Connect with us

Икономика

С проточването на войната икономиката на Европа се поддава на кризата

Публикувано преди

на

Това трябваше да бъде звездната година на Европа. Еуфорията на разходите след пандемията, подкрепена от обилни държавни харчове, трябваше да задвижи икономиката и да помогне на изморените домакинства да възвърнат усещането за нормалност след две ужасни години. Всичко това обаче се промени на 24 февруари с инвазията на Русия в Украйна. Нормалността изчезна, а кризата стана постоянна.

Сега рецесията е почти сигурна, инфлацията наближава двуцифрени стойности, а зимата с очертаващ се недостиг на енергийни продукти наближава бързо.

Макар и мрачни, тези перспективи все още е по-вероятно да се влошат преди да станем свидетели на някакво значително подобрение през 2023 г.

„Кризата е новото нормално,“ казва главният изпълнителен директор на Carrefour Александър Бомпар, цитиран от Ройтерс. „Това, с което бяхме свикнали в последните десетилетия, като и ниска инфлация, международна търговия, приключи“.

Промяната е драстична. Преди година повечето икономисти прогнозираха икономически растеж от около 5% през 2022 г. Сега основният им сценарий е рецесия през зимата.

Домакинствата и компаниите страдат след като последиците от войната под формата на високи цени на хранителни и енергийните продукти бяха задълбочени от опустошителната суша и ниските нива на реките, което ограничава транспорта.

Инфлация от 9% в еврозоната е на нива, невиждани от половин век, което ограничава покупателната способност, а свободните средства отиват за горива, природен газ и основни храни.

Продажбите на дребно вече падат, тъй като месеци преди началото на отоплителния сезон купувачите ограничават своите покупки. През юни продажбите на дребно намаляват с близо 4% на годишна база, оглавявани от спада от 9% в Германия.

Потребителите се насочват към вериги за намаления и се отказва от по-скъпите продукти, преминавайки към по-евтини алтернативи. Те също така са започнали да пропускат определени покупки.

„Животът става по-скъп, а потребителите не са склонни да потребяват,“ заяви пред репортери Роберт Генц, главен изпълнителен директор на германската компания за търговия на дребно Zalando.

Някои бизнеси досега се справяха добре, благодарение на ценовата мощ, дължаща се на ограниченията в предлагането. Енергоемките сектори обаче вече изпитват затруднения.

Близо половината от капацитета на Европа за топене на алуминий и цинк вече не е наличен, а по-голяма част от производството на изкуствени торове, което разчита на природния газ, е спрямо.

Туризмът е малкият светъл лъч като хората имат желание да похарчат част от спестените средства, за да се насладят на първото си безгрижно лято от 2019 г.

Дори и туристическият сектор обаче изпитва затруднения с недостиг на капацитет и работна ръка, тъй като служителите, освободени по време на пандемията, не са склонни да се върнат на работа.

Ключови летища, като това във Франкфурт и лондонското Хийтроу, бяха принудени да ограничават полети, просто защото не разполагат с достатъчно персонал за обслужването на пътниците. На Амстердамското летище Схипхол пътниците в някои случаи се налагаше да чакат по 4-5 часа това лято.

Авиокомпании също не се справят. Германската Lufthansa се наложи да публикува извинение към клиентите си за хаоса, признавайки, че е малко вероятно положението да се облекчи скоро.

Наближаваща рецесия

Тази болка вероятно ще се засили, особено ако Русия ограничи още повече износа на природен газ.

„Газовият шок днес е много по-голям; той е почти два пъти по-голям от шока с петрола през 70-те години на миналия век,“ казва Каролин Бейн от Capital Economics. „Станахме свидетели на 10 – 11 пъти увеличение на спот цента на газа в Европа през последните две години.“

И макар ЕС да обяви планове за ускоряване на прехода към енергия от възобновяеми източници и намаляване на зависимостта си от руския газ до 2027 г., което би го направило по-устойчив в дългосрочен план, блокът е принуден да се стреми към понижение с 15% на потреблението на газ тази година.

Енергийната независимост обаче си има цена.

За обикновените хора в краткосрочен план това ще означава по-студени домове и офиси. Германия например иска обществените места да се отоплява само до 19 градуса тази зима в сравнение с около 22 градуса преди това.

В по-далечна перспектива това ще означава по-високи енергийни разходи, а оттам и инфлация, тъй като ЕС трябва да се откаже от най-големите и най-евтините си доставки.

За бизнеса това ще означава по-малко производство, което допълнително ще ограничи растежа, най-вече в промишлеността.

Цените на едро на газа в Германия, която е най-голямата икономика в ЕС, са нараснали петорно за година, но потребителите са защитени от дългосрочни договори, така че ефектът засега бе далеч по-малък.

Все пак те ще трябва да плащат задължителната държавна такса и след като договорите изтекат, цените ще скочат, което предполага, че ефектът просто ще дойде със закъснение, което оказва постоянен натиск за повишаване на инфлацията.

