Какво е „Дупката“?

Варненци наричат това място „Дупката“ от дълги години. Това е парцел с обща площ 3,8 дка в идеалния център на Варна – на бул. Княз Борис I. От тези 3,8 дка, Община Варна в момента притежава 2,9 дка, но на много висока цена – буквално и преносно. Историята не „Дупката“ е заплетена и дълга, а до ден днешен нейното бъдеще остава неясно.

1950 г. – какво е имало на мястото на „Дупката“?

Както на повечето места в района, на това място е имало красиви сгради. Булевард Княз Борис I, който тогава е бил булевард Ленин, е бил една от най-красивите улици на Варна. Някои от коренните жители на Варна може все още да си спомнят магазина „Родна индустрия“ – той се е намирал на ъгъла с улица Батенберг.

Снимка: Идея за Варна

1981 г. – зелена площ

През тази година архивите показват проект, който е предвиждал създаване на парково пространство с фонтан. За този проект е трябвало да бъдат съборени част от красивите сгради – за да може да има достатъчно място за отдих за варненци. Този проект обаче не успява да бъде осъществен до край.

Снимка: Идея за Варна

Снимка: Идея за Варна

1986 г. – първоначалната идея зад „Дупката“

Превръщането на проекти за зелени площи в такива за търговски площи не е запазена марка на днешната реалност. През 1986 г. се появява нов проект, който предвижда на това място да бъде изграден Търговски дом, вдъхновен от успеха на ЦУМ в София. Започва реализация на проекта, събарят се няколко ценни сгради за града, изкопава се дълбока дупка за строежа, но през 1989 г. се налага всички дейности бързо да се преустановят.

По същото време се изгражда и автомобилния тунел Шипка и по време на строежа са открити две крепостни стени от античен Одесос. От Националния институт за паметници на културата се създава комисия. Тя излиза с позицията за съхраняване на древните останки, тъй като те са уникални за Варна. Точно това е и причината толкова дълго време тази дупка да зее в сърцето на града – тя остава в рамките на археологически резерват „Античен град Одесос“.

1994 г. – акционерно дружество „Търговски дом“

През 1994 г. е и следващият опит за реализация на проекта върху този парцел за 4-етажен магазин. Учредява се дружеството „Търговски дом“, в което Община Варна държи 45% от акциите и участва с правото си на собственост върху мястото. С участие от 55% в дружеството е държавната фирма „Лазур“ – тя участва с апортна вноска за строително-монтажни работи.

Парцелът първоначално е от 3,8 дка, но се оказва, че в границите му има национализиран имот (след 9 септември). Наследниците на този имот се борят много години да си го върнат по съдебен ред, като накрая се увенчават с успех – тези 900 кв. м. са извадени от капитала на акционерното дружество „Търговски дом“.

2004 г. – 26% по-малко

През тази година се случва нещо немислимо. Тъй като е взето решение за увеличаване на капитала на дружеството „Търговски дом“, Община Варна трябва да внесе само 6 680 лв., за да запази своя дял от 45%. Е, това се случва, но с твърде голямо забавяне – след крайния срок. По този начин общината губи цели 26% от дружеството. По този начин компанията на Георги Геров „ЦУМ“ АД придобива тези 26%, като най-голям акционер остава „Лазур“. Фирмата е приватизирана няколко години по-рано и вече е с друго име – „Феста холдинг“.

2006 г. – „ЦУМ“ АД като основен играч

2006 г. е една от повратните за „Дупката“. През пролетта бордът на директорите обезсилва акциите на общината, след което Геров ги изкупува. Той купува и акциите на „Феста холдинг“. След това Георги Геров предлага сделка на Община Варна – да върне всичките 70 000 акции в „Търговски дом“, но да бъде създадено ново дружество, което да отговаря за построяването на търговски център на това място. В това ново дружество идеята е „ЦУМ“ АД да притежава 75%, а „Търговски дом“ – 25%.

