Все по-съмнителни и абсурдни стават аргументите на служебната власт да настоява за отмяна на забраната за износ на горива от „Лукойл Нефтохим“. Тя бе приета от кабинета на Кирил Петков и би трябвало да влезе в действие от 5 декември 2022 съгласно еврорегламента за ограничаване на вноса на руски суров петрол в ЕС, след като България получи право да продължи да внася петрол от Русия и да произвежда горива от него до 31 декември 2024 г

В понеделник Европейската комисия заяви, че не смята, че страната може да изнася руски горива през двете години, дадени за адаптация.

„Целта на изключението е България да може да се снабдява, а не да продава внесения руски петрол на други държави – от ЕС или чужди страни“, коментира говорител на ЕК.

Този ясен отговор обаче не само не затвори темата, а насърчи служебната власт да продължи натиска за вдигане на забраната.

В сряда икономическият министър Никола Стоянов заяви пред журналисти, че „ако „Лукойл“ работи само за вътрешния пазар и не изнася продуктите си за други държави, има два варианта – или цената на горивата у нас ще се вдигне на 5-6 лв. за литър, или рафинерията ще затвори“. Той обяви също така, че компенсацията за горивата от 25 ст. на литър ще продължи и след 1 декември и ще се покрива от иззетите свръхпечалби на енергийните фирми, а в четвъртък стигна и по-далече като каза, че помощта ще е в пъти повече от досегашната.

Въпросът с износа на горива от бургаската рафинерия е за стотици милиони левове от потенциални продажби. Решението да се отменя забраната дойде след срещи на президента и кабинета му с представители на „Лукойл Нефтохим“. След тях бе обявено, че е договорено намаляване на цените на горивата за местния пазар.

В същото време ГЕРБ внасят проекторешение в парламента за обмитяване на руския суров петрол или въвеждане на допълнителен данък за рафинерията. Лидерът на първата политическа сила у нас Бойко Борисов обяви в неделя, че ще бъдат внесени законови поправки за такса от лев върху горивата. ГЕРБ обаче не коментира дали подкрепя отмяната на забраната за износ на горива и масла от „Нефтохим“.

Несъстоятелно и абсурдно

Експерти коментираха пред Mediapool, че тезата на служебната власт и на Българската петролна и газова асоциация (БПГА, в която „Лукойл Нефтохим“ има решаваща дума) за това как забраната на износа от „Лукойл Нефтохим“ ще доведе до поскъпване на горивата и до затваряне на рафинерията, е изключително несъстоятелна и абсурдна. Според тях има пазарни начини да се спазва европейският регламент, бургаската рафинерия да продължи работа и интересите на българските потребители да бъдат защитени. В същото време вдигането на забраната за износ би облагодетелствало единствено руската компания „Лукойл“, а Европейската комисия би задействала наказателна процедура срещу България заради неспазване на регламента срещу руския петрол, въведен заради войната на Москва в Украйна.

„Някой ще ни плесне през ръцете, защото дерогацията, която получихме, е за внос по море, а след като получихме изключението, решихме, че можем да правим каквото си искаме“, коментира пред Mediapool Ивайло Калфин, който бе външен и социален министър в две правителства у нас, а в момента ръководи Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд.

„Появи се някакъв министър, който каза, че щял да прибере всички печалби на „Нефтохим“, каквито рафинерията не отчиташе доскоро, а в момента плаща върху минимална печалба. За сравнение, печалбата на „Шел“ в последните две години е умопромачителна и се измерва в десетки милиарди. Очевидно не българската държава е тази, която печели от трупаните от „Нефтохим“ пари. Ние да настояваме „Лукойл“ да изнася нефтени продукти сигурно е хубаво за статистиката и за българския износ, но държавата не печели нищо от това“, заяви той.

Според Калфин не е състоятелна тезата, че ако горивата на „Нефтохим“ се продават само на българския пазар, той ще се задръсти и рафинерията, която в момента изнася повече от половината си продукция, ще трябва да спре работа.

Пазарът ще се намести

„Знам, че доста от горивата на българския пазар са вносни и при положение, че себестойността на продуктите на „Нефтохим“ е ниска, а ние виждаме, че цените на петрола в момента са под тези отпреди войната в Украйна, тогава големите фирми ще спрат да внасят от чужбина, а ще започнат да купуват от „Нефтохим“, обясни Калфин механизмите на пазара и конкуренцията.

Той е на мнение, че „Нефтохим“ спокойно може да продължи да работи само за българския пазар с произведени от руски петрол горива, а българското правителство не трябва да се опитва да лъже Европейската комисия.

„Нефтохим“ е напълно свободен да си осигури доставки на суров петрол от други места и да оставя продуктите от руския петрол за вътрешния пазар, а останалите за износ да са от друг петрол“, коментира главният икономист на Института за енергиен мениджмънт Калоян Стайков. „Така няма „Нефтохим“ няма да спре да изнася, няма да им изчезнат маржовете, просто маржът ще намалее, което не означава, че ще фалират и ще спрат работа. Това са абсурдни твърдения“, допълни той по повод аргументите на БПГА и служебния кабинет.

