Connect with us

Икономика

С проточването на войната икономиката на Европа се поддава на кризата

Публикувано преди

на

Това трябваше да бъде звездната година на Европа. Еуфорията на разходите след пандемията, подкрепена от обилни държавни харчове, трябваше да задвижи икономиката и да помогне на изморените домакинства да възвърнат усещането за нормалност след две ужасни години. Всичко това обаче се промени на 24 февруари с инвазията на Русия в Украйна. Нормалността изчезна, а кризата стана постоянна.

Сега рецесията е почти сигурна, инфлацията наближава двуцифрени стойности, а зимата с очертаващ се недостиг на енергийни продукти наближава бързо.

Макар и мрачни, тези перспективи все още е по-вероятно да се влошат преди да станем свидетели на някакво значително подобрение през 2023 г.

„Кризата е новото нормално,“ казва главният изпълнителен директор на Carrefour Александър Бомпар, цитиран от Ройтерс. „Това, с което бяхме свикнали в последните десетилетия, като и ниска инфлация, международна търговия, приключи“.

Промяната е драстична. Преди година повечето икономисти прогнозираха икономически растеж от около 5% през 2022 г. Сега основният им сценарий е рецесия през зимата.

Домакинствата и компаниите страдат след като последиците от войната под формата на високи цени на хранителни и енергийните продукти бяха задълбочени от опустошителната суша и ниските нива на реките, което ограничава транспорта.

Инфлация от 9% в еврозоната е на нива, невиждани от половин век, което ограничава покупателната способност, а свободните средства отиват за горива, природен газ и основни храни.

Продажбите на дребно вече падат, тъй като месеци преди началото на отоплителния сезон купувачите ограничават своите покупки. През юни продажбите на дребно намаляват с близо 4% на годишна база, оглавявани от спада от 9% в Германия.

Потребителите се насочват към вериги за намаления и се отказва от по-скъпите продукти, преминавайки към по-евтини алтернативи. Те също така са започнали да пропускат определени покупки.

„Животът става по-скъп, а потребителите не са склонни да потребяват,“ заяви пред репортери Роберт Генц, главен изпълнителен директор на германската компания за търговия на дребно Zalando.

Някои бизнеси досега се справяха добре, благодарение на ценовата мощ, дължаща се на ограниченията в предлагането. Енергоемките сектори обаче вече изпитват затруднения.

Близо половината от капацитета на Европа за топене на алуминий и цинк вече не е наличен, а по-голяма част от производството на изкуствени торове, което разчита на природния газ, е спрямо.

Туризмът е малкият светъл лъч като хората имат желание да похарчат част от спестените средства, за да се насладят на първото си безгрижно лято от 2019 г.

Дори и туристическият сектор обаче изпитва затруднения с недостиг на капацитет и работна ръка, тъй като служителите, освободени по време на пандемията, не са склонни да се върнат на работа.

Ключови летища, като това във Франкфурт и лондонското Хийтроу, бяха принудени да ограничават полети, просто защото не разполагат с достатъчно персонал за обслужването на пътниците. На Амстердамското летище Схипхол пътниците в някои случаи се налагаше да чакат по 4-5 часа това лято.

Авиокомпании също не се справят. Германската Lufthansa се наложи да публикува извинение към клиентите си за хаоса, признавайки, че е малко вероятно положението да се облекчи скоро.

Наближаваща рецесия

Тази болка вероятно ще се засили, особено ако Русия ограничи още повече износа на природен газ.

„Газовият шок днес е много по-голям; той е почти два пъти по-голям от шока с петрола през 70-те години на миналия век,“ казва Каролин Бейн от Capital Economics. „Станахме свидетели на 10 – 11 пъти увеличение на спот цента на газа в Европа през последните две години.“

И макар ЕС да обяви планове за ускоряване на прехода към енергия от възобновяеми източници и намаляване на зависимостта си от руския газ до 2027 г., което би го направило по-устойчив в дългосрочен план, блокът е принуден да се стреми към понижение с 15% на потреблението на газ тази година.

Енергийната независимост обаче си има цена.