В края на годината Георги Геров прави дарението на акциите и казва, че строежът ще започне през пролетта на 2007 г. Сумата на този проект е между 15 и 20 млн. евро, като сградата трябва да бъде на 7 етажа. Проектът не започва изпълнението си навреме, а както знаем, малко по-късно започва световната финансова криза. Строителството върху „Дупката“ отново е замразено безсрочно.

2013 г. – „Не се вижда = няма проблем“

През 2013 г. алеята изрично се обособява като пешеходна, започват големи ремонти, а множеството бараки и магазинчета биват разчистени. „Дупката“ е скрита с рекламни пана, които се виждат и до днес. От тогава до днес, там има платен паркинг, който често е и препълнен през уикендите. През тази година започват преговори между държавата и Геров за откупуване на парцела.

2016 г. – лъч „надежда“

Когато Община Варна придобива от държавата 29% от акциите в дружеството „Международен панаир Пловдив“, варненци са изпълнени с надежда. Пловдивската фирма е с мажоритарен собственик точно Георги Геров, като се появява опцията за размяна с него срещу собствеността върху терена. Тези акции се оценяват на 16 млн. лв., но сделката пропада. Тъй като Община Пловдив отказва да вземе останалите държавни акции в Панаира (20%), Общинският съвет във Варна решава да върне и своите 29% от акциите на държавата и през 2017 г. това вече е факт.

2018 г. – скъпа дупка

През същия мандат, Общинският съвет на Варна е представен и с друго важно решение – закупуването на имота от Геров за сумата от 43,2 млн. лв. Тук трябва да се има предвид, че капиталът на дружеството е 29 млн. лв., а стойността на имота е само 7 млн. лв. В тази сума от 29 млн. са включени и оценените на около 21.5 млн. лв. 40 апартамента в жилищен комплекс в „Слънчев ден“, отново собственост на Геров.

Тодор Балабанов, тогавашен председател на Общинския съвет, обяснява, че в оценката от 43,2 млн. лв. (след анализ на независими експерти) е включен не просто парцелът, но и инвестиционния проект. За сравнение, през 2007 г., теренът е бил оценен само на 8 млн. лв. Главният архитект Виктор Бузев прави изказване, че ако Община Варна не стане собственик на „Дупката“, може там да изникне „чудовище“ от инвеститор, като варненци няма да имат никакъв контрол над това. Местният парламент одобрява тази сделка, като идеята е на общината да бъдат прехвърлени средства от държавата, с които да се осъществи.

2019 г. – анкета за „Дупката“

През тази година Община Варна инициира изследване сред варненци какво те искат да се случи с „Дупката“. Въпреки че общината все още не е официално във владението ѝ и собствеността ѝ не е официално прехвърлена, запитването все пак е факт. 57.9% от специалистите и 30% от гражданите гласуват мястото да бъде превърнато в многофункционален културен център. По-голямата част от варненци заявяват, че искат на това място да има обществено пространство – площад и парк, което е и най-ранната идея за „Дупката“. Това мнение се подкрепя и от 40.2% от експертите.

2024 г. – ами сега?

Над 5 години отнема ликвидирането на дружеството „ЦУМ“ АД, което общината купува с държавни пари през 2018 г. от пловдивския бизнесмен Георги Геров. Общинският съвет наскоро гласува този имот най-после да бъде предаден за управление на Община Варна.

През януари тази година Павел Попов, заместник-кмет по образование, култура и спорт, заяви, че са гласувани 1 млн. лв. държавни пари за проектиране и изграждане на зоната като такава за обществен отдих.

Проблемите

Първият проблем е, че общината притежава 2.9 дка от парцела, а 900 кв. м. все още са частна собственост. През януари тази година кметът Благомир Коцев обясни, че се водят разговори как Община Варна най-добре да се справи с казуса. Той счита, че единият начин е собственикът да бъде компенсиран от местната власт. Цената на декар, обаче, е твърде завишена – около 15 млн. лв. може да струва дооткупуването на парцела.

Вторият проблем е, че теренът все пак е обявен за културна ценност. Частите от стените на античния Одесос не са разкопани и изследвани напълно. Това означава, че осъществяването на каквото и да е строителство на мястото може да се окаже невъзможно.