Connect with us

Икономика

Собствени марки изтласкват големите брандове от рафтовете на супермаркетите

Публикувано преди

на

Малка полска компания за сладкарски изделия има проблем, който не я прави особено нещастна – супермаркети в Европа се надпреварват да искат от нея повече гумени мечета и покрити с шоколад бонбони, отколкото тя е в състояние да произведе. Компанията произвежда собствените марки на френския гигант „Карфур“ (Carrefour) в Полша, както и на още няколко други вериги европейски супермаркети, разказва Ройтерс.

„Поръчките се удвоиха в сравнение с миналата година и не сме в състояние да изпълним всички“, обяснява Томаш Лукша, собственик и управител на „Три тополе“ (3 Topole). „Потребителите стават все по-внимателни по отношение на цените. Инфлацията ги кара да пестят пари, те търсят алтернативи и собствените марки на супермаркетите са един от възможните отговори.“

В сайта на „Карфур в Полша, например, се вижда, че пакетче „Златни мечета“ от 85 грама на „Харибо“ (Haribo) струва 3,49 злоти (0,74 евро), докато пакетче „Карфур класик желки“, произведено от „Три тополе“, се продава за 2,69 злоти.

Собствените марки на големите вериги са във възход от години, но глобалният ръст на цената на живота рязко засили тази тенденция. В Европа собствените марки вече са заели по-голям сегмент от пазара, отколкото в Северна Америка, а продажбите продължават да растат, посочват от Асоциацията на производителите на собствени марки, макар и без да дават конкретни цифри.

През миналата година в Западна и Източна Европа респективно над 29 и 9 процента от продажбите на основни храни са били от собствените марки на супермаркетите, сочат данни на „Евромонитор“. При хигиенните материали процентите скачат съответно на 41 и 19.

Въпреки че производителите на собствени марки изпитват същия ценови натиск като марковите си съперници, те могат да разчитат на гарантирано търсене от страна на търговците на дребно, които им поръчват какво трябва да съдържа продуктът, как да е пакетиран и колко струва. Търговците освен това са по-склонни да преглътнат повишаването на цените на собствените си марки, тъй като те са им по-изгодни от марковите изделия.

„Собствените марки са един от инструментите за убедиш клиентите да останат при теб, а не да изберат конкурента“, казва Андрю Уокър, отговарящ за поведението на потребителите в компанията за проучване на пазара „Кантар“ (Kantar).

Производителите на маркови продукти освен това са изправени пред все по-тежки преговори с търговците. Най-голямата британска верига супермаркети – „Теско“ (Tesco), по-рано тази година свали от рафтовете си продуктите на „Крафт Хайнц“ (Kraft Heinz), след като не успя да се договори с производителя за цената на продуктите му.

През юни консултантската компания „Маккинзи и Ко“ (McKinsey & Co) извърши проучване сред 5000 потребители в Западна Европа относно техните навици за пазаруване. Около 40 на сто от тях признават, че най-голямата промяна, която са направили наскоро, е да опитат нови продукти от собствените марки на супермаркетите. Нещо повече, те са доволни от качеството, разнообразието и цената и смятат да продължат да ги купуват, казва Ангъс Маккуат от „Маккинзи“.

Зад марки като „Файнест“ (Finest) на „Теско“ и „Симпл“ (Simpl) на „Карфур“ стоят хиляди бизнеси, които произвеждат храни и други продукти за супермаркетите. Тези компании по правило са малки, но въпреки това обслужват по няколко вериги едновременно – от нискобюджетния „Лидл“ (Lidl) до високия клас „Уейтроуз“ (Waitrose). Техните продукти се продават по-евтино от тези на, например, „Крафт Хайнц“ и „Нестле“ (Nestle), които обаче влагат далеч повече средства в иновации и маркетинг.

Във Великобритания продажбите на продукти собствена марка са на рекордни нива, сочи проучване на „Кантар“. За около 12 седмици от началото на май до началото на август те са се увеличили със 7,3 на сто и вече държат 51,6 от пазара.

Продажбите на семейния бизнес „Джоузеф Хилър Чийз“ (Joseph Heler Cheese), който работи приоритетно за „Лидл“ и „Алди“ (Aldi) са нараснали рязко през последната година. „Двете вериги в момента са на върха“, казва Грегър Абъл, директор по продажбите в „Джоузеф Хилър Чийз“. Над 70 на сто от годишния оборот на компанията, възлизащ на 120 милиона лири, идва от производството на собствени марки за супермаркетите.

А това си има обяснение. Парче от 400 гр чедър, произведено от „Джоузеф Хилър Чийз“ за „Алди“, се продава за 2,29 лири (2,70 евро). Парче със същото тегло на „Катидръл Сити“ (Cathedral City), най-големият производител на сирена във Великобритания, струва повече от 4 лири.

