Суровият петрол получава прозвището „черно злато“ заради монументалното количество продукти, които могат да бъдат преработени от него и от реализирането на огромни печалби от продажбата му. От петрола се произведжат не само бензин и дизелово гориво за захранване на нашия транспорт, но и пластмаса, газ, битум, восъци, мазут, смазочни масла и много други, които в крайна сметка стават част от почти всеки продукт, който произвеждаме и консумираме.

Но откъде идва суровия петрол?

Суровият петрол е естествено срещащо се изкопаемо гориво – което означава, че идва от останките на мъртви организми. Суровият петрол се състои от смес от въглеводороди – водородни и въглеродни атоми. Съществува в течна форма в подземни резервоари в малките пространства в седиментните скали. Или може да се намери близо до повърхността в нефтени пясъци. Често се среща заедно с природен газ и солена вода.

Суровият нефт се образува от останките на мъртви организми (диатомеи) като водорасли и зоопланктон, които са съществували преди милиони години в морска среда. Тези организми са били доминиращите форми на живот на земята по това време. ( Динозаврите не са съществували по това време, така че ако сте чували, че изкопаемите горива са от динозаври, то това не е вярно.) Докато са живели, тези организми са абсорбирали енергия от слънцето и са я съхранявали като въглеродни молекули в телата си. След като умрели, останките им потънали на дъното на океаните или речните корита и били погребани в слоеве пясък, кал и скали. В продължение на милиони години останките са били погребани все по-дълбоко и по-дълбоко под повече утайки и органични материали. Огромният натиск, високите температури и липсата на кислород трансформираха органичната материя във восъчно вещество, наречено кероген. С още повече топлина, налягане и време керогенът преминава през процес, наречен катагенеза, който трансформира керогена във въглеводороди.

Различни комбинации от налягане, топлина и оригиналния състав на органичния материал ще определят вида на образувания въглеводород. В този случай въглеводородите образуват суров нефт. Други примери са асфалт, ако температурата е по-ниска, и природен газ, ако температурата е по-висока. След като маслото се образува, то се движи през малки пори в околната скала от зона с високо налягане до ниско налягане, което често е нагоре. Част от петрола може да стигне чак до повърхността, където се събира, в други случаи той ще попадне в капан под непропускливи слоеве скала или глина, където ще образува подземни резервоари.

Популярно е мнението, че петрола трябва да се добива от все по-дълбок и по-дълбок слой в земната повърхност. Но това не е пълната истина. В действителност петрола във времето се е движел само нагоре. Само сондажите за петрол продължават да се нуждаят от по-дълбоко и по-далеч, тъй като по-високите и по-лесно достъпни нефтени резервоари се изразходват. Най-ранната година, за която има налични данни, 1949 г., показва, че средната дълбочина на пробитите нефтени кладенци е била 1000 метра.

До 2008 г. средната височина на добив на петрол се повиши до 1800 метра. А най-дълбокият кладенец, който съществува в момента, е с огромна дълбочина 12 000 метра. Това е 3 200 метра повече от височината на връх Еверест. Интересен е факта, че не всяко сондиране е право надолу, когато казват дълбочина, това означава колко далеч е трябвало да пробият, понякога това означава покриване на огромни хоризонтални разстояния.

Как може да се разбере къде има находища на суров петрол?

По време на по-ранните години на добив на петрол геолозите са изучавали почвата, повърхностните скали и други повърхностни характеристики, за да определят дали нефт може да лежи отдолу. По-късно се появиха сателитни изображения, заедно с повече технологични постижения като гравитометри, средства за тестване на магнитното поле на Земята и „снифери“, които откриват миризмата на въглеводороди.

Най-разпространеният начин, използван днес, е да се генерират ударни вълни, които преминават през скалните слоеве и се отразяват обратно към повърхността, където могат да бъдат интерпретирани за признаци на нефтени капани. Това се прави с устройства за източник на сеизмични вълни, cлед това те маркират местоположението с помощта на GPS координати на сушата или с маркерни буйове на вода.

Колко петрол е останал в света?
Тъй като производството все още нараства, както е било от десетилетия, експертите се опитват да изчислят кога, ако изобщо, петролът ще свърши. Това не е проста наука – защото добре, все още не е известно точно колко петрол е уловен в земята на неизследвани места.

Интересна оценка са направили от BP. Оценката идва от количеството петрол, което всяка страна смята, че може да произведе от „доказаните запаси“ (запасите, до които имат достъп в момента), използвайки съществуващата си технология, като същевременно все още реализира печалба, при текущия темп на добив. И годината, която дават за край на производството на петрол, ако нещата останат точно както са днес – 2067 година. Не бързайте да се запасявате, защото тази оценка не включва откритите находища, които все още не се разработват или тези, чиито капацитети все още не са проучени. Все още има данни за значителни находища на територията на Русия, Северна Америка, Африка, Северно море и Каспийско море, които тепърва ще бъдат разработвани. Така, че прогнозирания от BP апокалипсис най-вероятно ще се отложи с още няколко десетилетия.

Ще оцелее ли човечеството без петрол?

Както казва Чарлз Дарвин, за да оцелеем, трябва да можем да се адаптираме към промените. Да не казваме, че не можем да оцелеем без петрол, но последствията от края на производството на петрол може да принудят съвременното общество, каквото го познаваме, да се промени драстично. Ние зависим от петрола за много повече, отколкото можете дори да осъзнаете. Петролът присъства в почти всяка една част от нашия живот от транспортирането и производството на храна, дрехи, материали, фармацевтични продукти и пластмасите, използвани за производството на цял набор от продукти. Въздействието на това колко драстична може да бъде тази промяна ще зависи в голяма степен от скоростта на спад и разработването и приемането на алтернативи на петрола. Електрификацията, която набира сили през последните години може да реши част от проблема, но далеч не е универсалното решение за заместване на петрола. Добрата новина е, че през човечеството има още достатъчно време, за да се намери алтернатива на всяко едно приложение на петрола.