Живеем в гранични времена. Приехме мира са даденост, а той е изключение от историческа перспектива. Историята на човечеството е разказ за войни. Настоящето ни го напомня.

Имаме прокси конфликти в Украйна, в Субсахарна Африка, а сега и в Израел. Отделно между Косово и Сърбия прехвърчат искри.

Колкото по-продължителна и агресивна е израелската операция, толкова повече напрежение се натрупва в региона. Изравняването на Газа със земята ще предизвика брутална хуманитарна криза, последвана от поредната бежанска вълна към Европа. Съответно съседните страни ще се поляризират все повече помежду си и срещу Израел.

Близкия Изток не е хомогенен политически, културно и религиозно. Иран е най-очевидния пример. Те са наследници на персийската цивилизация и към момента са страната с най-многобройно население шиити. От двата главни клона на ислямската религия шиите представят между 10-15% от общия брой мюсюлмани. Над 80% са сунити, които са доминираща религия в Близкия Изток. Разбира се и тези два клона имат множество разклонения, които често има дълбоки различия. Следната графика показва основните клонове на исляма и регионите, в които са разпространени.

Освен Иран шиитска диаспора има в Ливан, Ирак и Йемен. Това обяснява и присъствието на Иран в тези страни по-един или друг начин. Днешната тема не е история на Близкия Изток нито теология на исляма. И двете обаче имат роля в настоящия конфликт, правейки го много по-труден за анализ, отколкото изглежда на пръв поглед.

Като начало Хамас са сунити, а Хизбола са шиити. Това не означава, че Иран няма връзка с първите, а че дори да има, тя вероятно не е толкова силна колкото с Хизбола.

От Близкия Изток отиваме в Южна Америка. Какво е общото между Иран и Венецуела? Петролните богатства. Администрацията на демократите има спешна нужда петрол по 100$ за барел за наближаващите избори през 2024. Вдигането на част от санкциите срещу Венецуела е план Б за осигуряване на евтин петрол, в случай, че Иран заемат страна по конфликта в Израел.

Ако Балканите в началото на 20ти век са били бурето с барут на Европа, за Близкия Изток може да се каже същото, но в глобален мащаб. Причините са две – фосилни горива и транспортни връзки. Следните две графики илюстрират казаното:

15-20% от дневното количество петрол преминава през Ормуз.

Над 30% от резервите и около 38% от дневната продукция на фосилни горива се намират в Близкия Изток.

Историята не обича скуката. Тази седмица може да се окаже поредното напомняне за тази максима. Играчите на шахматната дъска са много и с разностранни интереси.

Иран не е задължително да отвръща на Израел, може просто да затвори Ормуз. Историята помни такива случаи – Египет затвори Суецкия канал през 1967 година по време на Третата Арабско Израелска Война. Този факт не означава, че Суец ще бъде затворен отново. Той единствено напомня, че такъв тип действия са били предприемани и преди. Затварянето на протока Ормуз е събитие, което би разтресло цените на горивата, а от там и световната икономика.

Предлагането на суровини е от много време ограничено поради липсата на капиталови инвестиции. Геополитиката е искрата, която може да ускори вече започналите процеси.

Обаче това не е единственият сценарий. На масата имаме множество варианти, които не са независими един от друг. Тоест развоя на събитията може да бъде комбинация между изложените сценарии или нещо тотално различно, за което дори не подозираме, че не знаем.

В следващите редове представям няколко сценария с различна степен на достоверност, а в заключение и няколко идеи за инвестиции. Те следват концепцията Конусът на Бъдещето.

Конусът на Бъдещето

Достоверността на всеки сценарий се базира на това доколко познаваме следните три входящи параметъра:

• Причините, които биха довели до настъпване на изследваното събитие;
• Последствия и техния магнитуд;
• Вероятността да настъпи това събитие вследствие причините от първата точка.

Ние никога не може да знаем всичко за трите. Ние допускаме, че знаем нещо и на базата тези допускания изграждаме хипотеза. Нейната цел е да бъде с възможно по-висока достоверност, а не да гарантира каквото и да било.

