Страхът от поемане на лична отговорност е отличителна черта и на елита, и на масата избиратели, което торпилира европеизирането ни. Тези „горе“ са забравили да споделят и да признават грешките си, от страх, неувереност и …. леност. Съзнанието, че самостоятелността изисква отговорност, а в сянката на „голям брат“ или на държавната индулгенция, можеш да си живееш охолно, без да се напрягаш да се отделяш от общия фон.
Страхът да се откриеш пред обществото, да напуснеш зоната на комфорта и политкоректността доминират и тази кампания. Вижте сивата маса в ГЕРБ от обслужващи Борисов, или обръчите на Доган и Пеевски – в сянката на Вожда не се провиждат изправени и достойни личности. Общият им идол е Путин – като него искат да са докрай на власт. Сменяемостта е проклятие, Орбан е знаме.
С какво ще ги запомните – като поведение и послания извън политическия прокат и махленските приказки – особено логореята при Борисов?
Пеевски и Доган традиционно са се потопили и не се напрягат – пуснали са напред обслужващия ги персонал и се наслаждат от дистанция на изключителността си.
Да ги определиш за „лидери“ е насилие над ума и морала. Отглеждат себеподобни за възпроизводство на модела – като харизматичния като хладилник Янев, ваксинирания анти-ваксър Костадинов, и медийния охранител Трифонов, които през тоталното си медийно присъствие формират мизерни граници на очаквания за обществото.
Щом доброто образование и добрите обноски вече са на присмех, а опростачването е куул, какво вдъхновение могат да получат новите поколения българи за дните напред? Вие се образовате, полагате труд, след това започвате бизнес, за да не разчитате на държавата, но вместо това Борисов и Пеевски предлагат по-лесния вариант – през партийни структури достъп до държавни/евро средства и се събуждате милионери за миг, без да се напъвате. Просто трябва да изключите чувството си за критика, самокритика и разбира се достойнството.
Какъв прилив на спокойствие и увереност за тази зима, може да ви дадат думите на премиера Гълъб и енергоминистъра, че газ няма, но вие не се отчайвайте? След като тези „юнаци“ отказаха шест танкера на конкурентни цени и се очертава при „висящ“ парламент да останат на власт още месеци!?
Ако свикнем да възприемаме изоставането си като съдба и нормалност, а последните години на управление на ГЕРБ през мантрата „така ни е добре“ сме обречени като нация. Възходът ни е възможен само като рязко отрицание на практиките и ценностите на Борисов и Доган, а не като козметика и надграждане с поредните политкоректни целесъобразители, усвояващи порции. Защото техният паразитен модел ражда разделение, неравенство, несправедливост и бедност. На Борисов, Доган и Пеевски не им трябват нито средна класа, нито хора с увеличаващи се доходи, които да ги направят свободни и независими. Трябва им послушен и зависим електорат.
Това е изборът на тези избори – спасение чрез отрицание на миналото или агония чрез обречени опити за модернизация на олигархично-корупционния модел, включително производни политически фейкове, които се готвят да ви предложат като правителство на „спасението“, на „единството“, на „националната отговорност“. Е, разбира се, ще извадят някакви нови наемници, политически еничари, с изпрани и изрядни биографии, като тези които се опита да ви пробута Слави Трифонов.
Вашите доходи и сигурност са пряка функция и следствие на тяхното богатство и привилегии. Ситуацията е „или-или“.
Шенген с ГЕРБ и ДПС никога няма да видите. Еврозоната също. Да не говорим за ОИСР, за европейските стандарти в правосъдие и върховенство на закона, свобода на медиите. Влизаме в групата на Орбанова Унгария – несъстояла се демокрация и член на ЕС и НАТО.
Ще виждате в екрана на властта Борисовци, Догановци, Гешевци, Кошлуковци и техните аватари.
Кой от тях покрива представата ви за водач, който ще презре личното в името на България? Нито един. Всички те изплуваха от мъглата, по асансьора на властта, контролиран от задкулисието, доказали се като лоялни пазители на Системата. Дайте поне един пример по време на тази кампания, някой от тях да оставил ярка диря в съзнанието ви с послания и тревога по реалните и болезнени проблеми в развитието ни, които да ви разтърсят и да ви мобилизират, да осветят Пътя ни?
Всеки политик е грешен по дефиниция. Няма как да упражняваш тази професия, особено ако управляваш, и да не натрупаш грях. За това публичното причестяване е задължителен ритуал, от който попадналите във властта трябва да излязат по-мъдри, по-уверени и по-смирени.
Примерно, Радев да поеме отговорност за грешките на служебното правителство, нищо сложно, само: „простете“! Борисов да се извини за 12 години безпътица и грабеж, не толкова на кюлчета и пари, а на най-страшното на Вярата. И БСП да поиска прошка за Лукановия модел на прехода, който роди бедност и безчестие.
Пеевски и Доган излъгаха надеждите на хората от смесените райони, в които различните етноси продължават да бъдат на дъното в държава на дъното на ЕС, Погледнете и Костадиновците – поредните узурпатори, хамелеони върху национализма, в държава с остро дефицитен патриотизъм.
Няма и следа от това. Предстоят болезнени дни и месеци напред именно заради този атавистичен страх и нерешителност да скъсаме с миналото.
Особено „признателни“ да бъдем на онази част от избирателите, които и този път ще решат да не си правят труда да се разходят до секцията, и така гарантират продъжаващата агония.
Толкова по-ярко ще свети обаче примера на хората, които осъзнават гражданския си дълг, на тези, които им пука и ще отидат да гласуват.
ТЕ имат пари, имат власт. ТИ имаш глас.
Илиян Василев, altanalyses.org
Колажът е на varnalive.bg