Connect with us

Интересно

C нaд 40 pecтopaнтa и 7 бaceйнa, нaй-гoлeмият ĸpyизeн ĸopaб в cвeтa тpъгвa нa пъpвoтo cи плaвaнe пpeз 2024-a

Публикувано преди

на

Πpeди дни бaзиpaнaтa в Maями ĸpyизнa ĸoмпaния Rоуаl Саrіbbеаn oбяви, чe нaй-гoлeмият им ĸopaб Ісоn оf thе Ѕеаѕ щe влeзe oфициaлнo в eĸcплoaтaция пpeз 2024 гoдинa. C нaд 40 pecтopaнтa, ceдeм бaceйнa и нaй-гoлeмия вoдeн пapĸ в мopeтo, Ісоn оf thе Ѕеаѕ щe мoжe дa пpиeмe 7600 пътници oщe нa 28 янyapи 2024 г.

Cлeд ĸaтo бъдe зaвъpшeн, ĸopaбът щe пpeдлaгa 20 пaлyби, щe бъдe дълъг 60 мeтpa. Toзи плaвaщ мини-гpaд ce oчaĸвa дa paбoти цeлoгoдишнo и дa пpeдлaгa ceдeмднeвни ĸpyизи oт Maями ĸpaй изтoчнитe и зaпaднитe Kapибcĸи бaceйни.

Eднo oт нaй-впeчaтлявaщитe yдoбcтвa нa бopдa щe бъдe нaй-гoлeмият aĸвaпapĸ в мopeтo. Toй щe paзпoлaгa c нaй-виcoĸaтa пъpзaлĸa зa cпycĸaнe в мopeтo.

Ocвeн тoвa ĸopaбът щe пpeдлaгa нaд 40 pecтopaнтa, ĸaфeнeтa, бapoвe и caлoни, пapĸ нa нaй-гopнaтa пaлyбa, ĸoйтo щe пpeдлaгa глeдĸa ĸъм oĸeaнa, ĸaĸтo и вoдoпaд, ĸpaй ĸoйтo гocтитe мoгaт дa вeчepят и дa ce зaбaвлявaт.

Kpyизният ĸopaб щe пpeдлaгa нa гocтитe cи 28 видa cтaи нa бopдa, пpoeĸтиpaни зa ceмeйcтвa и мoжe дa пoбepe тpимa, чeтиpимa, пeтимa гocти в oпции ĸaтo Fаmіlу Іnfіnіtе Ваlсоnу и Ѕurfѕіdе Fаmіlу Ѕuіtе.

Щe имa и тpиeтaжнa ĸъщa, пълнa cъc coбcтвeнa oгpaдa и дopи пoщeнcĸa ĸyтия. Haй-дoбpитe cтaи нa нa бopдa, cпopeд ĸpyизнaтa линия, ca тeзи,ĸoитo пpeдлaгaт глeдĸa.

„C вceĸи нaш нoв ĸopaб вдигaмe лeтвaтa в тypиcтичecĸaтa индycтpия, ĸaтo cъщeвpeмeннo пoдoбpявaмe тoвa, ĸoeтo нaшитe гocти вeчe пoзнaвaт и oбичaт“, зaяви пpeзидeнтът и глaвeн изпълнитeлeн диpeĸтop нa Rоуаl Саrіbbеаn Grоuр Джeйcън Либъpти, цитиpaн oт Fоrbеѕ.

Πo дyмитe нa глaвния изпълнитeлeн диpeĸтop нa Rоуаl Саrіbbеаn Maйĸъл Бeйли Ісоn оf thе Ѕеаѕ e cъвĸyпнocт oт вcичĸo, ĸoeтo мoжe дa пpeдлaгa eднa ceмeйнa вaĸaнция.

money.bg

Продължи с четенето

Интересно

43 бебета са родени по общинската инвитро програма през 2023 година

Published

on

By

43 бебета са родени през 2023 година по общинската Програмата за лечение на семейства и лица с репродуктивни проблеми, живеещи на семейни начала . Тя се финансира от Община Варна.

25 от родените бебета са момичетата, а 18 – момчетата. Седем са двойките близнаци. Възрастта на майките е между 28 и 52 години.

От началотона програмата през 2015 г. до 20 декември 2023 г. са родени общо 200 бебета – 104 момчета и 96 момичета.

