Connect with us

Свят

Сътресенията на енергийния пазар заплашват „зеления“ план на Европа

Публикувано преди

на

Планът на Европа да удвои производството на енергия от възобновяеми източници до края на десетилетието, за да намали своите емисии и зависимостта си от внос на руско гориво, е застрашен от пазарните сътресения, които разтърсиха икономиката на преминаването към нисковъглеродна енергия, пише в свой анализ Reuters.

Войната на Русия срещу Украйна и прекъсването на доставките на газ, на които Европа разчиташе, придадоха спешност на движението на ЕС към безвъглеродна енергия. Блокът преговаря за правно обвързваща цел за генериране на 45% от енергията от възобновяеми източници до 2030 г. спрямо съществуващата цел от 32% и възобновяем капацитет от приблизително 22% през 2021 г.

Но дори ако 27-те страни членки на блока постигнат споразумение по плана, за да го наложат, те трябва да преодолеят нарастващите разходи и несигурността, които са свързани с реформите на пазара на електроенергия, предизвикани от скока на цените заради войната в Украйна.

Тъй като цените на енергията са увеличили всички разходи, включително на материалите, необходими за възобновяема инфраструктура, инвестиционните модели, изградени върху ниски цени за електроенергия, произведена от възобновяеми източници, са под съмнение.

Това напълно променя динамиката, тъй като трябва да продавате електроенергията си на много по-високи цени, което може да има дерайлиращо въздействие върху целия енергиен преход“, каза Дейвид Суиндин, главен изпълнителен директор на Cubico Sustainable Investments, инвеститор и разработчик на възобновяеми енергийни източници.

„Тази ера на евтина електроенергия, с която хората са свикнали, се променя, особено след войната в Украйна“, допълни той.

Базираната в Париж Международна агенция по енергетика (МАЕ) каза миналата седмица, че очаква намаленият руски износ на изкопаеми горива да стимулира зелените инвестиции, но също така и че увеличенията на разходите за технологии за чиста енергия „бележат отличителен разрив със стабилните, а понякога и драматични намаления, наблюдавани напоследък“.

Разработчиците твърдят, че разходите за изграждане на вятърни паркове са се повишили с до 15% в някои части на света през последната година.

EDP изчислява, че разходите за разработване на проекти за възобновяеми енергийни източници са се увеличили между 5% и 15%, отразявайки по-високите цени на стоки като стомана и алуминий”, каза главният изпълнителен директор на португалската компания за комунални услуги EDP Мигел Стилуел д’Андраде.

Производителите на турбини, които гледат на перспективата за силно глобално търсене, вдигнаха цените, за да увеличат маржовете си.

Датската Vestas заяви във финансови отчети, че е продала наземни турбини през третото тримесечие с повече от 30% по-скъпо, отколкото през същия период на миналата година.

Предизвикателството пред европейските проекти също се увеличи, след като Законът за намаляване на инфлацията в САЩ за 430 млрд. долара беше подписан през август, предоставяйки държавна помощ за фабрики, които изграждат компоненти за възобновяема енергия, което служители на ЕС се опасяват, че може да попречи на опитите за разширяване на местната индустрия в Европа.

Рекордни цени, изключителна несигурност

Разрастващата се инфлация, предизвикана от скъпата енергия, накара правителствата да се стремят да ограничат разходите за енергия на едро и да обмислят реформиране на пазарите след години на стабилност.

Референтната базова цена на електроенергията в Германия за първата година на едро достигна рекорд над 1000 евро за мегаватчас (MWh) на 29 август. Оттогава цените се понижиха до около 370 евро, но остават повече от два пъти спрямо същото време преди година.

По думите на Рикардо Пинейро – ръководител на инфраструктурата в компанията за устойчиви инвестиции Foresight – движенията на цените на суровините могат да бъдат управлявани чрез използване на сценарии и моделиране.

Когато всяка една променлива е обект на промяна, това създава по-големи предизвикателства“, каза той.

Мозъчният тръст Bruegel изчислява, че правителствата са похарчили над половин трилион евро, за да се опитат да намалят сметките за домакинствата и бизнеса. За да подпомогнат финансирането на тези мерки, страните от ЕС се съгласиха миналия месец временно да премахнат излишните приходи, които генераторите правят над 180 евро на мегаватчас (MWh) от продажбата на енергията си на пазара.

