Приятно е да се наблюдава танцът със саби, който Кирил Петков и Румен Радев изпълняват от известно време на българска и европейска политическа сцена. Би било вълнуващо да се види също как президентът Радев приема поздравления от своите колеги на срещата на НАТО в Мадрид във връзка с току-що изгонените 70 руски дипломати от България. Те и други европейски държави си ги поизгониха след 24 февруари, ама по 20, по 30. На този фон 70 е впечатляващо число и изглежда идва да покаже прекалено тясната близост на Русия с българските вътрешни работи. Тясна до степен Русия да извършва специални операции на българска територия като отровителство и взривяване на военни обекти под благосклонния поглед на прокурори като Цацаров и Гешев. Определено тази близост от много години е далече отвъд полезното за страната.

Изглежда зад доброжелателното излъчване, ведрия и сговорчив маниер на общуване Кирил Петков крие твърде корав и решителен характер плюс умение бързо да се ориентира в политическите интриги и да поема коварни инициатива. При президента Радев сякаш нещата са поставени по обратния начин.

Не само с изгонените дипломати Кирил Петков смути руския мир. Както и българския. Успя да вкара още един красив гол в руската врата, казано на футболен език. При това и двата гола от легнало положение, или паднало, защото правителството вече беше свалено от новото мнозинство – ИТН, ГЕРБ, ДПС и ПП „Възраждане“. Става дума за Македония. Успя тихомълком да превърне тази традиционна дъвка за ретроградни политици в двете страни, както и за руско-сръбски политически интриги, в европейска тема, при това без никакви щети и с потенциално най-справедливо развитие за България. Иначе казано, обърна посоката на политическия процес и освен че разплете стар и грижливо поддържан проблем, успя да реши още един. Принуди българските квазиевроатлантици с изкривени лица да направят единствено възможния избор – да подкрепят падането на ветото.

В действителност българската дипломация промени европейски практики,

пренасяйки междудържавен проблем на европейска сцена. Наложи се президентът да изпълни в политически контекст сложна фигура от летателната си практика. Макар че дни по-рано настояваше „да се отстоява ветото”, което само по себе си е глупост, защото ветото не може да бъде цел, а само инструмент за постигане на цел и е нормално две страни, разделени от вето, да се стремят да го преодолеят, сега ловко обърна посоката. Впрочем не беше много ловко, даже се получи малко неловко, защото ехото от предишните му думи още не беше заглъхнало. Сега каза, че европейското предложение е най-доброто за България, към което добави и няколко думи за престиж в смисъл „ добре, доволен съм, но ще продължавам да взисквам”.

Бойко Борисов, който наложи ветото през 2019 г. главно в угода на коалиционни партньори и който е надарен от природата с удивително нахалство, опита да си присвои успеха на Петков, да застане най-отпред на „снимката за спомен”. В крайна сметка ГЕРБ гласуваха за отпадане, а Борисов си остана с нетипичната за него поддържаща роля. Особено странно в тази ситуация изглеждаше министърката на външните работи, която хем била подготвяла падането на ветото, хем била срещу това понеже е кадър на ИТН, а Слави рева с цяло гърло, че сваля правителството заради Макеедоонияяяя. Получи се малко като с воеводката Беца от известна поема на Константин Павлов дето „говори и пее с единия крак на Витоша, а с другия – на Пирина.“

От ИТН показаха и нов вид политическа гимнастика – кълбо напред, кълбо назад.

След като свалиха правителството „заради Македония”, Тошко Йорданов и Ива Митева обясниха, че не искат избори, а правителство с този парламент, обаче без Кирил Петков и Асен Василев. Сигурно са намерили нов продавач на шнорхели и нов креслив плагиат. Как, бе Тошко, без Кирил и Асен? Не е ли ясно, че след разомагьосването на руския газов шантаж, след разомагьосването на Македония и след ясния знак с изгонените дипломати, че България повече няма да търпи подобни руски магии, всъщност господари на шоуто са Кирил и Асен. То е все едно Тошко да гони Слави от шоуто на Слави. Явно в ИТН усещат, че са партия с отпаднала необходимост, а не им се иска да е така. Между другото това може да спаси новата версия на правителството след като Кирил Петков получи мандата.

Ако към трите безспорни стратегически успеха на правителството (газа, Македония и изгонването на шпионите) се добавят също бюджетът с увеличени социални разходи, ликвидирането на някои големи корупционни схеми (автомагистрали, Капитан Андреево), както и решимостта да се ликвидират и другите, търпеливите усилия на правосъдната министърка да разомагьоса прокуратурата, от всичко това става ясно и защо правителството беше свалено и от кого. При това то трябваше до работи при безпрецедентна съпротива от чужди и свои.

