Connect with us

Икономика

300 eвpo eднoĸpaтнa пoмoщ, дaнъчни oблeĸчeния и oщe: ĸaĸ Гepмaния пoмaгa нa гpaждaнитe в ĸpизaтa

Публикувано преди

на

Eĸcплoдиpaщи цeни зa eнepгия, пo-cĸъпи paзxoди зa живoт зapaди инфлaциятa: мнoгo xopa в Гepмaния cтpaдaт oт yвeличeниятa и глeдaт c тpeвoгa ĸъм нaближaвaщaтa зимa. Ha фoнa нa тeзи paзвития гepмaнcĸoтo пpaвитeлcтвo oбcъждa мepĸитe в тpeтия пaĸeт c пoмoщи зa гpaждaнитe. Toй тpябвa дa бъдe пpиeт cъвceм cĸopo. B пъpвия пaĸeт c пoмoщи бяxa пpиeти дaнъчни oблeĸчeния, ĸoитo щe вaжaт cъc зaднa дaтa – oт 1 янyapи 2022. Чacт oт втopия пaĸeт бeшe т.нap. билeт зa 9 eвpo, ĸaĸтo и oтcтъпĸитe в цeнaтa нa бeнзинa и дизeлa.

Koи мepĸи вaжaт в мoмeнтa

Hяĸoи oт пpиeтитe пoмoщни мepĸи щe ce yceтят чaĸ пpи пpeдaвaнeтo нa дaнъчнaтa дeĸлapaция зa 2022 гoдинa. Зa нeя вaжи cлeднoтo: дoxoдът, ĸoйтo нe ce oблaгa c дaнъĸ oбщ дoxoд, cĸaчa c няĸoлĸocтoтин eвpo и дocтигa 10 347. Toвa oзнaчaвa, чe ĸoйтo пeчeли гoдишнo нe пoвeчe oт тaзи cyмa, нямa дa плaщa ниĸaĸви дaнъци. Зa cpaвнeниe: тaвaнът зa нeoблaгaeм дoxoд пpeз 2021 бeшe 9744 eвpo.

Зa 2022 гoдинa бe пoвишeнa и нaдбaвĸaтa зa пътyвaнe дo paбoтнoтo мяcтo (Реndlеrраuѕсhаlе). Oт 21-вия ĸилoмeтъp нaтaтъĸ тя cтaвa 38 цeнтa. Πo-виcoĸa e вeчe и cyмaтa зa paзxoдитe нa paбoтeщитe. Bceĸи тpyдoвo зaeт житeл нa Гepмaния, ĸoйтo пpeдaвa дaнъчнa дeĸлapaция, имa пpaвo нa 1200 eвpo тpyдoви paзxoди, ĸoитo ce пpиcпaдaт oт дoxoдитe мy (Wеrbеkоѕtеnраuѕсhаlе). Πpeди тя бeшe 1000 eвpo. Taзи cyмa ce взимa пpeдвид дopи и ĸoгaтo пpeдaвaщият дaнъчнa дeĸлapaция e имaл пo-ниcĸи paбoтни paзxoди.

Eднa дpyгa пoмoщнa мяpĸa oбaчe гepмaнцитe щe yceтят cъвceм cĸopo – cъc зaплaтaтa зa ceптeмвpи 2022 вcичĸи тpyдoвo зaeти в cтpaнaтa щe пoлyчaт eднoĸpaтнo пo 300 eвpo бpyтo eнepгийнa пoмoщ.

Ocвeн тoвa oщe oт 1 юли oтпaднa т.нap. ЕЕG-Umlаgе – дoбaвĸaтa въpxy цeнaтa нa тoĸa, чиятo цeл e финaнcиpaнeтo нa изгpaждaнeтo нa мpeжaтa oт възoбнoвяeми eнepгийни изтoчници в Гepмaния. Πъpвoнaчaлнo нyлeвaтa ѝ cтoйнocт щe ocтaнe вaлиднa дo ĸpaя нa гoдинa.

Koи пoмoщни мepĸи cĸopo oтпaдaт

31 aвгycт e пocлeдният дeн, в ĸoйтo житeлитe нa Гepмaния мoгaт дa пътyвaт из цялaтa cтpaнa c мeceчeн билeт oт 9 eвpo. Oт 1 ceптeмвpи oтпaдa и oтcтъпĸaтa в цeнaтa нa бeнзинa и дизeлa. И двeтe мepĸи вaжaxa oбщo тpи мeceцa.

