Connect with us

Новини

Bloomberg: Войната в Украйна опразни европейските арсенали

Публикувано преди

на

Конфликтът в Украйна влезе в осмия си месец, арсеналите на европейските страни, които доставяха оръжия на Киев, са изчерпани и може да отнеме години на производителите на отбранителни артикули да запълнят тази празнина, анализира американската информационна агенция Bloomberg.

Страните от НАТО призовават компаниите да увеличат производството, както за по-нататъшни доставки за Украйна, така и за попълване на собствените им оръжейни складове на фона на повишеното се напрежение, казват източници, запознати с въпроса. По-рано руският президент Владимир Путин отправи нови заплахи за използване на ядрено оръжия на фона на многобройните провали на армията му в Украйна.

От началото на руското нахлуване в Украйна през февруари съюзниците вече са изпратили в Киев оръжия, боеприпаси и оборудване за милиарди долари. Това постави тежко бреме върху собствените им запаси от боеприпаси, особено 155-милиметрови артилерийски снаряди, от които само САЩ са предоставили на Украйна повече от милион.

Отбранителните компании в САЩ и Европа съобщават за ръст на поръчките за противовъздушна отбрана и противотанкови оръжия, наред с друго оборудване, а правителствата все повече признават, че Украйна вероятно ще се нуждае от военна подкрепа поне за няколко години. Но бързото разширяване на производството след десетилетия ограничени поръчки няма да бъде лесно.

Докато конфликтът се проточва, партньорите на Украйна може да се изкушат да намалят подкрепата поради фокуса върху собствената си сигурност. Това е изпълнено с разногласия, от които Путин със сигурност ще се възползва – заедно с прекъсвания на енергийните доставки за Европа. С изключение на ракетни установки за залпов огън, съюзниците изпращат основно оръжия и танкове от съветската ера в Украйна, а запасите им от тях вече са на изчерпване.

Рано или късно те ще трябва да бъдат заменени от модерни оръжия. В същото време самите членове на НАТО се нуждаят от повече оръжия, за да засилят присъствието на Алианса на източния фланг.

Министрите на отбраната ще се срещнат тази седмица в Брюксел, за да обсъдят тези въпроси, след среща на националните директори по въоръженията в края на септември. „Натрупването на запаси на НАТО ще ни позволи да продължим да подкрепяме Украйна и за напред“, каза генералният секретар Йенс Столтенберг след тази среща.

Въпреки това може да минат години, преди предлагането да се изравни с търсенето: отбранителните компании се натъкнаха на пречки и не могат драстично да разширят производството до необходимия мащаб. Европейските отбранителни компании също ще трябва да сменят поточните линии: след Студената война много страни намалиха военните бюджети, но сега фокусът се измести обратно към решения, които вече са работили в Украйна.

Общите военни разходи на Европа и Канада през 1990 г. са били 310 милиарда долара, но след това са намалели за две десетилетия, според НАТО. Едва след 2014 г. и руската анексия на Крим разходите започнаха да растат отново.

„Ние работим в този режим от десетилетия и сега изведнъж започнахме напълно различна игра“, коментира Буркард Шмит, директор по сигурността на Европейската асоциация на аерокосмическата и отбранителната промишленост. „Трябва да увеличим производството и тези огромни усилия отнемат време, защото всичко трябва да бъде преконфигурирано.“

Компаниите също така изпитват затруднения при доставката на редица полупроводници и редкоземни метали, както и недостиг на квалифицирани работници.

В телефонен разговор на 26 април с анализатори главният изпълнителен директор на „Райтеон“ Грег Хейс каза, че новите поръчки за ракети „Стингър“ и противотанкови боеприпаси „Джевлин“ няма да пристигнат най-рано до 2023 г., отбелязвайки трудности при доставката на необходимите материали. И двете оръжия помогнаха на Украйна да отблъсне настъплението на руските войски.

„За съжаление, Министерството на отбраната не е придобивало „Стингър“от 18 години и някои компоненти вече не се произвеждат„, каза тогава Хейс. Той подчерта, че „Райтеон“ ще трябва да преработи електрониката на ракетата и че „това ще отнеме известно време“. През май американската армия възложи на компанията договор на стойност 624 милиона долара за производството на 1300 ракети „Стингър“, който конкретно включва мерки за „премахване на остаряването, модернизиране на ключови компоненти и ускоряване на производството“.

