Connect with us

Икономика

„Пари на вятъра“. Ще си върне ли България трите милиарда лева за „Турски поток“

Публикувано преди

на

Когато през 2019 г. започна строителството на газопровода „Турски поток“ през България, той беше представен от тогавашните управляващи като добра инвестиция, която ще бъде полезна за региона и не само ще бъде възстановена, но и ще донесе печалби за страната. И как иначе, при положение че парите за изграждането му идват от джобовете на българските данъкоплатци. Сега тръбата вече е готова, а по нея тече природен газ, който руската компания „Газпром“ продава на Сърбия. Само до момента тя е струвала на българските данъкоплатци близо 2,1 милиарда лева без ДДС. А има и още за доплащане. Така цялата сума доближава 3 милиарда лева без ДДС.
Ще се върне ли в крайна сметка тази инвестиция и ще донесе ли тя ползи?
Оказва се, че това не е толкова сигурно, колкото го представяха предишните управляващи от ГЕРБ и „Обединени патриоти“. Според Министерството на енергетиката „позитивните ефекти от осъществената инвестиция са надценени“. В отговор на въпроси на Свободна Европа министерството посочи, че са допуснати три сериозни проблема в модела на финансиране – като печалби от проекта са сметнати приходи, които държавната фирма е щяла да получи така или иначе, не са взети предвид пропуснатите ползи от транзита към Турция, а лихвите по заемите, взети от „Булгартрансгаз“ за финансиране на проекта, са били подценени. Резултатът от всичко това е, че милиардите от джобовете на българските данъкоплатци, които отиват за финансирането на газопровода, може и да не се възстановят в срок, а печалбите от проекта изглеждат все повече като мираж.
Какво е построено, колко струва и кой прибира парите
Продължението на газопровода „Турски поток“ през България, което беше наричано от предишните управляващи „Балкански поток“, се състои от две основни части – линейната част, или самата тръба от границата с Турция до границата със Сърбия, и две компресорни станции – „Расово“ и „Нова Провадия“. За двете части са обявени две отделни обществени поръчки. Проектирането и изграждането на тръбата с дължина 474 км струва 2,15 милиарда лева без ДДС. Компресорните станции, които са нужни, за да може по газопровода да се пренася по-голямо количество природен газ, струват 350 милиона лева без ДДС.
Договорът за изграждане на тръбата е сключен между държавната газопреносна компания „Булгартрансгаз“ и саудитската „Аркад“. После фирмата е наела подизпълнители от Русия, Беларус и други държави, които са свършили част от работата и са получили част от парите. В отговори до Свободна Европа Министерството на енергетиката потвърди, че става дума за два консорциума с руско участие, един с турско, един между фирми, регистрирани в Италия и Сърбия, както и компании от Беларус, Италия и Сърбия.
Обществената поръчка за двете компресорни станции е възложена на консорциума „Ферощал“ и на „Главболгарстрой“.
Линейната част от газопровода е въведена в експлоатация в края на 2020 г. Оттогава е в експлоатация и компресорна станция „Расово“.
Газопроводът беше открит официално в Сърбия в първия ден на 2021 г. от президента Александър Вучич, руския посланик в Сърбия и генералния директор на компанията „Сърбиягаз“. Тогава те съобщиха, че по него вече се доставя природен газ от Русия. Това съобщи и руската държавна компания „Газпром“, която доставя природния газ.
Другата компресорна станция – „Нова Провадия“ – в момента се строи и според Министерството на енергетиката се очаква да бъде въведена в експлоатация до края на третото тримесечие на 2021 г.
Заедно с договорите за надзор и консултантска дейност общата стойност на газопровода „Турски поток“ на българска територия приближава 3 милиарда лева без ДДС. По-голямата част от тези пари вече са платени.
Основните въпроси обаче остават – има ли смисъл тази инвестиция и ще се възвърне ли някога?
Според информацията, предоставена от Министерството на енергетиката на Свободна Европа, почти целия капацитет на продължението на газопровода „Турски поток“ през България е резервиран до 2039 г.
След септември 2021 г., когато тръбата трябва да достигне пълния си капацитет след завършването на компресорна станция „Нова Провадия“, максималният капацитет на газопровода на входната точка Странджа2/Малкочлар на българо-турската граница ще бъде 576 030 мегаватчаса дневно (MWh/d), а на изходната точка Киреево/Зайчар на българо-сръбската граница – 400 900 MWh/d.
От октомври 2021 г. до октомври 2039 г. резервираните количества на входната точка са 510 689 MWh/d, а на изходната – 318 070 MWh/d. Това значи, че за тези 18 години близо 89% от капацитета на входа и близо 80% от капацитета на изхода са резервирани само от две компании.
Министерството на енергетиката отказа да посочи имената на тези две фирми, като се позова на клаузи в договорите, свързани с търговска тайна. Известно е обаче, че едната е руската държавна „Газпром“, а другата – швейцарската MET. Сключените договори са обвързващи и по тях фирмите заплащат резервирания капацитет независимо от реално преминаващите по газопровода количества, посочи Министерството на енергетиката.
„Правителството го представи така, сякаш по тази линия могат да влизат доставки и от други източници“, коментира за Свободна Европа Маргарита Асенова, старши сътрудник в Jamestown Foundation във Вашингтон, САЩ.
„Това обаче е фантазия, защото правителството е подписало договор с „Газпром“ тръбата да бъде запълнена на близо 90% с руски газ.“
Според Асенова харченето на толкова пари за този газопровод в този му вид е безсмислено.
„Истината е, че това са пари, хвърлени на вятъра“, каза тя в телефонно интервю.
„Този проект по никакъв начин не допринася за сигурността на доставките на газ за региона“, посочи тя. Дори напротив, той увеличава зависимостта на държавите в Централна и Източна Европа от руския газ.
„Когато човек погледне на картата двата газопровода – „Северен поток 2“ и „Турски поток“ – как идват единият от юг, а другият от север – буквално обграждат Централна и Източна Европа в едни клещи. Това обаче не само че е опасно от гледна точка на заобикалянето на Украйна, то всъщност притиска от всички страни Централна и Източна Европа“, добави Маргарита Асенова.
Ще излезе ли България на печалба
Според Министерството на енергетиката при вземането на решението да бъде направена инвестицията на обща стойност близо 3 милиарда лева в изграждането на „Турски поток“ през България, са били допуснати следните проблеми:
Като приходи от „Турски поток“ са били сметнати и приходи, които „Булгартрансгаз“ е щяла да получи така или иначе;
Не са взети предвид пропуснатите ползи от транзитни приходи в посока Турция;
Лихвите и разходите по обслужването на кредита, взет от „Булгартрансгаз“ за финансиране на проекта, са подценени.
Това е станало известно след среща на новото ръководство на Министерството с ръководството на „Булгартрансгаз“.
„При вземането на решение за изграждане на новата инфраструктура […] са взети предвид част от приходите, които „Булгартрансгаз ЕАД“ би реализирала и без продължението на „Турски поток“, посочи Министерството в отговори до Свободна Европа.
Освен това при определянето на цената на транзита не са взети под внимание пропуснатите ползи от транзитни такси в посока Турция, а това „изкривява модела и прави съмнителни изнесените данни за рентабилността“ на проекта, посочва институцията.
За да финансира изграждането на газопровода, „Булгартрансгаз“ е взела заем. Според енергийното министерство цената (лихвите и допълнителните разходи за обслужване на задълженията) на изплащането на този огромен по обем дълг е подценена.
Бившата министърка на енергетиката в правителството на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ Теменужка Петкова съобщи преди месеци, че планът е проектът да се изплати за 10 години и България да получи приходи в размер на 9 милиарда лева от експлоатацията му.
Според сегашното ръководство на енергийното министерство обаче това няма да стане.
„На този етап и в следствие на направените анализи може да се заключи, че изплащането на инвестицията би било в доста по-дълъг хоризонт“, посочи институцията в справка до Свободна Европа.
Според заместник-министъра на енергетиката Александър Николов, този период в най-оптимистичния сценарий ще прескочи 15 години.
„Финансовият модел, който е направен назад във времето, е крайно незадоволителен. Има основни фактори, които не са взети под внимание. В дългосрочен план лихвите ще се повишават, а няма да останат фиксирани. Освен това се очаква и водородът, и фотоволтаиците да се развият много по-добре, а това естествено ще намали консумацията на природен газ в Европа и съответно – приходите от транзитните трасета“, каза Николов в предаването „Алтернативата“.
Свободна Европа

