Пет концерта са включени в Европейският музикален фестивал, който ще се проведе през месеците март и април във Варна. Събитието се организира с подкрепата на Община Варна. След трудните пандемични години, през които организаторите бяха принудени да го провеждат през есента и в съкратен обем, сега фестивалът отново ще оцветява в музика и танц първите месеци на пролетта. Откриването ще бъде на 23 март от 19 ч. в Градската художествена галерия с двама млади артисти – българска цигуларка Йоанна Русева и френският пианист Гийом Венсан, лауреат на престижния световен клавирен конкурс „Маргарита Лонг – Жак Тибо“ в Париж.

Те ще музицират заедно с Български камерен оркестър – Добрич, с диригент Арто Чифчиян. Те ще изпълнят Концерт за пиано, цигулка и струнен оркестър от Феликс Менделсон-Бартолди. В програмата е включена още Увертюра към операта „Алцеста“ от Глук и рядко изпълняваната „Серенада върху шведски народни песни“ от Макс Брух.”

На 3-ти април е авторският спектакъл на Александра Драгова “Осем”. Тя е открита от фондацията на Димитър Бербатов през 2016 г.  и преминава през различни конкурсни формати у нас и в чужбина. Сега Александра поднася на публиката един завършен спектакъл – от идеята до хореографията и режисурата. В танцовото шоу участват 12 млади професионални танцьори, които пресъздават идеите за цикличността на ритуалното време.

Различни култури са вплетени в хореографските решения на “Осем”. Спектакълът е част от модула “Имена от бъдещето” на Европейския музикален фестивал Варна.

Модулът “Musica da camera” ще представи на 12-ти април в Градската художествена галерия двама артисти – цигуларят Димитър Буров и пианистът Людмил Ангелов. Те ще зарадват варненските си почитатели с програма, включваща Соната за цигулка и пиано KV 301, сол мажор, от Моцарт, Фантазия за цигулка и пиано, D934, до мажор, от Шуберт. Ще прозвучи и Соната за цигулка и пиано, ла мажор, от Цезар Франк – едно от най-красивите и трудни произведения за цигулка и пиано в световната музикална литература.

Страстта на фламенкото и свободата на джаз импровизацията ще се завъртят в чувствен спектакъл на 23 април в Зала 1 на Фестивалния и конгресен център Варна с “Фламенко трибют на Пат Матини” на Сантяго Лара квартет. Варненската публика има привилегията да стане част от първото гостуване в България на един от най-ярките млади испански джаз и фламенко китаристи Сантяго Лара. Ще бъде представен премиерно авторският му албум “Фламенко трибют на Пат Матини”, който включва оригинални аранжименти с елементи на  автентично фламенко на музиката на една от живите легенди в световния джаз – китариста Пат Матини. Албумът “Фламенко трибют на Пат Матини” печели многобройни награди и е представян на престижни сцени като Фестивала в Херес,Фламенко биенале – Севиля, Фламенко театър Sadler’s Wells и др. Заедно с Лара на сцената на Зала 1 ще излязат Мигел Лопес, пиано, Игнасио Синтадо, бас, Педро Наваро – барабани и перкусии. Огън към музиката в спектакъла ще добави със своя фламенко танц легендарната Мерседес Руиз, адмирирана по по цял свят танцьорка, истински посланик на испанската танцова култура.

Crossover модулът на фестивала ще предложи интересен формат за среща с едни от най-успешните български джаз музиканти. На 26 април в Градската художествена галерия джаз пианистът, композитор и аранжор Милен Кукошаров ще събере своите колеги и приятели Николета Хайтова – флейта, Мартин Ташев – тромпет, Димитър Льолев – саксофон, Велислав Стоянов – тромбон, Борис Таслев – контрабас и Атанас Попов – барабани. Всички те влизат в авторския проект на Кукошаров “Windharmonium ensemble”. Проектът е своеобразна симбиоза между жанра на камерната и филмова музика, джаза и импровизацията.

thesite24.net

Легендарната чешма с минерална вода на вече разрушения дом „Младост“ ще бъде изградена отново, но ще бъде поставена на друго място. Това съобщи кметът на район „Младост“ Христо Христов в интервю за Радио Варна . Според него това ще се случи съвсем скоро.

