Питам себе си и вас – може ли днес да се роди наш български Горби?

Как си представяте един съвременен Горбачев, като оставим несъпоставимостта на мащабите и си представим един наш съвременен български еквивалент? Ако си отговорим, ще си помогнем да разберем тихото му величие.

Имаме остра нужда от лидери от неговия калибър – тук две мнения няма, защото обществото е в тупик – разделено, обезверено, загубило посока.

Първото, което нашият български Горби трябва да направи е да се обърне срещу своите, които са го издигнали. И да чуе и привлече на своя страна хората. Да освободи медиите, които да му се превърнат в съюзници. В този смисъл да бъде готов да понесе омразата на своята класа. Предател е най-меката оценка.

Второ, да може да обуздае с дадената му власт репресивния апарат – в нашия случай прокуратура, служби и т.н. Не случайно именно те му организираха преврат.

Трето, след като предаде “своите” от номенклатурната класа, да и отнеме изключителните привилегии и да я принуди да играе по правилата.

Представете това какъв скок в мисълта – все едно, млад лидер на подстъпите към върха в ГЕРБ да замени Борисов/Брежнев и да обнови и модернизира партията, като прати вожда в Банкя на законна почивка.  Не ви се струва особено възможно. И сте прави. Няма как да стане.

Толкова далеч от обичайното бе и остана Горбачов.

Защото в автократични общества, за да има смяна на властта и това да стане без кръв и жертви, а отгоре на това да се проведат реформи и освободи обществената енергия, промяната трябва да бъде осъществена отвътре, умно, системно и бавно. Горбачов дойде на власт благодарение на Андропов, човекът който контролираше КГБ. Без неговия заслон младият генерален секретар беше обречен.

Нашият Борисов е по-скоро Брежнев или Живков, отколкото Андропов, защото няма нищо освен собствените си интереси и стремеж към властта, които да го водят. Хайде, да не се фокусираме само върху ГЕРБ – примерно в ДПС да се роди някакъв млад лидер, който да оглави организацията, да смени модела Пеевски-Доган и я отвори към „гласност и преустройство“. Това си е направо фантазия. ДПС са султани, везири и рая. Дори в демократичните партии няма особена тяга към сменяемост на върха. Няма и такава към модерност и отричане на собственото си его.

Само от тези три примера може да ни стане болезнено ясно, защо няма шанс нов Горби да се роди в България. И да ни светне лампичката защо Михаил Горбачов се открояваше толкова ярко и стана легенда приживе.

Да добавим и това, че никой никога не го е обвинявал в корупционни сделки и схеми за лично облагодетелстване. Да, не е живял в лишения, но винаги в рамките на “това което му се полага”. Нямаше вили по Лазурния бряг, къщи в Лондон или замъци където и да било. Но имаше привилегията негов дом да бъдат толкова много вили и къщи по целия свят, поканен от хора, които истински му се възхищаваха.

Да, не беше перфектен, но кои от днешните първенци са?

Всеки, който застане начело на страна като Съветския съюз или Русия по презумция трупа грехове, дори само за това, че тази империя не може да се удържи без насилие.

Търпи критики за Чернобил, за репресиите срещу хора в бившия Съветски съюз, за признаването на анексията на Крим, но това само иде да покаже колко вътрешни бариери – и психологически, и институционални и властови е трябвало да преодолее, за да може накрая да стигне до убежедението, че насила власт не се държи – да освободи и своята страна от оковите на репресии и диктатури, след това Източна Европа, и накрая да остави Германия да се обедини.

Когато хората на Путин го обвиняваха, че е отстъпил Източна Европа, той отговаряше, на кого съм я отстъпил? Полша на поляците, Чехия на чехите?! Свободата на медиите по времето на неговата гласност и преустройство накараха хората пак да четат на руски и да желаят да посетят Москва. Вижте каква е ситуацията днес, кои иска да посети Русия и да учи руски? Та питам, кой последва примера на Петър Първи и утвърди авторитета на своята страна – реформатора Горбачов или военнопрестъпника Путин?

Горбачов управлява по-малко от шест години. Путин управлява вече 22 години.

Да, твърдят, че Михаил Сергеевич нямал план и стратегия, действал е по инстинкт. Днес сме пълни с планове и стратегии и няма никакво действие. Няма лидери с визия. За това когато днес в Москва изпращат в последния му път Михаил Сергеевич, да си спомним защо той остава колос сред съвременните политически лилипути и мястото му в историята е гарантирано..

Ако някога Русия се върне обратно на пътя на демокрацията и разбирателството със Запада – тя ще има своя велик пример – генералният секретар който стана демократ по убеждение.

Илиян Василев, altanalyses.org