Това е причината много, ако не и всички, икономисти да очакват Германия и Италия, които са първата и четвъртата най-големи икономики в Европа, силно разчитащи на газ, да навлязат в рецесия скоро.

И макар в САЩ също да има вероятност от рецесия, нейният произход ще бъде доста различен.

В борбата с нагорещения до червено трудов пазар и бързото увеличение на заплатите, Федералният резерв на САЩ вдига лихвите бързо и даде да се разбере, че е готов да рискува дори рецесия, за да укроти повишението на цените.

За разлика от Фед, Европейската централна банка (ЕЦБ) засега увеличи лихвите само веднъж, обратно до нулеви нива и ще действа предпазливо, имайки предвид, че повишението на разходите по заемите на силно задлъжнели членове на еврозоната, като Италия, Испания и Гърция, може да породи опасения относно способността им да продължат да обслужват задълженията си.

Европа обаче ще влезе в рецесия с някои силни страни.

Заетостта е рекордно висока, а компаниите от години изпитват затруднения с все по-големия недостиг на работна ръка.

Това предполага, че компаниите ще искат да задържат служителите си, особено след като се насочват към спад с относителни високи маржове.

Това, от своя страна, може да подкрепи покупателната способност, което е индикация за една относително плитка рецесия със слабо повишение на рекордно ниското ниво на безработицата.

„Свидетели сме на продължаващ остър недостиг на работна ръка, рекордно ниска безработица и голям брой свободни работни места,“ заяви пред Ройтерс членът на управителния съвет на ЕЦБ Изабел Шнабел. „Това вероятно предполага, че ако навлезем в период на икономически спад, компаниите може да не са склонни да освобождават служители по-мащабно.“

profit.bg

Продължи с четенето

България

Само за ден КЗП установи 83 нарушения на Закона за еврото, съобщиха от комисията

Published

on

Общо 83 нарушения на Закона за въвеждане на еврото в Република България са установили екипите на Комисията за защита на потребителите (КЗП) само в рамките на първия ден след края на гратисния период, съобщиха от институцията.

83 нарушения на Закона за еврото установи Комисията за защита на потребителите (КЗП) само за ден, след като изтече гратисният период, през който търговците не бяха глобявани, а само предупреждавани. Тома съобщиха от Комисията.

Преходният период изтече вчера, 8 октомври, и от днес контролните органи налагат глоби. КЗП извърши днес засилени проверки на територията на цялата страна. Проверките са насочени както към начина  на обозначаване на цените в левове и евро, така и към изискване на информация за движението на цените на определени стоки, за да бъде установено дали е налице обосновано увеличение. Част от проверките са осъществени съвместно с представители на Националната агенция за приходите. Проверени са търговски обекти, които предлагат хранителни стоки и нехранителни продукти – дрехи, обувки, стоки за дома, оптики, аптеки, книжарници, магазини за детски стоки, козметика и др., както и заведения за хранене и развлечения. Извършени са 125 проверки във физически обекти, при които са установени 13 нарушения, въпреки отправените множество предупреждения към търговците относно незабавно отстраняване на несъответствията до 8 октомври, уточняват от комисията.

Най-честите нарушения са липса на цени в евро, различен размер или цвят на шрифта при обозначаването в двете валути и използване на твърде дребен шрифт за изписване на валутите. Според закона глобите и имуществените санкции варират от 400 до 14 000 лв., в зависимост от вида на нарушението, припомнят от КЗП.

Освен това са установени 70 големи търговци, които не публикуват на интернет страниците си и не предоставят данни за цените на продуктите от голямата потребителска кошница, както изисква Законът за въвеждане на еврото. Санкциите за подобни нарушения са между 10 000 и 100 000 лв. при първо нарушение и между 20 000 и 200 000 лв. при повторно.

КЗП подчертава, че полага максимални усилия за повишаване осведомеността на потребителите за техните права и за информиране търговците относно техните задължения в периода на въвеждане на еврото, като непрекъснато предоставя препоръки и становища по постъпили запитвания, участва в срещи с разяснителен характер и публикува полезна информация на интернет сайта на институцията с адрес: www.kzp.bg.

Засилените проверки на КЗП ще продължат в следващите дни, допълват от институцията.

БТА припомня, че днес на 8 октомври изтече двумесечният гратисен период, в който на търговците, неспазващи изискванията на Закона за въвеждане на еврото, не се налагаха глоби. Дотогава институциите не глобяваха бизнеса, а само го предупреждаваха.

Промените в Закона за въвеждане на еврото в Република България бяха обнародвани на 8 август в „Държавен вестник“.  Оттогава цените в България трябва да бъдат изписани и в евро.

