Connect with us

Интересно

11 закона на кармата, които ще ви помогнат да промените живота си

Публикувано преди

на

Кармата е нещо неизбежно. В будизма се вярва, че всяка ваша дейност, размишление и дума имат свой собствен външен вид. Във всеки случай е по-добре да имаме подходяща мисъл за кармата, тъй като тогава можем да се предпазим от това да се занимаваме с ужасни дела. Тази статия ще ви накара да запомните 11-те закона на кармата, които ще повлияят на живота ви по различни начини.

1. Извънредният закон; „Както посееш, такава ще жънеш“.
Третият закон на Нютон изразява, че за всяка дейност има реакция, еквивалентна по големина, но обратна по посока. Абсолютно същото нещо е изпратено и от невероятния закон на кармата.

Ако участвате в велики дела и преобразувате мислите си в превъзходна страна, така че да не нараните дори самотно животно, по същия начин ще бъдете третирани с подобна доброта от всички около вас. Никой няма да помисли да ви обиди и всъщност ще искате да имате спокоен и спокоен живот.

Както и да е, ако вашите съображения и дейности са постоянно насочени към ужасни неща и ако приемем, че просто участвате в ужасни дела. Очевидно вие също ще бъдете третирани с такива злонамерени и ужасни неща.

От време на време вероятно няма да се сблъскате с резултатите по-рано, но те най-вероятно ще окажат влияние и ще окажат влияние при следващото ви раждане.

2. Законът за сътворението; „Това, което искаме, идва чрез лихва“
Нашата радост и нещастие са направени от самите нас. Въпреки това външните условия могат да направят основата за нашите състояния на ума и съображения, ние като цяло имаме способността да създадем своя собствена област. Така че във всеки случай е чудесно да се обградим с положителни личности и приповдигнати тонове. Всъщност ще искаме да контролираме съдбата си, като правим лесно пренебрегвани подробности, за да подобрим живота си.

3. Законът на низостта; „Отказът да се признае това, което е, във всеки случай ще бъде това, което е“
Ние като цяло предпочитаме да се оправяме с лъжи и медени думи. Оценяваме лъжата, стига ние да не сме тези, които са измамени и в действителност, независимо от количеството, което лъжем или количеството, което се чувстваме по-добре с лъжи, фактът по въпроса винаги е истината. никой или никоя сила не може да отрече тайната истина на планетата и това е причината, поради която във всеки случай е по-добре да признаем реалността и да бъдем прями.

4. Законът за развитието; „Нашето собствено развитие е над всяка ситуация“.
Нашите съображения и дейности пряко влияят на живота ни. Ние можем да изберем нашето бъдеще и нашето развитие. Ако изберем да тръгнем към триумф, нищо няма да ни попречи да постигнем прогрес. Освен това, ако се оградим с цинизъм, отново няма да има какво да ни радва и да ни радва.

5. Облигационното право; „животът ни е благодарение на нашите собствени усилия, нищо друго“.
Каква е нашата идентичност и това, което сме правили като такива досега, е просто наше задължение. Не можем да виним никое лице или нещо или да приветстваме някое лице или нещо за сегашното обстоятелство, в което се намираме. Това е наше собствено дело и впоследствие е наша собствена отговорност. Това е причината да се казва, че „животът ви е впечатление от това, което мислите и какво правите“.

6. Правото на сдружаване; „Всичко във Вселената е свързано, както огромно, така и малко“.
Всяко едно от нещата около нас, както и всяко едно от условията, случващи се около нас, са свързани едно с друго. Нашето минало, настояще и бъдеще са напълно свързани и следователно, ако искате да имате по-добро бъдеще, трябва да положите доблестни усилия, за да подобрите настоящия си живот.

7. Законът за концентрацията; „човек не може незабавно да обмисли след самотна задача“.
Можете да постигнете много неща наведнъж. В момента, в който се обградите с меланхолия, никога няма да имате възможност да постигнете удовлетворение и по същия начин не можете да постигнете дълбоко развитие, докато имате цинични размишления на главата си. така че опитайте се да се съсредоточите върху всяко нещо на свой ред и да го изпълните първи.

8. Законът за сърдечността и дарителството; „Проявяването на нашата добронамереност показва истински цели“.
Блаженството се крие в даването, а не в притежаването. Ще разберете стойността на това да бъдете жертвоготовни, когато започнете да се разделяте с нещата и колкото и да ви е грижа, ще имате по-малко грижи през ежедневието и повече блаженство.

