Как така кварталната градинка е с препречен достъп; защо катерушки, на които родителите са играли, са атакувани от багери пред днешните деца; по каква причина въпреки прекомерното застрояване дори най-малката празна площ се запълва от сгради – все повече и повече? Мнозинството българи постоянно си задава тези въпроси. А част от отговорите ги разкри политически скандал във Варна.

Обикновено недоволството срещу застрояването капитулира пред оправданието, че имотът е частен, придобит е реституционно, при друго раздържавяване или винаги е бил такъв; собственикът има законово право да инвестира, а институциите могат единствено да контролират дейността му. Има обаче случаи, в които

не закони, реституции и частният интерес са корен на проблема.

Основата е целенасочено управленско действие. Точно такъв е случаят във Варна. Тия дни общинската управа засили за продажба градинки, поляни, паркинги и междублокови пространства с апетитни параметри за застрояване. В резултат тучни треви и алейки ще бъдат бетонирани. Иде реч за обикновена политическа концепция – ако ѝ бе сред приоритетите да не се застрояват, община Варна просто нямаше да продава тези имоти.

Подобен сюжет, естествено, не е характерен само за Варна. И не се случва за първи път. Аналогично се застрояват София, Пловдив и другите големи градове. Ако не от общината, имотите биват продавани от държавата. И обикновено политически съглашения скриват процесите от публиката. Така развитието на строителството и финансовите постъпления се реализират като приоритет пред екологията и жизненото пространство – в повечето случаи чрез напълно

законни, но нецелесъобразни според интереса на мнозинството българи

действия. Насред този обичаен сюжет варненската случка е ценна с това, че в аванс онагледи какво очаква конкретни полянки, без хората въобще да подозират. Трябва да се отбележи, че според кмета Иван Портних (ГЕРБ) при управлението му са продавани единични градски парцели, а сегашният казус нямало да причини презастрояване.

Отделно от това общинският пресцентър коментира пред „Сега“, че с повечето сделки се ликвидира съсобственост във вече реализирани имоти. Така или иначе е ясно, че много пространства във Варна бяха отнети по същата технология – ако не през последните, то в предишните мандати. Просто общината продава парцелите, а

после нито протести, нито закони

могат да спрат частния инвеститор. Понякога собственикът единствено огражда имота – но пак накърнява общия интерес, без хората да разберат първопричината.

Разкриването на съдбата на терените сега се дължи на остра вражда между държавното и общинското ръководство, която настана, след като ГЕРБ загуби националната власт. В края на април общината засили към продажба терени от годишната програма за разпореждане с имущество. Областният управител Благомир Коцев (ПП) контрира публично, че става дума за 140 декара с апетитни възможности за строителство. Той върна двайсетината решения, а общинският съвет ги прегласува. Очакваните постъпления са около 20 млн. лв.

Сред гласените за продажба имоти е поляна от 1200 кв. м до ледената пързалка в квартал „Младост“. Била е предвидена като продължение на спортния комплекс, а в съседство се намира детска градина. Действащият Подробен устройствен план позволява високо строителство, което означава, че след продажбата евентуална

нова сграда буквално би лишила от слънце градината.

Друга бъдеща сделка касае двойно по-голям терен до бул. „Сливница“. Според скицата той трябва да е „обществен селищен парк, градина“. Бъдещето му е ясно, след като общината е заложила да бъде обезщетена с 14% от застроената площ. Друг парцел са 3 декара паркинг край бул. „Васил Левски“, по диагонал срещу автогарата – с възможност за застрояване от 60% плътност и неограничена височина.

Не е подминато и малко междублоково пространство в гъстонаселен район до улица „Студентска“. Включени са и други имоти в кварталите „Младост“, „Левски“, „Аспарухово“. Част от тях са извън същинската градска част, но пък практически са разположени

до възникващи квартали.

Всички тези подробности бяха съобщени в клип, разпространен в социалните мрежи от местния офис на ПП:

ЗА И ПРОТИВ 

Иван Портних: „Всяка година приемаме рамков документ за разпореждане с имущество, но досега не е изпълняван като перо. През мандатите на настоящата администрация единствено през 2017 г. са продадени два парцела в рамките на града от по около 5 декара. Има и други случаи, но единични  – половин декар в „Ментешето“, в „Боровец – юг“ и т. н. (вилни зони – б. а.).

Досега много активно ползвахме европейските проекти и програми за реализиране на инфраструктурните проекти. А сега, година и половина от новия програмен период, не е отворена нито една програма. Какво да говорим за разработване на критерии за кандидатстване, набелязване на проектите от наша страна, евентуално избор на консултанти, внасяне, избор на изпълнители, обжалвания…? Така е и с другите големи общини, а „промяната“ не само не работи, но и мълчи по тези въпроси.

Второ, редица от проектите ни до момента бяха с пряка подкрепа от правителството. Такава сега няма. При приемането на държавния бюджет внесохме проекти за около 200 млн. лв., получихме нула.

На трето място, вследствие на „доброто управление на „промяната“ поскъпнаха енергоносителите, всички видове горива, а с това и отопление, градски транспорт, осветление, сметопочистване… На този фон не повишаваме местните данъци, запазваме социални привилегии. Приходите от продажбите са ни нужни, без тях няма да се случат редица от предвидените дейности. Няма как с продажбите тема да е презастрояването. Големите декари не са в града. Пет да са новите сгради, какво презастрояване е това за 500-хиляден град?“

Благомир Коцев: „Не са единични градските терени. Има и важни с оглед на развитието на града, като например над 30 декара на улица „Девня“. В района се очаква да бъде изграден втори Аспарухов мост или пристанище – вероятно ще има нужда от такъв парцел, не е логично общината да се освобождава от него.

Не може да спираме по целесъобразност решенията. В момента юристите ни ги разглеждат внимателно, обсъждаме, няма да превиша правомощията си. Но позицията ни „против“ е ясна. Ако не вкараме решенията в съда, местната власт ще процедира после конкретните сделки – оценка, търг и т. н. Там ще съблюдаваме стриктно спазва ли се законът.

Общинският бюджет не е върнат, с изключение на въпросните имоти и заема (обект на спор е и кредит от 80 млн. лв. – б. а.). Така че градът разполага с него. Но дори да бе върнат, тя винаги може да разполага с 1/12 от миналогодишния си бюджет на месечна база – не е легитимно оправданието за липса на пари.

Въпросът е, че към определени приходни части са заложени разходни. Доста чувствителни разходи за града са насочени към продажбата на тези имоти. Мисля, че не е направено случайно, целта е да служат като оправдание, ако спрем сделките. Ще оповестяваме публично какво се случва, за да са запознати хората.“

segabg.com