 

БТА

Продължи с четенето

България

Европейският парламент одобри приeма на България в еврозоната

Published

on

В Съвета на ЕС днес се състоя церемония по подписването на документите за присъединяване на България към еврозоната от 1 януари догодина. Подпис под документите постави датският министър на икономиката Стефани Лосе от името на Датското председателство на Съвета на ЕС в присъствието на българския министър на финансите Теменужка Петкова, еврокомисаря по икономиката Валдис Домбровскис и председателя на Еврогрупата Паскал Донахю.

Горещо поздравявам нашите български приятели, заяви министър Лосе след церемонията. За мен е чест да присъствам на този исторически ден. Това е изключително постижение за страната, беше необходима много усилена работа, допълни тя.

За мен е чест да отправя най-горещи поздравления към правителството и народа на България, каза Паскал Донахю. Поздравления за огромната работа, желая успех на българските власти в подготовката за въвеждането на еврото – валутата на споделените ценности, добави той.

Поздравления за България, която става 21-вата страна от еврозоната, каза комисар Домбровскис. Еврозоната е по-силна с присъединяването на България и България става по-силна с приемането на еврото. Поздравления за министър Петкова и за българските власти. Предприехме важна стъпка днес, присъединяването към еврозоната премахва несигурността за бъдещи политики, води до намаляване на лихвите и до устойчивост на цените и на икономиката. Знам, че подготовката напредва добре. България трябва да продължи с реформите, да поддържа фискалната дисциплина, посочи Домбровскис.

Знам, че някои българи се опасяват от повишаване на цените. Имаме исторически данни, че отражението върху цените е минимално след влизане в еврозоната, отбеляза той. Искрени поздравления в този исторически ден за България, каза Домбровскис.

Министър Теменужка Петкова заяви, че днес България постига своя стратегическа цел. Този успех е резултат от дългогодишната и упорита работа на страната ни, добави тя. Петкова отбеляза, че правителството с премиер Бойко Борисов и финансов министър Владислав Горанов е направило възможно България да влезе в чакалнята на еврозоната. Без тази решителна стъпка днешният успех би бил невъзможен, коментира тя.

Министърът благодари на Европейската комисия, Европейската централна банка, екипа на Министерството на финансите, Българската народна банка, за положените усилия. България, както досега, ще бъде стожер по отношение на фискалната дисциплина, обеща Теменужка Петкова.

Продължи с четенето

Анализ

Украйна удари Каспийския тръбопровод, по който се снабдява рафинерията в Бургас

Published

on

Снимка: AutoZona.bg

Преди два дни украйнски дронове са атакували Каспийския тръбопроводен консорциум СРС, като са поразили основна помпена станция. Следствие на удара тръбопровода СРС е спрял работа за неопределено време. Все още няма информация какви са щетите от удара и кога тръбопровода ще заработи отново с пълния си капацитет.

Значението на Каспийския тръбопровод

Припомням, че Каспийския тръбопроводен консорциум СРС е основния тръбопровод, по който Казахстан осъществява своя износ на петрол и атаката срещу него от страна на Украйна определено ще предизвика реакция от страна на Казахстан. Не е маловажен и факта, че СРС е съвместен проект на руски, казахстански и западни компании сред които е и Chevron и Shell. По него се транспортира около 1% от световното производство на петрол и спирането му за дълъг период може да бъде причина за повишаване на цените на петрола.

Кой използва СРС в момента

В момента заради санкциите Русия почти не използва този тръбопровод като износа се осъществява основно с танкери. Над 80% от транспортирания петрол е на Казахстан и именно от там се захранват с петрол както рафинериите на КазМунайГаз в Румъния, така и рафинерията на Лукойл в Бургас.

Атаката на Украйна на практика няма да се отрази толкована Русия, колкото на Казахстан, Румъния и на … България. Именно затова няма логично обяснение защо украинците са предприели такава необмислема атака и то в момент, когато най-малко им трябва конфликт с държавите в района.

Реакцията на Казахстан

Преди малко официален представител на казахстанското правителство е заявил пред Reuters, че страната му ще иска официално обяснение от Украйна за атаката и в зависимост от отговора ще реши какви действия да предприеме.

Как ще се отрази спирането на СРС на рафинерията в Бургас

Рафинерията в Бургас в момента работи основно с петрол от Казахстан, който се доставя именно по СРС. На всеки 4 дни танкер доставя по 70 000 тона петрол. Ако спирането е само за няколко дни не би трябвало това да се отрази на работата на рафинерията. Ако обаче пораженията по помпената станция са сериозни и ако има още украинкси удари, то има реална опасност да има криза с доставките на петрол за бургаската рафинерия.

Реакцията на държавата

Да се надяваме от рафинерията да имат резервни варианти за доставка. Ролята на държавата в такива момента е изключително важна. Шри такава новина тя трябва незабавно да се задейства и да проведе разговори със собственика на рафинерията и при установяване на опасност от криза да може да поеме оперативен контрол и да осигури работата на рафинерията.

Продължи с четенето

ПОПУЛЯРНО

You cannot copy content of this page