Тази нощ местим стрелките на часовниците с час назад заради зимното часово време. Смяната към зимно часово време ще стане- в 4:00 часа през нощта, когато сменяме часа с един назад. Лятното часово време се използва, за да се получи по-добро съвпадение между светлата част на деня и активните часове на работещите и учещите. Местенето на стрелките в Европа е въведено през 1976 г. по искане на Франция, припомня БГНЕС.
В България тази практика е въведена през 1979 г. С постановление от 1997 г. лятното часово време влиза в сила от 3:00 ч. сутринта в последната неделя на месец март.
Идеята за смяна на времето първо хрумва на Бенджамин Франклин. Той пише писмо до редактор на вестник “Парижки журнал” през 1784 г., като предлага на парижани да стават и да си лягат по-рано. На практика идеята е приложена от германското правителство по време на Първата световна война в периода 30 април – 1 октомври 1916 г. като мярка за спестяване на гориво във военната обстановка. Великобритания е втората държава, която в началото въвежда лятно часово време от 21 май до 1 октомври 1916 г. САЩ последва примера ѝ през 1918 г.
Язовирите за питейни нужди, за които МОСВ получава справки, са запълнени на 63%, а тези, които се използват за производство на електрическа енергия – около 67%, каза министърът на околната среда и водите Манол Генов в предаването „Денят започва“ по БНТ, предаде БТА.
Според него данните са „изключително оптимистични“. Не така стои въпросът с язовирите за напояване, които са пълни на 35-40%. „Предупредили сме „Напоителни системи“ за това състояние на язовирите за напояване“, обясни министър Манол Генов.
Това ни кара да бъдем по-внимателни за разрешените водни количества всеки месец, допълни той. „Стараем се да осигурим за целия сезон необходимите количества вода, но приоритети са водоснабдяването и язовирите за питейна вода, след това са за напояване, тогава са за енергийни нужди“, каза още министърът на околната среда и водите.
По повод проблемите със Столичния завод за третиране на отпадъци (СПТО), Манол Генов обясни, че, според него, кметът на града Васил Терзиев „не вниква в същността на процесите и управлението на отпадъците в Столична община“.
Генов допълни, че ще има геодезическо заснемане на съществуващите клетки за депониране на боклука, които ще покажат какъв е обемът на депонирания боклук, дали за този отпадък е платена такса по чл. 64 за депониране. Министърът каза още, че има съмнения, че е било депонирано по-голямо количество отпадъци от обявеното и действителното.
Манол Генов обясни още, че трябва съвместно с общините и със законодателната власт да бъдат идентифицирани проблемите както със законите, свързани с отпадъците, така и с механизмите на контрол на местно ниво. Трябва да има по-тежки санкции, кметовете да имат по-широки пълномощия да налагат наказания при нарушаване на закона за управление на отпадъците, каза още Генов.
Столичният кмет информира, че е свикана извънредна комисия в Общинския съвет във връзка с изказването на министър Манол Генов, в което той казва, че “заводът за отпадъци в София съгласно данните има обеми, но реално такива ги няма физически. Столична община трябва да предприеме мерки, за да не се стигне до ситуацията от миналите години”. Не знам кой е подвел министъра, но в София проблеми с отпадъците от гледна точка на завода няма, заяви в сряда Васил Терзиев.
Няма да има намаление в броя или обема на социалните услуги в страната, каза днес във Варна министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов. Той уточни, че ще бъде запазена включително програмата за топъл обяд, която бе с европейско финансиране, но срокът ѝ изтича. Гуцанов уточни, че министерството вече води разговори с Националното сдружение на общините за оптимизиране на работата по оказване на социалните услуги. Той изрази увереност, че ще се стигне до подобряване на резултатите и парите не само ще стигнат, но ще има и за развитието на нови програми, предаде БТА.
За бюджета за тази година министърът коментира, че е сериозен успех това, че не се посяга на социалните придобивки на българите. Той подчерта, че няма да има вдигане на данъците, както и че се запазва швейцарското правило за пенсиите, които от средата на годината ще бъдат повишени с 8,6 на сто. Гуцанов допълни, че би искал с бюджета за 2026 г. да бъдат увеличени придобивките за младите семейства. По думите му ще е много добре да нарасне сумата за второ дете – 780 лева, която не е актуализирана три години. Според министъра би било добре майчинските за втората година да бъдат обвързани и с връщането на родителя на работа. В момента в тези случаи се получава 50 на сто от 780 лева, но ако процентът е по-висок майките ще имат стимул да се включат отново в икономиката, посочи Гуцанов.