ЕК каза, че стъпката е предназначена да гарантира, че генераторите все още ще бъдат печеливши и ще имат пари за инвестиране в нови проекти – като се има предвид, че текущите разходи за вятърни и слънчеви паркове са далеч под тавана от 180 евро/MWh.

Дори и с тавана, Комисията заяви, че бизнес аргументите за инвестиране във възобновяеми източници са силни. Но разпоредбата също така позволява на страните да определят свои собствени нива на таван, които индустрията очаква да бъдат много по-ниски, което вероятно застрашава нови проекти.

Инвеститорите ще трябва да изчакат и да видят на кое ниво правителствата определят своите национални ограничения, а ние не знаем колко време ще отнеме това“, каза Кристоф Зипф, мениджър „Преса и комуникации“ в индустриалната група WindEurope.

По думите на Игнасио Галан – изпълнителен директор на Iberdrola, един от най-големите разработчици на възобновяема енергия в Европа с инвестиционен план от 75 млрд. евро за 2020-2025 г. – компанията ще продължи да инвестира в Европа, но жадува за по-голяма сигурност.

„Трябва да получим финансиране от пазарите на акции и в сложни моменти като този, инвеститорите се нуждаят от яснота и стабилност“, допълни той.

Декарбонизирано бъдеще?

Освен краткосрочните корекции, ЕС планира “основен ремонт” на своя пазар на електроенергия, за да отдели цената на електроенергията от цената на газа.

При сегашната система разходите за производство на електроенергия от газови електроцентрали обикновено определят цената на електроенергията на едро, което означава, че възобновяемите генератори с по-ниски експлоатационни разходи, са успели да се възползват от продажбата на електроенергия на високи цени, въпреки че не се налага да купуват скъпи горива.

Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен каза в писмо до лидерите на страните от ЕС през октомври, че до края на годината Комисията ще представи своите идеи, за да направи

пазара на електроенергия годен за по-декарбонизирано бъдеще“.

Твърде рано е да се каже дали цялата несигурност е довела до провал на конкретни проекти.

Европейската организация за електроенергийната индустрия Eurelectric обаче каза, че комбинацията от пазарна реформа, инфлация и нарастващи искания за маржин – паричните депозити, които компаниите трябва да правят, за да гарантират своите продажби на електроенергия – ще възпре така необходимите инвестиции.

Това плаши инвеститорите и им поставя този труден въпрос: Да инвестирам ли, или да чакам?“, заключи енералният секретар Кристиан Руби.

economic.bg

Продължи с четенето

Политика

Белгийското разузнаване отчита вълна от руска дезинформация

Published

on

Снимка: БТА

Белгийското военно разузнаване отчита трайно нарастване на случаите, свързани с руска дезинформация, съобщиха местни медии, като се позоваха на официален доклад. Отбелязва се, че тези случаи са свързани с многократните заявки на белгийските власти да подкрепят Украйна срещу нашествието на руските войски, предаде БТА.

В документа се уточнява, че разпространението на дезинформация срещу Белгия започва да се наблюдава особено ярко след съобщенията за готовността на страната да предостави своите изтребители Ф-16 на Киев. Дезинформационните кампании са свързани с въпросите за имиграцията, хората от ЛГБТ+ общността и с проявите на екстремизъм. Белгийското военно разузнаване пояснява, че целта на тези кампании е всяване на страх и убеждение в опасността от оказване на подкрепа за украинската отбрана.

Допълва се, че от руска страна в последните години многократно са били предприети действия срещу сайтове на държавни и общински институции в Белгия, особено около миналогодишните избори за европейски и федерални депутати, и за общински власти. Според доклада целта е била привличане на съмишленици, разширяване на въздействието върху обществото и всяване на тревога.

Медиите днес съобщават, че белгийският министър по въпросите на цифровизацията Ванеса Мац е била поставена под засилена полицейска охрана заради стъпките на правителството да ограничи анонимността в интернет и след получени заплахи от крайната десница. Някои си мислят, че свободата на изразяване позволява всичко, а това не е така, коментира Мац. По нейните думи целта на правителството е да ограничи злоупотребите онлайн.

Продължи с четенето

Политика

CNN: Европа най-накрая се събужда от дълбокия сън по отношение на отбраната

Published

on

Снимката е илюстративна.

