожността върху живота на малките деца, помагайки им да се превърнат в устойчиви и уверени личности.