Великобритания удължи срока на генералния лиценз за дъщерните дружества на „Лукойл“ в България, съобщиха от пресцентъра на Министерството на енергетиката, предаде БТА.

В резултат на последователните действия, предприети на правителствено ниво още от първия ден след въвеждането на санкциите, страната ни осигурява стабилност и спокойствие за българските граждани и за бизнеса, се посочва в съобщението. От министерството допълват, че продължават да работят в тясно сътрудничество с международните партньори за запазване на работните места, осигуряване на безпроблемната работа на българската рафинерия и за гарантиране на енергийната сигурност на страната.

Генералният лиценз включва компаниите „Лукойл България“, „Лукойл Нефтохим Бургас“, „Лукойл Ейвиейшън България“ и „Лукойл – България бункер“. Лицензът влезе в сила на 14 ноември 2025 г. и след поредица от разговори между министъра на енергетиката и чуждестранните партньори срокът бе удължен до 13 август 2026 г. Първоначално лицензът бе в сила до 14 февруари 2026 г.

По-рано днес на сайта си британската Служба за прилагане на финансови санкции към министерството на финансите съобщи, че Великобритания е удължила срока на генералния лиценз за дъщерните дружества на руския концерн „Лукойл“ в България.

През октомври м.г. Великобритания наложи санкции срещу руската компания, като по-късно издаде специален лиценз, позволяващ трансакции с българските ѝ дружества, за да се гарантира нормалната им работа. Подновеният лиценз бе удължен, което позволи на фирми и банки да извършват трансакции с „Лукойл България“ ЕООД, „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, „Лукойл-България Бункер“ и „Лукойл Ейвиейшън България“, както и с техните дъщерни компании, до февруари 2026 година, припомня БТА.

В България правителството назначи особен търговски управител за четирите дружества, който да ръководи активите на „Лукойл“, докато компанията завърши процеса по продажба. „Лукойл“ тогава обяви, че запазва правото си да търси съдебна защита и заяви, че дейността на управителя не трябва да възпрепятства продажбата на активите ѝ в страната ни.

Общо 83 нарушения на Закона за въвеждане на еврото в Република България са установили екипите на Комисията за защита на потребителите (КЗП) само в рамките на първия ден след края на гратисния период, съобщиха от институцията.

83 нарушения на Закона за еврото установи Комисията за защита на потребителите (КЗП) само за ден, след като изтече гратисният период, през който търговците не бяха глобявани, а само предупреждавани. Тома съобщиха от Комисията.

Преходният период изтече вчера, 8 октомври, и от днес контролните органи налагат глоби. КЗП извърши днес засилени проверки на територията на цялата страна. Проверките са насочени както към начина  на обозначаване на цените в левове и евро, така и към изискване на информация за движението на цените на определени стоки, за да бъде установено дали е налице обосновано увеличение. Част от проверките са осъществени съвместно с представители на Националната агенция за приходите. Проверени са търговски обекти, които предлагат хранителни стоки и нехранителни продукти – дрехи, обувки, стоки за дома, оптики, аптеки, книжарници, магазини за детски стоки, козметика и др., както и заведения за хранене и развлечения. Извършени са 125 проверки във физически обекти, при които са установени 13 нарушения, въпреки отправените множество предупреждения към търговците относно незабавно отстраняване на несъответствията до 8 октомври, уточняват от комисията.

Най-честите нарушения са липса на цени в евро, различен размер или цвят на шрифта при обозначаването в двете валути и използване на твърде дребен шрифт за изписване на валутите. Според закона глобите и имуществените санкции варират от 400 до 14 000 лв., в зависимост от вида на нарушението, припомнят от КЗП.

Освен това са установени 70 големи търговци, които не публикуват на интернет страниците си и не предоставят данни за цените на продуктите от голямата потребителска кошница, както изисква Законът за въвеждане на еврото. Санкциите за подобни нарушения са между 10 000 и 100 000 лв. при първо нарушение и между 20 000 и 200 000 лв. при повторно.

КЗП подчертава, че полага максимални усилия за повишаване осведомеността на потребителите за техните права и за информиране търговците относно техните задължения в периода на въвеждане на еврото, като непрекъснато предоставя препоръки и становища по постъпили запитвания, участва в срещи с разяснителен характер и публикува полезна информация на интернет сайта на институцията с адрес: www.kzp.bg.

Засилените проверки на КЗП ще продължат в следващите дни, допълват от институцията.

БТА припомня, че днес на 8 октомври изтече двумесечният гратисен период, в който на търговците, неспазващи изискванията на Закона за въвеждане на еврото, не се налагаха глоби. Дотогава институциите не глобяваха бизнеса, а само го предупреждаваха.

Промените в Закона за въвеждане на еврото в Република България бяха обнародвани на 8 август в „Държавен вестник“.  Оттогава цените в България трябва да бъдат изписани и в евро.

БТА

В Съвета на ЕС днес се състоя церемония по подписването на документите за присъединяване на България към еврозоната от 1 януари догодина. Подпис под документите постави датският министър на икономиката Стефани Лосе от името на Датското председателство на Съвета на ЕС в присъствието на българския министър на финансите Теменужка Петкова, еврокомисаря по икономиката Валдис Домбровскис и председателя на Еврогрупата Паскал Донахю.

Горещо поздравявам нашите български приятели, заяви министър Лосе след церемонията. За мен е чест да присъствам на този исторически ден. Това е изключително постижение за страната, беше необходима много усилена работа, допълни тя.

За мен е чест да отправя най-горещи поздравления към правителството и народа на България, каза Паскал Донахю. Поздравления за огромната работа, желая успех на българските власти в подготовката за въвеждането на еврото – валутата на споделените ценности, добави той.

Поздравления за България, която става 21-вата страна от еврозоната, каза комисар Домбровскис. Еврозоната е по-силна с присъединяването на България и България става по-силна с приемането на еврото. Поздравления за министър Петкова и за българските власти. Предприехме важна стъпка днес, присъединяването към еврозоната премахва несигурността за бъдещи политики, води до намаляване на лихвите и до устойчивост на цените и на икономиката. Знам, че подготовката напредва добре. България трябва да продължи с реформите, да поддържа фискалната дисциплина, посочи Домбровскис.

Знам, че някои българи се опасяват от повишаване на цените. Имаме исторически данни, че отражението върху цените е минимално след влизане в еврозоната, отбеляза той. Искрени поздравления в този исторически ден за България, каза Домбровскис.

Министър Теменужка Петкова заяви, че днес България постига своя стратегическа цел. Този успех е резултат от дългогодишната и упорита работа на страната ни, добави тя. Петкова отбеляза, че правителството с премиер Бойко Борисов и финансов министър Владислав Горанов е направило възможно България да влезе в чакалнята на еврозоната. Без тази решителна стъпка днешният успех би бил невъзможен, коментира тя.

Министърът благодари на Европейската комисия, Европейската централна банка, екипа на Министерството на финансите, Българската народна банка, за положените усилия. България, както досега, ще бъде стожер по отношение на фискалната дисциплина, обеща Теменужка Петкова.