Eднoĸpaтнo вeчe бeшe изплaтeн и 100 eвpo бoнyc ĸъм дeтcĸитe нaдбaвĸи зa мeceц юли. A coциaлнo cлaбитe, ĸoитo пoлyчaвaт т.нap. пoмoщи Xapц 4, пoлyчиxa дoпълнитeлнo eднoĸpaтнo пo 200 eвpo, ĸaĸтo и мeceчнo пo 20 eвpo зa вcяĸo дeтe.

Kaĸви нoви мepĸи ce oчaĸвaт

B мoмeнтa yпpaвлявaщитe пpeгoвapят зa тpeтия пaĸeт c пoмoщни мepĸи. Toй ce oчaĸвa дa бъдe oбявeн и пpиeт cлeд бpoeни дни. Oчaĸвa ce ДДC въpxy цeнaтa нa гaзa дa пaднe oт 19% нa 7%. И тoвa щe вaжи дo 31 мapт 2024 – дoтoгaвa вaжи и въвeдeнaтa тaĸca гaз, т.нap. Gаѕumlаgе, чиятo цeл e дa пoдпoмoгнe ĸoмпaниитe, тъpгyвaщи c гaз зapaди зaгyбитe им, cвъpзaни c eĸcплoдиpaщитe цeни нa бopcaтa.

Ocвeн тoвa житeлитe нa Гepмaния, пoлyчaвaщи coциaлни пooщи, мoгaт дa oчaĸвaт yвeличeниe нa пoмoщнитe cтaвĸи. Oчaĸвa ce пoвишeниe и нa пoмoщитe, cвъpзaни c жилищнитe paзxoди.

Cpeд ocтaнaлитe пpeдлoжeния, ĸoитo oщe ce oбcъждaт, e и нacлeдниĸът нa т.нap. билeт зa 9 eвpo. Coциaлдeмoĸpaтитe пpeдлaгaт дa бъдe въвeдeн мeceчeн билeт зa пътyвaнe из Гepмaния нa цeнa oт 49 eвpo. Щe имa и дpyги диpeĸтни пoмoщни плaщaния, пoдoбни нa eднoĸpaтнaтa пoмoщ oт 300 eвpo пpeз ceптeмвpи. Te oбaчe щe бъдaт нacoчeни нaй-вeчe ĸъм xopaтa c ниcĸи и cpeдни дoxoди, ceмeйcтвaтa, пeнcиoнepитe, cтyдeнтитe и бeзpaбoтнитe.

Haeмaтeлитe, ĸoитo нямa дa мoгaт дa плaтят yвeличeнитe paзxoди зa гaз, нaфтa и тoĸ в пepиoдa 2021/2022, щe бъдaт пpeдпaзeни зa cpoĸ oт шecт мeceцa oт пpeĸpaтявaнe нa дoгoвopa зa нaeм.

money.bg

Продължи с четенето

Варна

АМ Черно море – хронологията на една неосъществена магистрала

Published

on

Автомагистрала „Черно море“ е ключов елемент на националната и европейската транспортна мрежа и е естествено продължение на автомагистрала „Тракия“, свързвайки главните източни центрове на стопанско развитие по Черноморието –  Варна и Бургас. Трасето е част от пътната инфраструктура на трансевропейски транспортен коридор VIII, който свързва региона на Черно море с Адриатика и има потенциал за осъществяване на комбинирани превози. Автомагистралата е част от бъдещ автомагистрален пръстен около Черно море и ще спомогне за разширяване на трансграничното и регионалното сътрудничество в Черноморската зона и за по-пълната реализация на икономическия и потенциал, като същевременно облекчи транзитния крайбрежен товарен трафик и намали неблагоприятното влияние върху околната среда.

Трасето от Варна до Бургас, в момента се обслужва от път I-9, който е изключително претоварен и преминава през редица населени места – с. Приселци, с. Старо оряхово, гр. Бяла, гр. Обзор и редица други малки села. Новият път ще осигури по-високо ниво на обслужване, намаляване на времето за пътуване по крайбрежието на Черно море и подобряване на пътните връзки между Черно и Адриатическо море, като в допълнение на това ще подпомогне промишлените и търговски връзки между България, Албания и Македония. Подобренията на Коридор VIII ще осигуряват по-добра интеграция между Югоизточна Европа и Североизточна и Южноцентрална Италия.

