Cлужебният министър Росица Велкова обяви, че от Министерството на финансите (МФ) биха внесли т.нар. удължителен закон, какъвто имаше и миналата година, който запазва действието на всички политики, помощи за домакинствата и бизнеса, и размера на пенсиите, докато бъде избрано редовно правителство. Тя беше изслушана в парламента за вариантите за проектобюджета за 2023 г., предаде БТА.

Ако сме в хипотезата да няма избрано редовно правителство,

спокойно с този удължителен закон едно служебно правителство може да изпълнява бюджета, както беше направено и в началото на тази година от редовното правителство, коментира Велкова.

Пред журналисти тя уточни, че всички мерки, които са действали през 2022 г., ще бъдат изпълнявани по време на този т.нар. удължителен закон.

По думите ѝ това означава изплащане на размерите на пенсиите – такива, каквито са от 1 октомври. Тя посочи, че този удължен закон би следвало да действа само няколко месеца, докато редовното правителство си конструира свой спрямо управленската политика. Велкова обясни, че такова удължаване се налага, защото размерите на определени социални плащания се фиксират в закона за бюджета за съответната година и спират да действат от 1 януари на следващата година затова те следва да се препотвърдят.

Велкова посочи, че от МФ са разработили три варианта за бюджет за догодина,

като базовият ще бъде качен на сайта на министерството, така че да може при формиране на управляващо мнозинство да го съобразят с тяхната бъдеща управленска програма.

Според нея внасянето на бюджет в парламента не е отговорност на служебното правителство,

тук трябва да се поеме политическа отговорност от парламентарно избраните партии от суверена.

В отношение след изслушването на служебния финансов министър Кирил Ананиев от ГЕРБ-СДС коментира, че е приятно изненадан от последния анонс на Росица Велкова. Ако бях на ваше място, аз също щях да внеса удължителен закон, който да действа до избора на редовно правителство, което да приеме своята програма, заяви той. Ананиев критикува предишното редовно правителство, че дългът при заложените политики всяка година ще се повишава с 16 млрд. лева. За три години искате да удвоите дълга, коментира той.

Заместник-председателят на ГЕРБ Томислав Дончев заяви пред журналисти, че при условие, че няма правителство, избрано от някакво ясно мнозинство, което да следва ясни политики, може би най-добрият вариант е удължаване на бюджета за 2022 г. до март-април, да се даде минимум комфорт на едно служебно правителство да осъществява основните си функции и да е в състояние да оказва помощ на домакинствата и бизнеса през зимата.

Съпредседателят на „Продължаваме Промяната“ Асен Василев коментира в пленарната зала, че служебният кабинет няма намерение да внесе бюджет в парламента. Това да кажеш: „Аз съм служебен кабинет“, да си измиеш ръцете и да кажеш: „Няма да внеса бюджет“, е абсолютно безотговорно поведение, посочи той. Другото нещо, което обаче това решение на служебния кабинет ни казва, е, че бюджетът с неговата актуализация, която приехме юли месец, е адекватен да продължи и догодина, отбеляза още Василев.

Какво ни каза финансовият министър – че приходите ще бъдат преизпълнени, че разходите ще бъдат по-малко от предвидените, т.е. дефицитът ще бъде по-малко от този, който е приет в пленарната зала, коментира той. По думите му, ако не се изпълнят всички капиталови разходи, най-вероятно дефицитът ще бъде под три процента тази година, заедно с COVID мерките, т.е. бюджетът за 2022 г. с актуализацията по никакъв начин не разваля никаква финансовата дисциплина.

Йордан Цонев от ДПС коментира, че дебатът досега доказва състоятелността на тезата на ДПС, че ако няма мнозинство, внасянето и приемането на бюджет за следващата година е изпълнено с финансов и икономически волунтаризъм. Това, което ще се случи в залата, ще бъде по-лошо от този дебат тук, ще бъде политизиране, надцакване в разходи, в обвинения, а в момента страната има нужда от друго, смята той. Страната има нужда от много трезв анализ къде се намираме, да отчетем максимума, който може да се направи за хората и да не вкарваме повече от излишното фиска в дългова криза, заяви Цонев.

Той коментира, че в еврозоната в момента е финансова вакханалия. Защото, ще изготвяме бюджет, трябва да знаем какво правят европейските страни за своите граждани и бизнеса – те го спасяват в условията на криза, дори с цената на дефицит и дългове. Това очакват и хората от нас, отбеляза Йордан Цонев.

Цончо Ганев от „Възраждане“ обвини бившето редовно правителство, че вкарва страната в дългова спирала с политиките си. „Има служебен министър на финансите, който отговаря за вашите батаци“, заяви той. По думите му, за да не се задълбава още повече, трябва да се прекрати влизането в еврозоната.

Асен Василев му отговори, че политиките, за които говори, са безплатни детски градини, увеличени пенсии, помощ за бизнеса за високите цени на електроенергията, увеличени заплати на учители, лекари, военни, служители на МВР.

Лидерът на БСП Корнелия Нинова коментира пред журналисти, че за левицата е неприемливо да няма нов бюджет за 2023 г., а да бъде удължен сегашният.

Колегата ѝ Драгомир Стойнев постави въпроса в пленарната зала – защо, след като служебният кабинет няма желание да внася бюджет, е изготвил три варианта на такъв за следващата година. Според него трябва да се приеме бюджет, който да закриля българските домакинства и да подпомага бизнеса. Хаосът е пълен, затова по-бързо трябва да има правителство и да се контролират публичните финанси, коментира Стойнев. Не трябва да има толкова страхове от дълга, защото той не е толкова висок, посочи той. Сегашният бюджет, можем да кажем, че наистина е един добър бюджет, коментира още Стойнев.

Според Мартин Димитров от „Демократична България“ минаваме през трудни времена, но ситуацията е напълно решима при разумна бюджетна политика. Трябва да се разберем и да има такъв обществен консенсус, в следващите три години поетапно бюджетният дефицит да бъде намаляван, така че накрая да бъде в критериите на Европейския съюз за бюджетна стабилност, посочи той. Според Димитров трябва да се оказва подкрепа на бизнеса и уязвимите групи, но тя трябва да бъде много добре фокусирана. По думите му дефицит до 3% в тригодишен период е нещо разумно. Димитров отбеляза, че България е на второ място в целия ЕС като съотношение дълг – брутен вътрешен продукт, след Естония. „Място за паникьорски интерпретации няма, има място за управленски решения“, добави той.

Лидерът на „Български възход“ Стефан Янев коментира, че от днешното изслушване и дебатите за пореден път се е убедил, че служебното правителство не е добре да предлага нов бюджет, който да разглеждат в пленарната зала. Според него бюджетът трябва да бъде внесен от редовно правителство. Решението на проблема се нарича конструкция, която потенциално да има поне 160+ гласа, която да е в състояние да отговори на въпросите за правосъдната реформа, смята той. Да направим опит за конструкция, да направим опит за коалиция, да съставим правителство, което да внесе бюджет и този бюджет да бъде разгледан тук, призова Стефан Янев.

vesti.bg