Анализ

Украйна удари Каспийския тръбопровод, по който се снабдява рафинерията в Бургас

Published

on

Снимка: AutoZona.bg

Преди два дни украйнски дронове са атакували Каспийския тръбопроводен консорциум СРС, като са поразили основна помпена станция. Следствие на удара тръбопровода СРС е спрял работа за неопределено време. Все още няма информация какви са щетите от удара и кога тръбопровода ще заработи отново с пълния си капацитет.

Значението на Каспийския тръбопровод

Припомням, че Каспийския тръбопроводен консорциум СРС е основния тръбопровод, по който Казахстан осъществява своя износ на петрол и атаката срещу него от страна на Украйна определено ще предизвика реакция от страна на Казахстан. Не е маловажен и факта, че СРС е съвместен проект на руски, казахстански и западни компании сред които е и Chevron и Shell. По него се транспортира около 1% от световното производство на петрол и спирането му за дълъг период може да бъде причина за повишаване на цените на петрола.

Кой използва СРС в момента

В момента заради санкциите Русия почти не използва този тръбопровод като износа се осъществява основно с танкери. Над 80% от транспортирания петрол е на Казахстан и именно от там се захранват с петрол както рафинериите на КазМунайГаз в Румъния, така и рафинерията на Лукойл в Бургас.

Атаката на Украйна на практика няма да се отрази толкована Русия, колкото на Казахстан, Румъния и на … България. Именно затова няма логично обяснение защо украинците са предприели такава необмислема атака и то в момент, когато най-малко им трябва конфликт с държавите в района.