„Правителството на харвардските измамници си отиде. Най-жалкото, най-некадърното, най-лъжливото, най-крадливото правителство през последните 32 години. Дошли за малко, за да откраднат много. Дошли на власт, чрез държавен преврат, финансиран с капитали с криминален произход на олигарси, част от организираната престъпност в България. Озурпирали управлението на държавата след фалшифицирани изборни резултати посредством машинния вот. Предизвикали тежка икономическа и политическа криза само за няколко месеца управление на страната.“ Това е изявление на бившия министър Кралев. В тази стилистика бълваха постоянни обиди и лъжи всички контролирани медии от януари до 22 юни. Пък и след това. ГЕРБ и ДПС буквално клекнаха над вентилатора още в първите дни на кабинета. ИТН и възрожденците се присъединиха по-късно. И нито едно от обвиненията не беше подкрепено с доказателства и факти. Целта беше истината да се удави в пропагандна пушилка. Когато си оказа, че икономиката всъщност върви нагоре, лъжите станаха още по-истерични. Хора, които без проблем са приемали изключително вулгарния и просташки изказ на Борисов, изпаднаха в морално-естетически ступор от безобидна реплика на Асен Василев, изкривената вратовръзка на Петков и дължината на крачолите му. Най-често двамата бяха обиждани на тема Харвард. Думата се превърна в парола за пълна човешка несъстоятелност, икономическа, политическа и всякаква друга некомпетентност и неграмотност.

Трудно е да се обясни защо в България простоватият и общо взето първичен човек без особени (или никакви) културни натрупвания, но с профил в социалните мрежи,  изпитва едно традиционно снизходително отношение към образования човек, завършил някой от престижните световни университети. Това е една от големите загадки на българската психика, на българската душа. Защото не е нещо ново. Има го още от Възраждането и следосвобожденския период. Защо човек, който трудно е завършил техникума по транспорт в град Шумен с диплома за тракторист и на абитуриентския си бал вместо 1-2-3 …..12 ууууу, като другите абитуриенти е броил само от едно до четири (виждал съм го с очите си), се отнася със снизходително презрение и ирония към диплома от Харвард? Това е масовият типаж в социалните мрежи. Мъка.

Войната в Украйна оголи невидими доскоро фронтове в българското общество,

които  в крайна сметка се сведоха до няколко дилеми – Евразия или Европа, независимост в рамките на ЕС и НАТО или руски протекторат, цивилизация или варварство. Защото Русия на Путин днес показва лицето на модерното варварство. Опитите на интелигентстващи бг русофили да наметнат това варварство с покривалото на руската култура са съвършено нелепи. Куп въпроси очертават тази нелепост. Каква част от тази култура е създадена от украинци? Каква част пренася европейски просвещенски идеи на руска почва? Кои са оригиналните руски идеи, възприети от останалия свят? Каква част е създадена като отрицание на руската държавност? Колко италиански, австрийски и немски архитекти са проектирали в Петербург и Москва и колко руски? В каква степен руският модернизъм е повлиян от европейски образци? За да се стигне постепенно и до битови теми като например защо през XIX век, златното време на руската култура, в менюта на дворянски домове твърде често се срещат ястия като „суп прентаниер”, „пулар жардениер”, „бьов строганов” и „салат оливие” и т.н., а героите на Толстой водят светските си разговори на френски. Ако се разлисти по този начин руската култура, може да се окаже, че абсолютно оригинални са матрьошките, рисуваните лакирани кутии, картините на Шишкин с боровете и мечките и елдената каша. Но да оставим настрана руската култура. Тя не е правила нищо различно от другите големи култури – да превръща чуждото в свое. И няма отношение, че някой се опитва да я използва за нещо, за което тя не може да служи. Никоя култура не може да бъде алиби за варварство. Германците, безспорно една от най-културните нации в Европа, най-добре знаят това.

Едва ли има съмнение, че заради стратегическите успехи на правителството руските служби, и там, и тук, отдавна му бяха вдигнали мерника. Както и присъдружната българска мафия в лицето на отделни политици, бизнесмени и цели партийни ръководства. Притеснително в случая е дали политическите успехи няма да превърнат в проблем физическото оцеляване на Кирил Петков. Дали руските тайни служби няма да преценят, че поведението му е несъвместимо с живота. Все пак България е „вражеска страна“. Ние сме във война. Може да звучи прекалено, ама не е. От Путинова Русия може да се очаква всичко и дори повече. Русия има дългогодишна, даже вековна практика в радикалното решаване на политически проблеми. Има и вече познати на света модерни практики. Сега Кирил Петков трябва много да внимава къде и какво яде, какво пипа и редовно да си преглежда шевовете на долните гащи да не би дядя Щирлиц да е пъхнал там нещо, каквото беше пъхнал на Алексей Навални.

Ясен Бориславов, segabg.com

*Колажът е на varnalive.bg