Българският Червен кръст (БЧК) – Варна обяви днес графика за раздаването на продуктите на уязвими семейства по програма „Храни и основно материално подпомагане“ за тази есен.

Началото на кампанията ще бъде поставено в община Суворово на 13 октомври, съобщи БЧК – Варна. Ден по-късно ще започне раздаването на пакетите и на живеещите в община Провадия. За 15 октомври е планиран стартът на кампанията в Дългопол. И в трите общини е определен по един пункт, от който хората могат да получат помощта си.

В Аврен кампанията ще започне на 3 ноември. Жителите на Аксаково могат да получат пакетите си след 20 октомври. На 7 ноември ще бъде поставено началото на кампанията в Бяла, а на 11 ноември – в Белослав. Във Ветрино БЧК ще раздава пакетите от 28 октомври. Ден по-рано ще стартира кампанията във Вълчи дол. На 20 октомври червенокръстците ще започнат работа в Долни чифлик, а на 3 ноември – в Девня.

В областния град пакетите ще бъдат раздавани в четири пункта. Те ще отворят на 20 октомври и ще продължат да работят до 28 ноември.

Списъците с хората, които имат право на подкрепа, се правят от Агенцията за социално подпомагане (АСП), припомниха от БЧК. През тази есен домакинствата ще получават пакети с хигиенни и с хранителни продукти, като количествата зависят от големината на семейството.

Подробните графици за раздаването на помощта са изнесени както на интернет страниците на БЧК и АСП, така и в регионалния офис на Варненската червенокръстка организация.

БТА

Регионалният исторически музей във Варна почита делото и личността на Антонин (Антон) Ян Новак, създател на Морската градина и други знакови зелени пространства в крайморския град. Поводът е 165-годишнината от рождението му, 80-годишнината от кончината му, както и 130 години от установяването му в града.

В сградата на Археологическия музей гостува документалната изложба „Българските чехи“, която е съвместен проект на Българската телеграфна агенция (БТА) и Държавна агенция „Архиви“ и съдържа 26 пана, разказващи в снимки и документи за жизнения път на чешки интелектуалци и предприемачи, оставили трайни и ярки следи в културния, обществения и стопанския живот на младата българска държава след Освобождението в края на XIX век.

На откриването на изложбата присъстваха наследници на Антон Новак. За нас е чест да участваме в събитието. Благодарим, че неговото име присъства често в културния и историческия живот на Варна, сподели правнукът Димитър Новак. Той добави, че се надява някой от наследниците на ландшафтния архитект да продължи делото му и да създаде нещо, което да остане за града и да се ползва от гражданите му.

Димитър Новак каза пред БТА, че във фамилията Новак няма човек, който да работи в сферата на архитектурата или парковото дело, всички са в морския бизнес. Той е изпълнителен директор на Български корабен регистър. Баща му, който е внук на Антон Новак и е носил името му, също е работил в морския сектор. Братовчед му също се казва Димитър. Той не успя да присъства на откриването, но съпругата и децата му, както и неговата сестра Венцислава бяха гости на събитието.

Един от пра-правнуците на Антон Новак носи името му. Той е на 16 години, учи испански език в IV Езикова гимназия във Варна. Сподели, че има интерес към архитектурата и би тръгнал по стъпките на своя известен пра-прадядо, но все още не е напълно сигурен в избора на професионалния си път.

Идеята за представянето на изложбата „Българските чехи“ във Варна датира от 2020 г., но е била отложена заради пандемията от КОВИД-19, сподели организаторът Теодор Роков, който е уредник в музея. Според него обаче моментът сега е много подходящ заради струпването на няколко годишнини на Антон Новак. Той припомни, че известният чешки градинар идва във Варна по покана на братя Шкорпил, които също са добре представени в изложбата. През 1895 г. е назначен за управител на общинските градини във Варна, след като е бил няколко години преди това градинар-декоратор във Велико Търново.

Приема българско гражданство в Царство България през 1934 г. През 1937 г. е съкратен от длъжност и остава без пенсия, тъй като по закон се изисква да е работил повече от пет години като български гражданин. По думите на Роков той води преписки с органи на централната власт, за да получи права, но безуспешно. През 1944-та Община Варна му отпуска малка пенсия, но той умира на 8 март следващата година.

Според историка Варна е длъжник на Антон Новак, с чието дело – зелената корона на града, се гордее толкова много. За жалост значима част от растителния фонд, засаден от чешкия градинар, е загубен или заменен, каза още Роков. Той припомни, че все пак се очаква скоро да бъде възстановена и превърната в музей къщата в Морската градина, където градинарят е живял.

Изложбата „Българските чехи“ припомня още за първия министър на просвещението Константин Иречек; основателя на Рисувателното училище (бъдещата Художествена академия) Иван Мърквичка; композитора Иван Цибулка; пивоваря Франц Милде; предприемачите инженери братя Прошек, проектирали Орлов и Лъвов мост, Софийската централна гара, Варненското пристанище; преподавателите Антон Шоурек и Франтишка Сенлерова-Шоурекова; академик Иван Буреш – основоположник на българската ентомология и естествознание; живописецът Ярослав Вешин; агрономът и ботаник Вацлав Стрибърни; неговият син Лудвиг Вацлав Стрибърни – военен лекар и автор на учебници по медицина; Йозеф Питер – основател на българската печатна графика; Йозеф Шмаха – най-успешният директор на Народния театър след Освобождението.

Автор на изложбата е Иво Хаджимишев. Колекцията е представена за първи път през 2016 г. в Прага, Чехия, по време на 12-ата световна среща на българските медии. През януари 2017 г. тя гостува в Народната библиотека в Прага, а впоследствие и в няколко български града, сред които София, Пловдив и Монтана.