Connect with us

Свят

Сътресенията на енергийния пазар заплашват „зеления“ план на Европа

Публикувано преди

на

Планът на Европа да удвои производството на енергия от възобновяеми източници до края на десетилетието, за да намали своите емисии и зависимостта си от внос на руско гориво, е застрашен от пазарните сътресения, които разтърсиха икономиката на преминаването към нисковъглеродна енергия, пише в свой анализ Reuters.

Войната на Русия срещу Украйна и прекъсването на доставките на газ, на които Европа разчиташе, придадоха спешност на движението на ЕС към безвъглеродна енергия. Блокът преговаря за правно обвързваща цел за генериране на 45% от енергията от възобновяеми източници до 2030 г. спрямо съществуващата цел от 32% и възобновяем капацитет от приблизително 22% през 2021 г.

Но дори ако 27-те страни членки на блока постигнат споразумение по плана, за да го наложат, те трябва да преодолеят нарастващите разходи и несигурността, които са свързани с реформите на пазара на електроенергия, предизвикани от скока на цените заради войната в Украйна.

Тъй като цените на енергията са увеличили всички разходи, включително на материалите, необходими за възобновяема инфраструктура, инвестиционните модели, изградени върху ниски цени за електроенергия, произведена от възобновяеми източници, са под съмнение.

Това напълно променя динамиката, тъй като трябва да продавате електроенергията си на много по-високи цени, което може да има дерайлиращо въздействие върху целия енергиен преход“, каза Дейвид Суиндин, главен изпълнителен директор на Cubico Sustainable Investments, инвеститор и разработчик на възобновяеми енергийни източници.

„Тази ера на евтина електроенергия, с която хората са свикнали, се променя, особено след войната в Украйна“, допълни той.

Базираната в Париж Международна агенция по енергетика (МАЕ) каза миналата седмица, че очаква намаленият руски износ на изкопаеми горива да стимулира зелените инвестиции, но също така и че увеличенията на разходите за технологии за чиста енергия „бележат отличителен разрив със стабилните, а понякога и драматични намаления, наблюдавани напоследък“.

Разработчиците твърдят, че разходите за изграждане на вятърни паркове са се повишили с до 15% в някои части на света през последната година.

EDP изчислява, че разходите за разработване на проекти за възобновяеми енергийни източници са се увеличили между 5% и 15%, отразявайки по-високите цени на стоки като стомана и алуминий”, каза главният изпълнителен директор на португалската компания за комунални услуги EDP Мигел Стилуел д’Андраде.

Производителите на турбини, които гледат на перспективата за силно глобално търсене, вдигнаха цените, за да увеличат маржовете си.

Датската Vestas заяви във финансови отчети, че е продала наземни турбини през третото тримесечие с повече от 30% по-скъпо, отколкото през същия период на миналата година.

Предизвикателството пред европейските проекти също се увеличи, след като Законът за намаляване на инфлацията в САЩ за 430 млрд. долара беше подписан през август, предоставяйки държавна помощ за фабрики, които изграждат компоненти за възобновяема енергия, което служители на ЕС се опасяват, че може да попречи на опитите за разширяване на местната индустрия в Европа.

Рекордни цени, изключителна несигурност

Разрастващата се инфлация, предизвикана от скъпата енергия, накара правителствата да се стремят да ограничат разходите за енергия на едро и да обмислят реформиране на пазарите след години на стабилност.

Референтната базова цена на електроенергията в Германия за първата година на едро достигна рекорд над 1000 евро за мегаватчас (MWh) на 29 август. Оттогава цените се понижиха до около 370 евро, но остават повече от два пъти спрямо същото време преди година.

По думите на Рикардо Пинейро – ръководител на инфраструктурата в компанията за устойчиви инвестиции Foresight – движенията на цените на суровините могат да бъдат управлявани чрез използване на сценарии и моделиране.

Когато всяка една променлива е обект на промяна, това създава по-големи предизвикателства“, каза той.

Мозъчният тръст Bruegel изчислява, че правителствата са похарчили над половин трилион евро, за да се опитат да намалят сметките за домакинствата и бизнеса. За да подпомогнат финансирането на тези мерки, страните от ЕС се съгласиха миналия месец временно да премахнат излишните приходи, които генераторите правят над 180 евро на мегаватчас (MWh) от продажбата на енергията си на пазара.

ЕК каза, че стъпката е предназначена да гарантира, че генераторите все още ще бъдат печеливши и ще имат пари за инвестиране в нови проекти – като се има предвид, че текущите разходи за вятърни и слънчеви паркове са далеч под тавана от 180 евро/MWh.

Дори и с тавана, Комисията заяви, че бизнес аргументите за инвестиране във възобновяеми източници са силни. Но разпоредбата също така позволява на страните да определят свои собствени нива на таван, които индустрията очаква да бъдат много по-ниски, което вероятно застрашава нови проекти.

