Connect with us

Икономика

Цената на природния газ се срина: Кои са причините?

Публикувано преди

на

Войната в Украйна бушува, износът на руски природен газ за Европа намалява и зимният отоплителен сезон наближава. На пръв поглед това изглежда като идеалната смес от фактори, която да доведе до значително по-високи цени. Но стойността на горивото, което е жизненоважно за отопление на домове и за захранване на електрически централи и промишлеността, пада рязко, пише The New York Times.

Референтната европейска цена на природния газ тази седмица падна до ниво, което е 70% под нейния рекорд през август. Една от основните причини за срива на цените е, че Европа, поне засега, разполага с цялото количество природен газ, от което се нуждае през зимата. Това е така, защото през лятото Европа започна да купува газ отвсякъде, тъй като Русия – нейният дългогодишен основен доставчик – намали потоците на синьо гориво.

По целия континент правителствата и предприятията агресивно запълват количеството газ, което съхраняват в хранилищата си. По настояване на Европейската комисия и на енергийните компании, правителствата запълниха газовите си съоръжения до повече от 90% от капацитета им, в сравнение с по-малко от 80% преди година.

Компаниите, които продават природен газ, водени от високите цени, наводниха европейския пазар. Специални кораби с огромни количества втечнен природен газ (LNG) се състезаваха към Европа от САЩ, Катар и други страни (включително Русия), които произвеждат големи количества синьо гориво.

Експедитивните продажби на газ в Европа бяха толкова големи, че сега корабите обикалят край бреговете в очакване на празни места на претъпканите терминали, където да разтоварят товарите си.

“Една илюстрация на пренасищането: през последните дни най-малко един LNG превозвач, пътуващ от Алжир към Европа, изглежда се е отклонил към Азия в търсене на по-добра цена”, твърди Лора Пейдж, анализатор в Kpler.

Големите газови запаси в Европа представляват значителен буфер срещу по-нататъшни прекъсвания на руските доставки или евентуални други шокове.

Имате нива на съхранение, за които хората можеха само да мечтаят преди няколко месеца“, заяви Масимо Ди Одоардо, вицепрезидент по газови изследвания в консултантската фирма Wood Mackenzie.

В същото време търсенето на природен газ, който служи като основен източник на енергия за генериране на електричеството, което Европа консумира, е намаляло рязко – друг фактор, който дърпа цените надолу. Необичайно топлото време за началото на есента в много части на Европа означава, че жителите не са имали нужда да използват много, дори изобщо топлина.

Но анализаторите предупреждават, че скорошният спад в цените на газа може да е мимолетен – природният газ, който трябва да бъде доставен в Европа тази зима, вече се продава на фючърсните пазари със значителна надценка спрямо текущата цена. Необичайно големите колебания в цените, дошли след като Русия ограничи доставките на газ през последните месеци, вероятно ще продължат.

Цените на газа в Европа остават исторически високи дори след неотдавнашния спад, търгувайки се на два пъти нивото, определено по това време преди година и дори по-високо спрямо дългосрочните средни стойности.

В резултат на това много жадни за енергия предприятия като топилни заводи за алуминий, стоманодобивни заводи и такива за торове, са затворени поне временно. В Италия, която е голям потребител на газ, търсенето на горивото през август и септември е спаднало с около 10% в сравнение със същите месеци преди година.

Заплахата от регулиране също е натежала върху пазарите. Неотдавнашното споразумение на ЕС за налагане на таван на цените на газа, въпреки че все още липсват подробности, вероятно също понижава цените”, казват анализатори.

“В краткосрочен план обаче по-ниските цени могат да причинят своя собствен вид болка”, заяви Хенинг Глойщайн, директор в Eurasia Group.

Европейските енергийни компании, които се занимават със закупуване на газ за генериране на електричество и продажба на клиенти, вече са понесли тежки загуби поради спирането на руското синьо гориво. Вероятно те са поръчали скъп LNG, за да компенсират загубените доставки. Сега обаче има по-ниско от очакваното търсене.

Това може да принуди някои комунални услуги да продават скъпите си товари много по-евтино другаде, което вероятно ще причини големи фискални щети“, каза Глойщайн.

По-ниските цени на газа също могат да отслабят стимула за разработване на по-скъпи чисти горива като например водородът. Нещо повече, това може да подейства като спирачка за преустройството на стоковите пазари, за да се прекъсне връзката между електроенергията и природния газ, въпреки че някои анализатори казват, че това е неизбежно.

