Икономика
„Пари на вятъра“. Ще си върне ли България трите милиарда лева за „Турски поток“
Когато през 2019 г. започна строителството на газопровода „Турски поток“ през България, той беше представен от тогавашните управляващи като добра инвестиция, която ще бъде полезна за региона и не само ще бъде възстановена, но и ще донесе печалби за страната. И как иначе, при положение че парите за изграждането му идват от джобовете на българските данъкоплатци. Сега тръбата вече е готова, а по нея тече природен газ, който руската компания „Газпром“ продава на Сърбия. Само до момента тя е струвала на българските данъкоплатци близо 2,1 милиарда лева без ДДС. А има и още за доплащане. Така цялата сума доближава 3 милиарда лева без ДДС.
Ще се върне ли в крайна сметка тази инвестиция и ще донесе ли тя ползи?
Оказва се, че това не е толкова сигурно, колкото го представяха предишните управляващи от ГЕРБ и „Обединени патриоти“. Според Министерството на енергетиката „позитивните ефекти от осъществената инвестиция са надценени“. В отговор на въпроси на Свободна Европа министерството посочи, че са допуснати три сериозни проблема в модела на финансиране – като печалби от проекта са сметнати приходи, които държавната фирма е щяла да получи така или иначе, не са взети предвид пропуснатите ползи от транзита към Турция, а лихвите по заемите, взети от „Булгартрансгаз“ за финансиране на проекта, са били подценени. Резултатът от всичко това е, че милиардите от джобовете на българските данъкоплатци, които отиват за финансирането на газопровода, може и да не се възстановят в срок, а печалбите от проекта изглеждат все повече като мираж.
Какво е построено, колко струва и кой прибира парите
Продължението на газопровода „Турски поток“ през България, което беше наричано от предишните управляващи „Балкански поток“, се състои от две основни части – линейната част, или самата тръба от границата с Турция до границата със Сърбия, и две компресорни станции – „Расово“ и „Нова Провадия“. За двете части са обявени две отделни обществени поръчки. Проектирането и изграждането на тръбата с дължина 474 км струва 2,15 милиарда лева без ДДС. Компресорните станции, които са нужни, за да може по газопровода да се пренася по-голямо количество природен газ, струват 350 милиона лева без ДДС.
Договорът за изграждане на тръбата е сключен между държавната газопреносна компания „Булгартрансгаз“ и саудитската „Аркад“. После фирмата е наела подизпълнители от Русия, Беларус и други държави, които са свършили част от работата и са получили част от парите. В отговори до Свободна Европа Министерството на енергетиката потвърди, че става дума за два консорциума с руско участие, един с турско, един между фирми, регистрирани в Италия и Сърбия, както и компании от Беларус, Италия и Сърбия.
Обществената поръчка за двете компресорни станции е възложена на консорциума „Ферощал“ и на „Главболгарстрой“.
Линейната част от газопровода е въведена в експлоатация в края на 2020 г. Оттогава е в експлоатация и компресорна станция „Расово“.
Газопроводът беше открит официално в Сърбия в първия ден на 2021 г. от президента Александър Вучич, руския посланик в Сърбия и генералния директор на компанията „Сърбиягаз“. Тогава те съобщиха, че по него вече се доставя природен газ от Русия. Това съобщи и руската държавна компания „Газпром“, която доставя природния газ.
Другата компресорна станция – „Нова Провадия“ – в момента се строи и според Министерството на енергетиката се очаква да бъде въведена в експлоатация до края на третото тримесечие на 2021 г.
Заедно с договорите за надзор и консултантска дейност общата стойност на газопровода „Турски поток“ на българска територия приближава 3 милиарда лева без ДДС. По-голямата част от тези пари вече са платени.
Основните въпроси обаче остават – има ли смисъл тази инвестиция и ще се възвърне ли някога?
Според информацията, предоставена от Министерството на енергетиката на Свободна Европа, почти целия капацитет на продължението на газопровода „Турски поток“ през България е резервиран до 2039 г.
След септември 2021 г., когато тръбата трябва да достигне пълния си капацитет след завършването на компресорна станция „Нова Провадия“, максималният капацитет на газопровода на входната точка Странджа2/Малкочлар на българо-турската граница ще бъде 576 030 мегаватчаса дневно (MWh/d), а на изходната точка Киреево/Зайчар на българо-сръбската граница – 400 900 MWh/d.
От октомври 2021 г. до октомври 2039 г. резервираните количества на входната точка са 510 689 MWh/d, а на изходната – 318 070 MWh/d. Това значи, че за тези 18 години близо 89% от капацитета на входа и близо 80% от капацитета на изхода са резервирани само от две компании.