Инвеститорите ще трябва да изчакат и да видят на кое ниво правителствата определят своите национални ограничения, а ние не знаем колко време ще отнеме това“, каза Кристоф Зипф, мениджър „Преса и комуникации“ в индустриалната група WindEurope.

По думите на Игнасио Галан – изпълнителен директор на Iberdrola, един от най-големите разработчици на възобновяема енергия в Европа с инвестиционен план от 75 млрд. евро за 2020-2025 г. – компанията ще продължи да инвестира в Европа, но жадува за по-голяма сигурност.

„Трябва да получим финансиране от пазарите на акции и в сложни моменти като този, инвеститорите се нуждаят от яснота и стабилност“, допълни той.

Декарбонизирано бъдеще?

Освен краткосрочните корекции, ЕС планира “основен ремонт” на своя пазар на електроенергия, за да отдели цената на електроенергията от цената на газа.

При сегашната система разходите за производство на електроенергия от газови електроцентрали обикновено определят цената на електроенергията на едро, което означава, че възобновяемите генератори с по-ниски експлоатационни разходи, са успели да се възползват от продажбата на електроенергия на високи цени, въпреки че не се налага да купуват скъпи горива.

Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен каза в писмо до лидерите на страните от ЕС през октомври, че до края на годината Комисията ще представи своите идеи, за да направи

пазара на електроенергия годен за по-декарбонизирано бъдеще“.

Твърде рано е да се каже дали цялата несигурност е довела до провал на конкретни проекти.

Европейската организация за електроенергийната индустрия Eurelectric обаче каза, че комбинацията от пазарна реформа, инфлация и нарастващи искания за маржин – паричните депозити, които компаниите трябва да правят, за да гарантират своите продажби на електроенергия – ще възпре така необходимите инвестиции.

Това плаши инвеститорите и им поставя този труден въпрос: Да инвестирам ли, или да чакам?“, заключи енералният секретар Кристиан Руби.

economic.bg

Продължи с четенето

Политика

Норвегия ще дари шест изтребителя Ф-16 на Украйна

Published

on

Снимка: БТА

Норвегия ще дари шест самолета Ф-16 на Украйна, съобщи всекидневникът „Верденс Ганг“, цитирайки изявление на норвежкия премиер от срещата на върха НАТО във Вашингтон, предаде Ройтерс.

Доставката на бойните машини ще започне още тази година, допълва, цитирайки норвежкия премиер Юнас Гар Стьоре, съобщи БТА.

„Норвегия реши да прехвърли шест изтребителя Ф-16 на Украйна на безвъзмездна основа. Планираме доставките да започнат през 2024 г.“, цитира „Верденс Ганг“ думите на премиера.

Продължи с четенето

Политика

САЩ и Германия са основните противници на присъединяването на Украйна към НАТО

Published

on

Снимка: POLITICO

САЩ и Германия са основните противници на присъединяването на Украйна към НАТО, каза френският президент Еманюел Макрон преди срещата на върха за 75-годишнината на алианса във Вашингтон, предаде ДПА.

Макрон обърна внимание на „силната опозиция“ на САЩ и Германия за евентуална покана към Украйна да се присъедини към северноатлантическия алианс, съобщи БТА. „В крайна сметка решението за покана на Украйна да се присъедини към НАТО ще бъде взето от съюзниците“, заяви той.

Френският президент припомни също и раздразнението на Киев от липсата на такава покана на предишната среща на върха на НАТО в литовската столица Вилнюс. „Украинците бяха доста раздразнени, когато стигнаха до извода, че вратата е отворена, но не чак дотолкова. И мисля, че сценарият за срещата на върха във Вашингтон е същият“, добави Макрон, попарвайки по този начин индиректно украинските надежди.

Продължи с четенето

Политика

Унгарският премиер Орбан пристигна в Москва за преговори с Путин

Published

on

Снимка: Btv

Унгарският премиер Виктор Орбан пристигна в Москва за преговори с руския премиер Владимир Путин, съобщиха световните агенции, като цитират неговия говорител Берталан Хаваши, предаде БТА.

Посещението на унгарския премиер е „мисия за мир“, добави Хаваши пред унгарската агенция МТИ.

Няколко медии съобщиха, че Орбан ще посети Москва след визитата си в Киев във вторник, първата от началото на руското нашествие в Украйна през февруари 2022 г. Десният популистки лидер е смятан за най-близък до Кремъл от лидерите на ЕС, отбелязва ДПА и Асошиейтед прес. Той отдавна настоява за прекратяване на бойните действия в Украйна, но без да обясни какво ще означава това за териториалната цялост или бъдещата сигурност на засегнатата страна.

Водещият дипломат на ЕС Жозеп Борел заяви днес, че Орбан не представлява Европейския съюз „по никакъв начин“ и посещението е изцяло в контекста на руско-унгарските двустранни отношения, въпреки че Унгария пое от 1 юли ротационното председателство на ЕС, отбелязва Франс прес.

Продължи с четенето

ПОПУЛЯРНО

You cannot copy content of this page