Connect with us

Варна

Благомир Коцев: Инфраструктурата във Варна трябва да догони частното строителство

Публикувано преди

на

Ръководството на Община Варна разбира нуждата от това инфраструктурата да догони ръста на строителството и работи именно в тази насока. Варна има огромен потенциал да расте, както и посока, в която да се развива. Това каза кметът на Варна Благомир Коцев при първата работна среща на ръководството на Община Варна с представители на Камарата на строителите в България.

За преодоляване на изоставането на инфраструктурата спрямо темповете на строителството, както и за обсъждането на политиките на Община Варна в областта на градоустройството, администрацията ще разчита на партньорството и експертизата на специалистите в бранша, подчерта кметът Коцев. Нужна ни е и вашата подкрепа за оказване на контрол върху качеството и сроковете на строителството, призова кметът на морската столица.

Той припомни пред представителите на КСБ, че Община Варна има много амбициозна инвестиционна програма за 2024 г. Финансирането се осигурява от бюджета на общината, националната инвестиционна програма на Министерството на финансите, Националния план за възстановяване и устойчивост, както и по програми на Министерството на образованието и науката.

Коцев припомни, че вече са подписани споразуменията за 27 проекта на стойност над 137 млн. лв. за 2024 – 2026 г. През тази година голяма част от тях ще бъдат вложени в проектиране, за да се преодолее наследената от предишната администрация слаба проектна готовност. Условието на държавата е проектите да бъдат започнати още тази година, като финансирането ще продължи в последващите две.

Ще разчитаме на строителния бранш за големите инфраструктурни проекти в града, каза още кметът Коцев. Участниците в срещата се обединиха около мнението, че Варна има нужда преди всичко от стратегическо планиране, от качествени проекти и засилен контрол върху тяхното изпълнение.

От строителната камара приветстваха идеята на администрацията да изгради във всички новообразувани жилищни зони по една пилотна улица, на която да се приложат всички елементи на уличната регулация. Така гражданите биха осъзнали ползите от това да се лишат от малка част от дворните си места, но да получат удобствата на градската среда и да повишат стойността на имотите си.

Строителният бранш подкрепя и идеята на ръководството на общината да се процедират Подробни устройствени планове на цели територии, а на „на парче“. Така ще се преодолеят строителният хаос и презастрояването, коментира и председателят на Областното председателство на КСБ инж. Пенко Стоянов. Във връзка с процесите по процедиране и разписване на ПУП,  кметът Коцев увери, че ежедневно се разписват планове и до няколко седмици изоставането ще бъде компенсирано.

Друго голямо предизвикателство пред Община Варна е водният цикъл и големият ВиК проект, който местното дружество изгражда по собствена програма, каза по време на срещата заместник-кметът по въпросите на строителството инж. Пламен Китипов. По думите му забавянето на обектите, при които се подменя ВиК инфраструктура, се е отразило негативно върху работата по някои от започнатите инфраструктурни проекти.

Негодността на електропреносната мрежа да отговори на строителните процеси в града е друг проблем, който кметът Коцев подчерта. Това е един много сериозен процес и ако не му се обърне внимание, инвестиционният процес ще спре, алармира той. Инж. Пенков се съгласи, че проблемите с електропреносната мрежа и отказите за присъединяване на нови обекти ще засегнат сериозно инвестиционните намерения, особено във връзка с изграждането на нова индустриална зона на Варна. Благомир Коцев допълни, че проблемът е във фокуса на вниманието на администрацията и ще продължи да се обсъжда при следващи срещи с представители на строителния бранш и на енергийните дружества.

Темите, повдигнати по време на работната среща, ще бъдат обсъждани в детайли по време на заседанията на Консултативния съвет по развитие на градската среда към кмета Благомир Коцев.

Варна

АМ Черно море – хронологията на една неосъществена магистрала

Published

on

Автомагистрала „Черно море“ е ключов елемент на националната и европейската транспортна мрежа и е естествено продължение на автомагистрала „Тракия“, свързвайки главните източни центрове на стопанско развитие по Черноморието –  Варна и Бургас. Трасето е част от пътната инфраструктура на трансевропейски транспортен коридор VIII, който свързва региона на Черно море с Адриатика и има потенциал за осъществяване на комбинирани превози. Автомагистралата е част от бъдещ автомагистрален пръстен около Черно море и ще спомогне за разширяване на трансграничното и регионалното сътрудничество в Черноморската зона и за по-пълната реализация на икономическия и потенциал, като същевременно облекчи транзитния крайбрежен товарен трафик и намали неблагоприятното влияние върху околната среда.

Трасето от Варна до Бургас, в момента се обслужва от път I-9, който е изключително претоварен и преминава през редица населени места – с. Приселци, с. Старо оряхово, гр. Бяла, гр. Обзор и редица други малки села. Новият път ще осигури по-високо ниво на обслужване, намаляване на времето за пътуване по крайбрежието на Черно море и подобряване на пътните връзки между Черно и Адриатическо море, като в допълнение на това ще подпомогне промишлените и търговски връзки между България, Албания и Македония. Подобренията на Коридор VIII ще осигуряват по-добра интеграция между Югоизточна Европа и Североизточна и Южноцентрална Италия.

Необходима ли е АМ Черно море?