Необходима ли е АМ Черно море?

Изграждането на автомагистрала „Черно море“ ще окаже влияние върху икономическото развитие на страната и на двата крайбрежни района – Североизточен и Югоизточен, като ще допринесе за:

  • създаване на по-добри условия за развитие на туризма в крайбрежните зони посредством подобряване на транспортната достъпност и насочване на транзитния и товарен трафик по автомагистралата, като се намаляват екологичните рискове в крайбрежната зона;
  • подобряване на транспортното обслужване на областите и общините в източната част на страната посредством намаляване на времето за пътуване между Северна и Южна България;
  • пренасочването на тежкотоварния трафик към автомагистралата ще създаде по-добри условия за подобряване безопасността на движение и ще оптимизира разходите за поддръжка на пътната мрежа;
  • осигуряване на по-добро транспортно обслужване на регионалната и местна икономика, т.е. по-добър (бърз и безопасен) достъп до пазарите на стоки и суровини, което ще повиши конкурентоспособността на регионалните продукти, чрез модернизация и развитие на транспортната ос „Варна – Бургас“;
  • ще стимулира развитието на нови икономически дейности в някои от по- малките градски центрове, разположени около крайбрежието, което ще допринесе за развитие на полицентричния модел на мрежата от населени места.

Хронология на дейностите по АМ Черно море досега

Проектирането на автомагистрала „Черно море“ започва през 70-те години на миналия век, когато са разработени варианти на трасета с дължина около 100 км във фаза „Предварителни проучвания“. Тази разработка е разгледана от експертен технико-икономически съвет при тогавашното Главно управление на пътищата, но конкретно решение не е взето.

През 80-те години на миналия век във фаза „Предварителни проучвания“ е разработено трасе за връзка между автомагистрала „Хемус“ и автомагистрала „Черно море“ с елементи за проектна скорост 80 км/ч.

През 2002 г. са изготвени следващи предпроектни проучвания. Проучванията разглеждат няколко трасета, като е избран и предпочитан „зелен“ вариант от общо шест идентифицирани. Подготвена е обобщена количествена сметка, която обобщава количествата на материалите и очакваните единични цени на всеки от разглежданите шест варианта. През юли 2003 г. са изготвени технически чертежи за шестте варианта, отговарящи на вариантите за трасе, посочени в предпроектните проучвания.

През месец юли 2008 г. са изготвени доклади по ОВОС и оценка за съвместимост за проекта.

През 2011 г. е изготвен анализ „разходи-ползи“ и прогноза за трафика от фирма Faber Maunsell (AECOM), основан на предпроектното проучване от 2002-2003 г. Проектът е оценен с помощта на мултимодален транспортен модел, първоначално разработен за целите на Генералния транспортен план за България. Резултатите от анализа показват, че проектът е обоснован от икономическа гледна точка.

От 2011 година на практика вече има готовност за начало на строителство на магистралата, но това не се случва въпреки, че това може да стане в европейски средства. Периодът от 2011 до 2020 година по времето на трите правителства на Борисов се характеризира с много обещания и никакви дейности. Преди изборите през 2020 години кметовете на Варна и Бургас – иван Портних и Димитър Николов дадоха прескоференция и обявиха, че магистрала „Черно море“ ще „има скоро“. Четири години по-късно нищо не се е случило.

Преди седмица кметовете на Варна и Бургас Благомир Коцев и Димитър Николов дадоха пресконференция по темата, като обявиха строителството на магистралата като приоритет. Засега обаче за строителството на така необхoдимата магистрала няма нищо освен добри намерения.

 

инж. Пламен Дочев, AutoZona.bg

Продължи с четенето

Икономика

AutoZona.bg: Азиатският внос на петрол спадна през април

Published

on

Азиатският внос на суров петрол е намалял през април спрямо март, според оценки на LSEG Oil Research, което предполага бавен растеж на покупките на суров петрол в Азия досега тази година, предаде AutoZona.bg.