Министерството на енергетиката отказа да посочи имената на тези две фирми, като се позова на клаузи в договорите, свързани с търговска тайна. Известно е обаче, че едната е руската държавна „Газпром“, а другата – швейцарската MET. Сключените договори са обвързващи и по тях фирмите заплащат резервирания капацитет независимо от реално преминаващите по газопровода количества, посочи Министерството на енергетиката.
„Правителството го представи така, сякаш по тази линия могат да влизат доставки и от други източници“, коментира за Свободна Европа Маргарита Асенова, старши сътрудник в Jamestown Foundation във Вашингтон, САЩ.
„Това обаче е фантазия, защото правителството е подписало договор с „Газпром“ тръбата да бъде запълнена на близо 90% с руски газ.“
Според Асенова харченето на толкова пари за този газопровод в този му вид е безсмислено.
„Истината е, че това са пари, хвърлени на вятъра“, каза тя в телефонно интервю.
„Този проект по никакъв начин не допринася за сигурността на доставките на газ за региона“, посочи тя. Дори напротив, той увеличава зависимостта на държавите в Централна и Източна Европа от руския газ.
„Когато човек погледне на картата двата газопровода – „Северен поток 2“ и „Турски поток“ – как идват единият от юг, а другият от север – буквално обграждат Централна и Източна Европа в едни клещи. Това обаче не само че е опасно от гледна точка на заобикалянето на Украйна, то всъщност притиска от всички страни Централна и Източна Европа“, добави Маргарита Асенова.
Ще излезе ли България на печалба
Според Министерството на енергетиката при вземането на решението да бъде направена инвестицията на обща стойност близо 3 милиарда лева в изграждането на „Турски поток“ през България, са били допуснати следните проблеми:
Като приходи от „Турски поток“ са били сметнати и приходи, които „Булгартрансгаз“ е щяла да получи така или иначе;
Не са взети предвид пропуснатите ползи от транзитни приходи в посока Турция;
Лихвите и разходите по обслужването на кредита, взет от „Булгартрансгаз“ за финансиране на проекта, са подценени.
Това е станало известно след среща на новото ръководство на Министерството с ръководството на „Булгартрансгаз“.
„При вземането на решение за изграждане на новата инфраструктура […] са взети предвид част от приходите, които „Булгартрансгаз ЕАД“ би реализирала и без продължението на „Турски поток“, посочи Министерството в отговори до Свободна Европа.
Освен това при определянето на цената на транзита не са взети под внимание пропуснатите ползи от транзитни такси в посока Турция, а това „изкривява модела и прави съмнителни изнесените данни за рентабилността“ на проекта, посочва институцията.
За да финансира изграждането на газопровода, „Булгартрансгаз“ е взела заем. Според енергийното министерство цената (лихвите и допълнителните разходи за обслужване на задълженията) на изплащането на този огромен по обем дълг е подценена.
Бившата министърка на енергетиката в правителството на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ Теменужка Петкова съобщи преди месеци, че планът е проектът да се изплати за 10 години и България да получи приходи в размер на 9 милиарда лева от експлоатацията му.
Според сегашното ръководство на енергийното министерство обаче това няма да стане.
„На този етап и в следствие на направените анализи може да се заключи, че изплащането на инвестицията би било в доста по-дълъг хоризонт“, посочи институцията в справка до Свободна Европа.
Според заместник-министъра на енергетиката Александър Николов, този период в най-оптимистичния сценарий ще прескочи 15 години.
„Финансовият модел, който е направен назад във времето, е крайно незадоволителен. Има основни фактори, които не са взети под внимание. В дългосрочен план лихвите ще се повишават, а няма да останат фиксирани. Освен това се очаква и водородът, и фотоволтаиците да се развият много по-добре, а това естествено ще намали консумацията на природен газ в Европа и съответно – приходите от транзитните трасета“, каза Николов в предаването „Алтернативата“.
Свободна Европа
България
България получи удължаване на дерогацията от Великобритания за четирите дружества на „Лукойл“
-
Новини4 години agoДобрата новина: Депутатите облекчиха инсталирането на фотоволтаици до 10 KW
-
Варна4 години agoBMW помете и уби дете на бул.Сливница във Варна (Обновена)
-
Политика3 години agoПри появата на Кирил Петков представителите на ГЕРБ Деница Сачева и Томислав Дончев напуснаха дебата по БТВ
-
Авто3 години agoАМ „Черно море“ ще минава покрай местност „Побити камъни“ и на 300 метра от село Здравец
-
Анализ4 години agoКакво става с цените на горивата? Наистина ли се краде по 1 лев от литър?
-
Варна2 години agoЗов за помощ: Да помогнем на Петя!
-
Новини3 години agoПловдивска фирма продължава да мами възрастни хора с уреди на космически цени
-
Новини3 години agoВидимите резултати: Лотове на АМ „Тракия“ строени по времето на Борисов са с 31 см по-тънки от изискването