Руската петролна компания „LUKOIL“ ще продаде своята рафинерия в България до края на годината, съобщава тази сутрин  „Файненшъл таймс“. След близо една година преговори на финала са останали два основни кандидата : Единият кандидат е консорциум, който е съставен от Oryx Global и DL Hudson, а другия кандидат казахстанската KazMunayGas (KMG) .

От кого зависи избора на купувача?

Тъй като руската държава е основен акционер в „Лукойл“ за такава сделка трябва да получи одобрение на избрания купувач от руския президент Владимир Путин. Очаква се до седмица той да реши кой от двамата кандидати да купи рафинерията в Бургас. По неофициална информация това не са били единствените кандидати и от надпреварата за рафинерията в последния момент са отпаднали SOCAR , държавната енергийна компания на Азербайджан, гръцката Helleniq Energy и консорциум от турската петролна група Opet и Mol Group , държавната петролна компания на Унгария.

Който и да бъде избран за купувач за рафинерията, за да се пристъпи към сделка, то тя трябва да получи одобрение и от регулаторните органи на българската държава. Не е изключено и при продажбата да бъдат променени и условията за държавен контрол над рафинерията. Предишното народно събрание промени закона и продажбата на рафинерията трябва да премине и през одобрение на парламента. Така, че макар и малка я има вероятността избрания от Путин купувач да не бъде одобрен от България.

Кои са двамата купувачи и какви са техните предимства и недостатъци?

Консорциумът на Oryx Global и DL Hudson със сигурност разполага със сериозен финансов ресурс.  DL Hudson е един от най-големите търговци на суровини в света и през последните две години натрупа значителни печалби от нестабилните петролни пазари след ковид панденията. Ако консорциума купи рафинерията, то тя може да работи на пълно натоварване и без проблем да бъдат пласирани произведените горива. Евентуални трудности може да възникнат придоставката на петрол, тъй като маршрута през Босфора е предизвикателство за логистиката. Тук притеснителният момент е Oryx Global, чиято собственост е неизяснена и има основателни съмненията, че руската страна може да има контрол над тази компания. От сайта на Oryx Global се разбира, че е компания е с широк спектър на дейности основно свързани с консултантска и охранителна дейност, защита на данни и на инвестиции в рискови зони.

KazMunayGas е може би в по-добра позиция, тъй-като компанията вече дълги години си партнира с „Лукойл“, а в момента е най-големия доставчик на петрол за рафинерията в Бургас. Казахстанците нямат проблем със снабдяването с петрол, тъй-като имат и необходимия капацитет на добив, имат и добре работеща логистика през каспийския тръбопровод. KazMunayGas има и опит в региона и в България, където чрез дъщерната си компания Rompetrol Group притежава две рафинерии в Румъния и веригата бензиностанции Rompetrol.

Какво може да направи държавата?

Държавата може да използва тази сделка както да преформатира своето участие в рафинерията, така и да се справи с монополното положение на Лукойл или на новия купувач. В момента освен символичното участие чрез „златна акция“ в надзорния съвет държавата няма никакви лостове за влияние и за противодействие при злоупотреба с монополното положение. Регулаторите може да одобрят избрания купувач, но да изискат разделение на активите на компанията, така, че рафинерията да е отделна собственост от тръбопровода и акцизните бази. Не е изключено държавата да поиска и да влезе в съсобственост на тръбопровода. Дали обаче в тази нестабилна политическа ситуация държавата ще съумее да защити своя интерес е рано да се каже.

  инж.Пламен Дочев

Създадена през 1960 г., Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) обединява няколко от най-големите производители на петрол в света, които заедно контролират значителна част от глобалното предлагане на петрол. Още от създаването си ОПЕК играе ключова роля в определянето на световните цени на петрола, но през последните години на хоризонта се появиха различни фактори, които поставят под въпрос способността на ОПЕК да продължи да доминира на пазара.

Идва ли края на монопола на ОПЕК при cвeтoвнитe цeни нa пeтpoлa?

През последните години световния петролен пазар започна да се променя, в резултат на което е заплашено доминиращото положение на ОПЕК. За това може да се съди по неуспешните усилия на страните от ОПЕК за подкрепа на цената на петрола чрез намаление на производството. Цената на петрола не се увеличи въпреки наложените строги ограничения на производството на петрол през последните две години и стриктното им спазване на всички страни от ОПЕК. Защо обаче ограничителни мерки, които десетилетие наред са давали резултат вече са неефективни?

Един от основните фактори за намаляване на влиянието на ОПЕК са увеличаващите се доставки на петрол от Съединените щати и други страни от Америка.  Това доведе до много голямо увеличение на свободния нефтен капацитет в света, което на практика изцяло компенсира съкратените обеми на предлаган петрол от страните на ОПЕК.

Как се стигна до това положение?

Не е изненадващо, че основната причина за намаляването на влиянието на ОПЕК са Съединените американски щати. Правителствената подкрепа за американските нефтени компании пред последното десетилетие доведоха до значителното увеличаване на добива на петрол в Съединените американски щати и от нетен вносител на петрол САЩ се превърнаха в най-големия производител на петрол в света. Това е резултат не само на субсидиране, а и на технологичния напредък в добива на шистов петрол. Технологии като хидравличния фракинг и хоризонталното сондиране позволиха на американските производители да увеличат значително добива и да намалят разходите, което доведе до значително нарастване на доставките на петрол на световния пазар.

Други страни, като Канада и Бразилия, през последните години също инвестираха в разширяване на своите петролни индустрии и постоянно увеличават износа си. Русия също имаше влияние върху настъпващите процеси, тъй като през последните две години заради войната в Украйна имаше нужда от много приходи и трудно спазваше договорените с ОПЕК ограничения за добив на петрол.

Какви са переспективите за световния петролен пазар?

Според анализите на Международната агенция по енергетика (МАЕ) до 2030 г. глoбaлнoтo пpeдлaгaнe нa пeтpoл щe нaдxвъpли тъpceнeтo c 8 милиoнa бapeлa нa дeн. Ако това се случи, то ще сме свидетели на най-големия излишък на петрол в историята и това неминуемо ще срине цената му. Тази тенденция напълно обезмисля продължаването в дългосрочен план на досегашната стратегия на ОПЕК за намаляване на обемите на производство.

Друга дългосрочна тенденция, която допринася за отслабването на влиянието на ОПЕК, е намаляването на търсенето на петрол в глобален мащаб. Светът постепенно се насочва към възобновяеми енергийни източници и по-ефективни енергийни технологии, което води до намаляване на зависимостта от петрола. Тази тенденция е подкрепена от правителствени политики и международни договори за намаляване на въглеродните емисии. Много страни, които са основни потребители на петрол, предприемат мерки за диверсификация на източниците на енергия. Китай, Индия и Европейският съюз, например, значително увеличават своите инвестиции в алтернативни енергийни източници и разработват стратегии за намаляване на зависимостта си от петрола.

Всичко това води до извода, че ерата на ниски цени на петрола ще настъпи още в края на това десетилетие и е неибежна. Страните от ОПЕК явно не са подготвани за нея и по всичко изглежда, че нямат ясна стратегия как да я посрещнат. От ОПЕК все още не могат да свикнат с новата ситуация, в която вече сме свидетели на по-голяма конкуренция и пренареждане на световния пазар на петрол. Дали това ще доведе до по-голяма стабилност е рано да се каже. Едно обаче е сигурно – доминацията на ОПЕК вече никога няма да е същата.

инж.Пламен Дочев