Connect with us

Икономика

„Пари на вятъра“. Ще си върне ли България трите милиарда лева за „Турски поток“

Публикувано преди

на

Когато през 2019 г. започна строителството на газопровода „Турски поток“ през България, той беше представен от тогавашните управляващи като добра инвестиция, която ще бъде полезна за региона и не само ще бъде възстановена, но и ще донесе печалби за страната. И как иначе, при положение че парите за изграждането му идват от джобовете на българските данъкоплатци. Сега тръбата вече е готова, а по нея тече природен газ, който руската компания „Газпром“ продава на Сърбия. Само до момента тя е струвала на българските данъкоплатци близо 2,1 милиарда лева без ДДС. А има и още за доплащане. Така цялата сума доближава 3 милиарда лева без ДДС.
Ще се върне ли в крайна сметка тази инвестиция и ще донесе ли тя ползи?
Оказва се, че това не е толкова сигурно, колкото го представяха предишните управляващи от ГЕРБ и „Обединени патриоти“. Според Министерството на енергетиката „позитивните ефекти от осъществената инвестиция са надценени“. В отговор на въпроси на Свободна Европа министерството посочи, че са допуснати три сериозни проблема в модела на финансиране – като печалби от проекта са сметнати приходи, които държавната фирма е щяла да получи така или иначе, не са взети предвид пропуснатите ползи от транзита към Турция, а лихвите по заемите, взети от „Булгартрансгаз“ за финансиране на проекта, са били подценени. Резултатът от всичко това е, че милиардите от джобовете на българските данъкоплатци, които отиват за финансирането на газопровода, може и да не се възстановят в срок, а печалбите от проекта изглеждат все повече като мираж.
Какво е построено, колко струва и кой прибира парите
Продължението на газопровода „Турски поток“ през България, което беше наричано от предишните управляващи „Балкански поток“, се състои от две основни части – линейната част, или самата тръба от границата с Турция до границата със Сърбия, и две компресорни станции – „Расово“ и „Нова Провадия“. За двете части са обявени две отделни обществени поръчки. Проектирането и изграждането на тръбата с дължина 474 км струва 2,15 милиарда лева без ДДС. Компресорните станции, които са нужни, за да може по газопровода да се пренася по-голямо количество природен газ, струват 350 милиона лева без ДДС.
Договорът за изграждане на тръбата е сключен между държавната газопреносна компания „Булгартрансгаз“ и саудитската „Аркад“. После фирмата е наела подизпълнители от Русия, Беларус и други държави, които са свършили част от работата и са получили част от парите. В отговори до Свободна Европа Министерството на енергетиката потвърди, че става дума за два консорциума с руско участие, един с турско, един между фирми, регистрирани в Италия и Сърбия, както и компании от Беларус, Италия и Сърбия.
Обществената поръчка за двете компресорни станции е възложена на консорциума „Ферощал“ и на „Главболгарстрой“.
Линейната част от газопровода е въведена в експлоатация в края на 2020 г. Оттогава е в експлоатация и компресорна станция „Расово“.
Газопроводът беше открит официално в Сърбия в първия ден на 2021 г. от президента Александър Вучич, руския посланик в Сърбия и генералния директор на компанията „Сърбиягаз“. Тогава те съобщиха, че по него вече се доставя природен газ от Русия. Това съобщи и руската държавна компания „Газпром“, която доставя природния газ.
Другата компресорна станция – „Нова Провадия“ – в момента се строи и според Министерството на енергетиката се очаква да бъде въведена в експлоатация до края на третото тримесечие на 2021 г.
Заедно с договорите за надзор и консултантска дейност общата стойност на газопровода „Турски поток“ на българска територия приближава 3 милиарда лева без ДДС. По-голямата част от тези пари вече са платени.
Основните въпроси обаче остават – има ли смисъл тази инвестиция и ще се възвърне ли някога?
Според информацията, предоставена от Министерството на енергетиката на Свободна Европа, почти целия капацитет на продължението на газопровода „Турски поток“ през България е резервиран до 2039 г.
След септември 2021 г., когато тръбата трябва да достигне пълния си капацитет след завършването на компресорна станция „Нова Провадия“, максималният капацитет на газопровода на входната точка Странджа2/Малкочлар на българо-турската граница ще бъде 576 030 мегаватчаса дневно (MWh/d), а на изходната точка Киреево/Зайчар на българо-сръбската граница – 400 900 MWh/d.
