От космодрума в Байконур (дн. в Казахстан) на 10 април 1979 г. е изстрелян корабът „Союз-33“ с първия български космонавт на борда  – подполк. Георги Иванов, и с командир – съветският космонавт Николай Рукавишников.

На 12 април 1979 г. при изключително сложна обстановка корабът се завръща, след като извършва 31 пълни обиколки около Земята. Двамата космонавти прекарват в Космоса 1 ден, 23 часа и 1 минута.

В архивите на БТА са запазени информации за знаковото събитие през 1979 г. В бюлетина „Вътрешна информация“ в самия ден на полета пише:

Щастлив полет!

София, 10 април 1979 г./Георги Ведроденски/ В небето на България изгря нова звезда. Лети корабът „Союз-33“, на чийто борд са двама земни и звездни братя – Николай Рукавишников и първият български космонавт майор Георги Иванов. България ликува!…

…Майор Георги Иванов, космонавт номер 92 в света, се отправи в космическите простори с гордост от постиженията и на своята социалистическа родина. Днешна България е страна на модерна електроника. Още през 1972 година тя изпрати в космоса своя научна апаратура. Редица съоръжения на летателните машини, които сега са в околоземна орбита, са дело на български учени, конструктори и работници…

Дни по-късно в Поверителното приложение С-2 на БТА пише:

За полета на „Союз-33“

Център за управление на полета, 12 април 1979 г./ТАСС/ В съответствие с програмата за полета на международния екипаж на 11 април в 21,54 часа московско време започна сближаване на кораба „Союз-33“ с орбиталния комплекс „Салют-6“-„Союз-32“.

При сближаването възникнаха отклонения от предвидения режим в работата на сближаващо-коригиращата двигателна система на кораба „Союз-33“ и скачването със станцията „Салю-6“ беше отменено.
Космонавтите Николай Рукавишников и Георги Иванов започнаха подготовка за връщане на Земята.

Отново в Поверително приложение С-2 са публикувани коментари за събитието от чужди медии:

София 12 април 1979 г. /АФП/ От вторник вечерта в България живее в еуфорията от полета на първия български космонавт инженерът майор Георги Иванов. Всичко тук преминава под знака на това събитие. Радиото и телевизията препредават периодично първите си репортажи от вторник вечерта, излъчени направо от Байконур и Москва. И още един безпрецедентен факт – през нощта във вторник срещу сряда органът на БКП в. “Работническо дело“ издаде специален брой с репортажи и снимки, посветени на събитието.

Вестниците излизат със заглавия с големи букви по цялото протежение на първите си страници, които гласят: „В Космоса – един син на България“, „Триумфът на България“, „Социализмът ни даде космически криле“, „Триумф на великата българо-съветска дружба“. В специалния си брой седмичникът „Поглед“ подчертава, че този факт е резултат от сливането между „доверието и щедростта на съветските титани на мисълта и действието и нашата любов към труда, нашата интелигентност, нашия талант и нашата воля“.

За полета на „Союз-33“

Москва,13 април 1979 г. /АП/ Неизправният космически кораб „Союз-33“ със съветско-български екипаж на борда направи снощи необичайно, принудително нощно приземяване в казахстанските степи, след като не успя да се скачи с орбиталната космическа лаборатория.

Московската телевизия съобщи, че българинът Георги Иванов и съветският командир на кораба Николай Рукавишников се чувстват добре и ги похвали за тяхното „хладнокръвие, голяма трудоспособност и технически познания“.
Кацането с парашут стана точно 47 часа след изстрелването на „Союз-33“ с цел да се скачи с космическата станция „Салют-6“, където двама  съветски космонавти се намират вече 6 седмици и половина.

Това е първият неуспех в сериите „Интеркосмос“ на източния блок, в който бяха включени успешни полети с чехословашки, полски и източногермански космонавти. Съветският коментатор заяви по телевизията, че скачването било отменено поради неизправност в сближаващо-коригиращата двигателна система, или на ракетния ускорител на кораба „Союз-33“. Това е четвъртият подобен провал в програмата „Союз“.

Скоро след приземяването бившият съветски космонавт Константин Феоктистов даде необикновено бързо и подробно описание на това, което се беше случило. Той каза, че космонавтите е трябвало да извършат 5 корекции на курса, два първия ден и три – втория, за да заемат удобно за скачване положение. Маневрирайки, те успели да достигнат на няколко километра от „Салют-6“ и да установят радиовръзка с космонавтите в орбиталната станция. Тогава, каза той, трябваше да влезе в действие „сближаващо-коригиращата двигателна система“, но бе установено, че тя е неизправна. Решено беше процесът към сближаване да бъде спрян. Тъй като резервните ракетни ускорители бяха нужни за връщането на Земята, каза той, беше преценено, че е нецелесъобразно те да се използват за скачване. Решено беше корабът да се върне на Земята…

През 2019 г., 40 години по-късно, Георги Иванов разказва пред БТА за историческия момент:

40 години след полета си в Космоса Георги Иванов помни всеки детайл от това вълнуващо преживяване

Ловеч, 5 април 2019 г. /Даниела Балабанова, БТА/ 40 години след полета си в Космоса Георги Иванов помни всеки детайл от това вълнуващо преживяване. „Вълнуващо е, човек се радва, не може да го опише с думи, трябва да го почувства и да го види.  Всичко си спомням за полета, в най-малките детайли, тъй като това не може да се забрави, дори да минат и повече от 40 години“, заяви в интервю за БТА първият български космонавт Георги Иванов.

