Connect with us

Свят

2022-ра: Най-сухата в историята на света?

Публикувано преди

на

Европа и части от Китай преживяха екстремните температури това лято, сухите условия в Африка излагат милиони хора на риск от гладна смърт, а американският Запад продължава да наблюдава постоянна липса на валежи, пише специализираният сайт ESGnews.bg.

Учените казват, че по-топлите и по-сухи сезони вероятно ще се превърнат в норма, но последните няколко месеца ли са били най-сухите в историята?

Колко суха е земята?

Една мярка за суша, използвана от учените, се основава на нивото на влага в почвата, измерено чрез сателитни изображения. BBC e сравнила сухите условия през последните три месеца със средните условия от началото на този век, за да изгради картина на това колко екстремни са били последните метеорологични модели.

Тези данни се основават както на почвените условия, така и на температурните данни, за да се създаде това, което е известно като карта на аномалиите на почвената влага.

Можем да видим, че по-голямата част от Европа е преживяла много по-сухо време това лято от средното за периода 2001 до 2016 г.

На други места в западната част на Китай е много сухо, като много райони изпитват екстремна суша. Части от Субсахарска Африка и САЩ също изпитват критично сухи условия. В Европа сушата това лято може би е най-лошата, преживявана на континента от 500 години, според екологичната програма на ЕС Коперник. В пика на сухия период в края на август почти половин Европа страдаше от „дефицит на влага в почвата“.

Учените казват, че изменението на климата означава, че Европа ще продължи да се сблъсква с по-чести и продължителни суши, а сухите условия тази година са засегнали селското стопанство, транспорта и производството на енергия.

Рейн, основна река и товарен маршрут, спадна до критично ниски нива това лято, причинявайки смущения в корабоплаването и енергетиката.

Периодът между юни и август беше най-горещият в историята, а доклад на ЕС през август прогнозира поне още три месеца на „по-топли и по-сухи“ дни.

Европа е преживявала суши в миналото, но през последните години се наблюдават все по-горещи лета с много високи температурни рекорди.

Имаме последователни суши през последните пет години и тази година е най-лошата суша в цяла Европа от стотици години“, казва д-р Фред Хатерман от Потсдамския институт за изследване на въздействието върху климата.

„Не става въпрос просто за по-малко дъжд, станало е много по-топло, така че общата влажност на почвата е намаляла.“

Суши и наводнения в Китай

Това лято Китай преживя продължителен период на високи температури, който продължи повече от два месеца – най-дългият от началото на записите през 60-те години, според Китайската метеорологична администрация.

Екстремните горещини и сериозната липса на валежи пресушиха най-голямата река в Китай, Яндзъ. През август е имало 60% по-малко валежи в дренажната зона на реката от нормалното, според официални китайски данни.

Въпреки че големи райони в Южен Китай се борят със сушата, проливните дъждове в северните райони доведоха до наводнения. Река Ляо в северен Китай регистрира второто си най-високо ниво на водата от 1961 г.

И в национален мащаб валежите постоянно се увеличават от 2012 г. насам, се казва в годишното проучване на изменението на климата в Китай.

През юли китайското правителство издаде осем предупреждения за суша и повече от 13 000 предупреждения за силни дъждове. През 2019 г. имаше повече от 28 предупреждения за суша и 10 000 предупреждения за силен дъжд за същия период.

Екстремните влажни и сухите условия е характеристика на изменението на климата по целия свят.

Екстремно време: Как е свързано с изменението на климата

Когато зоните със засушаване се разрастват – като в Сибир и западната част на САЩ – тази вода пада другаде, на по-малка площ, влошавайки наводненията“, казва Питър Глейк, специалист по водите от Националната академия на науките на САЩ.

Предупреждения за глад в Африка

Условията на засушаване в Източна Етиопия, Северна Кения и Сомалия накараха ООН да предупреди, че около 22 милиона души може да са изложени на риск от гладна смърт.

Сега сме в третата година на много ниски валежи, съчетани с високи температури в тази част на континента“, според Oxfam.

