Connect with us

Интересно

Сериалът „Короната“ се завръща, за да размие границите между кралските особи и художествената измислица

Публикувано преди

на

Когато хитовата поредица „Короната“ се завърне по Нетфликс след двегодишно отсъствие, във фокуса на прожектора ще бъдат разпадащият се брак на Чарлз и Даяна и други неволи за кралица Елизабет Втора, предаде Асошиейтед прес.

Сериалът, който започна с брака на Елизабет в края на 40-те години, в петия си сезон „нищи“ бурните 90-те години на миналия век за британското кралско семейство.

Именно през този период е т.нар. от Нейно Величество „annus horribilis“ („ужасна година“ на латински) – 1992 г., когато принцът и принцесата на Уелс са в конфликт, херцогът и херцогинята на Йорк се разделят, принцеса Ана се развежда, замъкът Уиндзор е обгърнат от пламъци, а общественото мнение се обръща срещу кралските особи.

Извън сериала също се вихри драма.

Безопасната дистанция на историята е изчезнала в 10-те нови епизода, чието действие се развива в недалечното минало. Смъртта на 96-годишната кралица Елизабет през септември добавя тревожно измерение: Хората свободно се отдават на размишления за известните преди и след като са си отишли. Дължат ли повече обаче на любимия и най-дълго управлявал монарх на една страна?

Сред изтъкнатите критици е Джуди Денч, носителка на „Оскар“ за ролята си на Елизабет Първа във „Влюбеният Шекспир“. В писмо до лондонския вестник „Таймс“ актрисата критикува елементи от телевизионната драма като „жестоко несправедливи към личностите и вредни за институцията, която представляват“.

Джуди Денч отправя призив всеки епизод да бъде обозначен като художествена измислица – искане, което  което от Нетфликс са чували и преди, но въпреки това продължават да се съпротивляват, представяйки сериала като драма, вдъхновена от исторически събития.

Създателят на сериала Питър Морган не е открит за коментар.

За Денч неотстъпчивостта на стрийминг платформата изобщо не е забавна.

„Дойде моментът Нетфликс да преразгледа въпроса – в името на едно семейство и една нация, които съвсем наскоро претърпяха загуба, и като знак на уважение към суверен, който служи на своя народ толкова отдадено в продължение на 70 години“, пише актрисата.

Преди Джуди Денч да отправи своя призив, сериалът получи упреци и от бившия премиер Джон Мейджър, пред когото в сцена от сериала принц Чарлз, сега крал Чарлз Трети, лобира да подпомогне ход за абдикацията на кралицата. Говорител на Мейджър определи сцената като фалшива и злонамерена.

В образа на бившия министър-председател зрителите ще видят Джони Лий Милър.

Членове на актьорския състав, включително Джонатан Прайс, който играе непоклатимия съпруг на Елизабет Втора принц Филип, на свой ред изразяват несъгласие с критиците на сериала.

„Кралицата не е в опасност от „Короната“. Критиците хулят сериала, въпреки незнанието си за него“, заяви Прайс.

Имелда Стонтън, поредната актриса, която влиза в ролята на Елизабет, защитава сериала, неговия награждаван създател и зрителите.

„Мисля, че това е подценяване на аудиторията. От четири  сезона хората знаят, че сериалът е създаден от Питър Морган, чийто „специалитет“ са кралските особи, и неговия екип от сценаристи“, каза Стонтън.

Сериалът „Короната“ се завръща по Нетфликс на 9 ноември. Освен Имелда Стонтън като кралица Елизабет Втора, Джонатан Прайс като принц Филип и Джони Лий Милър като Джон Мейджър, актьорският състав за петия сезон включва също Доминик Уест като принц Чарлз, Елизабет Дебики като принцеса Даяна, Лесли Манвил като принцеса Маргарет и други.

БТА

Продължи с четенето

Интересно

Андреевден – легенди, поверия и обичаи

Published

on

By

Голям празник е Андреевден. На 30 ноември църквата почита Свети апостол Андрей Първозвани. В православните храмове се отслужва празнична литургия, част от нея е песнопението, отправено към светия апостол. Като първозван между апостолите и брат на върховния от тях, моли се, Андрее, на Владиката Христа: да дарява мир на Вселената, и на душите ни велика милост.

За българите Св. Апостол Андрей Първозвани е много тачен светец, избиран в миналото за семеен покровител. Има сведения, че апостолът е проповядвал и по днешните български земи. Почитали го и българите, които се преселили в Италия през VII в., отбелязват някои историци. На 30 ноември своя имен ден честват Андрей, Андрея, Андриан, Андриана, Първан … На гръцки Андрей означава смел, мъжествен, доблестен. Затова празнуват и хората, носещи имената Храбър, Храбрин, Храбрина. Разположен на границата между есента и зимата, Андреевден се свързва с обичаи, извършвани за здраве и плодородие.

В българските фолклорни представи свети Андрей е свързан с мечката – най-едрият хищник, който обитава горите ни. Една от най-популярните легенди разказва как той се оттеглил в планината на пост и молитва. Около него често се появявала мечка. Светецът я опитомил и един ден яхнал животното, за да отиде до близкия манастир и да вземе причастие. Според друга история, също много разпространена, в едно ранно утро свети Андрей впрегнал един вол в ралото и започнал да оре нивата си. Но от гората се появила мечка и изяла вола, впрегнат в ралото. Тогава светецът хванал силното животно, надвил го и го впрегнал. Така с мечка вместо вол довършил работата си.