А на 20 юли опасенията относно доставките и недостига на квалифицирани работници бяха повторени от главния изпълнителен директор на „Дасо Авиейшън“ Ерик Трапие, ​​подчертавайки, че увеличаването на производството на изтребители ще отнеме поне една година.

„Ако трябва да ускорим, ще ускорим, но това също отнема време, каза Трапие. Не можем просто да щракнем с пръсти и да произведем нови изтребители.“

Въпреки че съюзниците все още не са разположили произведени на Запад бойни самолети в Украйна, в анализ на недостига на инвестиции в отбраната през май Европейският съюз препоръча на членовете си да модернизират своите флотилии от многоцелеви изтребители. Предложено е също да се актуализира и разшири арсеналът от основни бойни танкове и бронетранспортьори, както и да се закупят фрегати, подводници и високотехнологични кораби, обединени в единна мрежа.

Властите трябва да обмислят много добре нуждите си от оръжия, така че компаниите да могат да работят за бъдещето. В същото време правителствата не трябва да отиват в другата крайност, така че оръжията да изостават в складовете: срокът на годност на някои видове оръжия е ограничен.

Това излезе на преден план през август, когато испанският министър на отбраната Маргерита Роблес каза, че нейното правителство няма да изпрати обещаните танкове „Леопард“ в Украйна, защото е установило, че те са в лошо състояние след години бездействие.

„Индустрията в нашата страна и по света иска да знае дали има устойчив и дългосрочен план за производство“, каза ръководителят на отдела за обществени поръчки в областта на отбраната на САЩ Уилям Лаплант след среща на националните оръжейни директори. Ние не искаме да се окажем в поговорката „ту има – ту няма“: изпадаме в паника, увеличаваме производството и тогава кризата ще отмине и отново ще се върнем към минималното производство.

Лаплант отбеляза, че съюзниците обсъждат по-ясни и по-единни стандарти. Това ще позволи по-специално използването на артилерийски боеприпаси от различно производство. Освен това страните обмислят съвместни покупки, за да увеличат обема на поръчките за военно-промишления комплекс.

Въпреки че разходите за отбрана се превърнаха в приоритет с началото на руската специална агресия в Украйна, не се знае колко дълго ще продължи това, особено в Европа, тъй като тя е изправена пред енергийна криза тази зима, каза Луси Беро-Судро, директор на военните програма за разходи и производство на оръжия в Стокхолмския международен институт за изследване на мира.

Държавите ще трябва да увеличат разходите още повече, ако не искат да изостават от Китай по отношение на инвестициите в нови технологии, каза тя.

„Като се има предвид нашата сложна икономическа ситуация, компромисите са неизбежни“, заключи Беро-Судро. „Европейските правителства са изправени пред трудни решения.“

 

news.bg

Продължи с четенето

България

Най-бедните пенсионери ще получат великденска добавка от 100 лева

Published

on

С 12 гласа „за“ и 6 „въздържал се“ Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание одобри предложение да има добавка от 100 лева за Великден за хората с размер на пенсията под линията на бедност. По данни на Националния осигурителен институт (НОИ), обявени на заседанието миналата седмица, пенсионерите в страната са около 2 040 000. Хората с пенсии под линията на бедност от 526 лева са 534 000 души. За добавките ще са нужни около 54 млн. лева, съобщиха депутати.

Продължи с четенето

България

Румен Радев: България максимално се възползва от Инициативата „Три морета“

Published

on

„От първата среща на върха на Инициативата „Три морета“ преди осем години досега този формат успя да консолидира значителна политическа подкрепа с основна цел – социалното и икономическо развитие на страните от Централна и Източна Европа чрез наваксване на изоставането в свързаността – енергийна, транспортна и дигитална“, заяви президентът на Република България Румен Радев при пристигането си за участие на срещата на върха в рамките на деветото издание на Инициативата „Три морета“ в Двореца на великите херцози в литовската столица Вилнюс, съобщи БТА.