„Топката се завърта и аз вярвам, че има широко приемане на необходимостта от промяна“, твърди Мартин Йънг, базиран в Лондон анализатор в Investec.

Експертите казват, че е твърде рано да се чувстваме спокойни за перспективите за по-евтин газ, тъй като пазарите реагират на обстоятелства, които може да не са дълготрайни. Цените на фючърсите на синьото гориво за доставка през януари и февруари на 2023 г., се търгуват с повече от 40% по-високи в сравнение с ноември.

Цените може да бъдат тествани, ако Русия прекъсне оставащите потоци на газ за Европа през Украйна или ако има саботаж на енергийната инфраструктура, както стана при необяснимите течове по тръбопроводите „Северен поток“ , които минават от Русия към Германия. Времето също ще покаже.

Най-големият тест ще е, когато настъпи първото застудяване и складовете започнат да се изпразват. Ще видим как пазарът ще реагира на това“, каза Джонатан Стърн, основател на газовата програма в Оксфордския институт за енергийни изследвания.

economic.bg

Продължи с четенето

България

Богдан Богданов: Не е нормално държавата да не знае какво се случва в „Лукойл Нефтохим“

Published

on

Снимка: БНР

Не е нормално държавата да не знае какво се случва в „Лукойл Нефтохим“.

Това каза пред БНР бившият министър на икономиката и депутат от ПП-ДБ Богдан Богданов и обясни, че това е един от най-важните стратегически активи на страната в сферата на енергийната сигурност.

От края на 1999 г., когато се приватизира „Нефтохим Бургас“, последователно „Лукойл“ придобива контрол върху ключови национални активи. … „Лукойл“ е един от основните участници на пазара на дребно на горива – с над 250 бензиностанции. Така през годините е създадена ситуация на господстващо положение на „Лукойл“, при което компанията има контрол върху всички тези активи и не е нормално държавата да не знае какво се случва с всички тези активи. Още повече, че държавата има и представител, а Министерството на енергетиката през т.нар. златна акция има и контролен механизъм, през който стратегически решения за рафинерията – производствен капацитет, инвестиции в инфраструктура и екологични технологии, както и промяна на собствеността – държавата би имала блокираща квота през тази „златна акция. … Друг механизъм е през Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), когато имаме такова съществено придобиване и голям пазарен дял в преработката на петрол и горива… КЗК също има възможност да блокира една такава сделка, Народното събрание също би могло„, уточни бившият министър, но добави, че има своите притеснения, че „не можем изцяло да разчитаме на КЗК, а само на парламента.

Богданов съобщи, че ПП-ДБ обмислят в 51-вия парламент да се създаде временна комисия, която да установи всички факти и обстоятелства около изнесената информация за обсъждане на сделка с конкретни инвеститори:

„Въпреки излязлото опровержение, че не се обсъжда продажба, ние трябва ясно да знаем какви са условията, които българската държава ще заложи като задължителни на потенциален инвеститор“.

По думите му смяната на собствеността на рафинерията е и възможност за диверсифициране на пазара на горива в България, за повече конкуренция и да се осигури достъп до стратегическа национална инфраструктура и на други участници, а не да има монополно положение.

„Службите за сигурност трябва да проверят собствениците и капиталите на фирмата, за да сме сигурни, че инвеститорът, който би поел контрол на този стратегически на държавата ни актив, ще бъде надежден. … Това беше едно от изискванията, което ние заложихме в комуникацията ни с „Лукойл“ по време на кабинета „Денков“, когато се обсъждаха и дерогацията, и преминаването на производство на изцяло неруски петрол, възможните рискове – и технологични, и финансови“, подчерта Богдан Богданов.

БНР

Продължи с четенето

Анализ

Консорциумът Oryx Global / DL Hudson или KazMunayGas Казахстан са най-вероятните купувачи на рафинерията в Бургас

Published

on

Руската петролна компания „LUKOIL“ ще продаде своята рафинерия в България до края на годината, съобщава тази сутрин  „Файненшъл таймс“. След близо една година преговори на финала са останали два основни кандидата : Единият кандидат е консорциум, който е съставен от Oryx Global и DL Hudson, а другия кандидат казахстанската KazMunayGas (KMG) .

От кого зависи избора на купувача?