ВиК-експертът Тодор Димитров уточни, че вече е издадено разрешението от район „Младост“ за поставянето на чешмата. Определено е и мястото – намира се точно срещу бившия дом „Младост“.

„Изчистваме определени параметри по помпите. Надяваме се скоро чешмата да бъде поставена и да заработи“, каза още Димитров.

Експертите използват вече съществуващи ВиК-проводи. Ще бъдат изградени единствено отклонения от водопровода до чешмата и съответно – до ревизионна шахта на канализацията.

Чешмата ще бъде тип поставяем обект, а мястото около нея ще бъде благоустроено. Ще има пейки и кошчета за битови отпадъци.

Друга чешма с минерална вода, любима на варненци, е тази до Топлата вода. Тя се намира точно до стълбичките, и не работи. Димитров съобщи, че причината за това е нейното попадане в частен имот.

Топлата вода, Крайбрежна алея, Варна

Вече са започнали техническите прегледи и обходи за състоянието на чешмичките и фонтаните във Варна. При нужда ще бъдат направени козметични ремонти. Очаква се да започнат да работят през май.

Източник: БНР – Варна

Дебелата корупция сътвори тънък асфалт по магистралите на ГЕРБ. А тънкият асфалт явно е направил милионери доста политици и държавни чиновници. Кой е консумирал порциите от липсващия асфалт? Коментар на Емилия Милчева.

Когато двама министри съобщят едно и също – че от гордостта на ГЕРБ, магистралите, са спестени сериозно количество материали, това означава, че милиони са отишли в нечии ръце. Дебелата корупция в пътищата е сътворила тънък асфалт – и е направила милионери политици и държавни чиновници.

А служебният министър на регионалното развитие Иван Шишков и на вътрешните работи Иван Демерджиев просто изпреварват разкрития на Европейската прокуратура, която може да разследва случаите, тъй като за магистралите в България, с изключение на “Хемус”, е използвано европейско финансиране.

Защо точно сега

За два дни – две новини. Шишков съобщи пред NOVA, че проверките на магистралите са се превърнали в сериал “Кражбата на магистрали”, а от всяка проверка излиза едно и също – между 25 и 30% от асфалта липсват. Всички, които карат автомобилите си по прехвалените от ГЕРБ пътища, са се… уверили в “качеството” им. А за кражбите отдавна има повече от предположения – както и авансово платени стотици милиони на строителни фирми по инхаус процедурите. В “Неделя 150” по БНР вчера Иван Демерджиев разкри, че “част от водените производства за корупция сред политически фигури са под наблюдение на Европейската прокуратура, което означава злоупотреба с европейски средства” и част от констатираните по пътищата проблеми (свързани със строителството им, б.авт.) са в тази графа.

Най-голямата новина обаче е, че започналите преди два месеца съвместни проверки на МВР и МРРБ на пътищата , в т.ч. магистрали, ще продължат и през март – тоест, през цялата предизборна кампания. А през февруари Шишков съобщи за вложен по-малко от необходимото асфалт и твърде голямо количество шлака в основата на отсечка от аутобана “Хемус”, между София и Яна. Вместо 28 сантиметра асфалт, пробите показали наличие между 18 и 21 см.

Досега служебното правителство на президента “пожали” ГЕРБ, а на прицел бяха взети министри от коалиционния кабинет на “Промяната” – било заради газови договори, било заради проекти от Плана за възстановяване и устойчивост или оръжеен експорт, а в добавка дойде и определението “шарлатания” от президента по адрес на “Продължаваме промяната”. В същото време в държавни институции се назначават кадри, свързани с кръговете на ГЕРБ и ДПС.

