От 09:00 ч. до 19:00 ч. във вторник – 24 юни, напълно затворен за движение ще бъде участък от ул. „Прилеп“ – от пътния възел с бул. „Христо Смирненски“) и след отбивката към ул. „Патриарх Максим“ (входа към местност „Пчелина“). Там предстои полагането на плътния износващ слой асфалт, с което основният ремонт на улицата ще бъде приключен, стана ясно по време на редовната оперативна среща на ръководството на Община Варна с представители на ВиК-дружеството и на фирмите-изпълнители.

Дотогава ще бъдат готови тротоарите по етапи 2 и 3 на пътния ремонт, който включваше уширяване на платното. Без да се затруднява движението, по-късно ще бъдат изпълнени хоризонталната маркировка и вертикалната сигнализация на обекта.

Завършването на ремонта на ул. „Прилеп“ и възстановяването на постоянната организация на движението, което ще бъде съгласувано с органите на МВР, ще даде възможност и за пускането на автобусите по линия №23 по редовния им маршрут през ул. „Прилеп“. Ресурсът на фирмите-изпълнители ще бъде пренасочен към други обекти – ул. „Перла“ и ул. „Мечтание“ в район „Младост“, както и ремонт на пътя за с. Звездица, стана ясно по време на срещата.

Специализираната болница за активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания във Варна, известна още като тубдиспансера, остава без титулярен управител въпреки проведени четири поредни конкурса. Причината за липсата на кандидати е тежкото финансово състояние на лечебното заведение, което продължава вече години. Това съобщи временно изпълняващият длъжността д-р Радослав Минков в интервю за БНР.

Според д-р Минков, слабият интерес към специалността пулмология също допринася за кадровата криза. Голяма част от медицинския персонал в болницата е в напреднала възраст, като мнозина са над 70 години. Липсва приемственост, а младите лекари не проявяват интерес към работа в сферата на лечението на туберкулоза.

„Няма кой да усвои тънкостите на този занаят, които са ключови за ранната диагностика и ефективното лечение“, подчерта д-р Минков.

В момента 18 пациенти се лекуват в болницата, а работата по профилактика и активното издирване на заболяването се извършва основно в рамките на кампании. Според д-р Минков, това трябва да бъде постоянен процес, за да се ограничи разпространението на болестта своевременно.

Той подчерта, че изходът от финансовата безизходица на лечебното заведение е възможен само чрез координирани усилия между институциите. „Държавното финансиране е недостатъчно, макар че получаваме помощ и от Община Варна. Въпреки това не можем да постигнем стабилност без съвместни действия“, заяви Минков.

Според него, решението не може да дойде само от едно ниво – необходимо е координирано участие на общинските съветници, администрацията, пулмолозите и Министерството на здравеопазването. „Всички трябва да седнат на една маса, за да намерим устойчиво решение“, категоричен е временно изпълняващият длъжността управител на болницата.

Комисията по туризъм към Общински съвет – Варна не подкрепи предложението изкуственият интелект и дигитален образ Ахинора да бъде обявена за официален дигитален посланик на града. Идеята, която предвиждаше Ахинора да рекламира Варна като културна и туристическа дестинация в социалните мрежи, предизвика противоречиви реакции сред общинските представители.

Какви са следващите стъпки за проекта и как създателят му възприема решението на институциите – вижте в специалното ни интервю със Светослав Георгиев:

Г-н Георгиев, Вашето предложение за приемането на дигиталния образ на Ахинора за дигитален посланик на Варна беше одобрено от комисиите по „Култура и духовно развитие” и „Европейски въпроси и международно сътрудничество”, но беше отхвърлено от комисията по „Туризъм, търговия и рекламна дейност”. На какво отдавате това?

Смятам, че решението на комисията беше продиктувано от това, че някои членове на общинската администрация, пряко свързани с развитието на културата в нашия град, не разбират темата за изкуствен интелект, правят тълкувателни грешки и не са отворени към нови методи за популяризиране на Варна по нов и интерактивен начин. Това, което видях по време на обсъждането на точката за приемането на Ахинора за дигитален посланик на Варна, беше целенасочено противопоставяне на общинската администрация към нашето предложение.

Разбирам различните им опасения по определени точки и именно поради тази причина обясних от трибуната на Общински съвет и се опитах да дам яснота, както за нашето предложение, така и за бъдещите ангажименти при развитието на проект „Ахинора“ в контекста на стратегията на Варна по направление туризъм и култура. Вместо това чух абсурдни твърдения за възможни дийпфейк видеа, за платформите, на които се изработва образа на Ахинора, както и за желанието за пълен контрол върху образа. Всичко това, което се изрече от пряко ангажираните лица за развитието на културата в града, беше според мен несъстоятелно и пропито от фактологични грешки и фундаментални пропуски в направление изкуствен интелект.

