Connect with us

Икономика

Търговски парк за 15 милиона евро ще бъде построен на мястото на завода за обувки „Добрич“

Публикувано преди

на

Модерен търговски парк ще бъде изграден на мястото на бившия завод за обувки в Добрич. Инвестицията в обекта е за най-малко 15 милиона евро, а ритейл паркът трябва да отвори врати през септември или октомври догодина.

Центърът ще има 22-23 търговски обекта, както и кино. Ще има и пространство, където да бъде представен Добрич с уникалните местни продукти. Тепърва ще се изяснява дали това ще е музей или изложбена зала.

Търговските обекти ще използват въобновяема енергия, като върху върху покрива на всеки от тях ще бъдат монтирани соларни панели. „Това е една допълнителна инвестиция, но пък е удоволствие, когато знаеш, че допринасяш за опазването на околната среда“, каза Мариан Колев. Той похвали българските строители, че винаги, когато е възможно, използват рециклирани материали, което допринася за опазването на околната среда.

„Много ни се иска това да бъде първият в България ритейл парк с кино и детски център на топ ниво. Поне едно от двете ще има; на мен ми се иска да ги има и двете. Иска ми се да има нови за града марки в различни браншове и заведения за хранене.“, казва Колев. В момента се водят преговори, а наемателите ще бъдат определени до 2-3 месеца.

По-рано Колев коментира пред Bloomberg TV Bulgaria, че в бъдеще веригата ще отваря магазини в ритейл паркове. И обяви, че „Хиполенд“ има намерение да изгради един или два собствени ритейл парка, в които да бъдат поканени компании, които по думите на Колев „правят хубав и честен бизнес. Продават истински и качествени стоки на добри цени“.

Според собственика на „Хиполенд“ Добрич е „силно подценен“ като град. „Голяма част от парите на добричлии отиват например във Варна. Според мен хората ще предпочетат да ги оставят тук, за да помагат и на своите съграждани, които ще работят в ритейл парка“, посочва той.

Мястото на новия търговски парк е емблематично за Добрич. В продължение на десетилетия едноименният завод за обувки е бил най-големият работодател в района, като в най-силните си периоди е имал 3300 служители и е изнасял продукцията си за целия соц лагер. Създали са се много нови семейства между работещите в предприятието, а то им е дало ведомствени жилища.

Завод „Добрич“ е имал собствен хранителен магазин, химическо чистене, обекти за дърводелски и железарски услуги. Не територията му са работели лекарски и зъболекарски кабинети, физкултурен салон, библиотека, голям киносалон, както и детска градина с 220 места за деца до 6 години. Предприятието е имало дори собствена почивна станция в Балчик, припомня Pro News Dobrich.

„Местните хора го помнят с носталгия преди повече от 25 години, но и до днес си говорят как в завода са работели над 2000 души“, припомня кметът на Добрич Йордан Йорданов. „Това беше в миналото. Ние, добричлии, и област Добрич винаги сме били адаптивни на времето. Нека да живеем днес и да развиваме града“, призовава Йорданов и пожелава успех на проекта.

„Благодаря, че ще откриете нови работни места и ще дадете шанс на нашите съграждани от града и областта, а защо не и от съседните области, да посещават това място. Защото през последните 25 години то беше един икономически паметник. От днес започва неговото развитие“, казва градоначалникът.

expert.bg

Продължи с четенето

България

Богдан Богданов: Не е нормално държавата да не знае какво се случва в „Лукойл Нефтохим“

Published

on

Снимка: БНР

Не е нормално държавата да не знае какво се случва в „Лукойл Нефтохим“.

Това каза пред БНР бившият министър на икономиката и депутат от ПП-ДБ Богдан Богданов и обясни, че това е един от най-важните стратегически активи на страната в сферата на енергийната сигурност.

От края на 1999 г., когато се приватизира „Нефтохим Бургас“, последователно „Лукойл“ придобива контрол върху ключови национални активи. … „Лукойл“ е един от основните участници на пазара на дребно на горива – с над 250 бензиностанции. Така през годините е създадена ситуация на господстващо положение на „Лукойл“, при което компанията има контрол върху всички тези активи и не е нормално държавата да не знае какво се случва с всички тези активи. Още повече, че държавата има и представител, а Министерството на енергетиката през т.нар. златна акция има и контролен механизъм, през който стратегически решения за рафинерията – производствен капацитет, инвестиции в инфраструктура и екологични технологии, както и промяна на собствеността – държавата би имала блокираща квота през тази „златна акция. … Друг механизъм е през Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), когато имаме такова съществено придобиване и голям пазарен дял в преработката на петрол и горива… КЗК също има възможност да блокира една такава сделка, Народното събрание също би могло„, уточни бившият министър, но добави, че има своите притеснения, че „не можем изцяло да разчитаме на КЗК, а само на парламента.

Богданов съобщи, че ПП-ДБ обмислят в 51-вия парламент да се създаде временна комисия, която да установи всички факти и обстоятелства около изнесената информация за обсъждане на сделка с конкретни инвеститори:

„Въпреки излязлото опровержение, че не се обсъжда продажба, ние трябва ясно да знаем какви са условията, които българската държава ще заложи като задължителни на потенциален инвеститор“.

По думите му смяната на собствеността на рафинерията е и възможност за диверсифициране на пазара на горива в България, за повече конкуренция и да се осигури достъп до стратегическа национална инфраструктура и на други участници, а не да има монополно положение.