Според нивото достоверност сценариите могат да се класифицират по следния начин:

• Потенциални: сценарии, които съществуват в сферата на непознатото непознато, които ние често поради невежество наричаме невъзможни. Ние не знаем нито възможните причини, нито магнитуда на техните последствия, нито тяхната вероятност да настъпят. И все пак такива събития са факт.
• Възможни: сценарии, за които познаваме едно от трите – причини, вероятности, последствия. Те са в сферата на непознатото познато – смесица от всички известни и неизвестни променливи. Те водят до сценарии, на които можем да дадем някакво ниво на достоверност.
• Правдоподобни: сценарии, за които знаем две от трите променливи – причина, последствие, вероятност. Имаме идея за възможните комбинации между пазарните променливи. Те водят до сценарии, които с времето ще можем да опишем все по-добре. Това повишава тяхното ниво на достоверност.
• Вероятни: сценарии, които се базират на нашите знания за трите фактора – причина, последствие, вероятност. Това са сценарии, за които наличната информация е повече от липсващата. Достоверността на тези сценарии е най-висока сравнено с другите три.

Ако анализираният сценарии попадне в категория „вероятен“, това не гарантира никаква сигурност.

На долната графика се вижда връзката между описаните типове сценарии. Забележете, че всеки следващ сценарий (от центъра към периферията) обхваща всички предходни.

Вероятните сценарии са също правдоподобни, възможни и потенциални. Обаче потенциалните сценарии не са вероятни.

Ние, като инвеститори и трейдъри, търсим сценарии в последните две категории – достоверността за тяхното настъпване да е относително по-висока спрямо другите.

Достоверността на всяка хипотеза се определя от границите на потенциалните сценарии – всички такива сценарии се съдържат в полето с потенциал (конуса на публикуваната графика).

Последното твърдение не изключва сценариите „Непонятни и немислими“. Те са в категорията на непознатото непознато. Всеки един момент могат да ни хванат неподготвени.

Вероятен сценарий

Израел до последно се подготвят за наземна инвазия в Газа, обаче накрая се отказват. Причината е натиск от страна на САЩ. Байдън има нужда от иранския петрол, за да има шанс да спечели изборите следващата година.

Този сценарий е най-вероятен в моите очи. Ред страни от Г20 се изказаха против тотална инвазия, която ще предизвика чудовищна хуманитарна катастрофа. Както споменах, демократите, колкото и да са hawkish, имат спешна нужда от евтин петрол. Имат електорат за убеждаване.

Украйна, макар да е житницата на Европа, не е толкова голям фактор/няма чак такова отношение към САЩ, защото САЩ произвеждат предостатъчно земеделска продукция, покриваща вътрешното търсене. Същото не може да се каже за обаче петрола. САЩ са страната, добиваща най-много петрол на ден (19.99 милиона барела на ден), тя също е и на-големият консуматор (20.28 милиона барела на ден). В същото време са сред големите износители на петрол и петролопродукти: 8.32 милиона барела на ден средно за 2022 година. За същата година внасят средно по 8.47 милона барела на ден. Съответно дефицитът за този период е -1.32 милиона барела дневно. Недостигът се компенсира с внoс от Близкия изток, включително и Иран.

Администрацията на Байдън действа в две посоки да предотврати ескалация на конфликта. Крайната цел е Иран, макар и гневен, да остане само наблюдател. Тоест да се предотврати шоково поскъпване на петрола.

САЩ стратегически увеличиха присъствието си в региона през последните дни, изпращайки два самолетоносача, няколко разрушителя и спомагателни кораби. Това цели деликатно напомняне на концепцията от Студената Война за взаимното възпиране. Тоест Иран да си знае мястото и да се ограничи само до агресивни тиради в медиите.

Другата посока на действия е ограничаване на Израел. Щатската Администрация не одобрява наземна инвазия в Газа поради геополитически причини, а не толкова от хуманитарни подбуди. Ако Израел се успокоят, напрежението в региона ще се стабилизира. С други думи конфликтът между страните ще остане на дипломатическо ниво и няма да се достигне до затваряне на Ормуз.

Допускам, че този сценарий е най-достоверен. Дори европейските елити и Байдън, макар страдащи от общи ментални дефицити, не могат да си позволят тотална война в Близкия Изток. Това твърдение обаче не изключва другите възможности.

Правдоподобен сценарий

Израел предприемат тотална инвазия в ивицата Газа. Иран в отговор на нападението затваря Ормуз. Цената на петрола за няколко дни минава 150 долара за барел.