В Сомалия валежите през сезона от март до май са били най-ниските за последните шест десетилетия. И големи части от Демократична република Конго и Уганда също са имали много сухи условия в сравнение със средните.

Но измерванията на влажността на почвата показват как в някои страни, като Южен Судан, Мавритания и Сенегал, е имало сериозни наводнения.

Много части от Южна Африка също са имали много по-високи от нормалните нива на валежи.

Доклад на Световната банка от 2021 г. отбелязва, че като цяло „спрямо 1970 – 1979 г. броят на сушите и наводненията е бил почти три пъти и съответно десетократно повече до 2010 – 2019 г.“.

Суша в САЩ

Условията на засушаване в западната част на САЩ се превърнаха в норма, като регионът преживя години на по-сухо и горещо време.

В доклад, публикуван през февруари, учените казаха, че през последните две десетилетия са наблюдавани най-екстремните условия на суша от 1200 години в Западна Америка.

А това лято горещото и сухо време доведе до горски пожари в няколко щата и спадане на нивата на съхранение на вода.

Езерото Пауъл, вторият по големина резервоар в САЩ, който обхваща Аризона и Юта, е на най-ниското си ниво, откакто е напълнено през 60-те години, според НАСА.

Климатичните модели прогнозират, че регионът ще продължи да има много по-малко валежи от средното през следващите десетилетия.

economic.bg

Продължи с четенето

Политика

Белгийското разузнаване отчита вълна от руска дезинформация

Published

on

Снимка: БТА

Белгийското военно разузнаване отчита трайно нарастване на случаите, свързани с руска дезинформация, съобщиха местни медии, като се позоваха на официален доклад. Отбелязва се, че тези случаи са свързани с многократните заявки на белгийските власти да подкрепят Украйна срещу нашествието на руските войски, предаде БТА.

В документа се уточнява, че разпространението на дезинформация срещу Белгия започва да се наблюдава особено ярко след съобщенията за готовността на страната да предостави своите изтребители Ф-16 на Киев. Дезинформационните кампании са свързани с въпросите за имиграцията, хората от ЛГБТ+ общността и с проявите на екстремизъм. Белгийското военно разузнаване пояснява, че целта на тези кампании е всяване на страх и убеждение в опасността от оказване на подкрепа за украинската отбрана.

Допълва се, че от руска страна в последните години многократно са били предприети действия срещу сайтове на държавни и общински институции в Белгия, особено около миналогодишните избори за европейски и федерални депутати, и за общински власти. Според доклада целта е била привличане на съмишленици, разширяване на въздействието върху обществото и всяване на тревога.

Медиите днес съобщават, че белгийският министър по въпросите на цифровизацията Ванеса Мац е била поставена под засилена полицейска охрана заради стъпките на правителството да ограничи анонимността в интернет и след получени заплахи от крайната десница. Някои си мислят, че свободата на изразяване позволява всичко, а това не е така, коментира Мац. По нейните думи целта на правителството е да ограничи злоупотребите онлайн.

Продължи с четенето

Политика

CNN: Европа най-накрая се събужда от дълбокия сън по отношение на отбраната

Published

on

Снимката е илюстративна.

Скандалът, който Доналд Тръмп вдигна на украинския президент Володимир Зеленски в Белия дом, беше мълниеносен удар за трансатлантическия съюз, който разсея продължителните илюзии в Европа дали американският им братовчед ще застане на тяхна страна, за да се противопостави на руската агресия, предаде БГНЕС.

Разколебана, може би дори уплашена, Европа може би най-накрая се опомни относно нуждите си от самозащита в ерата на Тръмп.

„Това е все едно Рузвелт да посрещне Чърчил (в Белия дом) и да започне да го тормози“, заяви евродепутатът Рафаел Глюксман.

В месеца, в който министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет нарече Европа „ЖАЛКА“, защото разчита „безплатно“ на САЩ за своята отбрана, в групов чат с други представители на администрацията, континентът разбива десетилетни табута по отношение на отбраната. На дневен ред са политики, които само преди седмици бяха немислими.