Но с темата за пътищата президентското управление, от една страна, демонстрира, че работи заедно с обвинителите на Лаура Кьовеши и не е безучастно, а внася своя дан в битката с корупцията. От друга, фокусира вниманието върху конкретни схеми, от които българската прокуратура системно странѝ. Макар че делото за източените над 50 милиона от “Хемус” тръгна през декември 2021 г. и по него има осем обвиняеми, от които петима – собственици на кухи фирми, претакали парите, по него няма нито един политик или държавен служител с предявено обвинение. А сега Демерджиев обеща “интересни имена от всички политически сили”, консумирали порциите от липсващия асфалт.

Яде ли се асфалтът

Асфалтът, или строителството на пътища, беше най-голямата предизборна дъвка на Борисов и ГЕРБ по време на трите им мандата. Също и обвинението към тези след него, че не са сложили “една лъжица асфалт”. В същия тон лидерът отговори на пресните обвинения от Враца, където ГЕРБ откри предизборната си кампания – пробата не е взета правилно, никой освен ГЕРБ не е построил и метър, а пък критикуват, а на Шишков бил обещан постът главен архитект на София след местния вот.

“Щях да залея държавата с асфалт, ако управлявахме, когато имаше излишъци. И пак ще го направя”, каза Борисов през лятото на 2010 година, след като спечели за първи път парламентарни избори. Е, заля я. Само да не се окаже, че лентите, които премиерът на ГЕРБ режеше на купища отсечки, ще се окажат по-дебели от положената настилка.

Николай Нанков, бивш министър на регионалното развитие, чест спътник на Борисов в джипа, с който обикаляше надлъж и нашир, нарече разкритията “огромна манипулация”. Според него не калпавото строителство, а липсата на поддръжка за последните две години е причина за лошото състояние на пътищата. Но ако липсата на 10 и повече сантиметра слой асфалт може да се обясни с износване, значи това изобщо не е асфалт. А покрай асфалта вътрешният министър съобщи и за други порочни практики, които обаче не са известни отсега – пътни отсечки, които не са изпълнени по проект, участъци, пуснати в експлоатация – но без строително разрешително.

Не е само “Асфалтгейт”

Европейската прокуратура, която може да провери всеки проект, спечелил финансиране по европейски програми, проверява и ремонта на столичната ул. “Граф Игнатиев”, изпълнен от някогашен фаворит на ГЕРБ – “Джи Пи Груп”. Проектът стана за посмешище в социалните мрежи, струва над 24 милиона лева с ДДС, закъсня с повече от половин година и беше платен от данъкоплатците. А сега МРРБ установява пропуски и не превежда 12 млн. лева по ОП “Региони в растеж” на Столична община. Вместо документацията на МРРБ, прокурорите на Кьовеши да бяха поискали публикацията на “Биволъ” от 2018 г. – “#Джипигейт: Грандкорупция с еврофондове и обществени поръчки” – с екселски таблици за комисионите, които консултанти са връщали като ресто на разни отговорни лица.

Още от 2011 г. БСП поде офанзива за некачествено строителство на магистралите на Борисов, в това число за асфалта, но с променлив успех. За последно преди четири години социалистите поискаха да се вземат проби от 46 места от магистралите “Струма”, “Марица”, “Тракия” и “Хемус” и да бъдат изследвани в независими лаборатории в чужбина, но така и не доведоха докрай собствената си инициатива.

Ако “Асфалтгейт” не е предизборна димка, след магистралите ред е на спортните зали и стадионите, които поскъпваха бързичко с по няколко милиона, въпреки никаквата инфлация. Накрая може да се окаже, че и три мандата няма да стигнат, за да бъде разследвано онова, което ГЕРБ построи. Асфалт не се яде, но без асфалт няма ядене, беше обяснил на правителствено заседание през 2020 г. Бойко Борисов. С тия апетити и асфалтът го е отнесъл.

Емилия Милчева, Дойче Веле