Connect with us

Политика

Politico: България рискува отново да се пристрасти към руския “Газпром”

Публикувано преди

на

Не отне много време България да започне отново да се изплъзва обратно в руската орбита, особено що се отнася до чувствителната тема за газовата зависимост на страната. Служебното правителство, което пое властта едва този месец, разпалва опасения, че София ще се върне обратно към закупуването на газ от руския газов монополист ”Газпром” и да възобнови традиционно по-приятелския тон на балканската държава спрямо Кремъл.

Това е ярък завой от политиката, водена от кратковременното правителство на Кирил Петков, което падна след вот на недоверие в края на юни. Петков зае необичайно конфронтационна позиция спрямо Русия след нахлуването на Москва в Украйна, изгони 70 служители на руското посолство и ускори преследването на алтернативни енергийни доставки, включително чрез газопровод през южната граница с Гърция.

Новата временна администрация, назначена от президента Румен Радев, обаче се възползва от дупката преди предсрочните избори на 2 октомври, за да коригира отношенията с руснаците.

Радев, бивш пилот на изтребител МиГ-29 и ръководител на военновъздушните сили, е широко обвиняван от опонентите си, че е проруски настроен и бе издигнат за държавен глава от Социалистическата партия – наследничка на българската комунистическа партия, свързана с Москва. Публично той се заявява като държавник на страна от НАТО, осъди войната, но се противопоставя на българската военна подкрепа за Украйна. Миналата година пък САЩ реагираха остро на определено като лапсус изказване на Радев, когато той заяви, че Крим е руски.

Администрацията на служебния премиер Гълъб Донев си играеше с идеята за възобновяване на вноса на руски газ, откакто пое властта, но нещата се засилиха още повече тази седмица, когато министърът на енергетиката Росен Христов каза, че България няма друг избор освен да поднови преговорите с руската компания.

През април, заедно с Полша, България беше сред първите страни, чиито газови доставки бяха прекъснати от „Газпром“ заради отказа да се плаща за синьо гориво в рубли. От тогава са прекъснати потоците и към редица други държави.

Христов обвини бившия премиер Петков и политиката на правителството за влошаване на връзките с Москва, което ще затрудни значително бъдещите преговори. По-рано Христов подчерта, че новият кабинет няма намерение да подписва дългосрочен договор, но не изключи закупуването на газ от „Газпром“.

Изявлението на Христов дойде ден след като посланикът на Русия в България Елеонора Митрофанова заяви, че плащането на доставките на газ трябва да става само в рубли и че не очаква да има проблеми при възобновяване на доставките за България, ако тя прояви необходимата „политическа воля“.

Някои политически анализатори се съмняваха, че добрата игра с „Газпром“ ще доведе до нещо добро.

Обратен завой

Може би най-яркият пример за това, че новата администрация на България се опитва да отслаби усилията на Петков да се освободи от руските газови центрове е случващото се покрай интерконекторът с Гърция. В продължение на години САЩ увещаваха България да отвори газов конектор на южната граница, който ще позволи на България да премине към различни линии за доставка, като например втечнен природен газ (LNG), доставян в Гърция или към доставчици в Азербайджан, Централна Азия и Средната Изток.

София обаче дълго отлагаше завършването на този трансграничен тръбопровод в полза на по-дълбоки отношения с „Газпром“.

В явно разминаване с предшествениците си, Петков се опита да обърне нова страница, като даде приоритет на отварянето на гръцкия интерконектор, но временната администрация сега предизвиква противоречия, като отново открива пречки, които биха могли да попречат на трансграничните доставки от конкуренти на руския газов монополист.

Малко след като служебното правителство пое управлението, българските медии разкриха, че правителството на Донев е намерило основания да се намеси в изграждането на газопровода. От енергийното министерство на Христов обясниха, че има пропуски, свързани със заверката на проекта. Петков предположи, че новото правителство е решило да бави проекта. Временното правителство отрича обвиненията, че следва старата проруска схема, като се опитва да блокира пускането на интерконектора, но подчертава, че България просто е в отчайваща ситуация с наближаването на зимата.

България наистина е сред най-зле представящите се в Европа при запълване на газовите хранилища.

Часове след встъпването в длъжност на новия служебен кабинет премиерът Донев сформира кризисен екип за справяне с „хаоса и разрухата“ в енергетиката, който имаше за задача да работи денонощно.

Христов последва примера и описа ситуацията с доставките на газ като „сериозна, ако не критична“, като каза, че България има доставки на газ, които ще стигнат само до септември. Изявленията идват въпреки усилията на Петков да направи София по-малко зависима от руския газ. Неговото правителство започна преговори с Азербайджан за допълнителни доставки, осигури доставката на седем танкера LNG от американска компания и ускори работата по новата газова връзка с Гърция.

Междувременно служебното правителство обяви, че ще приеме само един от танкерите за LNG, позовавайки се на високата цена за осигуряване на слот на терминал в Турция и Гърция.

Старите приятели на Русия

Временният кабинет на Донев поема управлението в момент, когато страната е изправена пред растяща инфлация и политическа нестабилност. Изборите през октомври ще бъдат четвъртите в страната от април 2021 г.