Придавам средно тегло на този сценарий. САЩ вероятно ще убедят Израел да отмени инвазията, но това не е гарантирано. Ако се провалят, конфликтът бързо ще ескалира. Съответно възможните сценарии се мултиплицират. Затварянето на Ормуз е един от тях.

Както посочих в увода, това е една от най-важните транспортни артерии в света. На всеки 10 барела петрол около 2 преминават от там. Цената на петрола ще достигне неподозирани равнища нелинейно зависещи от продължителността на затваряне на протока. В същото време огромна част от вноса на стоки за Иран преминава през протока. Съответно продължителността на затварянето зависи доколко Иран ще съумее да компенсира вноса на стоки от други маршрути.

При този сценарий допускам, че Иран ще се ограничат дотам и няма да обявят война на Израел. Нека не забравяме солидното присъствие на щатския флот в източното Средиземноморие. Обаче дори и то не гарантира, че конфликтът няма да се възпламени.

Идва ред за сценариите, които са ниско ниво на достоверност, но с най-голям магнитуд на последствията.

Възможен сценарий

Израел предприемат наземна инвазия в Газа. Иран стават страна по конфликта като обявяват война на Израел. При този сценарий ескалацията на конфликта придобива глобални измерения. Достигнем ли този етап, ситуацията става все по непредвидима.

След тази точка възможните изходи придобиват все по-негативен характер. Военна намеса на Иран би предизвикала вероятен отговор от страна на САЩ. От неговия интензитет и магнитуд зависи дали ще се включат други страни. Ако към конфликта се присъедини Русия или Китай, вероятно това ще бъде point of no return и прелюдия към глобална война.

Потенциален сценарий

Навлизаме в сферата на непознатото непознато, където всичко е възможно, а в същото време лесно обяснимо постфактум. Тези събития имат голям магнитуд и не винаги са с негативен поляритет.

Положителни примери са технологичните скокове или Великите Географки открития. Съответно негативни примери са пазарни сривове, епидемии, военни конфликти. В контекста на днешната тема ни касае възможността от унищожителна война.

Такава категорично съществува обаче дори при сегашните събития достоверността на такъв сценарий е минимална. Глобалните елити нямат нужда от тотална глобална война, която да унищожи голяма част от населението. Сблъсъците между Великите Сили са индиректни чрез прокси войни или чрез кибер атаки. Последните имат капацитета за няколко седмици да върнат всяка цивилизована държава в ранното средновековие без да разрушат и една сграда.

Изброените сценарии не са изчерпателни, категорични и независими. Във всеки един момент те могат да се разгърнат по неочакван начин. Съответно настъпването на първият сценарий не изключва другите. На следната графика ви представям опростена схема на възможните изходи (в моите очи) от конфликта.

Графиката също не претендира за изчерпателност. Тя цели да покаже тяснта зависимост между различните сценарии. Всяко събитие е инфлексна точка, която води до поне две нови възможности, които от своя страна също са инфлексни точки. Някои от етапите имат следната особеност – те се явяват point of no return. След тях системата е направила необратим фазов преход. Пример за такова събитие е официална военна намеса на Иран, която най-вероятно ще провокира отговор от страна на САЩ.

Инвестиции

Най-ценният урок на историята е, че ние не се учим от нея. Конфликтите в Близкия Изток не са новост. Само през последните 70 години има няколко войни водени между Израел и съседни страни. Анализирайки техните икономически последици откривам две водещи теми – петрол и танкери.

Латинска Америка и Африка – инвестиции в петрол

Започвам с очевидното – потенциалното поскъпване на петрола. Дори без война в Близкия Изток неговата цена най-вероятно ще мине 150$ за барел следващите 12-24 месеца. Причината е толкова изтърканият от повтаряне капиталов цикъл. Липсата на инвестиции в нови нефтени платформи, разработване на находища и строеж на танкери посажда семената на бъдещ дефицит.

Липсата на капиталови инвестиции е като гравитацията. Няма значение дали знаем за нея, тя съществува и оказва необратимо влияние върху нас. Наратива може да доминира много дълго време над фундамента, но накрая винаги последният надделява.

При предходните конфликти в Близкия Изток петролът не поскъпна значително. Пример е последната война в Ливан.

