Connect with us

Варна

Шедьоври на стари майстори гостуват в Градската художествена галерия на Варна

Публикувано преди

на

Пет живописни творби на едни от най-значимите български художници от 20-те години на ХХ век пристигнаха в Градската художествена галерия “Борис Георгиев” във Варна, съобщават от пресцентъра на културната институция. Произведенията на Владимир Димитров – Майстора, Цанко Лавренов, Иван Милев и Васил Стоилов гостуват във Варна в резултат на партньорство със Софийска градска художествена галерия.

Това са платната “Жетварка” и “Круши” на Владимир Димитров – Майстора, “Родопски пейзаж” на Цанко Лавренов, “Автопортрет” на Васил Стоилов и “Сили” на Иван Милев. И петте работи са непоказвани досега във Варна. Подредени са в постоянната експозиция на Градската художествена галерия и ще останат до края на месец август.

Освен към погледа на ценителите, творбите ще търсят път и към младите приятели на изкуството. Те стават част от проекта “Лято в галерията” в рамките на обучителната програма, която варненският художествен музей развива активно от началото на годината. Напътствани от музейни специалисти, най-малките почитатели на изкуството ще могат да създадат свои творби по картината „Круши“ на Владимир Димитров – Майстора. По-големите ще анализират „Автопортрет“ на Васил Стоилов , създаден около 1965 г., и всяко от тях ще изработи своя  творба в същия жанр. Ще има и занимания по рисуване на дреха, вдъхновена от българския фолклор, която ще бъде изпълнена в стил сецесион, както е в произведението на Иван Милев от 1923 г.

Занятията са всеки ден от понеделник до петък от 10.00 до 16.00 ч. Част от тях ще се провеждат на открито в зеления двор на Галерията.

На страницата на Градска художествена галерия – Варна във Фейсбук могат да се научат подробности за всяка една от гостуващите картини – представителни образци на движението „Родно изкуство“, основано от група художници през 1920 г. със задача да се върнат към селското начало като типичен носител на националното. Част от тях се насочват към българската природа, други се увличат от епоса и легендите на народа ни, а за трети главна тема в изкуството е българският човек, с неговите най-красиви и най-характерни физически и духовни черти, в единство с българската природа и бит.

БТА

Продължи с четенето

Варна

АМ Черно море – хронологията на една неосъществена магистрала

Published

on

Автомагистрала „Черно море“ е ключов елемент на националната и европейската транспортна мрежа и е естествено продължение на автомагистрала „Тракия“, свързвайки главните източни центрове на стопанско развитие по Черноморието –  Варна и Бургас. Трасето е част от пътната инфраструктура на трансевропейски транспортен коридор VIII, който свързва региона на Черно море с Адриатика и има потенциал за осъществяване на комбинирани превози. Автомагистралата е част от бъдещ автомагистрален пръстен около Черно море и ще спомогне за разширяване на трансграничното и регионалното сътрудничество в Черноморската зона и за по-пълната реализация на икономическия и потенциал, като същевременно облекчи транзитния крайбрежен товарен трафик и намали неблагоприятното влияние върху околната среда.

Трасето от Варна до Бургас, в момента се обслужва от път I-9, който е изключително претоварен и преминава през редица населени места – с. Приселци, с. Старо оряхово, гр. Бяла, гр. Обзор и редица други малки села. Новият път ще осигури по-високо ниво на обслужване, намаляване на времето за пътуване по крайбрежието на Черно море и подобряване на пътните връзки между Черно и Адриатическо море, като в допълнение на това ще подпомогне промишлените и търговски връзки между България, Албания и Македония. Подобренията на Коридор VIII ще осигуряват по-добра интеграция между Югоизточна Европа и Североизточна и Южноцентрална Италия.

Необходима ли е АМ Черно море?

Изграждането на автомагистрала „Черно море“ ще окаже влияние върху икономическото развитие на страната и на двата крайбрежни района – Североизточен и Югоизточен, като ще допринесе за:

  • създаване на по-добри условия за развитие на туризма в крайбрежните зони посредством подобряване на транспортната достъпност и насочване на транзитния и товарен трафик по автомагистралата, като се намаляват екологичните рискове в крайбрежната зона;
  • подобряване на транспортното обслужване на областите и общините в източната част на страната посредством намаляване на времето за пътуване между Северна и Южна България;
  • пренасочването на тежкотоварния трафик към автомагистралата ще създаде по-добри условия за подобряване безопасността на движение и ще оптимизира разходите за поддръжка на пътната мрежа;
  • осигуряване на по-добро транспортно обслужване на регионалната и местна икономика, т.е. по-добър (бърз и безопасен) достъп до пазарите на стоки и суровини, което ще повиши конкурентоспособността на регионалните продукти, чрез модернизация и развитие на транспортната ос „Варна – Бургас“;
  • ще стимулира развитието на нови икономически дейности в някои от по- малките градски центрове, разположени около крайбрежието, което ще допринесе за развитие на полицентричния модел на мрежата от населени места.