Скандалът, който Доналд Тръмп вдигна на украинския президент Володимир Зеленски в Белия дом, беше мълниеносен удар за трансатлантическия съюз, който разсея продължителните илюзии в Европа дали американският им братовчед ще застане на тяхна страна, за да се противопостави на руската агресия, предаде БГНЕС.

Разколебана, може би дори уплашена, Европа може би най-накрая се опомни относно нуждите си от самозащита в ерата на Тръмп.

„Това е все едно Рузвелт да посрещне Чърчил (в Белия дом) и да започне да го тормози“, заяви евродепутатът Рафаел Глюксман.

В месеца, в който министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет нарече Европа „ЖАЛКА“, защото разчита „безплатно“ на САЩ за своята отбрана, в групов чат с други представители на администрацията, континентът разбива десетилетни табута по отношение на отбраната. На дневен ред са политики, които само преди седмици бяха немислими.

Най-голямата промяна настъпи в Германия, най-голямата икономика в Европа. След федералните избори бъдещият канцлер Фридрих Мерц спечели гласуване в парламента за премахване на конституционната „дългова спирачка“ – механизъм за ограничаване на държавните заеми.

По принцип промяната в закона позволява неограничени разходи за отбрана и сигурност. Експертите очакват, че този ход ще отключи до 600 млрд. евро (652 млрд. долара) в Германия през следващото десетилетие.

„Това е промяна на правилата на играта в Европа, тъй като Германия беше изоставаща – особено сред големите държави – когато става въпрос за отбрана“, заяви Пьотр Бурас, старши сътрудник в Европейския съвет за външни отношения, международен мозъчен тръст.

Бурас уточни, че преодолявайки фобията си от дългове, Германия най-накрая е постъпила така, сякаш Европа наистина е преминала през „повратна точка“ – както беше описано от напускащия канцлер Олаф Шолц през февруари 2022 г., само три дни след пълномащабната инвазия на Русия в Украйна.

Въпреки че инвазията разтърси Германия, „само шокът от Тръмп ги накара да вземат това наистина фундаментално решение за спиране на дълговата спирачка“, каза още Бурас.

В съседна Франция президентът Еманюел Макрон – който отдавна призовава за европейска „стратегическа автономия“ от САЩ – заяви, че обмисля да разшири защитата на ядрения си арсенал до своите съюзници, вече привидно защитени от американските бомби.

Коментарите на Макрон по-рано този месец дойдоха, след като Мерц се застъпи за преговори с Франция и Обединеното кралство – двете ядрени сили в Европа – за разширяване на тяхната ядрена защита към останалата част на континента. Полският министър-председател Доналд Туск приветства идеята и дори призова Полша сама да обмисли възможността да се сдобие с ядрено оръжие.

Междувременно Полша и балтийските държави Естония, Литва и Латвия – всички съседи на Русия – се оттеглиха от Отавския договор от 1997 г. за ограничаване в употребата на противопехотните мини. Литва вече обяви закупуването на 85 000 противопехотни мини, а Полша възнамерява да произведе 1 милион в страната. Този месец Литва се оттегли и от международния договор срещу касетъчните боеприпаси.

Военната повинност се завръща на континента. Дания въведе задължителна наборна военна служба за жените от 2026 г. и намали здравните изисквания за някои длъжности, като част от укрепването на въоръжените сили на страната. Полша също обяви планове всеки пълнолетен мъж да премине през военно обучение.

Дори доскоро неутрални държави преразглеждат позициите си. На фона на дискусиите за това как да се запази мирът в Украйна в случай на уреждане на конфликта, правителството на Ирландия – страна, която често участва в мироопазващи операции – представи законодателство, което позволява изпращането на войски без одобрението на ООН, заобикаляйки евентуално руско (или американско) вето.

Отдавна е неудобна – и често неизказана – истина в Европа, че защитата ѝ от инвазия в крайна сметка зависи от американската „кавалерия“, която язди зад хоризонта. Тази подкрепа вече не изглежда толкова сигурна.

Обратът отива отвъд това кой ще воюва, към това кой ще осигури оръжията. Някои започнаха да поставят под въпрос бъдещите покупки на астрономически скъпите американски изтребители F-35, които няколко европейски военновъздушни сили планираха да придобият.

Португалският министър на отбраната Нуно Мело заяви, че страната му преоценява очакваните покупки на самолети, като предпочита европейски алтернативи, поради опасения от контролираните от САЩ доставки на резервни части.