„Далновидността на тази идея пролича особено силно през последните години, когато ни връхлетяха кризи от всякакъв характер – КОВИД-19, енергийна, войната в Украйна. И тези кризи доведоха до едно драматично прекъсване на доставките. Тяхното преодоляване изисква именно свързаност между нашите страни“, продължи държавният глава.

„Също така един от основните проблеми и предизвикателства пред Инициативата се явява липсата на достатъчно средства в инвестиционния фонд, които да отговарят на нивото на амбиция за мащабни инфраструктурни проекти. Но на този фон искам да споделя, че България максимално се възползва от Инициативата. Забележете само – преди четири години ние вложихме 20 милиона евро в Инвестиционния фонд, а успяхме да привлечем капитали в транспорта и енергетиката за 200 млн. Така че България успя да свърши една огромна работа за подкрепа именно на нашата свързаност, за развитието на енергетиката и транспорта“, каза още президентът.

„Но наред с конкретните практически ползи мога да кажа, че България има съществен принос за развитието на Инициативата. По време на българското председателство на Срещата на върха в София, която аз домакинствах през 2021 г., България предложи една друга важна за бъдещето ос на сътрудничество, а именно сътрудничество в иновациите, науката и научните изследвания. И тази наша идея беше подкрепена силно и постигнахме съгласие за създаване на иновационен фонд на „Три морета“. Така че, този фонд прогресира и вече работи успешно заедно с Европейския инвестиционен фонд. По този начин България дава своя принос за развитието на конкурентоспособността и устойчивото развитие на целия регион“, обобщи Радев.

Инициативата „Три морета“ е политически проект на 13 държави от ЕС, намиращи се между Балтийско, Адриатическо и Черно море, сред които и България. Участват още Литва, чийто президент Гитанас Науседа е домакин на форума днес, Латвия, Естония, Унгария, Полша, Чехия, Словакия, Австрия, Хърватия, Словения, Румъния и Гърция. Украйна и Молдова се ползват със статут на асоциирани страни участнички.

Целта на Инициативата „Три морета“ е да насърчи по-бързото развитие и сближаване на региона чрез увеличаване на взаимосвързаността на държавите членки в областта на транспорта, енергетиката и цифровизацията, по-специално по оста Север-Юг, с цел да се подобри сближаване на ЕС и консолидиране на трансатлантическото партньорство между ЕС и САЩ.

Продължи с четенето

Варна

Асансьорните фирми вдигат месечните такси

Published

on

Асансьорните фирми отново вдигат месечните такси за поддръжка, съобщи БНР. Всяка фирма въвежда различен процент повишение.

От началото на април една от големите фирми, която обслужва асансьорните уредби във Варна, обяви със съобщения във входовете на жилищните кооперации, че също вдига таксата за обслужване. Повишението е с около 10 %, каза за Радио Варна управителят на фирмата Константин Иванов и уточни, че при другите фирми процентът е по-голям. Иванов обясни какви са причините за по-високите цени:

„Всяка година трябва да минаваме годишен технически преглед към Държавната агенция по метрология. Тяхната такса от 1 март е вдигната със 100%. По-високата минимална работна заплата от началото на годината допълнително качва нашите разходите. Плащаме и за курсове за правоспособност на техниците.“

Шестима техници обслужват около 300 асансьора, каза Иванов. Във Варна най-често асансьорите имат между 6 и 9 спирки. Шестетажен асансьор се проверява за час и половина:

„Проверяват се агрегати, носещи въжета, пълнят се масленици, смазват се релсовият път и ролките, ако са електрически. “

Дневниците за поддържане на асансьорите се държат в машинните помещения, а когато такива няма – в таблото за управление. Живеещите в кооперацията нямат достъп до тях, обясни Иванов. Това поставя под въпрос дали фирмите извършват задължителната месечна профилактика на асансьорите. Контролът е оставен в ръцете на Държавната агенция по метрология.

Константин Иванов не очаква друго повишение на месечните такси до края на годината.

Продължи с четенето

ПОПУЛЯРНО

You cannot copy content of this page