Най-голямата промяна настъпи в Германия, най-голямата икономика в Европа. След федералните избори бъдещият канцлер Фридрих Мерц спечели гласуване в парламента за премахване на конституционната „дългова спирачка“ – механизъм за ограничаване на държавните заеми.

По принцип промяната в закона позволява неограничени разходи за отбрана и сигурност. Експертите очакват, че този ход ще отключи до 600 млрд. евро (652 млрд. долара) в Германия през следващото десетилетие.

„Това е промяна на правилата на играта в Европа, тъй като Германия беше изоставаща – особено сред големите държави – когато става въпрос за отбрана“, заяви Пьотр Бурас, старши сътрудник в Европейския съвет за външни отношения, международен мозъчен тръст.

Бурас уточни, че преодолявайки фобията си от дългове, Германия най-накрая е постъпила така, сякаш Европа наистина е преминала през „повратна точка“ – както беше описано от напускащия канцлер Олаф Шолц през февруари 2022 г., само три дни след пълномащабната инвазия на Русия в Украйна.

Въпреки че инвазията разтърси Германия, „само шокът от Тръмп ги накара да вземат това наистина фундаментално решение за спиране на дълговата спирачка“, каза още Бурас.

В съседна Франция президентът Еманюел Макрон – който отдавна призовава за европейска „стратегическа автономия“ от САЩ – заяви, че обмисля да разшири защитата на ядрения си арсенал до своите съюзници, вече привидно защитени от американските бомби.

Коментарите на Макрон по-рано този месец дойдоха, след като Мерц се застъпи за преговори с Франция и Обединеното кралство – двете ядрени сили в Европа – за разширяване на тяхната ядрена защита към останалата част на континента. Полският министър-председател Доналд Туск приветства идеята и дори призова Полша сама да обмисли възможността да се сдобие с ядрено оръжие.

Междувременно Полша и балтийските държави Естония, Литва и Латвия – всички съседи на Русия – се оттеглиха от Отавския договор от 1997 г. за ограничаване в употребата на противопехотните мини. Литва вече обяви закупуването на 85 000 противопехотни мини, а Полша възнамерява да произведе 1 милион в страната. Този месец Литва се оттегли и от международния договор срещу касетъчните боеприпаси.

Военната повинност се завръща на континента. Дания въведе задължителна наборна военна служба за жените от 2026 г. и намали здравните изисквания за някои длъжности, като част от укрепването на въоръжените сили на страната. Полша също обяви планове всеки пълнолетен мъж да премине през военно обучение.

Дори доскоро неутрални държави преразглеждат позициите си. На фона на дискусиите за това как да се запази мирът в Украйна в случай на уреждане на конфликта, правителството на Ирландия – страна, която често участва в мироопазващи операции – представи законодателство, което позволява изпращането на войски без одобрението на ООН, заобикаляйки евентуално руско (или американско) вето.

Отдавна е неудобна – и често неизказана – истина в Европа, че защитата ѝ от инвазия в крайна сметка зависи от американската „кавалерия“, която язди зад хоризонта. Тази подкрепа вече не изглежда толкова сигурна.

Обратът отива отвъд това кой ще воюва, към това кой ще осигури оръжията. Някои започнаха да поставят под въпрос бъдещите покупки на астрономически скъпите американски изтребители F-35, които няколко европейски военновъздушни сили планираха да придобият.

Португалският министър на отбраната Нуно Мело заяви, че страната му преоценява очакваните покупки на самолети, като предпочита европейски алтернативи, поради опасения от контролираните от САЩ доставки на резервни части.

За първи път подобни опасения се изразяват публично на толкова високо равнище, особено в полза на самолети, които на хартия не предлагат същите възможности.

Но въпреки че Европа изглежда е разбрала посланието, разговорите за единен подход са в твърде начален етап.