Повишаващите се цени на енергията, рекордната инфлация и задаващата се рецесия карат потребителите в Европа да търсят по-добрите предложения, казват търговци. „Всичко сега е съсредоточено към по-евтините решения“, казва Манолис Ямнядакис, мениджър по продажбите в „Цилилис“ (Tsililis), най-големият производител на ципуро в Гърция.

„Цилилис“ снабдява РЕВЕ (REWE), втората най-голяма верига супермаркети в Германия, и „А Бе Василопулос“ (AB Vassilopoulos), собственост на „Ахолд-Делхайзе“ (Ahold Delhaize), с евтин твърд алкохол и вино. Бутилка „Файне Велт Лондон драй джин“ на РЕВЕ, произведена от „Цилилис“, струва 12,99 евро, докато марковият „Бомбай Сапфир Лондон драй джин“ струва 22,99 евро.

Шведската верига супермаркети „Аксфуд“ (Axfood) и белгийският дискаунтър „Колраут“ (Colruyt) същи признават за Ройтерс, че търсенето на собствените им марки расте.

Дори и веригите от висок клас все повече залагат на собствени марки. „През последните шест месеца поръчките от големите вериги рязко се увеличиха“, казва Нисим Нисим, директор в производителя на сладкарски изделия „Суит ми кийп ми“ (Sweet Me Keep Me), който снабдява магазини като „Харъдс“ (Harrods) и „Уейтроуз“.

„Ахолд“, който притежава над 20 различни търговски марки, включително „Алберт Хайн“ (Albert Heijn) в Нидерландия и „Стоп енд шоп“ (Stop & Shop) в САЩ, посочва, че търсенето на продукти собствена марка расте навсякъде, но особено бързо в Европа. Групата разчита все повече на такива марки, тъй като големите брандове искат все по-големи отстъпки, казва главният изпълнителен директор Франс Мюлер.

„Не мога да приема начина, по който големите световни марки гледат на инфлацията и какви увеличения на цените ни предлагат. Не можем да ги приемем, просто за да увеличим печалбата им“, казва той.

Около половината от бизнеса на „Ахолд“ в Белгия, Нидерландия и Люксембург и около една трета от този в САЩ се дължи на собствени марки. Ръстът в САЩ е по-слаб от този в Европа, но Мюлер очаква и той да се ускори. „Делът на собствените марки се увеличава и тази тенденция скоро няма да спре“, заключава бизнесменът.

БТА

Продължи с четенето

България

България получи удължаване на дерогацията от Великобритания за четирите дружества на „Лукойл“

Published

on

Великобритания удължи срока на генералния лиценз за дъщерните дружества на „Лукойл“ в България, съобщиха от пресцентъра на Министерството на енергетиката, предаде БТА.

В резултат на последователните действия, предприети на правителствено ниво още от първия ден след въвеждането на санкциите, страната ни осигурява стабилност и спокойствие за българските граждани и за бизнеса, се посочва в съобщението. От министерството допълват, че продължават да работят в тясно сътрудничество с международните партньори за запазване на работните места, осигуряване на безпроблемната работа на българската рафинерия и за гарантиране на енергийната сигурност на страната.

Генералният лиценз включва компаниите „Лукойл България“, „Лукойл Нефтохим Бургас“, „Лукойл Ейвиейшън България“ и „Лукойл – България бункер“. Лицензът влезе в сила на 14 ноември 2025 г. и след поредица от разговори между министъра на енергетиката и чуждестранните партньори срокът бе удължен до 13 август 2026 г. Първоначално лицензът бе в сила до 14 февруари 2026 г.

По-рано днес на сайта си британската Служба за прилагане на финансови санкции към министерството на финансите съобщи, че Великобритания е удължила срока на генералния лиценз за дъщерните дружества на руския концерн „Лукойл“ в България.

През октомври м.г. Великобритания наложи санкции срещу руската компания, като по-късно издаде специален лиценз, позволяващ трансакции с българските ѝ дружества, за да се гарантира нормалната им работа. Подновеният лиценз бе удължен, което позволи на фирми и банки да извършват трансакции с „Лукойл България“ ЕООД, „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, „Лукойл-България Бункер“ и „Лукойл Ейвиейшън България“, както и с техните дъщерни компании, до февруари 2026 година, припомня БТА.

В България правителството назначи особен търговски управител за четирите дружества, който да ръководи активите на „Лукойл“, докато компанията завърши процеса по продажба. „Лукойл“ тогава обяви, че запазва правото си да търси съдебна защита и заяви, че дейността на управителя не трябва да възпрепятства продажбата на активите ѝ в страната ни.

Продължи с четенето

България

Само за ден КЗП установи 83 нарушения на Закона за еврото, съобщиха от комисията

Published

on

Общо 83 нарушения на Закона за въвеждане на еврото в Република България са установили екипите на Комисията за защита на потребителите (КЗП) само в рамките на първия ден след края на гратисния период, съобщиха от институцията.

83 нарушения на Закона за еврото установи Комисията за защита на потребителите (КЗП) само за ден, след като изтече гратисният период, през който търговците не бяха глобявани, а само предупреждавани. Тома съобщиха от Комисията.