Между днес и 2006 г. има обаче доста разлики:

• Война между Украйна и Русия
• Серия от преврати в Субсахарна Африка
• Петролната индустрия (включително танкери, платформи и спомагателни кораби) са на дъното на капиталовия цикъл

Задълбочаване на конфликта между Израел и Хамас ще ускори вече започналите процеси.

Конфликтите в Европа и Близкия Изток напомнят да търсим възможности на място където никой не гледа. Един от регионите с най-големи запаси на фосилни горива – Южна Америка. Венецуела все още държи рекорда. Обаче не само тя – Бразилия, Аржентина, Еквадор, Колумбия и Мексико имат развита петролна промишленост.

Съседката на Венецуела, Гаяна, е сред новите играчи. Отделно Фолклендските острови имат значителни залежи на фосилни горива, чиито потенциал тепърва ще се разработва.

Същото може да се каже и за Африка. Освен известните Нигерия с петрола и Алжир с природния газ, в южната част на континента има залежи, които чакат да бъдат разработени. Мозамбик, Ангола и Намибия са сред страните с най-големи залежи.

Танкери

Добива и преработката на петрол са тясно свързани с корабната индустрия. Инвестициите в нови танкери достигна рекорно дъно тази година. Следната графика показва колко нови кораба са поръчани спрямо текущия флот.

Още миналата седмица ефектът на конфликта се усети върху цените на фосилните горива. Тамер и Левиатан са едни от най-големите находища на природен газ близко до Европа. Първото вече е затворено, а второто най-вероятно ще затвори скоро.

Това е само единият аспект на последствията. Тенденцията, започнала през 2022 година с войната в Украйна, ще се засили. Става въпрос за все по-дългите маршрути, които трябва да изминават корабите. Причината е в политическата и икономическата фрагментация на света.

Нейното влияние е многоаспектно – повишават се застрахователните премии и навигационните маршрути се променят. Първото директно се отразява в дневната ставка за наем на кораба, а второто удължава периода, в който кораба е нает. Тоест корабите печелят повече на ден и са наети за повече дни.

В този ред на мисли очаквам дневните ставки за продуктовози (танкери, превозващи петролни дестилати) да продължат устойчиво да нарастват.

Темата има сериозен потенциал да се превърне във водеща инвестиция през следващите няколко години поради ред причини (освен посочените по горе):

• От целия световен танкерен флот, рекорден брой кораби са над 20 годишни.
• Рекордно нисък брой поръчки за нови танкери спрямо текущия флот и корабите над 20 години.
• Претоварени корабостроителници, които не могат да поемат нови поръчки до 2026 г.
• Европа спря да внася дестилати от Русия. Доставките идват от Индия, САЩ и дори и от Китай.

С други думи има не една причина дневните ставки да продължат да се покачват.

Настъпването на първия сценарий, тоест ограничаването на конфликта и успокояването на Иран, не анулира инвестициите в танкери и петрол. Така или иначе и двете индустрии зависят от капиталовия цикъл на чието дъно се намират. Ескалацията на конфликта обаче ще ускори вече започналите процеси.

Описаните сценарии със сигурност изключват множество променливи, чиято роля предстои тепърва да разберем. Колкото и да разтягам локуми в най-добрия случай ще намаля коефициента на грешка. Затова представям няколко сценария с различна степен на достоверност.

Целта е да не кристализирам в един сценарий (дори да е най-достоверния) отписвайки всички останали. Анализирайки повече сценарии минимизирам шансовете за грешки, съответно фокусирайки се върху един изход възможността за грешки значително нараства.

Навигирането из информационния шум е трудна и неблагодарна задача. Отсяването на информация с прогностична стойност изисква време и усилия, за да се отсее шума от сигнала. Ако искате да имате достъп до прецизно филтрирани идеи, разгледайте абонаментите планове, които Инвесто предлага.

Важно напомняне: колкото и добре да е аргументирана една хипотеза, тя винаги е непълна. Понякога липсващите факти могат да се окажат решаващи за развитието на сценария. Днешната хипотеза не прави изключение.

Тя е плод на изследванията и анализите на автора, което автоматично я прави ограничена, предубедена и непълна. Използвайте изложеното като маркировки на карта. Тяхното следване не е задължително, както и използването на самата карта.

Всичко описано е единствено с образователна цел и не представлява съвет за покупко-продажба на ценни книжа.

Източник: Investo.bg