За обикновените хора в краткосрочен план това ще означава по-студени домове и офиси. Германия например иска обществените места да се отоплява само до 19 градуса тази зима в сравнение с около 22 градуса преди това.

В по-далечна перспектива това ще означава по-високи енергийни разходи, а оттам и инфлация, тъй като ЕС трябва да се откаже от най-големите и най-евтините си доставки.

За бизнеса това ще означава по-малко производство, което допълнително ще ограничи растежа, най-вече в промишлеността.

Цените на едро на газа в Германия, която е най-голямата икономика в ЕС, са нараснали петорно за година, но потребителите са защитени от дългосрочни договори, така че ефектът засега бе далеч по-малък.

Все пак те ще трябва да плащат задължителната държавна такса и след като договорите изтекат, цените ще скочат, което предполага, че ефектът просто ще дойде със закъснение, което оказва постоянен натиск за повишаване на инфлацията.

Това е причината много, ако не и всички, икономисти да очакват Германия и Италия, които са първата и четвъртата най-големи икономики в Европа, силно разчитащи на газ, да навлязат в рецесия скоро.

И макар в САЩ също да има вероятност от рецесия, нейният произход ще бъде доста различен.

В борбата с нагорещения до червено трудов пазар и бързото увеличение на заплатите, Федералният резерв на САЩ вдига лихвите бързо и даде да се разбере, че е готов да рискува дори рецесия, за да укроти повишението на цените.

За разлика от Фед, Европейската централна банка (ЕЦБ) засега увеличи лихвите само веднъж, обратно до нулеви нива и ще действа предпазливо, имайки предвид, че повишението на разходите по заемите на силно задлъжнели членове на еврозоната, като Италия, Испания и Гърция, може да породи опасения относно способността им да продължат да обслужват задълженията си.

Европа обаче ще влезе в рецесия с някои силни страни.

Заетостта е рекордно висока, а компаниите от години изпитват затруднения с все по-големия недостиг на работна ръка.

Това предполага, че компаниите ще искат да задържат служителите си, особено след като се насочват към спад с относителни високи маржове.

Това, от своя страна, може да подкрепи покупателната способност, което е индикация за една относително плитка рецесия със слабо повишение на рекордно ниското ниво на безработицата.

„Свидетели сме на продължаващ остър недостиг на работна ръка, рекордно ниска безработица и голям брой свободни работни места,“ заяви пред Ройтерс членът на управителния съвет на ЕЦБ Изабел Шнабел. „Това вероятно предполага, че ако навлезем в период на икономически спад, компаниите може да не са склонни да освобождават служители по-мащабно.“

profit.bg

Продължи с четенето

Варна

АМ Черно море – хронологията на една неосъществена магистрала

Published

on

Автомагистрала „Черно море“ е ключов елемент на националната и европейската транспортна мрежа и е естествено продължение на автомагистрала „Тракия“, свързвайки главните източни центрове на стопанско развитие по Черноморието –  Варна и Бургас. Трасето е част от пътната инфраструктура на трансевропейски транспортен коридор VIII, който свързва региона на Черно море с Адриатика и има потенциал за осъществяване на комбинирани превози. Автомагистралата е част от бъдещ автомагистрален пръстен около Черно море и ще спомогне за разширяване на трансграничното и регионалното сътрудничество в Черноморската зона и за по-пълната реализация на икономическия и потенциал, като същевременно облекчи транзитния крайбрежен товарен трафик и намали неблагоприятното влияние върху околната среда.

Трасето от Варна до Бургас, в момента се обслужва от път I-9, който е изключително претоварен и преминава през редица населени места – с. Приселци, с. Старо оряхово, гр. Бяла, гр. Обзор и редица други малки села. Новият път ще осигури по-високо ниво на обслужване, намаляване на времето за пътуване по крайбрежието на Черно море и подобряване на пътните връзки между Черно и Адриатическо море, като в допълнение на това ще подпомогне промишлените и търговски връзки между България, Албания и Македония. Подобренията на Коридор VIII ще осигуряват по-добра интеграция между Югоизточна Европа и Североизточна и Южноцентрална Италия.

Необходима ли е АМ Черно море?