От октомври 2021 г. до октомври 2039 г. резервираните количества на входната точка са 510 689 MWh/d, а на изходната – 318 070 MWh/d. Това значи, че за тези 18 години близо 89% от капацитета на входа и близо 80% от капацитета на изхода са резервирани само от две компании.
Министерството на енергетиката отказа да посочи имената на тези две фирми, като се позова на клаузи в договорите, свързани с търговска тайна. Известно е обаче, че едната е руската държавна „Газпром“, а другата – швейцарската MET. Сключените договори са обвързващи и по тях фирмите заплащат резервирания капацитет независимо от реално преминаващите по газопровода количества, посочи Министерството на енергетиката.
„Правителството го представи така, сякаш по тази линия могат да влизат доставки и от други източници“, коментира за Свободна Европа Маргарита Асенова, старши сътрудник в Jamestown Foundation във Вашингтон, САЩ.
„Това обаче е фантазия, защото правителството е подписало договор с „Газпром“ тръбата да бъде запълнена на близо 90% с руски газ.“
Според Асенова харченето на толкова пари за този газопровод в този му вид е безсмислено.
„Истината е, че това са пари, хвърлени на вятъра“, каза тя в телефонно интервю.
„Този проект по никакъв начин не допринася за сигурността на доставките на газ за региона“, посочи тя. Дори напротив, той увеличава зависимостта на държавите в Централна и Източна Европа от руския газ.
„Когато човек погледне на картата двата газопровода – „Северен поток 2“ и „Турски поток“ – как идват единият от юг, а другият от север – буквално обграждат Централна и Източна Европа в едни клещи. Това обаче не само че е опасно от гледна точка на заобикалянето на Украйна, то всъщност притиска от всички страни Централна и Източна Европа“, добави Маргарита Асенова.
Ще излезе ли България на печалба
Според Министерството на енергетиката при вземането на решението да бъде направена инвестицията на обща стойност близо 3 милиарда лева в изграждането на „Турски поток“ през България, са били допуснати следните проблеми:
Като приходи от „Турски поток“ са били сметнати и приходи, които „Булгартрансгаз“ е щяла да получи така или иначе;
Не са взети предвид пропуснатите ползи от транзитни приходи в посока Турция;
Лихвите и разходите по обслужването на кредита, взет от „Булгартрансгаз“ за финансиране на проекта, са подценени.
Това е станало известно след среща на новото ръководство на Министерството с ръководството на „Булгартрансгаз“.
„При вземането на решение за изграждане на новата инфраструктура […] са взети предвид част от приходите, които „Булгартрансгаз ЕАД“ би реализирала и без продължението на „Турски поток“, посочи Министерството в отговори до Свободна Европа.
Освен това при определянето на цената на транзита не са взети под внимание пропуснатите ползи от транзитни такси в посока Турция, а това „изкривява модела и прави съмнителни изнесените данни за рентабилността“ на проекта, посочва институцията.
За да финансира изграждането на газопровода, „Булгартрансгаз“ е взела заем. Според енергийното министерство цената (лихвите и допълнителните разходи за обслужване на задълженията) на изплащането на този огромен по обем дълг е подценена.
Бившата министърка на енергетиката в правителството на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ Теменужка Петкова съобщи преди месеци, че планът е проектът да се изплати за 10 години и България да получи приходи в размер на 9 милиарда лева от експлоатацията му.
Според сегашното ръководство на енергийното министерство обаче това няма да стане.
„На този етап и в следствие на направените анализи може да се заключи, че изплащането на инвестицията би било в доста по-дълъг хоризонт“, посочи институцията в справка до Свободна Европа.
Според заместник-министъра на енергетиката Александър Николов, този период в най-оптимистичния сценарий ще прескочи 15 години.
„Финансовият модел, който е направен назад във времето, е крайно незадоволителен. Има основни фактори, които не са взети под внимание. В дългосрочен план лихвите ще се повишават, а няма да останат фиксирани. Освен това се очаква и водородът, и фотоволтаиците да се развият много по-добре, а това естествено ще намали консумацията на природен газ в Европа и съответно – приходите от транзитните трасета“, каза Николов в предаването „Алтернативата“.
Свободна Европа

България

Еврозоната се отлага за 2026 г., а кабинетът се разбърза със Закона за еврото

Published

on

Продължи с четенето

България

Европейската комисия представи четири препоръки за българската икономика

Published

on

Европейската комисия представи днес препоръки за икономическото развитие на страните от ЕС, предаде БТА. За България Комисията издаде четири препоръки.