9. Законът на прогреса; „Историята повтаря едно и също нещо, освен ако не е променено“.
Всичко на планетата се случва циклично. По този начин историята може ясно да бъде преразгледана и това е причината да намерим начин да променим резултатите, които могат да възникнат по-късно.

10. Законът на точно в този момент; „Настоящето е всичко, което имаме“.
Стресирането върху предишните пропуски и копнежът за бъдещите трудности е най-ужасното нещо, което някой може да направи. Не можем да променим нещата, които са се случили в миналото, или да предвидим предстоящите събития. По тази линия във всеки случай е по-добре да живеем в текущите минути и да направим тази секунда страхотна. Както и да е, очевидно е чудесно да се вземат примери от миналото, за да се предотвратят бъдещи грешки.

11. Законът за толерантността и наградата. „Нищо значимо не се прави без търпеливо отношение“.
Ще бъдете компенсирани с много неща през ежедневието, ако можете да репетирате постоянство. Колкото повече можете да издържите мизерията, толкова по-солиден ще бъдете. Колкото повече можете да устоите през неприятностите, толкова повече ще се осмелите да запазите постоянството си. По тази линия постоянството е нещо изключително, което трябва да се упражнява през ежедневието.

Продължи с четенето

Интересно

Андреевден – легенди, поверия и обичаи

Published

on

By

Голям празник е Андреевден. На 30 ноември църквата почита Свети апостол Андрей Първозвани. В православните храмове се отслужва празнична литургия, част от нея е песнопението, отправено към светия апостол. Като първозван между апостолите и брат на върховния от тях, моли се, Андрее, на Владиката Христа: да дарява мир на Вселената, и на душите ни велика милост.

За българите Св. Апостол Андрей Първозвани е много тачен светец, избиран в миналото за семеен покровител. Има сведения, че апостолът е проповядвал и по днешните български земи. Почитали го и българите, които се преселили в Италия през VII в., отбелязват някои историци. На 30 ноември своя имен ден честват Андрей, Андрея, Андриан, Андриана, Първан … На гръцки Андрей означава смел, мъжествен, доблестен. Затова празнуват и хората, носещи имената Храбър, Храбрин, Храбрина. Разположен на границата между есента и зимата, Андреевден се свързва с обичаи, извършвани за здраве и плодородие.

В българските фолклорни представи свети Андрей е свързан с мечката – най-едрият хищник, който обитава горите ни. Една от най-популярните легенди разказва как той се оттеглил в планината на пост и молитва. Около него често се появявала мечка. Светецът я опитомил и един ден яхнал животното, за да отиде до близкия манастир и да вземе причастие. Според друга история, също много разпространена, в едно ранно утро свети Андрей впрегнал един вол в ралото и започнал да оре нивата си. Но от гората се появила мечка и изяла вола, впрегнат в ралото. Тогава светецът хванал силното животно, надвил го и го впрегнал. Така с мечка вместо вол довършил работата си.

Фолклорните обичаи на Андреевден са посветени на мечката, както и на представата, че денят започва да се увеличава с едно просено или царевично зърно. Затова празникът се нарича още Мечкинден, Едрей, Едревдън и пр. В българската традиция мечката е символ на плодовитост и раждаемост. Това обяснява забраната младите булки да не работят на празника. Косъм от мечка използвали за лечение на уплах. Най-често плащали за малко от козината на дресираните животни, с които мечкари обикаляли селата до късна есен. Посещението на мечкаря и мечката се смятало за добър знак – ще има дебел сняг, добра реколта и здраве за хора и животни. Хората плащали на мечкаря „да ги погази мечката за здраве“. Мечка и мечкар има и сред персонажите на кукерски игри и карнавални обичаи.