Според Центъра за изследване на демокрацията е интересен фактът, че от приемането на регламента за забрана на вноса на руски петрол в ЕС, от който България получи изключение за две години, бургаската рафинерия вече е започнала да преработва само руски петрол. Допреди това тя е внасяла и такъв от Кувейт и Саудитска Арабия. На моменти различният от руския сорт Юралс (Urals) петрол е достигал половината доставки за „Нефтохим“. Сега се купува само евтиният руски петрол по вътрешни схеми на собственика на рафинерията – дъщерната на „Лукойл“ компания „Литаско“, която е регистрирана в Швейцария, но наскоро стана ясно, че може да се премести в Дубай.

Целта е полза за местния пазар, не за рафинерията

„В регламента на ЕК, който има директно действие, много ясно е посочено, че изключението за внос на руски петрол се прави за определени страни, за да не се стигне до ценови шок на местния пазар, а не за да се стабилизират или да продължават бизнес моделите на местните рафинерии“, заяви Стайков пред Mediapool.

„Няма как България да получава отстъпка заради географското си положение и в същото време да може безконтролно да изнася нефтопродукти както за ЕС, така и за трети страни. В самите въпроси и отговори към регламента, където изричната забрана не е записана, е обяснено, че не може да се изнасят нефтопродукти от руски петрол“, допълва той.

„Това е разликата между буквата и духа на закона. Законите са добре, но когато някой текст липсва или не е написан ясно започва едно бясно тълкуване и излиза извън границите на самия закон и духа му. Когато се говореше за дерогациите, въпросът беше, че всяка промяна в кратък срок означава допълнителни разходи за доставка, за логистика, транспортни проблеми, застраховки и на тази база ЕК прояви разбиране, че има смисъл от изключения с временно действие. Идеята винаги е била да се предотврати шок в рамките на местните пазари, а не да се изнасят нефтопродукти“, допълни експертът.

По думите му, в противен случай, страните със забрана ще трябва да купуват и преработват по-скъпия от руския петрол и цените в Германия, Франция или Швеция автоматично се увеличават. „Нефтохим“, ако започне да изнася по-евтините си горива, автоматично заема пазар, а българската икономика няма да отчете това, защото печалбата дори не отива в „Нефтохим“, а директно в собственика му „Литаско“, отбелязва и Стайков.

Петролът евтин, а горивата скъпи

„България е в абсурдната ситуация държавата да е осигурила доставките на евтин петрол за две години за „Лукойл“ , а това да не се отразява по никакъв начин в крайната цена на горивата. Защото „Нефтохим“ не е дружеството, което купува петрола, а са вътрешнотрансферни преобразувания и така от години се крият печалби. Към това сега се продължават покупките на евтин петрол. а някой тук смята, че ЕК не е догледала добре и може да се позволи на „Нефтохим“ да изнася“, обяснява главният икономист на Института за енергиен мениджмънт Калоян Стайков пред Mediapool.

Той също допуска, че вдигането на забраната за износ на нефтопродукти от руски петрол ще доведе до наказателна процедура на ЕК срещу България.

Най-парадоксалното е, че държавата и правоохранителните ѝ органи трябва да следят дали юридически лица няма да нарушават регламента, който България е подкрепила при кабинета на Кирил Петков, а сегашният иска да го заобиколи.

Ако Брюксел установи, че у нас се нарушава регламентът, най-вероятно ще се тръгне по позната наказателна процедура с даване не двумесечен срок за отстраняване на нарушенията, а при продължаването им да се стигне до Съда на Европейския съюз. Това обаче отнема години и цената на това, което се готви да натвори служебното правителство, всъщност ще бъде платена от държавата при друг кабинет.

Енергийните мерки „на калпак“ са излишно скъпи

Ивайло Калфин коментира и предприеманите мерки за смекчаване на ефекта от скъпите енергийни цени за потребителите. Той отбеляза, че не само в България, но и в много европейски страни са се раздавали средства на калпак, но другите държави са започнали да прецизират механизмите за подпомагане.

В България парламентът реши да удължи помощите заради скъпия ток за небитовите потребители до края на 2023 г. като дори увеличи размера им, макар правителството да даваше заявки те да са според енергийната ефективност и пестеното на енергия.

Според Калфин това не е редно. Той даде пример как даваните 25 стотинки отстъпка за литър бензин и дизел в момента се ползват и от хора с високи доходи, а не са насочени към най-нуждаещите си.

„Така мерките стават много скъпи, отнемат огромен бюджетен ресурс и могат да свършат“, поясни той.

Ивайло Калфив е на мнение, че държавата не трябва да се оправдава, че няма европейска дефиниция за енергийна бедност, за да обхванат мерките най-нуждаещите се. „Служебното правителство имаше добра идея в началото да определи някаква по-ниска консумация с по-ниска цена за хората, но отново мерките са за всички. Политическа безпомощност е да не можеш да дефинираш хората, които се нуждаят от подкрепа и да им я осигуриш„, коментира Калфин.

Владислава Пеева, mediapool.bg 

*Колажът е на varnalive.bg