За следващата година ЕК очаква нашата страна да ограничи общия бюджетен дефицит под три процента от БВП и да запази равнището на държавния дълг в разумни граници в средносрочен план. Препоръчва се значително ускоряване на изпълнението на програмите на политиката на сближаване и по плана за възстановяване и устойчивост и за енергиен преход, включително с подобряване работата на администрацията и повишаване качеството на процедурите за обществените поръчки, както и укрепване на дейността на регулаторите.

Комисията очаква България да подобри образователния процес и уменията на работниците, както и да намали зависимостта от изкопаемите горива. Според ЕК е необходимо внедряването на възобновяеми енергийни източници при осигуряването на централно отопление, включително от ветрогенератори. Препоръчва се нашата страна да подобри възможностите за съхранение на енергия и на електропреносната мрежа, както и да подпомогне енергийно бедните граждани. Според ЕК е необходимо България да развие допълнително градския транспрот и железниците, включително с изграждането на необходимата инфраструктура.

Продължи с четенето

България

OMV представя нова бранд идентичност за търговската мрежа в Централна и Източна Европа

Published

on

  • Процесът по ребрандиране ще се осъществи в следващите 3 години на 1 000 бензиностанции в общо 7 държави
  • Новата идентичност на марката е в унисон с маркетинговата стратегия на OMV: да бъде предпочитаният партньор за устойчиви мобилни решения и сега, и в бъдеще
  • Forward for Good: Основен фокус на новата корпоративна идентичност на OMV са устойчивостта и кръговата икономика

OMV предприема следваща ключова стъпка към своята трансформация, предаде AutoZona.bg. Компанията представя обновяване на корпоративната си идентичност, което ще се случи в следващите 3 години на територията на 7 държави – Австрия, Румъния, Унгария, Словакия, Чехия, България и Сърбия. Чрез нея се поставя и нов стратегически фокус за създаване на свят, където устойчивата енергия, устойчивата мобилност и устойчивият начин на живот се превръщат в реалност за всички.

 Бранд идентичността и дизайнът ще бъдат напълно обновени навсякъде – както в бизнес към бизнес (B2B) частта, така и в бизнес към потребител (B2C). Новият дизайн ще бъде въведен поетапно на 1 000 бензиностанции, които обслужват повече от 650 000 клиенти всеки ден. Обновената бранд идентичност ще обхване и бързо разрастващата се мрежа от зарядни станции eMotion за електрически превозни средства. Приблизително 1.5 милиона бизнес карти ще бъдат актуализирани в следващите 3 години. Част от процеса е и дигиталната трансформация, която ще започне с уебсайта на OMV Group (new.omv.com), и ще продължи с приложението OMV MyStation, което се използва от повече от 1 милион потребители в Централна и Източна Европа.

OMV_01

„Неизменна част от работата ни в OMV е да бъдем част от мобилността на хората. Затова основната ни цел е да продължаваме да улесняваме и подобряваме обслужването, като надхвърляме очакванията, отговаряме на променящите се потребности на нашите клиенти и им предлагаме широк спектър от иновативни, устойчиви и дигитални решения. Новата ни бранд идентичност и мотото “Forward for Good” отразяват стратегията на компанията, пътя на трансформация и нагласата ни към бъдещето.“, заяви Ангел Тухов, управител и мениджър „Верига бензиностанции“ на OMV България.

Визуалната идентичност от 1995 г. се актуализира посредством цялостна стратегия за бранда. Основният елемент в новия дизайн е символ, който представя посоката на OMV като интегриран бизнес в сферата на химикалите, горивата и енергията, основан на принципа за устойчивост и кръговата икономика. Новият визуален символ олицетворява непрекъснато движение и прогрес, надгражда успешното минало и чертае пътя към утрешния ден. Цветовете на новия дизайн препращат към произхода и историята на бранда. В същото време, адаптирането на основната цветова палитра поставя по-ясни акценти и предлага надеждна, модерна основа за комуникация в дигиталната среда с перспектива за устойчивост в бъдещето.

OMV_BILLBOARD

Продължи с четенето

ПОПУЛЯРНО

You cannot copy content of this page