Реакцията на Казахстан

Преди малко официален представител на казахстанското правителство е заявил пред Reuters, че страната му ще иска официално обяснение от Украйна за атаката и в зависимост от отговора ще реши какви действия да предприеме.

Как ще се отрази спирането на СРС на рафинерията в Бургас

Рафинерията в Бургас в момента работи основно с петрол от Казахстан, който се доставя именно по СРС. На всеки 4 дни танкер доставя по 70 000 тона петрол. Ако спирането е само за няколко дни не би трябвало това да се отрази на работата на рафинерията. Ако обаче пораженията по помпената станция са сериозни и ако има още украинкси удари, то има реална опасност да има криза с доставките на петрол за бургаската рафинерия.

Реакцията на държавата

Да се надяваме от рафинерията да имат резервни варианти за доставка. Ролята на държавата в такива момента е изключително важна. Шри такава новина тя трябва незабавно да се задейства и да проведе разговори със собственика на рафинерията и при установяване на опасност от криза да може да поеме оперативен контрол и да осигури работата на рафинерията.

Продължи с четенето

Варна

Тази пролет във Варна отвaря най-голямото представителство на Dongfeng Motor в Европа

Published

on

Тази пролет Voyah България ще отвори най-новото си представителство във Варна. Новият комплекс ще бъде разположен на повече от 3 000м2 РЗП, като това ще бъде най-голямото представителство на Dongfeng Motor в Европа, праде авторитетната автомобилна медия AutoZona.bg.

Инвеститорът ADG Bulgaria е изключителен вносител на автомобили за марките VOYAH, Dongfeng и M-Hero за България. Новото представителство в Морската столица се намира на адрес гр. Варна, Цар Освободител 271 (срещу бензиностанция Ромпетрол).

Отварянето на новия търговски център ще съвпадне с официалния старт на продажбите Aeolus Huge Hybrid , който ще пристигне с нови по-атрактивни цени, което ще го нареди на първо място в класацията за най-достъпен, напълно оборудван семеен SUV с хибридно задвижване. По-късно тази година се очаква и идването на Voyah Courage SUV – първия модел, който ще включва технологията DeepSeek AI.

Няма налично описание на снимката.

Може да бъде изображение с автомобил и текстово съобщение

Няма налично описание на снимката.

Снимки: Voyah България

Продължи с четенето

България

Богдан Богданов: Не е нормално държавата да не знае какво се случва в „Лукойл Нефтохим“

Published

on

Снимка: БНР

Не е нормално държавата да не знае какво се случва в „Лукойл Нефтохим“.

Това каза пред БНР бившият министър на икономиката и депутат от ПП-ДБ Богдан Богданов и обясни, че това е един от най-важните стратегически активи на страната в сферата на енергийната сигурност.

От края на 1999 г., когато се приватизира „Нефтохим Бургас“, последователно „Лукойл“ придобива контрол върху ключови национални активи. … „Лукойл“ е един от основните участници на пазара на дребно на горива – с над 250 бензиностанции. Така през годините е създадена ситуация на господстващо положение на „Лукойл“, при което компанията има контрол върху всички тези активи и не е нормално държавата да не знае какво се случва с всички тези активи. Още повече, че държавата има и представител, а Министерството на енергетиката през т.нар. златна акция има и контролен механизъм, през който стратегически решения за рафинерията – производствен капацитет, инвестиции в инфраструктура и екологични технологии, както и промяна на собствеността – държавата би имала блокираща квота през тази „златна акция. … Друг механизъм е през Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), когато имаме такова съществено придобиване и голям пазарен дял в преработката на петрол и горива… КЗК също има възможност да блокира една такава сделка, Народното събрание също би могло„, уточни бившият министър, но добави, че има своите притеснения, че „не можем изцяло да разчитаме на КЗК, а само на парламента.

Богданов съобщи, че ПП-ДБ обмислят в 51-вия парламент да се създаде временна комисия, която да установи всички факти и обстоятелства около изнесената информация за обсъждане на сделка с конкретни инвеститори:

„Въпреки излязлото опровержение, че не се обсъжда продажба, ние трябва ясно да знаем какви са условията, които българската държава ще заложи като задължителни на потенциален инвеститор“.

По думите му смяната на собствеността на рафинерията е и възможност за диверсифициране на пазара на горива в България, за повече конкуренция и да се осигури достъп до стратегическа национална инфраструктура и на други участници, а не да има монополно положение.

„Службите за сигурност трябва да проверят собствениците и капиталите на фирмата, за да сме сигурни, че инвеститорът, който би поел контрол на този стратегически на държавата ни актив, ще бъде надежден. … Това беше едно от изискванията, което ние заложихме в комуникацията ни с „Лукойл“ по време на кабинета „Денков“, когато се обсъждаха и дерогацията, и преминаването на производство на изцяло неруски петрол, възможните рискове – и технологични, и финансови“, подчерта Богдан Богданов.

БНР

Продължи с четенето

ПОПУЛЯРНО

You cannot copy content of this page