Преходният период изтече вчера, 8 октомври, и от днес контролните органи налагат глоби. КЗП извърши днес засилени проверки на територията на цялата страна. Проверките са насочени както към начина  на обозначаване на цените в левове и евро, така и към изискване на информация за движението на цените на определени стоки, за да бъде установено дали е налице обосновано увеличение. Част от проверките са осъществени съвместно с представители на Националната агенция за приходите. Проверени са търговски обекти, които предлагат хранителни стоки и нехранителни продукти – дрехи, обувки, стоки за дома, оптики, аптеки, книжарници, магазини за детски стоки, козметика и др., както и заведения за хранене и развлечения. Извършени са 125 проверки във физически обекти, при които са установени 13 нарушения, въпреки отправените множество предупреждения към търговците относно незабавно отстраняване на несъответствията до 8 октомври, уточняват от комисията.

Най-честите нарушения са липса на цени в евро, различен размер или цвят на шрифта при обозначаването в двете валути и използване на твърде дребен шрифт за изписване на валутите. Според закона глобите и имуществените санкции варират от 400 до 14 000 лв., в зависимост от вида на нарушението, припомнят от КЗП.

Освен това са установени 70 големи търговци, които не публикуват на интернет страниците си и не предоставят данни за цените на продуктите от голямата потребителска кошница, както изисква Законът за въвеждане на еврото. Санкциите за подобни нарушения са между 10 000 и 100 000 лв. при първо нарушение и между 20 000 и 200 000 лв. при повторно.

КЗП подчертава, че полага максимални усилия за повишаване осведомеността на потребителите за техните права и за информиране търговците относно техните задължения в периода на въвеждане на еврото, като непрекъснато предоставя препоръки и становища по постъпили запитвания, участва в срещи с разяснителен характер и публикува полезна информация на интернет сайта на институцията с адрес: www.kzp.bg.

Засилените проверки на КЗП ще продължат в следващите дни, допълват от институцията.

БТА припомня, че днес на 8 октомври изтече двумесечният гратисен период, в който на търговците, неспазващи изискванията на Закона за въвеждане на еврото, не се налагаха глоби. Дотогава институциите не глобяваха бизнеса, а само го предупреждаваха.

Промените в Закона за въвеждане на еврото в Република България бяха обнародвани на 8 август в „Държавен вестник“.  Оттогава цените в България трябва да бъдат изписани и в евро.

 

БТА

Продължи с четенето

България

Европейският парламент одобри приeма на България в еврозоната

Published

on

В Съвета на ЕС днес се състоя церемония по подписването на документите за присъединяване на България към еврозоната от 1 януари догодина. Подпис под документите постави датският министър на икономиката Стефани Лосе от името на Датското председателство на Съвета на ЕС в присъствието на българския министър на финансите Теменужка Петкова, еврокомисаря по икономиката Валдис Домбровскис и председателя на Еврогрупата Паскал Донахю.

Горещо поздравявам нашите български приятели, заяви министър Лосе след церемонията. За мен е чест да присъствам на този исторически ден. Това е изключително постижение за страната, беше необходима много усилена работа, допълни тя.

За мен е чест да отправя най-горещи поздравления към правителството и народа на България, каза Паскал Донахю. Поздравления за огромната работа, желая успех на българските власти в подготовката за въвеждането на еврото – валутата на споделените ценности, добави той.

Поздравления за България, която става 21-вата страна от еврозоната, каза комисар Домбровскис. Еврозоната е по-силна с присъединяването на България и България става по-силна с приемането на еврото. Поздравления за министър Петкова и за българските власти. Предприехме важна стъпка днес, присъединяването към еврозоната премахва несигурността за бъдещи политики, води до намаляване на лихвите и до устойчивост на цените и на икономиката. Знам, че подготовката напредва добре. България трябва да продължи с реформите, да поддържа фискалната дисциплина, посочи Домбровскис.

Знам, че някои българи се опасяват от повишаване на цените. Имаме исторически данни, че отражението върху цените е минимално след влизане в еврозоната, отбеляза той. Искрени поздравления в този исторически ден за България, каза Домбровскис.

Министър Теменужка Петкова заяви, че днес България постига своя стратегическа цел. Този успех е резултат от дългогодишната и упорита работа на страната ни, добави тя. Петкова отбеляза, че правителството с премиер Бойко Борисов и финансов министър Владислав Горанов е направило възможно България да влезе в чакалнята на еврозоната. Без тази решителна стъпка днешният успех би бил невъзможен, коментира тя.

Министърът благодари на Европейската комисия, Европейската централна банка, екипа на Министерството на финансите, Българската народна банка, за положените усилия. България, както досега, ще бъде стожер по отношение на фискалната дисциплина, обеща Теменужка Петкова.

Продължи с четенето

ПОПУЛЯРНО

You cannot copy content of this page