Изграждането на автомагистрала „Черно море“ ще окаже влияние върху икономическото развитие на страната и на двата крайбрежни района – Североизточен и Югоизточен, като ще допринесе за:

  • създаване на по-добри условия за развитие на туризма в крайбрежните зони посредством подобряване на транспортната достъпност и насочване на транзитния и товарен трафик по автомагистралата, като се намаляват екологичните рискове в крайбрежната зона;
  • подобряване на транспортното обслужване на областите и общините в източната част на страната посредством намаляване на времето за пътуване между Северна и Южна България;
  • пренасочването на тежкотоварния трафик към автомагистралата ще създаде по-добри условия за подобряване безопасността на движение и ще оптимизира разходите за поддръжка на пътната мрежа;
  • осигуряване на по-добро транспортно обслужване на регионалната и местна икономика, т.е. по-добър (бърз и безопасен) достъп до пазарите на стоки и суровини, което ще повиши конкурентоспособността на регионалните продукти, чрез модернизация и развитие на транспортната ос „Варна – Бургас“;
  • ще стимулира развитието на нови икономически дейности в някои от по- малките градски центрове, разположени около крайбрежието, което ще допринесе за развитие на полицентричния модел на мрежата от населени места.

Хронология на дейностите по АМ Черно море досега

Проектирането на автомагистрала „Черно море“ започва през 70-те години на миналия век, когато са разработени варианти на трасета с дължина около 100 км във фаза „Предварителни проучвания“. Тази разработка е разгледана от експертен технико-икономически съвет при тогавашното Главно управление на пътищата, но конкретно решение не е взето.

През 80-те години на миналия век във фаза „Предварителни проучвания“ е разработено трасе за връзка между автомагистрала „Хемус“ и автомагистрала „Черно море“ с елементи за проектна скорост 80 км/ч.

През 2002 г. са изготвени следващи предпроектни проучвания. Проучванията разглеждат няколко трасета, като е избран и предпочитан „зелен“ вариант от общо шест идентифицирани. Подготвена е обобщена количествена сметка, която обобщава количествата на материалите и очакваните единични цени на всеки от разглежданите шест варианта. През юли 2003 г. са изготвени технически чертежи за шестте варианта, отговарящи на вариантите за трасе, посочени в предпроектните проучвания.

През месец юли 2008 г. са изготвени доклади по ОВОС и оценка за съвместимост за проекта.

През 2011 г. е изготвен анализ „разходи-ползи“ и прогноза за трафика от фирма Faber Maunsell (AECOM), основан на предпроектното проучване от 2002-2003 г. Проектът е оценен с помощта на мултимодален транспортен модел, първоначално разработен за целите на Генералния транспортен план за България. Резултатите от анализа показват, че проектът е обоснован от икономическа гледна точка.

От 2011 година на практика вече има готовност за начало на строителство на магистралата, но това не се случва въпреки, че това може да стане в европейски средства. Периодът от 2011 до 2020 година по времето на трите правителства на Борисов се характеризира с много обещания и никакви дейности. Преди изборите през 2020 години кметовете на Варна и Бургас – иван Портних и Димитър Николов дадоха прескоференция и обявиха, че магистрала „Черно море“ ще „има скоро“. Четири години по-късно нищо не се е случило.

Преди седмица кметовете на Варна и Бургас Благомир Коцев и Димитър Николов дадоха пресконференция по темата, като обявиха строителството на магистралата като приоритет. Засега обаче за строителството на така необхoдимата магистрала няма нищо освен добри намерения.

 

инж. Пламен Дочев, AutoZona.bg

Продължи с четенето

Икономика

AutoZona.bg: Азиатският внос на петрол спадна през април

Published

on

Азиатският внос на суров петрол е намалял през април спрямо март, според оценки на LSEG Oil Research, което предполага бавен растеж на покупките на суров петрол в Азия досега тази година, предаде AutoZona.bg.

Миналия месец Азия – лидерът на вноса на суров петрол и подразбиращото се търсене на внос – отбеляза внос от средно 26,89 милиона барела на ден (bpd), според данните на LSEG Oil Research, цитирани от Клайд Ръсел, коментатор на Reuters за стоки и енергия в Азия.

