Пристанище „Карантината“, проектирано за 116 плавателни съда, сега може да побере само няколко малки лодки поради натрупване на наноси от близкия плаж. Първоначално не е потърсено експертното мнение на Института по океанология към БАН относно проекта. В момента дълбочината на някои части на пристанището е едва един метър, което го прави  трудно използваемо.

Свързахме се с Лъчезар Братоев, който беше назначен от Община Варна като началник „Рибарски пристанища“, за да сподели малко повече информация относно състоянието на пристанището, неговите проблеми и перспективи.

В какво състояние е приехте пристанище „Карантината“?

Той сподели, че това е едно прекрасно пристанище на пръв поглед – със страхотни условия, видеонаблюдение – и го нарече „Пристанище – Слънце“. Проектантът, който е изготвил плана, е предвидил камъните да бъдат от 1 до 3 тона, докато в момента най-големите камъни са под 1 тон. Точно това е причината и след урагана вълните да вземат част от камъните и да оставят мястото незащитено на места. При втора такава буря, то може да бъде разрушено. „Трябва спешно да се направи ремонт, но в момента документите в Общината се бавят страшно много.“, добави Братоев за този авариен ремонт.

Колко би струвал ремонтът на пристанището?

Според Лъчезар, въпреки че първоначално обявената сума за ремонт е 1,4 млн. лв., след подробно преразглеждане е установено, че ремонтът може да бъде извършен за 3 пъти по-малко пари (497 хил. лв.). Той счита, че цените са много и ненужно завишени, като дори е възможно само начални поетапни подобрения да бъдат достатъчни – за сума от 132 хил. лв.

Финансова рентабилност на пристанище „Карантината“

Братоев описа рентабилността на мястото като „ужасяваща“. През 2023 г. приходите достигат едва 66 хил. лв., разходите – 937 хил. лв., а ремонтите – 150 хил. лв.  Това прави загуба от над милион лева. През предходните години загубата е била по-малка, но в сравнение с разходите, приходите отново са били под 5%.

Има ли опасност пристанището отново да се затлачи и ако „да“, как да се избегне това?

„Не само че има опасност, а то почти се е затлачило“, отговори Братоев. Дълбочината е трябвало да бъде 3 метра, а в момента тя е между 1 и 2 метра. Миналата година е направено одълбочаване, но 7-8 месеца по-късно, положението отново не е добро. За да се избегне ежегодишно одълбочаване, трябва да се изгради брегозащитна буна, която да спира течението, което носи пясъците.

На какъв етап е тази брегозащитна буна и какво ще представлява тя?

Лъчезар Братоев сподели, че има договор за математическо морфологично моделиране, но той не е подписан в срок. Това моделиране е предвидено да бъде възложено на холаднски учени и включва точно как трябва да бъде разположена буната, как да бъде насочена спрямо север-юг, за да няма отразена вълна и да върши най-добра работа. Оказва се, че цените на подобно морфологично проучване в България са много завишени, докато холандците са дали по-ниска цена – 10 хил. евро. След изготвянето му трябва да се обяви обществена поръчка и да се избере изпълнител. „Ще представлява геотекстилни тръби или торби, които с пясъка, който ще се дрегира от входа на пристанището, ще се напълнят, и ще се направи около 100-110 метра укрепена буна.“, допълни Братоев.

Бъдещето на пристанище „Карантината“ според Братоев?

След излизане на разрешението от Морска администрация, ще бъде пуснат понтонът, който да даде още 40 места за рибарски лодки. Кейовата стена след разрешение, може да поеме още 20-30 лодки. Това би напълнилно 100% от капацитета на пристанището. Относно сградата, Братоев сподели, че първият етаж трябва да бъде даден под наем за продажба на риба. В последен етап е отдаването на ресторанта на последния етаж, но нещата и там се бавят.