По думите му приносът на българските учени за космическата наука е голям, а бъдещото е в полетите до Луната и Марс. Според него Космосът продължава да бъде враждебна среда за човека заради безтегловността и радиацията.
За първия български космонавт днес е важно да мислим на какви деца ще оставим на родната планета, а това, според него, е свързано с образованието, възпитанието и какви ценности притежават те.

За полета се подготвяхме с Николай Рукавишников една година. Подготовката се провежда в звездното градче, което аз наричам Академия за космически полети, тъй като там се изучава всичко за Космоса – динамика на полета, много дисциплини по самите космически кораби и станцията, абсолютно всички системи трябва да се знаят и свободно да се борави с тях. Не на последно място е и физическата подготовка, която дават на космонавтите, съответно тренировки на вестибуларния апарат, тренировки за издържане на по-големи претоварвания на центрофугата. Почти всеки месец имаше десетки изпити, разказва Иванов.

***

Георги Иванов – биография

Георги Иванов е роден на 2 юли 1940 г. в Ловеч. Завършва Средното смесено училище гимназия „Тодор Кирков“, където се увлича по електротехниката. Учителят му по физика Никола Чернокожев забелязва страстта му към техниката и го прави свой асистент. Възлага му задачата да отговаря за всички уреди в кабинета по физика, много от които е изработил сам под ръководството на своя учител. Георги Иванов е и отговорник на организирания от Никола Чернокожев кръжок по физика и по фотография. 

Още на 17-18 години Георги Иванов е избрал своя професионален път – военната авиация. През 1956 г.  се записва в четирите курса в новооткрития клуб по авиация и парашутизъм, ръководени от майстора на спорта Пенка Недялкова. И четирите курса по авиомоделизъм, безмоторно летене, пилотаж и парашутизъм завършва успешно. На изпита за Военновъздушното училище в Долна Митрополия не е приет. Голямото разочарование не го отказва. Предлагат му да изкара военната служба за земно поддържане на самолети, но той отказва. Приет е на следващата година. През 1964 г. завършва Висшето народно военновъздушно училище „Георги Бенковски“ и получава диплома за летец-инженер. След като завършва, служи в авиационната част на ПВО и ВВС на Българската армия. 

На 1 март 1978 г. майор-инженер Георги Иванов е избран за кандидат за подготовка на пилотиран космически полет по програмата „Интеркосмос“ и от същата година започва обучение в Центъра за подготовка на космонавти „Юрий Гагарин“. 

Година по-късно, на 10 април 1979 г., в 20:34 ч. московско време, е изстрелян в орбита около Земята космическият кораб „Союз-33“ с международен екипаж – командир Николай Рукавишников и космонавт Георги Иванов. По време на полета е предвидено да бъде изпълнена широка научна програма  – общо 27 експеримента. За нея са създадени изцяло български системи и прибори като „Спектър 15“, „Средец“, „Пирин“. Поради техническа неизправност обаче корабът не успява да се скачи с орбиталната станция „Салют-6“, при корекция на скоростта прогаря едната страна на горивната камера на основния двигател. В тази много опасна ситуация космонавтите приземяват кораба след 31 пълни обиколки около Земята. 

Служил е в Българската армия като пилот, старши пилот, командир на звено и командир на ескадрила. 
През 1981 – 1990 г. е депутат в 8-ото и 9-ото Народно събрание, както и VІІ Велико народно събрание (1990-1991). 
От 1994 г. е съосновател и управител на българската авиокомпания „Ер София“ ООД. Автор е на книгите „Полети“ (1981) и „Време за полети“ (1987). 

Удостоен е със званията „Герой на Съветския съюз“ (13 април 1979), „Герой на Народна република България“ (14 април 1979),  на почетното звание „Летец-космонавт на Народна република България“ (14 април 1979), на званието „Заслужил летец“ (14 май 1979). Носител на Големия медал на Асоциацията на участниците в космически полети (октомври 1988). Носител на златна звезда и орден „Георги Димитров (14 април 1979). Почетен гражданин на Ловеч (29 април 1979). На 10 март 2004 г. е удостоен с висше военно звание генерал-лейтенант и награден с орден „Стара планина“ първа степен с мечове за изключителния му принос за развитието на космическите изследвания и по повод 25-годишнината от първия полет на българин в Космоса. 

Източник: БТА