„Службите за сигурност трябва да проверят собствениците и капиталите на фирмата, за да сме сигурни, че инвеститорът, който би поел контрол на този стратегически на държавата ни актив, ще бъде надежден. … Това беше едно от изискванията, което ние заложихме в комуникацията ни с „Лукойл“ по време на кабинета „Денков“, когато се обсъждаха и дерогацията, и преминаването на производство на изцяло неруски петрол, възможните рискове – и технологични, и финансови“, подчерта Богдан Богданов.

БНР

Продължи с четенето

Анализ

Консорциумът Oryx Global / DL Hudson или KazMunayGas Казахстан са най-вероятните купувачи на рафинерията в Бургас

Published

on

Руската петролна компания „LUKOIL“ ще продаде своята рафинерия в България до края на годината, съобщава тази сутрин  „Файненшъл таймс“. След близо една година преговори на финала са останали два основни кандидата : Единият кандидат е консорциум, който е съставен от Oryx Global и DL Hudson, а другия кандидат казахстанската KazMunayGas (KMG) .

От кого зависи избора на купувача?

Тъй като руската държава е основен акционер в „Лукойл“ за такава сделка трябва да получи одобрение на избрания купувач от руския президент Владимир Путин. Очаква се до седмица той да реши кой от двамата кандидати да купи рафинерията в Бургас. По неофициална информация това не са били единствените кандидати и от надпреварата за рафинерията в последния момент са отпаднали SOCAR , държавната енергийна компания на Азербайджан, гръцката Helleniq Energy и консорциум от турската петролна група Opet и Mol Group , държавната петролна компания на Унгария.

Който и да бъде избран за купувач за рафинерията, за да се пристъпи към сделка, то тя трябва да получи одобрение и от регулаторните органи на българската държава. Не е изключено и при продажбата да бъдат променени и условията за държавен контрол над рафинерията. Предишното народно събрание промени закона и продажбата на рафинерията трябва да премине и през одобрение на парламента. Така, че макар и малка я има вероятността избрания от Путин купувач да не бъде одобрен от България.

Кои са двамата купувачи и какви са техните предимства и недостатъци?

Консорциумът на Oryx Global и DL Hudson със сигурност разполага със сериозен финансов ресурс.  DL Hudson е един от най-големите търговци на суровини в света и през последните две години натрупа значителни печалби от нестабилните петролни пазари след ковид панденията. Ако консорциума купи рафинерията, то тя може да работи на пълно натоварване и без проблем да бъдат пласирани произведените горива. Евентуални трудности може да възникнат придоставката на петрол, тъй като маршрута през Босфора е предизвикателство за логистиката. Тук притеснителният момент е Oryx Global, чиято собственост е неизяснена и има основателни съмненията, че руската страна може да има контрол над тази компания. От сайта на Oryx Global се разбира, че е компания е с широк спектър на дейности основно свързани с консултантска и охранителна дейност, защита на данни и на инвестиции в рискови зони.

KazMunayGas е може би в по-добра позиция, тъй-като компанията вече дълги години си партнира с „Лукойл“, а в момента е най-големия доставчик на петрол за рафинерията в Бургас. Казахстанците нямат проблем със снабдяването с петрол, тъй-като имат и необходимия капацитет на добив, имат и добре работеща логистика през каспийския тръбопровод. KazMunayGas има и опит в региона и в България, където чрез дъщерната си компания Rompetrol Group притежава две рафинерии в Румъния и веригата бензиностанции Rompetrol.

Какво може да направи държавата?

Държавата може да използва тази сделка както да преформатира своето участие в рафинерията, така и да се справи с монополното положение на Лукойл или на новия купувач. В момента освен символичното участие чрез „златна акция“ в надзорния съвет държавата няма никакви лостове за влияние и за противодействие при злоупотреба с монополното положение. Регулаторите може да одобрят избрания купувач, но да изискат разделение на активите на компанията, така, че рафинерията да е отделна собственост от тръбопровода и акцизните бази. Не е изключено държавата да поиска и да влезе в съсобственост на тръбопровода. Дали обаче в тази нестабилна политическа ситуация държавата ще съумее да защити своя интерес е рано да се каже.

  инж.Пламен Дочев

* полезни връзки:

Продължи с четенето

Икономика

Петролът пое надолу в началото на седмицата

Published

on

Цените на петрола се понижиха в азиатската търговия днес, тъй като опасенията за по-слабо търсене в най-големия световен вносител на петрол Китай оказаха натиск върху пазарните нагласи. Инвеститорите същевременно насочват вниманието си върху напредъка в преговорите за прекратяване на огъня в Близкия изток, които биха могли да намалят рисковете за доставките, информира Ройтерс, предаде БТА.

Фючърсите на суровия петрол сорт Брент поевтиняха с 13 цента или 0,2 на сто до 79,55 долара за барел. Котировките на американския лек суров петрол загубиха 13 цента или 0,2 на сто до 76,52 долара за барел.

Контрактите и на двата сорта отстъпиха близо 2 на сто в петък, след като инвеститорите смекчиха очакванията си за ръст на търсенето от страна на Китай, но приключиха седмицата до голяма степен без промяна спрямо предходната седмица, след като поредицата икономически данни от САЩ миналата седмица показа, че инфлацията е умерена, а разходите в търговията на дребно са стабилни.

Продължи с четенето

ПОПУЛЯРНО

You cannot copy content of this page