Хронология на дейностите по АМ Черно море досега

Проектирането на автомагистрала „Черно море“ започва през 70-те години на миналия век, когато са разработени варианти на трасета с дължина около 100 км във фаза „Предварителни проучвания“. Тази разработка е разгледана от експертен технико-икономически съвет при тогавашното Главно управление на пътищата, но конкретно решение не е взето.

През 80-те години на миналия век във фаза „Предварителни проучвания“ е разработено трасе за връзка между автомагистрала „Хемус“ и автомагистрала „Черно море“ с елементи за проектна скорост 80 км/ч.

През 2002 г. са изготвени следващи предпроектни проучвания. Проучванията разглеждат няколко трасета, като е избран и предпочитан „зелен“ вариант от общо шест идентифицирани. Подготвена е обобщена количествена сметка, която обобщава количествата на материалите и очакваните единични цени на всеки от разглежданите шест варианта. През юли 2003 г. са изготвени технически чертежи за шестте варианта, отговарящи на вариантите за трасе, посочени в предпроектните проучвания.

През месец юли 2008 г. са изготвени доклади по ОВОС и оценка за съвместимост за проекта.

През 2011 г. е изготвен анализ „разходи-ползи“ и прогноза за трафика от фирма Faber Maunsell (AECOM), основан на предпроектното проучване от 2002-2003 г. Проектът е оценен с помощта на мултимодален транспортен модел, първоначално разработен за целите на Генералния транспортен план за България. Резултатите от анализа показват, че проектът е обоснован от икономическа гледна точка.

От 2011 година на практика вече има готовност за начало на строителство на магистралата, но това не се случва въпреки, че това може да стане в европейски средства. Периодът от 2011 до 2020 година по времето на трите правителства на Борисов се характеризира с много обещания и никакви дейности. Преди изборите през 2020 години кметовете на Варна и Бургас – иван Портних и Димитър Николов дадоха прескоференция и обявиха, че магистрала „Черно море“ ще „има скоро“. Четири години по-късно нищо не се е случило.

Преди седмица кметовете на Варна и Бургас Благомир Коцев и Димитър Николов дадоха пресконференция по темата, като обявиха строителството на магистралата като приоритет. Засега обаче за строителството на така необхoдимата магистрала няма нищо освен добри намерения.

 

инж. Пламен Дочев, AutoZona.bg

Продължи с четенето

Варна

Драгомир Драганов свири финала за Купата на България тази вечер

Published

on

Варненецът Драгомир Драганов ще ръководи финала за Купата на България между Лудогорец и Ботев Пловдив, който ще се изиграе на националния стадион „Васил Левски“. Срещата е тази вечер от 19:00 часа. Асистенти на Драганов ще бъдат Христо Хаджийски и Димо Вълчев, а 4-ти съдия на двубоя ще е Георги Гинчев. За ВАР съдия на мача бе определен Ивайло Стоянов, а негови помощници ще бъдат Никола Попов и Диян Вълков.

 

Продължи с четенето

България

Авиомедицинска евакуация на пациент от Варна до София е извършена със „Спартан“ от авиобаза „Враждебна“

Published

on

Снимка: Министерство на отбраната

Авиомедицинска евакуация е извършена със самолет „Спартан“ от авиобаза „Враждебна“, съобщиха от Министерството на отбраната, предаде БТА.

Самолетът излетя в 09:45 часа от летище София с медицински екип от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ на борда със задача транспортиране на пациент от МБАЛ „Света Анна“ – Варна до София, се посочва в съобщението.

Полетът бе изпълнен в условията на усложнена метеорологичната обстановка. Командир на екипажа беше капитан Николай Георгиев, помощник-командир – майор Дарина Христозова, и борден инженер – капитан Митко Гергов, посочват от военното ведомство. В 12:01 ч. самолетът се приземи успешно обратно на Летище София.

На 13 април от пресцентъра на Министерството на отбраната съобщиха, че хеликоптер „AS 532 Cougar“ с екипаж от 24-а авиобаза Крумово от състава на Военновъздушните сили е изпълнил успешно задача за авиомедицинска евакуация. По искане на Министерството на здравеопазването и с разрешение на началника на отбраната е изпълнен полет по маршрута 24-а авиобаза Крумово – Враца – София, за да бъде превозено пострадалото дете, на което да се окаже спешна медицинска помощ.

Продължи с четенето

ПОПУЛЯРНО

You cannot copy content of this page