Народът казва, че мечка се убива само, ако е станала стръвница. Иначе тя е най-силното животно и от нея се боят дори вълците. Разбира се, никой не би искал да го срещне мечка в гората. Затова има и един фолклорен анекдот. Една баба предложила на селянин да му бае, за да не го закача мечка, ако го срещне. А той отвърнал: „По-добре, бабо, побай ми да ме не срещне!“

На Андреевден в много селища и до днес се сваряват в общ съд различни зърнени култури. Най-добре в глинено гърне. Слагат се по няколко зърна от всичко – боб, леща, грах, просо, жито, ечемик, овес, лимец, царевица. Това се прави, за да има берекет и да наедрява всичко, което се сее и сади. Разпространен е и обичаят да се хвърля варена царевица „из комина“. Тя е предназначена за мечката: „На ти, мечко варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците!“ Големият български етнограф Димитър Маринов пише, че в отделните краища на България съществували различни обичаи, които не са общи. Например в Новозагорско на този ден правели пуканки и варели жито – също наречено за мечката и за берекет. На други места варели само жито и раздавали на роднини и съседи. В някои селища в Тетевенско, освен царевица, в гърнето слагали плодове – круши, сливи, тиквени семки… В Панагюрище пък, докато хвърляли “из комина“,  викали: „Да си здрава, Баба Мецо!“ На някои места на този чистели житото, което по-късно трябвало да бъде смляно – за да е едро житото и да дава повече брашно.

БНР

Продължи с четенето

Интересно

Пуснаха на вода на първият произведен в България 100% електрически катамаран

Published

on

By

Пуснаха на вода на първият произведен в България 100% електрически катамаран от варненската фирма за малотонажно корабостроене „Галера 07“. Новостроящият се иновативен електрически катамаран е за Община Силистра, финансиран по програма Interreg V-A. Плавателният съд трябва да осигурява транспортно – комуникационна връзка по река Дунав между Силистра и Кълъраш. Той е с дължина 14 метра и широчина 6 метра, оборудван с два електрически двигателя и ще може да развива скорост до 13 км/час. Предвижда се капацитетът му да е 28 пасажери и екипаж от двама души.

AutoZona.bg

Продължи с четенето

Интересно

ВИДЕО: Лазарки обиколиха къщите в с. Приселци

Published

on

By

Лазарки oбиколиха село Приселци и с песните си зарадваха всички,като ги дариха с прекрасните си усмивки. Традицията се спазва благодарение на усилията на Народно читалище „Просвета – 1927 г.“ с. Приселци. Освен емоции лазарките събраха и благотворителна сума в размер на 967 лв.

Каква е историята на Лазаруването?

Лазаруване е български обичай, по традиция се практикува на християнският празник Лазаровден, в събота преди Връбница. Основен обред на празника е лазаруването – обичай с любовно-женитбен характер. Участват девойки над 16 години, наречени лазарки, лазарици. В обреда липсват елементи на тайнственост. Лазарките обикалят полето и къщите, играят и пеят песни за любов и жените, за плодородие, здраве и семейно благополучие. Броят им не може да бъде по-малък от четиринадесет – някои от тях пеят по домовете, други пеят по пътищата и нивите, а трети шетат и пеят. От пеещите по къщите първата се нарича “предница”, втората е “средница” (тя събира парите), а крайната – “задница”. От “шеталиците” “танчерица” е тази, която води танца на хорото. Останалите моми, придружаващи лазарките, се наричат “другарки”.

На самия ден, събота преди изгрев, лазарките се събират рано на уреченото място и запяват. След изпяването на песента лазарките тръгват по махалите, накрая обикалят махалата, от която са тръгнали. Най-напред са наредени поялиците, които пеят по пътищата, след тях шеталиците, които играят, след тях поялиците, пеещи по домовете. Минавайки, поялиците пеят песни зя ливядите, нивите, горите, газят през раззеленилите се жита. Преди да влязат в двора пеят песен, след като са вече в двора пеят друга песен.

Домакинята ги посреща с решето с пшеница, взема няколко шепи жито и ги хвърля върху лазариците. Те повдигат скутите си, за да съберат повече жито. След това го поставят с дясната ръка в джоба на саята, отнасят го вкъщи и го прибират в хамбара с жито.

Лазарките пеят песни за всеки член от семейството. Първо пеят за домакина, който влиза в средата на лазариците. Шеталиците играят с кърпите кланячи. Домакинът ги дарява с пари. Пеят се песни за домакинята, за мома и ерген, за женитба, за малко дете, за млада невяста.В много от къщите канят лазариците най-често с хляб, праз, лук и сол, поставени на маса или трикрак стол в двора. Дават им плодове. В къщите, където има пчели, слагат на месал една паница с мед, друга с вода, в която е сложено яйце. На трапезата се слага и погача.

Продължи с четенето

ПОПУЛЯРНО

You cannot copy content of this page