Припомняме, че по програмата на Община Варна се финансират двойки с репродуктивни проблеми, както следва:

– До 2 000 лева за изследвания и манипулации, които не се финансират от Центъра за асистирана репродукция;
– До 2 000 лева за изследвания, манипулации и/или инвитро процедура със собствен генетичен материал;
– До 3 500 лева за изследвания, манипулации и инвитро процедури по донорска програма.

Двойките, желаещи да кандидатстват, трябва да подадат документите (искане, декларация, медицинска документация) на гише №13 в Община Варна.
Образци на документите са публикувани на сайта на Община Варна.

Дирекция „Здравеопазване“ предлага консултации на двойки, желаещи да кандидатстват за финансиране на дейности по асистирана репродукция, след предварително записване на телефон: 052/820-239.

БНР Варна

Продължи с четенето

Варна

Почитат паметта на художника Ванко Урумов с изложба във варненската „Галерия 8“

Published

on

By

С изложба „Ванко и приятели“ във варненската „Галерия 8“ се отбелязват четири години от кончината на художника Ванко Урумов. Изявата е организирана от галериста Борис Стателов с помощта на изкуствоведа Пламен Аврамов. Това е подходящ начин да споменем нашия класик, който остави голямо творчество и за когото ще се говори дълги години, каза пред БТА Аврамов. По думите му е нормално да бъде почетена паметта на Урумов именно в „Галерия 8“, тъй като той е правел своите изложби в последните години именно в това пространство.

В изложбата са показани графики и живописни творби на Урумов, както и произведения на художници от неговия приятелски кръг. Сред тях са Любен Диманов, Светлин Русев, Ангел Станев, Альоша Кафеджийски, Стоимен Стоилов, Емил Попов, Веселин Начев, Милко Божков, Кина Петрова, Тереза Зиковска, Албена Коева и Пламен Аврамов.

По-голямата част от експозицията се състои от работи на Ванко Урумов, които са собственост на Стателов, каза изкуствоведът. Емблематичният за Варна художник е представен с литографиите „В подножието на храма“ и „Яков и ангелът“, линогравюри с пейзажи от Мелник и Созопол от 1968 г., живописен натюрморт и абстрактни платна, както и актова рисунка.

До неговите графики е подреден скулптурен портрет на галериста Борис Стателов с очила. Той е отливка от работа на Ангел Станев, която в оригинал е от гипс, каза Аврамов. Той допълни, че скулпторът се е представил преди няколко години с нея в изложба в „Галерия 8“, заедно с гипсова глава на д-р Васил Стоев. Те са били подарени на моделите, а изкуствоведът изрази мнение, че тепърва ще се говори за тях.

Светлин Русев присъства в изложбата с акт от 1996 г. Стоимен Стоилов с графиката „Човек и животно“ от 1987-а. Изложен е и акварел на Любен Диманов, който е бил много близък с Ванко Урумов, посещавал го е редовно в Градската художествена галерия по времето, когато е бил неин директор, сподели изкуствоведът.

Включени са нови живописни творби от последната година на Милко Божков, Веселин Начев, Албена Коева, Тереза Зиковска. Пламен Аврамов участва с няколко каменни пластики, за които каза, че изобразяват различни настроения, като най-новата е по-минорна.

Ванко Урумов е роден на 21 декември 1941 г. През 1971 г. завършва специалност живопис в Художествената академия, в класа на проф. Панайот Панайотов. Работи в областта на живописта, графиката, монументалната живопис и скулптура, приложното изкуство. Негови стенописи и бронзови пластики украсяват обществени сгради в София и Варна. Включва се във всички големи изложби в България и в представителни гостувания на българското изкуство в Индия, Канада, Мексико, САЩ, Япония. Самостоятелни изложби прави в Букурещ, Виена, Дордрехт, Москва, Падуа, Сарагоса, Сепре, Франкфурт на Майн. Негови творби са притежание на националните библиотеки във Вашингтон и в Париж, Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, Варненската художествена галерия и всички значими галерии в България, както и на частни колекции в страната и в чужбина. Дългогодишен директор е на Градската художествена галерия във Варна. Носител на престижните национални награди за изкуство „Захарий Зограф“, „Владимир Димитров – Майстора“, „Данаил Дечев“, „Илия Бешков“ и наградата Medusa Aurea от Международната академия за модерно изкуство в Рим. Ванко Урумов си отиде на 5 януари 2020 г.

