Connect with us

България

Почина българският патриарх Неофит

Публикувано преди

на

Почина българският патриарх и Софийски митрополит Неофит, се казва в съобщение от Българската православна църква – Българска патриаршия.

„Боголюбиви братя и сестри, на 13 март 2024 г. след продължително боледуване във Военномедицинската академия (ВМА-София) в 22:22 часа, вследствие на многоорганна недостатъчност, се престави в Господа Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит, първосветителят на родната ни света Православна църква, който е достоен продължител на делото на своите именити предшественици в най-новата ни църковна история – блаженопочившия Български патриарх Максим, негов духовен наставник, и приснопаметния  Български патриарх Кирил“, се казва в съобщението.

„Призоваваме православните християни да отправят своята искрена молитва ведно със светата Православна църква към всемилостивия Бог да упокои душата на нашия скъп Патриарх в Божието царство – в селенията на праведните и го настани сред избраните отдясно, където с небесните воинства да възпява във вечността с приятен глас Бога.

Изразяваме благодарност към ръководството на Военномедицинска академия – София в лицето на генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски, д.м.н., на чл.-кор. проф. д-р Николай Петров, д.м.н., началник на катедрa „Анестезиология и интензивно лечение“, на лекарите и медицинския персонал в интензивното отделение, за старанието и грижите, които положиха за Светейшия патриарх.

Вечна, блажена и светла да пребъде паметта на Светейшия наш отец Неофит, Патриарх Български и митрополит Софийски!

Бог да го прости! Царство му небесно!“, пише в съобщението от БПЦ-БП.

Светското име на патриарх Неофит е Симеон Николов Димитров. Той е роден е на 15 октомври 1945 г. в София. След завършване на основното си образование, през есента на 1959 г., е приет за ученик в Софийската духовна семинария при гара Черепиш. Курсът, на която завършва през 1965 г. От септември 1967 г. е студент в Духовната академия „Св. Климент Охридски“ в София, която завършва през 1971 г. От есента на 1971 до 1973 г. той е на богословска специализация в Катедрата по „Църковно пеене“ при Московската духовна академия. От 1 септември 1973 г. е назначен за преподавател по източно-църковно пеене и за диригент на студентския хор при Духовната академия „Св. Климент Охридски“ в София.

На 3 август 1975 г. в Троянската света обител е постриган в монашество с името Неофит от българския патриарх Максим. На 15 август същата година патриарх Максим го ръкополага в йеродяконски чин, а на 25 март 1976 г. в столичния катедрален храм „Св. Неделя“ – и за йеромонах.

От 30 септември 1975 г. Неофит е диригент на Софийския свещенически хор, а от 15 юли 1977 г. е и старши преподавател по източно-църковно пеене и богослужебна практика в Духовната академия в София, какъвто остава до края на 1980 г. По време на това негово служение, на 21 ноември 1977 г. в столичния катедрален храм „Св. Неделя“, е въведен в архимандритско достойнство от патриарх Максим. От 1 януари 1981 г. до декември 1985 г. архимандрит Неофит е протосингел на Софийската митрополия. Като такъв, на 8 декември 1985 г. в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“, е хиротонисан в епископски сан с титлата „Левкийски“ и е назначен за втори викарий на Софийския митрополит.

От 1 декември 1989 г. епископ Неофит е ректор на Духовната академия „Св. Климент Охридски“ в София, а на 26 юли 1991 г. е избран и за първи декан на възстановения Богословски факултет при Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Този пост той заема до януари 1992 г.

На 27 януари 1992 г. е назначен за главен секретар на Светия синод и за председател на Църковното настоятелство при патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“.

На 27 март 1994 г. е избран, а на 3 април същата година е и канонично утвърден за Доростолски и Червенски митрополит. От 17 декември 2001 г., по решение на Петия църковно-народен събор, Доростоло-Червенската епархия е разделена на Русенска и Доростолска епархия, а Неофит се титулува Русенски митрополит и наместник на възстановения Доростолски митрополитски престол.

На 2 декември 2008 г. Русенският митрополит Неофит получава званието „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Званието му е връчено за цялостен принос в развитието на духовността в СУ и за активното му участие във възстановяването на Богословския факултет.