На комисията беше посочено и това, че от Общинската администрация имат опасения относно опазването на каналите в социалните мрежи на Ахинора от кражба, давайки пример с откраднатата страница на Visit Varna, както и за това, че образа на Ахинора може да публикува съдържание, което да накърни авторитета на Варна. Какво мислите за това?

Както подчертах по време на моето изслушване, Фейсбук страницата на Visit Varna беше открадната, защото Община Варна не беше предприела никакви мерки по нейното опазване. Доколкото си спомням, страницата беше един от основните инструменти за популяризиране на Варна като културна и туристическа дестинация, но за нейната собственост не бяха взети никакви мерки, дори и най-елементарна верификация. За разлика от казуса с Visit Varna, ние сме предприели всички възможни мерки по опазването на каналите на Ахинора от кражба – верификация на профилите и допълнителна киберзащита, която има за цел максимално да запази образа и съдържанието, което Ахинора генерира. Направили сме всички възможни мерки по опазването на образа и инвестираме на ежемесечна база в тях, за да можем да гарантираме нейното успешно развитие.

Относно съдържанието, което Ахинора ще публикува в социалните мрежи, искам да кажа, че ясно съм го описал в писмото, което входирах до Общински съвет. В него съвсем точно е посочено, че Ахинора няма да промотира никакви кампании, свързани с алкохол, цигари, хазарт, енергийни напитки и политически въпроси, независимо от какво естество са те. Основната идея на Ахинора при едно такова партньорство е да популяризира по нов и интерактивен начин Варна като културна и туристическа дестинация както в България, така и по света.

Как ще коментирате опасенията на г-жа Светослава Георгиева за това, че образът на Ахинора може да бъде използван за създаването на дийпфейк видеа и съдържание? Беше даден пример с една от вашите публикации, в която Ахинора манифестира на 24 май заедно с останалите хора от града.

Според мен това твърдение още един път ясно показва липсата на базови познания в направление на основни понятия, свързани с изкуствен интелект. По определение дийпфейк се наблюдава тогава, когато AI-генерираният образ замества или наподобява лицето на реален човек, а в конкретния случай ние имаме т.н. „AI-generated animated persona“, т.е. анимиране на AI-генериран образ върху реални или допълнително генерирани кадри. Разликата между двете е огромна. Също така ние сме предприели всички необходими мерки за това да информираме аудиторията, която следва Ахинора, че всичко, което се публикува, е генерирано с изкуствен интелект, така че да са наясно, че това, което виждат, не е реално.

Дийпфейк видеа могат да бъдат направени на всяка обществено известна личност или образ. Да не забравяме колко дийпфейк видеа бяха направени на световни лидери и държавни глави. В едно споделено социално пространство като Фейсбук например това не може да бъде предотвратено, но ние заемаме позицията на всички официални администрации по света, които са станали жертва на такава дийпфейк технология – официалната информация, свързана с конкретния образ, се публикува само в официалните му канали – т.е. единственото достоверно съдържание, свързано с образа на Ахинора, може да се види и проследи само в официалните ѝ канали в социалните мрежи.

На комисията беше изтъкнато и опасението, че няма да има предвидимост в действията на Ахинора и че не се знае тя какво ще публикува в социалните си мрежи. Как ще отговорите на тези опасения?

Напълно разбирам тези опасения и именно поради тази причина изразих готовност от наша страна да предложим рамково споразумение, в което да бъдат описани всички права и задължения на двете страни, за да могат да бъдат дефинирани ясните рамки на партньорството. Също така предложих и изготвяне на примерен медиен план за една година напред, който ясно да посочи направленията, които Ахинора ще промотира, и как те ще бъдат реализирани. Имаме готовност да предложим такова споразумение и медиен план до няколко дни, с които да се запознаят всички общински съветници във Варна.

По време на комисията беше посочено от г-жа Светослава Георгиева, че платформите, които използвате при реализирането на Ахинора, създават предпоставки за пораждането на международни правни неуредици при реализацията на проекта.

Както вече споменах, изглежда, че някои представители на общинската администрация, ангажирани с културната политика, все още не са напълно запознати с процесите, свързани със създаването на този тип дигитални образи. При създаването на Ахинора като образ нашият екип използва множество софтуери – някои от тях платени, а други с отворен код, което ни позволява по-голяма свобода на работа. Всички платформи, на които работим, позволяват използването на създадения продукт или на част от него да се използва от неговите създатели по начин, по който те определят. В този смисъл ние нямаме никакъв правен казус по този въпрос.

Тъй като подобни опасения не намират опора в реалните обстоятелства, у мен се поражда усещането, че може би има предварително формирано желание проектът да не бъде реализиран, независимо от неговия потенциал и иновативност.

На няколко пъти във Вашето изказване посочихте опасенията си, че проектът целенасочено не се приема от общинската администрация. Защо така мислите?