Когато председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен представи план за изразходване на милиарди повече за отбрана, наречен „ Превъоръжаване на Европа“, Испания и Италия се възпротивиха. Оттогава планът е преименуван на „Готовност 2030“.

Италианският министър-председател Джорджа Мелони изключи възможността за изпращане на италиански войски като част от европейския контингент за поддържане на мира в Украйна, ако бъде постигнато споразумение чрез преговори – друг ключов въпрос, по който континентът е разделен.

Преименуването на плана показва разделителната линия в Европа: Колкото по-далеч от Русия е една държава, толкова по-малко вероятно е тя да се заеме с превъоръжаване.

Испанският министър-председател Педро Санчес каза този месец: „нашата заплаха не е Русия, която вкарва войските си през Пиренеите“. Той призова Брюксел „да вземе предвид, че предизвикателствата, пред които сме изправени в южната ни съседка, са малко по-различни от тези, пред които е изправен източният фланг“.

Габриелиус Ландсбергис, бивш министър на външните работи на Литва, посочи, че е „разстроен“ от испанската позиция и че неотдавнашното му пътуване до Киев, където през повечето нощи звучат сирени за въздушно нападение, го е накарало да си представи подобни сцени във Вилнюс в бъдеще.

„Колкото по на запад отиваш, толкова по-трудно е да си представиш подобно нещо. Всички проблеми, всички решения са относителни“, каза Ландсбергис.

Географското разделение може да задълбочи разделението, а Бурас смята, че пълното европейско единство винаги ще бъде „илюзия“.

„Това, което наистина има значение, е какво правят ключовите държави“, подчерта той, посочвайки Германия, Франция, Обединеното кралство и Полша. „Искам да бъда предпазлив оптимист, но мисля, че сега сме на прав път.“

Запитан дали март ще бъде запомнен като месецът, в който Европа се е събудила, Бурас отговори: „Да, събудихме се, но сега трябва да се облечем.“

Продължи с четенето

Политика

САЩ спират временно военната си помощ за Украйна

Published

on

Снимка: BBC

Президентът на САЩ Доналд Тръмп е спрял временно всякаква военна помощ за Украйна след сблъсъка си с украинския президент Володимир Зеленски, съобщиха Асошиейтед Прес, Ройтерс, „Фокс Нюз“, „Блумбърг“ и редица други големи американски и световни медии, като се позоваха на представител на Белия дом, предаде БТА.

„Президентът ясно заяви, че е съсредоточен върху мира. Необходимо е партньорите ни също да бъдат ангажирани с тази цел. Спираме и преразглеждаме помощта си, за да сме сигурни, че тя допринася за намирането на решение“, заяви източникът, цитиран от Ройтерс. Същото изявление е цитирано от всички други медии, съобщили новината, в това число украинската агенция Укринформ, която се позовава на „Блумбърг“.

Кабинетът на Зеленски не отговори веднага на молбата на Ройтерс за коментар, отправена в извънработно време.

Телевизия „Фокс Нюз“ цитира друг американски представител, който подчерта, че става дума за пауза, а не за спиране на помощта за постоянно.

Този ход бе направен, след като Тръмп промени политиката на САЩ по отношение на Украйна и Русия при встъпването си в длъжност през януари, възприемайки по-примирителна позиция спрямо Москва – и след взривоопасната конфронтация със Зеленски в Белия дом в петък, в която Тръмп го разкритикува, че не е достатъчно благодарен за подкрепата на Вашингтон във войната с Русия, посочва Ройтерс.

Вчера Тръмп отново заяви, че Зеленски трябва да е по-благодарен за американската подкрепа, след като по-рано реагира гневно на материал на Асошиейтед Прес, в който Зеленски е цитиран да казва, че краят на войната е „много, много далеч“.

„Това е най-лошото изявление, което можеше да бъде направено от Зеленски, и Америка няма да го търпи още дълго!“, написа Тръмп в социалната мрежа „Трут Соушъл“

Продължи с четенето

ПОПУЛЯРНО

You cannot copy content of this page