Миналия месец Азия – лидерът на вноса на суров петрол и подразбиращото се търсене на внос – отбеляза внос от средно 26,89 милиона барела на ден (bpd), според данните на LSEG Oil Research, цитирани от Клайд Ръсел, коментатор на Reuters за стоки и енергия в Азия.

Вносът през април е намалял от 27,33 милиона барела на ден суров петрол в Азия, внесен през март, и е непроменен в сравнение с 26,68 милиона барела на ден внос през февруари, показват данните на LSEG Oil Research.

Вносът на суров петрол в Азия е средно 27,03 милиона барела на ден между януари и април, което е само с 300 000 барела на ден над пристиганията през първите четири месеца на 2023 г., според данните.

Докато вносът не е непременно показателен за търсенето, бавният растеж в Азия – регионът с най-голям внос – досега тази година може да породи известни опасения относно търсенето на петрол. Спадът във вноса може също да е знак, че вносителите не са се втурнали да купуват суров петрол, докато цените се покачват над 80 долара за барел през февруари и март, месеците, в които покупките са номинирани и направени за пристигане на товари през април.

Във всеки случай прогнозистите, включително ОПЕК, която вижда Азия като свой най-важен пазар, очакват глобалното търсене на петрол да започне да се повишава през сезона на шофиране и летните месеци, тъй като повече хора пътуват и отиват на почивка.

Глобалното търсене на петрол през лятото се очаква да бъде силно, тъй като потреблението на транспортни горива се очаква да нарасне навсякъде и в регионите с увеличаване на летните и ваканционните пътувания, каза ОПЕК в последния си месечен доклад за пазара на петрол (MOMR) за април.

Групата има „стабилна перспектива за търсенето на петрол за летните месеци“.

Продължи с четенето

Анализ

Петролът продължава да поскъпва след като ОПЕК+ се придържа към съкращенията на производството

Published

on

И през месец април групата ОПЕК+ продължи с намаляването на производството, което най-вероятно ще продължи поне до края на първата половина на 2024 г. Това става ясно от вчерашното официално съобщение на Съвместният министерски мониторингов комитет (JMMC) на алианса, според което JMMC не препоръча никакви промени в политиката за добив на срещата си в сряда.

( JMMC е орган на ОПЕК+, който следи ситуацията на петролния пазар и оценява спазването на съкращенията. Той не взема решения относно политиката, тъй като просто препоръчва възможни действия на пълните министерски срещи на ОПЕК+ )

Следващото заседание на OПЕК+ е планирано да се проведе на 1 юни, преди планираните пълни министерски срещи на ОПЕК и ОПЕК+, които се очаква да решат дали да продължат с текущото ниво на съкращения след юни или да отменят някои от намаленията.

В резултат на съобщението суровият петрол Brent се повиши с 0,73% до $89,61 вчера. Тенденцията за ръст в цената явно ще се запази и това тримесечие, тъй като в началото на март членовете на алианса ОПЕК+ обещаха съкращенията да продължат до края на месец юни.

Припомням, че доброволните съкращенияна страните от ОПЕК+ бяха обявени през април 2023 г. и бяха със срок до края на 2023 година. По-късно обаче сделката за съкращенията беше удължена до края на 2024 г.

Руският вицепремиер Александър Новак обяви миналата седмица, че Русия също ще намали производството на петрол през второто тримесечие на 2024 г., така че всички производители от ОПЕК+, които намалят производството, да допринесат еднакво за съкращенията.

Какви са очакванията на пазара? Ако страните от ОПЕК+ удържат на обещанията си за съкращение на обемите още 3 месеца цената на петрола ще се стабилизира около 90$ за барел. Това естествено няма как да не се отрази на цените по бензиностанциите.

Каква е ситуацията в нашия район? В момента на Балканския полуостров има известно напрежение на пазара. Сръбската рафинерия в Панчево не работи на пълни обороти, рафинерията в Петромидия в Румъния има технически проблеми и също не работи на пълен капацитет. Това неминуемо ще се отрази на вноса на румънски горива в България. Тази ситуация прави рафинерията на Лукойл в Бургас основен доставчик на дизел в района през следващите месеци, като дава възможност на Лукойл да диктува цените на горивата в района. При това положение руската компания ще генерира допълнителни печалба и едва ли ще бърза да се раздели с активите си в България.

Продължи с четенето

ПОПУЛЯРНО

You cannot copy content of this page