БТА

Продължи с четенето

Интересно

Андреевден – легенди, поверия и обичаи

Published

on

By

Голям празник е Андреевден. На 30 ноември църквата почита Свети апостол Андрей Първозвани. В православните храмове се отслужва празнична литургия, част от нея е песнопението, отправено към светия апостол. Като първозван между апостолите и брат на върховния от тях, моли се, Андрее, на Владиката Христа: да дарява мир на Вселената, и на душите ни велика милост.

За българите Св. Апостол Андрей Първозвани е много тачен светец, избиран в миналото за семеен покровител. Има сведения, че апостолът е проповядвал и по днешните български земи. Почитали го и българите, които се преселили в Италия през VII в., отбелязват някои историци. На 30 ноември своя имен ден честват Андрей, Андрея, Андриан, Андриана, Първан … На гръцки Андрей означава смел, мъжествен, доблестен. Затова празнуват и хората, носещи имената Храбър, Храбрин, Храбрина. Разположен на границата между есента и зимата, Андреевден се свързва с обичаи, извършвани за здраве и плодородие.

В българските фолклорни представи свети Андрей е свързан с мечката – най-едрият хищник, който обитава горите ни. Една от най-популярните легенди разказва как той се оттеглил в планината на пост и молитва. Около него често се появявала мечка. Светецът я опитомил и един ден яхнал животното, за да отиде до близкия манастир и да вземе причастие. Според друга история, също много разпространена, в едно ранно утро свети Андрей впрегнал един вол в ралото и започнал да оре нивата си. Но от гората се появила мечка и изяла вола, впрегнат в ралото. Тогава светецът хванал силното животно, надвил го и го впрегнал. Така с мечка вместо вол довършил работата си.

Фолклорните обичаи на Андреевден са посветени на мечката, както и на представата, че денят започва да се увеличава с едно просено или царевично зърно. Затова празникът се нарича още Мечкинден, Едрей, Едревдън и пр. В българската традиция мечката е символ на плодовитост и раждаемост. Това обяснява забраната младите булки да не работят на празника. Косъм от мечка използвали за лечение на уплах. Най-често плащали за малко от козината на дресираните животни, с които мечкари обикаляли селата до късна есен. Посещението на мечкаря и мечката се смятало за добър знак – ще има дебел сняг, добра реколта и здраве за хора и животни. Хората плащали на мечкаря „да ги погази мечката за здраве“. Мечка и мечкар има и сред персонажите на кукерски игри и карнавални обичаи.

Народът казва, че мечка се убива само, ако е станала стръвница. Иначе тя е най-силното животно и от нея се боят дори вълците. Разбира се, никой не би искал да го срещне мечка в гората. Затова има и един фолклорен анекдот. Една баба предложила на селянин да му бае, за да не го закача мечка, ако го срещне. А той отвърнал: „По-добре, бабо, побай ми да ме не срещне!“

На Андреевден в много селища и до днес се сваряват в общ съд различни зърнени култури. Най-добре в глинено гърне. Слагат се по няколко зърна от всичко – боб, леща, грах, просо, жито, ечемик, овес, лимец, царевица. Това се прави, за да има берекет и да наедрява всичко, което се сее и сади. Разпространен е и обичаят да се хвърля варена царевица „из комина“. Тя е предназначена за мечката: „На ти, мечко варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците!“ Големият български етнограф Димитър Маринов пише, че в отделните краища на България съществували различни обичаи, които не са общи. Например в Новозагорско на този ден правели пуканки и варели жито – също наречено за мечката и за берекет. На други места варели само жито и раздавали на роднини и съседи. В някои селища в Тетевенско, освен царевица, в гърнето слагали плодове – круши, сливи, тиквени семки… В Панагюрище пък, докато хвърляли “из комина“,  викали: „Да си здрава, Баба Мецо!“ На някои места на този чистели житото, което по-късно трябвало да бъде смляно – за да е едро житото и да дава повече брашно.

БНР

Продължи с четенето

ПОПУЛЯРНО

You cannot copy content of this page