За първи път подобни опасения се изразяват публично на толкова високо равнище, особено в полза на самолети, които на хартия не предлагат същите възможности.

Но въпреки че Европа изглежда е разбрала посланието, разговорите за единен подход са в твърде начален етап.

Когато председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен представи план за изразходване на милиарди повече за отбрана, наречен „ Превъоръжаване на Европа“, Испания и Италия се възпротивиха. Оттогава планът е преименуван на „Готовност 2030“.

Италианският министър-председател Джорджа Мелони изключи възможността за изпращане на италиански войски като част от европейския контингент за поддържане на мира в Украйна, ако бъде постигнато споразумение чрез преговори – друг ключов въпрос, по който континентът е разделен.

Преименуването на плана показва разделителната линия в Европа: Колкото по-далеч от Русия е една държава, толкова по-малко вероятно е тя да се заеме с превъоръжаване.

Испанският министър-председател Педро Санчес каза този месец: „нашата заплаха не е Русия, която вкарва войските си през Пиренеите“. Той призова Брюксел „да вземе предвид, че предизвикателствата, пред които сме изправени в южната ни съседка, са малко по-различни от тези, пред които е изправен източният фланг“.

Габриелиус Ландсбергис, бивш министър на външните работи на Литва, посочи, че е „разстроен“ от испанската позиция и че неотдавнашното му пътуване до Киев, където през повечето нощи звучат сирени за въздушно нападение, го е накарало да си представи подобни сцени във Вилнюс в бъдеще.

„Колкото по на запад отиваш, толкова по-трудно е да си представиш подобно нещо. Всички проблеми, всички решения са относителни“, каза Ландсбергис.

Географското разделение може да задълбочи разделението, а Бурас смята, че пълното европейско единство винаги ще бъде „илюзия“.

„Това, което наистина има значение, е какво правят ключовите държави“, подчерта той, посочвайки Германия, Франция, Обединеното кралство и Полша. „Искам да бъда предпазлив оптимист, но мисля, че сега сме на прав път.“

Запитан дали март ще бъде запомнен като месецът, в който Европа се е събудила, Бурас отговори: „Да, събудихме се, но сега трябва да се облечем.“

Продължи с четенето

Политика

САЩ спират временно военната си помощ за Украйна

Published

on

Снимка: BBC

Президентът на САЩ Доналд Тръмп е спрял временно всякаква военна помощ за Украйна след сблъсъка си с украинския президент Володимир Зеленски, съобщиха Асошиейтед Прес, Ройтерс, „Фокс Нюз“, „Блумбърг“ и редица други големи американски и световни медии, като се позоваха на представител на Белия дом, предаде БТА.

„Президентът ясно заяви, че е съсредоточен върху мира. Необходимо е партньорите ни също да бъдат ангажирани с тази цел. Спираме и преразглеждаме помощта си, за да сме сигурни, че тя допринася за намирането на решение“, заяви източникът, цитиран от Ройтерс. Същото изявление е цитирано от всички други медии, съобщили новината, в това число украинската агенция Укринформ, която се позовава на „Блумбърг“.

Кабинетът на Зеленски не отговори веднага на молбата на Ройтерс за коментар, отправена в извънработно време.

Телевизия „Фокс Нюз“ цитира друг американски представител, който подчерта, че става дума за пауза, а не за спиране на помощта за постоянно.

Този ход бе направен, след като Тръмп промени политиката на САЩ по отношение на Украйна и Русия при встъпването си в длъжност през януари, възприемайки по-примирителна позиция спрямо Москва – и след взривоопасната конфронтация със Зеленски в Белия дом в петък, в която Тръмп го разкритикува, че не е достатъчно благодарен за подкрепата на Вашингтон във войната с Русия, посочва Ройтерс.

Вчера Тръмп отново заяви, че Зеленски трябва да е по-благодарен за американската подкрепа, след като по-рано реагира гневно на материал на Асошиейтед Прес, в който Зеленски е цитиран да казва, че краят на войната е „много, много далеч“.

„Това е най-лошото изявление, което можеше да бъде направено от Зеленски, и Америка няма да го търпи още дълго!“, написа Тръмп в социалната мрежа „Трут Соушъл“

Продължи с четенето

ПОПУЛЯРНО

You cannot copy content of this page