Във Варна днес социалният министър се включи в честванията по случай 3 март. Той изрази задоволството си, че Националният празник бе запазен като такъв и подчерта, че всяка година на тази дата хиляди хора се събират на Шипка и това показва колко силна е българщината и колко признателен е нашият народ за свободата, извоювана с много кръв.
Първият български AI инфлуенсър, Ахинора, отбелязва националния празник на България с иновативен музикален проект – песента „Българка съм“. Според проучване на дигиталната агенция BG Content, която стои зад проекта, това е първата AI поп песен, създадена в България.
С този творчески ход екипът зад Ахинора отново подчертава дълбоката връзка на дигиталния инфлуенсър с българската култура и наследство. Заглавието на песента не е случайно – тя е посветена на силата, красотата и духа на българската жена, като същевременно изразява национална гордост и любов към родината.
Музикален стил и послание
„Българка съм“ е създадена в динамичен поп стил, което я прави достъпна и въздействаща за широка аудитория. Макар да е бърза и ритмична, песента носи силно послание – възхвала на българската женственост и на несломимия дух на българския народ. Текстът ѝ рисува образа на горда, уверена и вдъхновяваща българка, чиято красота и сила са символи на националната идентичност.
„Очите ми светят като златен лъч,
Сърцето ми тупти – любовен жлъч.
Родена съм в земя на горд народ,
Българка съм – огън, пламък и живот.“
Чрез тези думи Ахинора предава усещането за национална принадлежност и възхищение към българската жена, която носи в себе си огъня на историята и традициите.
Впечатляващо видео с емблематични български места
Видеоклипът към „Българка съм“ съчетава съвременни AI технологии със зашеметяващи кадри от България. В него Ахинора пее на фона на някои от най-емблематичните български забележителности, сред които: Седемте рилски езера, Рилският манастир, Розовата долина, Пещерата „Божиите очи“, Паметникът на връх Шипка, Катедралата „Успение Богородично“ във Варна, Родопите и др.
Цветната и динамична визия на клипа цели да привлече вниманието на младата аудитория и да я запознае с красотата на България. Това е част от по-голямата мисия на проекта Ахинора – да популяризира страната ни пред дигиталното поколение и да предизвика интерес към българската култура и природа.
Коя е Ахинора?
Ахинора е първият български AI инфлуенсър, създаден с помощта на изкуствен интелект. Тя е виртуален персонаж, който привлича внимание със своето присъствие в социалните мрежи като Facebook и Instagram. Ахинора е проектирана да изглежда като модерен и атрактивен инфлуенсър, но всъщност е генериран с помощта на изкуствен интелект образ.
Тя се отличава с модерна визия, интелигентно подбрано съдържание и ангажираност към теми, които вълнуват младото поколение. Фокусът на Ахинора е върху здравословния начин на живот, популяризирането на книгите и културата, както и представянето на България като туристическа дестинация.
От дебюта си Ахинора събира хиляди последователи, а профилът ѝ в социалните мрежи се разраства с всеки изминал месец. Според създателите ѝ тя е иновация в дигиталния маркетинг, която ще постави основите на нова ера в инфлуенсърската индустрия в България.
Кои стоят зад проекта?
Дигиталната агенция BG Content, базирана във Варна, стои зад създаването на Ахинора и реализирането на този музикален проект. От началото на годината екипът активно развива дигиталния образ на първия български AI инфлуенсър, като налага нови стандарти в AI инфлуенсър маркетинга в страната.
Светослав Георгиев, основател на BG Content, споделя, че агенцията работи не само върху развитието на Ахинора, но и върху нови проекти, които ще утвърдят позициите на компанията като пионер в AI маркетинга в България.
Кой е Светослав Георгиев?
Зад създаването на Ахинора и песента „Българка съм“ стои Светослав Георгиев, варненски предприемач и основател на BG Content. Роден през 1993 г., той има богат опит в сферата на технологиите, маркетинга и дигиталните проекти.
Още в ученическите си години участва в международни научни състезания, организирани от НАСА и ESA, а по-късно следва „Корабни машини и механизми“ във Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“, където продължава да участва по проекти организирани от НАСА и ESA, както разработва авторски проект за учебен кораб. През 2020 г. основава дигиталната агенция BG Content, която се специализира в маркетинг, копирайтинг, уеб разработки и AI проекти.
Светослав Георгиев е двигателят зад няколко иновативни дигитални проекта, включително Seaglem – първата морска социална мрежа в Европа, проект „Ахинора“ и още няколко други медийни проекта.
С „Българка съм“ Ахинора и нейният екип доказват, че изкуственият интелект може да бъде не само част от дигиталния свят, но и инструмент за културна промоция. Песента е не просто музикален проект, а символ на модерна България – страна, която уважава своето минало, но смело гледа към бъдещето.