Японският филм „Игра на съдбата и въображението“ с режисьор и сценарист Рюсуке Хамагучи получава Голямата награда „Златна Афродита“ на 30-ото издание на Международния филмов фестивал „Любовта е лудост“ във Варна. Призовете бяха определени от жури с председател Ирмена Чичикова и членове Петер Шайки, Михаилс Стародубовс, Пааво Вестерберг и Артур Заборски. „Решението ни бе трудно, но удовлетворяващо, постигнато в хармония, съгласие и смислени спорове“, заяви Чичикова на пресконференция преди закриването на фестивала.

Японският филм се състои от три новели. Той е най-награждаваната продукция, показана на варненския фестивал – има Голямата награда на журито „Сребърна мечка“ и номинация „Златна мечка“ за най-добър филм на Берлинале 2021, номинация „ТEДИ“ за най-добър игрален филм и номинация за най-добър филм и за най-добър режисьор на Азиатските филмови награди 2021.

За най-добър режисьор в тазгодишния фестивал „Любовта е лудост“ е признат младият Неджип Каган Оздемир, автор на турския филм „Чисто бяло“, за който е отличен и актьорът в главната мъжка роля Мерт Фират. За женска роля наградата получава Шарлот Гензбур за участието си във френския филм „Пътници на нощта“.

Фестивалът има и няколко специални приза. Наградата на журито е за унгарската продукция „Доколкото ми е известно“, която печели и одобрението на Съюза на българските филмови дейци. Гилдията на кинокритиците дава своето признание на италианския филм „Завръщането на Казанова“ – за хедонизма му, пиетета към киното и за посланието, че животът е по-важен от изкуството. Младежкото жури отличава испанската лента „Дъщерята“ на режисьора Мануел Мартин Куенка, а Община Варна дава награда на новия филм „Български кораб потъва в бурно море“ – дебют на режисьора Петринел Гочев.

Турският филм „Чисто бяло“ бе един от най-широко одобрените от публиката и критиката филми на кинофестивала във Варна. Той е дебют на младия режисьор Неджеп Каган Оздемир и има награди за сценарий и за женска роля, призове от жури и публика. Авторът живее от години в Щатите, учил е в Ню Йорк, работи в Лос Анджелис. Той бе гост на фестивала във Варна и разказа, че и занапред ще работи в САЩ, но ще търси начини да прави независимо кино, реализирайки снимачния процес в Турция или България, където е по-евтино.

Във филма му се разказва за убийство, което остава безнаказано и това поражда много сериозни морални и етични дилеми. Героят престъпва норми и духовни опори, коментира критикът Геновева Димитрова, която оцени високо професионалния и симетричен монтаж, както и символите и метафорите в лентата. Оздемир е написал пет варианта на сценария, водейки си бележки за всичко, което може да му послужи. Той каза, че това е бил дълъг процес, в който е успял да се докосне до своя антигерой и да потърси максимална дълбочина на образа. При снимките, подходът му е бил да прави много дубли, за да има богат материал за монтажа, който да подпомогне актьорската игра.

Конфликтът в историята му идва от противопоставянето между човешката природа и вярата. „За мое учудване, филмът бе приет добре от религиозната общност“, разказа режисьорът, „но сурова критика получих в родния ми град в Турция, заради усещането, че проявявам разбиране към главния герой и съм на негова страна като автор“. Той сподели, че историята за семеен мъж, който безнаказано убива любовницата си, е изцяло измислена от него, но медиите са пълни с такива сюжети и причините за това отношение към жените са в патриархалния ред, възпитанието, обществения строй. Въпреки липсата на наказание от закона обаче, бе изтъкнато, че във филма става ясно, че престъпникът търпи наказание вътре в себе си и не може да избяга от съвестта си.

Унгарската продукция „Доколкото ми е известно“ също предизвика одобрението на критиката и публиката. В него с методите на минимализма е разгърната семейната драма на двама съпрузи, които са одобрени скоро да осиновят дете. Съпругата обаче преживява изнасилване, което променя техните отношения и поражда съмнения в мъжа.

Във Варна гостува главният актьор Балаж Бодолай, за когото това е дебют на екрана, но той има дълъг опит на сцена, играейки в Унгарския театър в Клуж, Румъния. Режисьорите на лентата – Нандор Льоринс и Балинт Наги, са млади, също дебютанти в пълнометражното кино, но са екип отдавна, снимат реклами за телевизията, разказа актьорът и сподели, че тандемът им е много добре стикован, а при снимките е разпределил ролите си, като единият е бил оператор, а другият е режисирал. Актьорът признава, че му е било трудно психологически да изиграе героя си, при който липса емпатия. „Когато го видях за първи път във филма, му се ядосах толкова, че исках да го набия“, споделя Бодолай, „но после разбрах, че това не съм аз и се дистанцирах“. Според критиката у нас филмът би се гледал с голям интерес, а режисьорите са успели да изведат концепцията си за престъпността на почтения човек успешно докрай.

Иранският филм „Бъдеще“ също имаше представители на кинофестивала „Любовта е лудост“ във Варна. Гости от продуцентския екип и от иранското посолство у нас коментираха филма, за който това бе световна премиера. За режисьора Амир ПурКиан това е втора творба, но зад него са застанали много опитни хора от киното. Сега той снима своя следващ проект. Сюжетът на „Бъдеще“ е сравнително сложен, но в основата му е забранената любов между млад мъж и по-възрастна жена, която иска да се еманципира и да промени из основи живота си. В ролята е една от известните ирански актриси – Пантеа Бахрам. Бе подчертано, че за иранците, историята има много пластове, които се коренят в религията, но и в персийската философия. Героинята е религиозна, спазва канона, моли се, но с опита и най-вече с новата си бременност, тя действително усеща Бог и разбира, че има и следващо стъпало в търсенето на истината. „Бъдещето е Бог. Бог е надеждата, която е невидима за всички“, са част от думите на героинята на финала. „Любовта води до промяна“, казаха още от екипа и подчертаха, че филмът отправя това послание към младите жени, за да вярват по-силно.

Добре се приеха от публиката италианската продукция „Завръщането на Казанова“ на Габриеле Салваторес с Тони Сервило, който играе във „Великата красота“ на Паоло Сорентино; „Игра на съдбата и въображението“ от Япония; френските филми „Брат и сестра“ на Арно Деплешен с Марион Котияр (участвал в конкурса в Кан 2022) и „Пътници на нощта“ на Михаел Ерс с Шарлот Гензбур (от конкурсната програма на Берлинале 2022); „Заешка лапичка“ на Нана Джорджадзе.

БТА