Фолклорните обичаи на Андреевден са посветени на мечката, както и на представата, че денят започва да се увеличава с едно просено или царевично зърно. Затова празникът се нарича още Мечкинден, Едрей, Едревдън и пр. В българската традиция мечката е символ на плодовитост и раждаемост. Това обяснява забраната младите булки да не работят на празника. Косъм от мечка използвали за лечение на уплах. Най-често плащали за малко от козината на дресираните животни, с които мечкари обикаляли селата до късна есен. Посещението на мечкаря и мечката се смятало за добър знак – ще има дебел сняг, добра реколта и здраве за хора и животни. Хората плащали на мечкаря „да ги погази мечката за здраве“. Мечка и мечкар има и сред персонажите на кукерски игри и карнавални обичаи.

Народът казва, че мечка се убива само, ако е станала стръвница. Иначе тя е най-силното животно и от нея се боят дори вълците. Разбира се, никой не би искал да го срещне мечка в гората. Затова има и един фолклорен анекдот. Една баба предложила на селянин да му бае, за да не го закача мечка, ако го срещне. А той отвърнал: „По-добре, бабо, побай ми да ме не срещне!“

На Андреевден в много селища и до днес се сваряват в общ съд различни зърнени култури. Най-добре в глинено гърне. Слагат се по няколко зърна от всичко – боб, леща, грах, просо, жито, ечемик, овес, лимец, царевица. Това се прави, за да има берекет и да наедрява всичко, което се сее и сади. Разпространен е и обичаят да се хвърля варена царевица „из комина“. Тя е предназначена за мечката: „На ти, мечко варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците!“ Големият български етнограф Димитър Маринов пише, че в отделните краища на България съществували различни обичаи, които не са общи. Например в Новозагорско на този ден правели пуканки и варели жито – също наречено за мечката и за берекет. На други места варели само жито и раздавали на роднини и съседи. В някои селища в Тетевенско, освен царевица, в гърнето слагали плодове – круши, сливи, тиквени семки… В Панагюрище пък, докато хвърляли “из комина“,  викали: „Да си здрава, Баба Мецо!“ На някои места на този чистели житото, което по-късно трябвало да бъде смляно – за да е едро житото и да дава повече брашно.

БНР

Продължи с четенето

Интересно

Пуснаха на вода на първият произведен в България 100% електрически катамаран

Published

on

By

Пуснаха на вода на първият произведен в България 100% електрически катамаран от варненската фирма за малотонажно корабостроене „Галера 07“. Новостроящият се иновативен електрически катамаран е за Община Силистра, финансиран по програма Interreg V-A. Плавателният съд трябва да осигурява транспортно – комуникационна връзка по река Дунав между Силистра и Кълъраш. Той е с дължина 14 метра и широчина 6 метра, оборудван с два електрически двигателя и ще може да развива скорост до 13 км/час. Предвижда се капацитетът му да е 28 пасажери и екипаж от двама души.

AutoZona.bg

Продължи с четенето

Интересно

ВИДЕО: Лазарки обиколиха къщите в с. Приселци

Published

on

By

Лазарки oбиколиха село Приселци и с песните си зарадваха всички,като ги дариха с прекрасните си усмивки. Традицията се спазва благодарение на усилията на Народно читалище „Просвета – 1927 г.“ с. Приселци. Освен емоции лазарките събраха и благотворителна сума в размер на 967 лв.

Каква е историята на Лазаруването?

Лазаруване е български обичай, по традиция се практикува на християнският празник Лазаровден, в събота преди Връбница. Основен обред на празника е лазаруването – обичай с любовно-женитбен характер. Участват девойки над 16 години, наречени лазарки, лазарици. В обреда липсват елементи на тайнственост. Лазарките обикалят полето и къщите, играят и пеят песни за любов и жените, за плодородие, здраве и семейно благополучие. Броят им не може да бъде по-малък от четиринадесет – някои от тях пеят по домовете, други пеят по пътищата и нивите, а трети шетат и пеят. От пеещите по къщите първата се нарича “предница”, втората е “средница” (тя събира парите), а крайната – “задница”. От “шеталиците” “танчерица” е тази, която води танца на хорото. Останалите моми, придружаващи лазарките, се наричат “другарки”.

На самия ден, събота преди изгрев, лазарките се събират рано на уреченото място и запяват. След изпяването на песента лазарките тръгват по махалите, накрая обикалят махалата, от която са тръгнали. Най-напред са наредени поялиците, които пеят по пътищата, след тях шеталиците, които играят, след тях поялиците, пеещи по домовете. Минавайки, поялиците пеят песни зя ливядите, нивите, горите, газят през раззеленилите се жита. Преди да влязат в двора пеят песен, след като са вече в двора пеят друга песен.

Домакинята ги посреща с решето с пшеница, взема няколко шепи жито и ги хвърля върху лазариците. Те повдигат скутите си, за да съберат повече жито. След това го поставят с дясната ръка в джоба на саята, отнасят го вкъщи и го прибират в хамбара с жито.

Лазарките пеят песни за всеки член от семейството. Първо пеят за домакина, който влиза в средата на лазариците. Шеталиците играят с кърпите кланячи. Домакинът ги дарява с пари. Пеят се песни за домакинята, за мома и ерген, за женитба, за малко дете, за млада невяста.В много от къщите канят лазариците най-често с хляб, праз, лук и сол, поставени на маса или трикрак стол в двора. Дават им плодове. В къщите, където има пчели, слагат на месал една паница с мед, друга с вода, в която е сложено яйце. На трапезата се слага и погача.

Продължи с четенето

ПОПУЛЯРНО

You cannot copy content of this page