Не е нормално държавата да не знае какво се случва в „Лукойл Нефтохим“.

Това каза пред БНР бившият министър на икономиката и депутат от ПП-ДБ Богдан Богданов и обясни, че това е един от най-важните стратегически активи на страната в сферата на енергийната сигурност.

„От края на 1999 г., когато се приватизира „Нефтохим Бургас“, последователно „Лукойл“ придобива контрол върху ключови национални активи. … „Лукойл“ е един от основните участници на пазара на дребно на горива – с над 250 бензиностанции. Така през годините е създадена ситуация на господстващо положение на „Лукойл“, при което компанията има контрол върху всички тези активи и не е нормално държавата да не знае какво се случва с всички тези активи. Още повече, че държавата има и представител, а Министерството на енергетиката през т.нар. златна акция има и контролен механизъм, през който стратегически решения за рафинерията – производствен капацитет, инвестиции в инфраструктура и екологични технологии, както и промяна на собствеността – държавата би имала блокираща квота през тази „златна акция. … Друг механизъм е през Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), когато имаме такова съществено придобиване и голям пазарен дял в преработката на петрол и горива… КЗК също има възможност да блокира една такава сделка, Народното събрание също би могло„, уточни бившият министър, но добави, че има своите притеснения, че „не можем изцяло да разчитаме на КЗК, а само на парламента.

Богданов съобщи, че ПП-ДБ обмислят в 51-вия парламент да се създаде временна комисия, която да установи всички факти и обстоятелства около изнесената информация за обсъждане на сделка с конкретни инвеститори:

„Въпреки излязлото опровержение, че не се обсъжда продажба, ние трябва ясно да знаем какви са условията, които българската държава ще заложи като задължителни на потенциален инвеститор“.

По думите му смяната на собствеността на рафинерията е и възможност за диверсифициране на пазара на горива в България, за повече конкуренция и да се осигури достъп до стратегическа национална инфраструктура и на други участници, а не да има монополно положение.

„Службите за сигурност трябва да проверят собствениците и капиталите на фирмата, за да сме сигурни, че инвеститорът, който би поел контрол на този стратегически на държавата ни актив, ще бъде надежден. … Това беше едно от изискванията, което ние заложихме в комуникацията ни с „Лукойл“ по време на кабинета „Денков“, когато се обсъждаха и дерогацията, и преминаването на производство на изцяло неруски петрол, възможните рискове – и технологични, и финансови“, подчерта Богдан Богданов.

БНР

Руската петролна компания „LUKOIL“ ще продаде своята рафинерия в България до края на годината, съобщава тази сутрин  „Файненшъл таймс“. След близо една година преговори на финала са останали два основни кандидата : Единият кандидат е консорциум, който е съставен от Oryx Global и DL Hudson, а другия кандидат казахстанската KazMunayGas (KMG) .

От кого зависи избора на купувача?

Тъй като руската държава е основен акционер в „Лукойл“ за такава сделка трябва да получи одобрение на избрания купувач от руския президент Владимир Путин. Очаква се до седмица той да реши кой от двамата кандидати да купи рафинерията в Бургас. По неофициална информация това не са били единствените кандидати и от надпреварата за рафинерията в последния момент са отпаднали SOCAR , държавната енергийна компания на Азербайджан, гръцката Helleniq Energy и консорциум от турската петролна група Opet и Mol Group , държавната петролна компания на Унгария.

Който и да бъде избран за купувач за рафинерията, за да се пристъпи към сделка, то тя трябва да получи одобрение и от регулаторните органи на българската държава. Не е изключено и при продажбата да бъдат променени и условията за държавен контрол над рафинерията. Предишното народно събрание промени закона и продажбата на рафинерията трябва да премине и през одобрение на парламента. Така, че макар и малка я има вероятността избрания от Путин купувач да не бъде одобрен от България.

Кои са двамата купувачи и какви са техните предимства и недостатъци?

Консорциумът на Oryx Global и DL Hudson със сигурност разполага със сериозен финансов ресурс.  DL Hudson е един от най-големите търговци на суровини в света и през последните две години натрупа значителни печалби от нестабилните петролни пазари след ковид панденията. Ако консорциума купи рафинерията, то тя може да работи на пълно натоварване и без проблем да бъдат пласирани произведените горива. Евентуални трудности може да възникнат придоставката на петрол, тъй като маршрута през Босфора е предизвикателство за логистиката. Тук притеснителният момент е Oryx Global, чиято собственост е неизяснена и има основателни съмненията, че руската страна може да има контрол над тази компания. От сайта на Oryx Global се разбира, че е компания е с широк спектър на дейности основно свързани с консултантска и охранителна дейност, защита на данни и на инвестиции в рискови зони.

KazMunayGas е може би в по-добра позиция, тъй-като компанията вече дълги години си партнира с „Лукойл“, а в момента е най-големия доставчик на петрол за рафинерията в Бургас. Казахстанците нямат проблем със снабдяването с петрол, тъй-като имат и необходимия капацитет на добив, имат и добре работеща логистика през каспийския тръбопровод. KazMunayGas има и опит в региона и в България, където чрез дъщерната си компания Rompetrol Group притежава две рафинерии в Румъния и веригата бензиностанции Rompetrol.

Какво може да направи държавата?

Държавата може да използва тази сделка както да преформатира своето участие в рафинерията, така и да се справи с монополното положение на Лукойл или на новия купувач. В момента освен символичното участие чрез „златна акция“ в надзорния съвет държавата няма никакви лостове за влияние и за противодействие при злоупотреба с монополното положение. Регулаторите може да одобрят избрания купувач, но да изискат разделение на активите на компанията, така, че рафинерията да е отделна собственост от тръбопровода и акцизните бази. Не е изключено държавата да поиска и да влезе в съсобственост на тръбопровода. Дали обаче в тази нестабилна политическа ситуация държавата ще съумее да защити своя интерес е рано да се каже.

  инж.Пламен Дочев