Всичко, което ме навежда на тези мисли, е фактът, че липсва диалог. Ако наистина от общинската администрация бяха заинтересовани това предложение да бъде прието и Ахинора да стане дигитален посланик на Варна, то най-малкото щеше да бъде потърсен диалогът, за да могат опасенията, които имат да бъдат предварително изчистени. Такъв диалог нямаше!

Всъщност още в началото имаше една-единствена среща с г-жа Георгиева, която по време на цялата среща ми обясняваше как проектът нямало да стане, как не било добра идея Ахинора да бъде дигитален посланик и това, че Ахинора можела да се развива като дигитален посланик, но нямало нужда от подкрепата Община Варна. Общо взето почти същата риторика, която слушаме от цялата общинска администрация по отношение на проекта.

Според мен, ако искаха проектът да бъде реализиран, то щяха да потърсят по-задълбочен диалог, в който да изкажат всичките си опасения, и да се открие начин за тяхното разрешаване – това не се случи!

В последното изслушване в комисията г-жа Светослава Георгиева каза, че образът на Ахинора със своето име прави реклама на град Казанлък и че няма нужда „да се сваляли шапки“ пред проекта, защото имало много такива инфлуенсъри в цял свят, които вършели подобни неща. Как ще коментирате това?

Първо, искам да започна с името на дигиталния ни образ. Като първи такъв дигитален инфлуенсър в България искахме да му поставим име, което пряко и недвусмислено прави връзка с българската история. Именно поради тази причина се спряхме на името Ахинора – името на първата жена на хан Аспарух. Препратката, която г-жа Георгиева направи по време на комисията беше изключително грешна и неправилна.

Името и проектът нямат нищо общо с картината на Иван Милев, която се съхранява в Казанлък. Като художник тя би трябвало да знае, че самият Иван Милев се вдъхновява от легендарния разказ на писателя и художник Николай Райнов „Царица Ахинора“ и на база на това решава неговата картина да препраща към него. Разбирам, че когато човек иска да спре един проект, търси всякакви причини, но е добре доводите, които изтъква, да бъдат поне малко подкрепени от проверени и достоверни данни.

По отношение на това, че „нямало нужда да се свалят шапки“ пред нашия проект, мога да кажа само едно – никой не иска това от вас! Да, има много дигитални инфлуенсъри в Европа и света, но да не забравяме, че Ахинора беше първият поканен в Европейския парламент. Да не забравяме също така, че за разлика от много други проекти именно Ахинора първа в света говори пред евродепутатите и отправи своето послание към тях. По време на същото това изказване чух и думи от рода, че всеки един можел да отиде и да говори пред комисията по Култура и образование (CULT) към Европейския парламент, както и това, че имало още трима души с мен по време на моето изслушване.

Бих искал да отбележа, че в случая г-жа Георгиева, по мое мнение, не представя напълно коректно фактите и греши. Няма да навлизам в подробности защо някои творци не са били поканени или изслушани в Европейския парламент – това е въпрос с много компоненти. Мога обаче със сигурност да кажа, че пътят до трибуната на такава институция не е нито лесен, нито случаен. Необходима е сериозна експертиза по конкретна тема, която се валидира от представители на различни държави.

Създалата се ситуация ми напомня на онази народна мъдрост за лисицата и гроздето – понякога, когато не можем да достигнем нещо, го отхвърляме или омаловажаваме.

По време на изслушването в Комисията по култура и образование присъствах заедно с още трима утвърдени специалисти с международно признание, сред които:

• Бьорн Улвеус – музикален продуцент, композитор и член на легендарната група ABBA;
• Проф. Александра Бенсамун – ключова фигура в изграждането на политиките за изкуствен интелект във Франция;
• Инж. Икона Тауткуте-Рустечка – артист и експерт в областта на AI.

Самият факт, че като създател на проекта бях изслушан пред комисията, моето мнение беше взето предвид от евродепутатите и проект „Ахинора“ беше представен публично, е достатъчно постижение, което няма аналог до този момент.

Какво ще се случи с Ахинора, ако тя не бъде избрана за дигитален посланик на Варна?

За самия проект, както и нейната дейност в социалните мрежи няма да има голяма промяна. Ние имаме подготвен и разписан медиен план, който си следваме. Има също така интерес от други градове за подобен тип колаборация, които са много по-отворени към такива инициативи и са готови да подкрепят проекта и неговото развитие. Градове, които все по-често започват да изпреварват Варна във всяко едно направление с администрация, която не подхожда късогледо към нови предложения и разбира начина на работа на изкуствения интелект.

Въпреки всичко ние решихме да го предложим първо на Варна, защото сме варненци и проектът беше създаден във Варна. Логичното му продължение беше да подпомогне града в неговото културно и туристическо развитие, защото в последно време насам се забелязва не само застой, но и регрес, особено по отношение на културата във Варна. Ние като екип искахме да помогнем и да подобрим представянето на града ни в национален и международен аспект. Дано да не сме сбъркали с това наше желание.