Тъй като руската държава е основен акционер в „Лукойл“ за такава сделка трябва да получи одобрение на избрания купувач от руския президент Владимир Путин. Очаква се до седмица той да реши кой от двамата кандидати да купи рафинерията в Бургас. По неофициална информация това не са били единствените кандидати и от надпреварата за рафинерията в последния момент са отпаднали SOCAR , държавната енергийна компания на Азербайджан, гръцката Helleniq Energy и консорциум от турската петролна група Opet и Mol Group , държавната петролна компания на Унгария.

Който и да бъде избран за купувач за рафинерията, за да се пристъпи към сделка, то тя трябва да получи одобрение и от регулаторните органи на българската държава. Не е изключено и при продажбата да бъдат променени и условията за държавен контрол над рафинерията. Предишното народно събрание промени закона и продажбата на рафинерията трябва да премине и през одобрение на парламента. Така, че макар и малка я има вероятността избрания от Путин купувач да не бъде одобрен от България.

Кои са двамата купувачи и какви са техните предимства и недостатъци?

Консорциумът на Oryx Global и DL Hudson със сигурност разполага със сериозен финансов ресурс.  DL Hudson е един от най-големите търговци на суровини в света и през последните две години натрупа значителни печалби от нестабилните петролни пазари след ковид панденията. Ако консорциума купи рафинерията, то тя може да работи на пълно натоварване и без проблем да бъдат пласирани произведените горива. Евентуални трудности може да възникнат придоставката на петрол, тъй като маршрута през Босфора е предизвикателство за логистиката. Тук притеснителният момент е Oryx Global, чиято собственост е неизяснена и има основателни съмненията, че руската страна може да има контрол над тази компания. От сайта на Oryx Global се разбира, че е компания е с широк спектър на дейности основно свързани с консултантска и охранителна дейност, защита на данни и на инвестиции в рискови зони.

KazMunayGas е може би в по-добра позиция, тъй-като компанията вече дълги години си партнира с „Лукойл“, а в момента е най-големия доставчик на петрол за рафинерията в Бургас. Казахстанците нямат проблем със снабдяването с петрол, тъй-като имат и необходимия капацитет на добив, имат и добре работеща логистика през каспийския тръбопровод. KazMunayGas има и опит в региона и в България, където чрез дъщерната си компания Rompetrol Group притежава две рафинерии в Румъния и веригата бензиностанции Rompetrol.

Какво може да направи държавата?

Държавата може да използва тази сделка както да преформатира своето участие в рафинерията, така и да се справи с монополното положение на Лукойл или на новия купувач. В момента освен символичното участие чрез „златна акция“ в надзорния съвет държавата няма никакви лостове за влияние и за противодействие при злоупотреба с монополното положение. Регулаторите може да одобрят избрания купувач, но да изискат разделение на активите на компанията, така, че рафинерията да е отделна собственост от тръбопровода и акцизните бази. Не е изключено държавата да поиска и да влезе в съсобственост на тръбопровода. Дали обаче в тази нестабилна политическа ситуация държавата ще съумее да защити своя интерес е рано да се каже.

  инж.Пламен Дочев

* полезни връзки:

Продължи с четенето

Икономика

Петролът пое надолу в началото на седмицата

Published

on

Цените на петрола се понижиха в азиатската търговия днес, тъй като опасенията за по-слабо търсене в най-големия световен вносител на петрол Китай оказаха натиск върху пазарните нагласи. Инвеститорите същевременно насочват вниманието си върху напредъка в преговорите за прекратяване на огъня в Близкия изток, които биха могли да намалят рисковете за доставките, информира Ройтерс, предаде БТА.

Фючърсите на суровия петрол сорт Брент поевтиняха с 13 цента или 0,2 на сто до 79,55 долара за барел. Котировките на американския лек суров петрол загубиха 13 цента или 0,2 на сто до 76,52 долара за барел.

Контрактите и на двата сорта отстъпиха близо 2 на сто в петък, след като инвеститорите смекчиха очакванията си за ръст на търсенето от страна на Китай, но приключиха седмицата до голяма степен без промяна спрямо предходната седмица, след като поредицата икономически данни от САЩ миналата седмица показа, че инфлацията е умерена, а разходите в търговията на дребно са стабилни.

Продължи с четенето

ПОПУЛЯРНО

You cannot copy content of this page