Освен че демонстрира желание да поднови преговорите с „Газпром“, едно от ключовите политически назначения в министерството на Христов, което отговаря за формирането на енергийната политика на страната до изборите, е известно с приятелската си позиция към Русия. Шефката на кабинета и бивш съветник на Радев Любомира Ганчева доскоро беше зам.-председател на маргинална партия, която открито пропагандира проруските си възгледи. Тя е посещавала Крим няколко пъти, откакто Русия анексира полуострова през 2014 г., по покана на местните власти, назначени от руския президент Владимир Путин. Преди две години материал, публикуван на уебсайта на нейната партия, анализира годишната пресконференция на Путин, възхвалявайки неговите лидерски умения в справянето с пандемията и за това, че отстоява руската нация „в най-мрачния час“

Един от ключовите приоритети на новия кабинет, който Радев обяви, е „да не се допусне въвличането на страната в конфликта“. Въпреки че не даде повече подробности, по-скорошните му коментари за войната накараха някои наблюдатели да се съмняват още повече къде се крият неговите симпатии.

Радев се колебаеше да приветства скорошното експулсиране на руски дипломати, инициирано от Петков. След този ход, държавният глава заяви, че „подобен безпрецедентен акт“ поставя под риск „енергетиката, икономиката и хората“.

frognews.bg

Продължи с четенето

Новини

Осем министри ще отговарят днес на въпроси на депутати в рамките парламентарния контрол

Published

on

Осем министри ще отговарят на въпроси и питания на депутати в рамките на днешния парламентарен контрол. Това е единствената точка в предвидената за петък, 10 октомври, програма на Народното събрание.

В парламентарния контрол ще участват вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов и министрите Манол Генов, Иван Иванов, Георг Георгиев, Даниел Митов, Красимир Вълчев, Силви Кирилов и Мариан Бачев, съобщи председателят на Народното събрание Наталия Киселова в края на вчерашното пленарно заседание.

Съгласно правилника на Народното събрание, в началото на пленарния ден по предложение на председателстващия заседанието в програмата могат да бъдат включени и допълнителни точки след консултации между парламентарните групи на председателски съвет.

Продължи с четенето

България

България на крачка от еврото: Еврогрупата обсъжда препоръката за присъединяване

Published

on

Снимка: БНР

Днес следобед в Люксембург се провежда ключово заседание на Еврогрупата, на което се очаква да бъде изготвена препоръка за присъединяването на България към еврозоната. Това съобщава Българското национално радио (БНР), позовавайки се на свои източници.

В заседанието участват българският министър на финансите Теменужка Петкова и управителят на Българската народна банка Димитър Радев. Според източници от Брюксел, настроенията сред страните членки на еврозоната са позитивни, а очакванията са България да получи пълна подкрепа за следващата стъпка по пътя към еврото.

Двата ключови конвергентни доклада – на Европейската комисия и на Европейската централна банка – вече са публикувани и са категорично положителни. И двете институции препоръчват България да приеме еврото от 1 януари.

Финансови експерти отбелязват, че страната ни, макар и формално извън еврозоната, фактически функционира в рамките на валутния борд и е обвързала националната си валута с еврото още от края на 90-те години. Това значително улеснява процеса по техническото и институционално приобщаване.

След като Еврогрупата формулира препоръка, тя ще бъде представена на утрешния Съвет по икономически и финансови въпроси (ECOFIN), където се очаква нейното официално одобрение. В края на следващата седмица темата ще бъде разгледана и от европейските лидери. Последната дума ще има Европейският парламент, който ще гласува окончателното решение по време на юлската си сесия. Ако всички стъпки бъдат преминати успешно, процесът ще приключи на 8 юли на заседание на ECOFIN.

България е по-близо от всякога до влизане в еврозоната, като датата 1 януари вече се очертава като реалистичен хоризонт за приемане на общата европейска валута.

 

Продължи с четенето

Политика

Белгийското разузнаване отчита вълна от руска дезинформация

Published

on

Снимка: БТА

Белгийското военно разузнаване отчита трайно нарастване на случаите, свързани с руска дезинформация, съобщиха местни медии, като се позоваха на официален доклад. Отбелязва се, че тези случаи са свързани с многократните заявки на белгийските власти да подкрепят Украйна срещу нашествието на руските войски, предаде БТА.

В документа се уточнява, че разпространението на дезинформация срещу Белгия започва да се наблюдава особено ярко след съобщенията за готовността на страната да предостави своите изтребители Ф-16 на Киев. Дезинформационните кампании са свързани с въпросите за имиграцията, хората от ЛГБТ+ общността и с проявите на екстремизъм. Белгийското военно разузнаване пояснява, че целта на тези кампании е всяване на страх и убеждение в опасността от оказване на подкрепа за украинската отбрана.

Допълва се, че от руска страна в последните години многократно са били предприети действия срещу сайтове на държавни и общински институции в Белгия, особено около миналогодишните избори за европейски и федерални депутати, и за общински власти. Според доклада целта е била привличане на съмишленици, разширяване на въздействието върху обществото и всяване на тревога.

Медиите днес съобщават, че белгийският министър по въпросите на цифровизацията Ванеса Мац е била поставена под засилена полицейска охрана заради стъпките на правителството да ограничи анонимността в интернет и след получени заплахи от крайната десница. Някои си мислят, че свободата на изразяване позволява всичко, а това не е така, коментира Мац. По нейните думи целта на правителството е да ограничи злоупотребите онлайн.

Продължи с четенето

ПОПУЛЯРНО

You cannot copy content of this page