Изграждането на автомагистрала „Черно море“ ще окаже влияние върху икономическото развитие на страната и на двата крайбрежни района – Североизточен и Югоизточен, като ще допринесе за:

  • създаване на по-добри условия за развитие на туризма в крайбрежните зони посредством подобряване на транспортната достъпност и насочване на транзитния и товарен трафик по автомагистралата, като се намаляват екологичните рискове в крайбрежната зона;
  • подобряване на транспортното обслужване на областите и общините в източната част на страната посредством намаляване на времето за пътуване между Северна и Южна България;
  • пренасочването на тежкотоварния трафик към автомагистралата ще създаде по-добри условия за подобряване безопасността на движение и ще оптимизира разходите за поддръжка на пътната мрежа;
  • осигуряване на по-добро транспортно обслужване на регионалната и местна икономика, т.е. по-добър (бърз и безопасен) достъп до пазарите на стоки и суровини, което ще повиши конкурентоспособността на регионалните продукти, чрез модернизация и развитие на транспортната ос „Варна – Бургас“;
  • ще стимулира развитието на нови икономически дейности в някои от по- малките градски центрове, разположени около крайбрежието, което ще допринесе за развитие на полицентричния модел на мрежата от населени места.

Хронология на дейностите по АМ Черно море досега

Проектирането на автомагистрала „Черно море“ започва през 70-те години на миналия век, когато са разработени варианти на трасета с дължина около 100 км във фаза „Предварителни проучвания“. Тази разработка е разгледана от експертен технико-икономически съвет при тогавашното Главно управление на пътищата, но конкретно решение не е взето.

През 80-те години на миналия век във фаза „Предварителни проучвания“ е разработено трасе за връзка между автомагистрала „Хемус“ и автомагистрала „Черно море“ с елементи за проектна скорост 80 км/ч.

През 2002 г. са изготвени следващи предпроектни проучвания. Проучванията разглеждат няколко трасета, като е избран и предпочитан „зелен“ вариант от общо шест идентифицирани. Подготвена е обобщена количествена сметка, която обобщава количествата на материалите и очакваните единични цени на всеки от разглежданите шест варианта. През юли 2003 г. са изготвени технически чертежи за шестте варианта, отговарящи на вариантите за трасе, посочени в предпроектните проучвания.

През месец юли 2008 г. са изготвени доклади по ОВОС и оценка за съвместимост за проекта.

През 2011 г. е изготвен анализ „разходи-ползи“ и прогноза за трафика от фирма Faber Maunsell (AECOM), основан на предпроектното проучване от 2002-2003 г. Проектът е оценен с помощта на мултимодален транспортен модел, първоначално разработен за целите на Генералния транспортен план за България. Резултатите от анализа показват, че проектът е обоснован от икономическа гледна точка.

От 2011 година на практика вече има готовност за начало на строителство на магистралата, но това не се случва въпреки, че това може да стане в европейски средства. Периодът от 2011 до 2020 година по времето на трите правителства на Борисов се характеризира с много обещания и никакви дейности. Преди изборите през 2020 години кметовете на Варна и Бургас – иван Портних и Димитър Николов дадоха прескоференция и обявиха, че магистрала „Черно море“ ще „има скоро“. Четири години по-късно нищо не се е случило.

Преди седмица кметовете на Варна и Бургас Благомир Коцев и Димитър Николов дадоха пресконференция по темата, като обявиха строителството на магистралата като приоритет. Засега обаче за строителството на така необхoдимата магистрала няма нищо освен добри намерения.

 

инж. Пламен Дочев, AutoZona.bg

Продължи с четенето

Варна

Драгомир Драганов свири финала за Купата на България тази вечер

Published

on

Варненецът Драгомир Драганов ще ръководи финала за Купата на България между Лудогорец и Ботев Пловдив, който ще се изиграе на националния стадион „Васил Левски“. Срещата е тази вечер от 19:00 часа. Асистенти на Драганов ще бъдат Христо Хаджийски и Димо Вълчев, а 4-ти съдия на двубоя ще е Георги Гинчев. За ВАР съдия на мача бе определен Ивайло Стоянов, а негови помощници ще бъдат Никола Попов и Диян Вълков.

 

Продължи с четенето

България

Авиомедицинска евакуация на пациент от Варна до София е извършена със „Спартан“ от авиобаза „Враждебна“

Published

on

Снимка: Министерство на отбраната

Авиомедицинска евакуация е извършена със самолет „Спартан“ от авиобаза „Враждебна“, съобщиха от Министерството на отбраната, предаде БТА.

Самолетът излетя в 09:45 часа от летище София с медицински екип от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ на борда със задача транспортиране на пациент от МБАЛ „Света Анна“ – Варна до София, се посочва в съобщението.

Полетът бе изпълнен в условията на усложнена метеорологичната обстановка. Командир на екипажа беше капитан Николай Георгиев, помощник-командир – майор Дарина Христозова, и борден инженер – капитан Митко Гергов, посочват от военното ведомство. В 12:01 ч. самолетът се приземи успешно обратно на Летище София.

На 13 април от пресцентъра на Министерството на отбраната съобщиха, че хеликоптер „AS 532 Cougar“ с екипаж от 24-а авиобаза Крумово от състава на Военновъздушните сили е изпълнил успешно задача за авиомедицинска евакуация. По искане на Министерството на здравеопазването и с разрешение на началника на отбраната е изпълнен полет по маршрута 24-а авиобаза Крумово – Враца – София, за да бъде превозено пострадалото дете, на което да се окаже спешна медицинска помощ.

Продължи с четенето

ПОПУЛЯРНО

You cannot copy content of this page