На 22 юни 2010 г. Негово Високопреосвещенство митрополит Неофит е удостоен от президента на България с ордена „Св.св. Кирил и Методий“ – огърлие, „за особено значимите му заслуги за развитието на Духовната академия „Св. Климент Охридски“, за приноса му за развитие на научно-просветителските връзки и взаимоотношения между източните и западните християни, и по повод неговата 65-годишнина“.

На 24 февруари 2013 г., неделя, на Патриаршеския избирателен църковен събор в София, Русенският митрополит Неофит е избран за български патриарх и Софийски митрополит. Интронизацията на Негово Светейшество Неофит, като патриарх български, бе извършена още същия ден – 24 февруари 2013 г., в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“.

Първата си Света литургия, като Софийски митрополит, патриарх Неофит възглави на 10 март, неделя, 2013 г., в катедралния столичен митрополитски храм „Св. Неделя“ в съслужение с архиереи и духовници.

Негово Светейшество продължи да е и временен наместник на Русенския престол до каноничния избор на новия Русенски митрополит Наум, състоял се в Синодалния параклис „Св. цар Борис“ на 23 март 2014 г.

Източник: БТА

Продължи с четенето

България

Обявяват състава на новото служебно правителство

Published

on

Снимка: БНР

Имената на новите служебни министри ще бъдат обявени до броени часове.

Горица Грънчарова-Кожарева ще върне днес на президента Румен Радев папката с предложените от нея 19 кандидати за постовете в изпълнителната власт. Срещата на определената за служебен премиер ще бъде днес от 11 часа, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.

След това държавният глава трябва да издаде указ за назначаването на служебното правителство и да насрочи предсрочния парламентарен вот за 20 октомври, предаде БНР.

Това ще са седмите избори от 2021 година насам, а Кожарева ще е начело на шестото служебно правителство за този период.

Продължи с четенето

България

Национални чествания на 147-годишнината от Шипченската епопея

Published

on

Снимка: БНР

Националните чествания на 147-годишнината от Шипченската епопея и 90-годишнината от освещаването на Паметника на свободата на връх Шипка започват днес и ще продължат до 27-ми август . В програмата са предвидени разнообразни събития- конкурс за рисунка на тема „Паметникът на свободата“, национално състезание за ученици, изложби, представяне на книги и празничен концерт. Националното честване „Шипченска епопея“ се провежда под патронажа на президента на Република България и се организира от Областна администрация – Габрово със съдействието на Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“, Община Габрово, Ротари клуб – Габрово, Регионален исторически музей – Габрово, Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово, ХГ „Христо Цокев“, Държавен архив – Габрово, предаде БНР.

Продължи с четенето

България

По-евтините вносни яйца от Украйна не са по-евтини за крайния потребител

Published

on

Снимка: БНР

Асоциацията на промишленото птицевъдство настоява министърът на земеделието и храните Георги Тахов да забрани вноса на украински яйца в България. Птицевъдите искат мярката да бъде наложена за 120 дена и заплашват с протести, ако това не се случи. Според Даниел Божанков, председател на браншовата организация, украинските яйца, които влизат на българския пазар, са 30 % по-евтини от нашите и това води за бранша до загуби за милиони.

Той обясни по-ниската цена на украинските яйца с факта, че производителите там не са задължени да спазват европейските изисквания. По-евтините вносни яйца от Украйна обаче не са по-евтини и за крайния потребител, отбеляза Божанков.

По-евтината цена от Украйна не дава отражение до крайния потребител, което на нас ни говори, че остават по-големи печалби в една шепа търговци„, коментира Божанков.

От началото на годината до месец май в България са внесени 2388 тона украински яйца, което е 400 % преизпълнение на квотата, а страната ни държи 12 % от вноса на украински яйца в ЕС. За периода от началото на 2023 година до момента, вносът на яйца от Румъния е скочил с 200%, а от Полша с около 50%, поясни още Даниел Божанков. Той беше категоричен, че българското производство е напълно достатъчно да задоволи нуждите на наеселението и не може да си обясни защо вносът се покачва и вече количествата яйца внесени в България надвишават тези на изнесените в чужбина.

Следващата седмица предстои и среща със земеделския министър, поясни още Божанков.

Продължи с четенето

ПОПУЛЯРНО

You cannot copy content of this page