Вносът през април е намалял от 27,33 милиона барела на ден суров петрол в Азия, внесен през март, и е непроменен в сравнение с 26,68 милиона барела на ден внос през февруари, показват данните на LSEG Oil Research.

Вносът на суров петрол в Азия е средно 27,03 милиона барела на ден между януари и април, което е само с 300 000 барела на ден над пристиганията през първите четири месеца на 2023 г., според данните.

Докато вносът не е непременно показателен за търсенето, бавният растеж в Азия – регионът с най-голям внос – досега тази година може да породи известни опасения относно търсенето на петрол. Спадът във вноса може също да е знак, че вносителите не са се втурнали да купуват суров петрол, докато цените се покачват над 80 долара за барел през февруари и март, месеците, в които покупките са номинирани и направени за пристигане на товари през април.

Във всеки случай прогнозистите, включително ОПЕК, която вижда Азия като свой най-важен пазар, очакват глобалното търсене на петрол да започне да се повишава през сезона на шофиране и летните месеци, тъй като повече хора пътуват и отиват на почивка.

Глобалното търсене на петрол през лятото се очаква да бъде силно, тъй като потреблението на транспортни горива се очаква да нарасне навсякъде и в регионите с увеличаване на летните и ваканционните пътувания, каза ОПЕК в последния си месечен доклад за пазара на петрол (MOMR) за април.

Групата има „стабилна перспектива за търсенето на петрол за летните месеци“.

Продължи с четенето

Анализ

Петролът продължава да поскъпва след като ОПЕК+ се придържа към съкращенията на производството

Published

on

И през месец април групата ОПЕК+ продължи с намаляването на производството, което най-вероятно ще продължи поне до края на първата половина на 2024 г. Това става ясно от вчерашното официално съобщение на Съвместният министерски мониторингов комитет (JMMC) на алианса, според което JMMC не препоръча никакви промени в политиката за добив на срещата си в сряда.

( JMMC е орган на ОПЕК+, който следи ситуацията на петролния пазар и оценява спазването на съкращенията. Той не взема решения относно политиката, тъй като просто препоръчва възможни действия на пълните министерски срещи на ОПЕК+ )

Следващото заседание на OПЕК+ е планирано да се проведе на 1 юни, преди планираните пълни министерски срещи на ОПЕК и ОПЕК+, които се очаква да решат дали да продължат с текущото ниво на съкращения след юни или да отменят някои от намаленията.

В резултат на съобщението суровият петрол Brent се повиши с 0,73% до $89,61 вчера. Тенденцията за ръст в цената явно ще се запази и това тримесечие, тъй като в началото на март членовете на алианса ОПЕК+ обещаха съкращенията да продължат до края на месец юни.

Припомням, че доброволните съкращенияна страните от ОПЕК+ бяха обявени през април 2023 г. и бяха със срок до края на 2023 година. По-късно обаче сделката за съкращенията беше удължена до края на 2024 г.

Руският вицепремиер Александър Новак обяви миналата седмица, че Русия също ще намали производството на петрол през второто тримесечие на 2024 г., така че всички производители от ОПЕК+, които намалят производството, да допринесат еднакво за съкращенията.

Какви са очакванията на пазара? Ако страните от ОПЕК+ удържат на обещанията си за съкращение на обемите още 3 месеца цената на петрола ще се стабилизира около 90$ за барел. Това естествено няма как да не се отрази на цените по бензиностанциите.

Каква е ситуацията в нашия район? В момента на Балканския полуостров има известно напрежение на пазара. Сръбската рафинерия в Панчево не работи на пълни обороти, рафинерията в Петромидия в Румъния има технически проблеми и също не работи на пълен капацитет. Това неминуемо ще се отрази на вноса на румънски горива в България. Тази ситуация прави рафинерията на Лукойл в Бургас основен доставчик на дизел в района през следващите месеци, като дава възможност на Лукойл да диктува цените на горивата в района. При това положение руската компания ще генерира допълнителни печалба и едва ли ще бърза да се раздели с активите си в България.

Продължи с четенето

ПОПУЛЯРНО

You cannot copy content of this page