Преди десетина дни депутатите гласуваха законопроект за поемане на оперативен контрол над Лукойл от страна на държавата. Вносителите на закона се позовават на стратегическото значение на Лукойл за българската икономика и за подобните примери от Германия и Италия. Изложените мотиви са правилни, примерите от Европа са факт, но все пак възниква въпроса – има ли рискове?

Когато става въпрос за предприятие или отрасъл в изключително важно значение за икономиката и дори за националната сигурност всяко едно действие трябва да бъде премислено и да се отчетат всички възможни рискове. Колкото и да звучи като клише необходим е анализ, но направен не от политици, а от професионалисти в бранша.

Поемането на оперативен контрол – правилно решение или грешка? 

Дали поемането от страна на държавата на оперативен контрол над Лукойл е правилно или грешно зависи от много фактори. Първо е важно държавата да е направила абсолютно всичко необходимо Лукойл да работи по правилата, да не укрива данъци, да не злоупотребява с ценообразуването и да не постигне монополно положение на пазара на горива. Ако държавата вършеше всичко това през годините нямаше да се стигне до ситуация пазарния дял на руската компания да е толкова голям, че да си позволи да поставя ултиматуми на правителството. За съжаление положението е такова и през държавата има дилема – дали да натисне Лукойл да работи по правилата, да си плаща данъците и да се държи пазарно или втория вариант направо да поеме оперативния контрол. Правилното решение е да се действа по първия начин и ако не даде резултат едва тогава да се премине към втория. Дори и тогава обаче поемането на оперативен контрол може да е грешното решение в зависимост от това, кой поема контрола и как го прави.

Сегашното служебно правителство с действията си породи съмнения първо за липса на компетентност и второ за прокарване на политики, които връщат модела на Борисов под една или друга форма. Ако оперативния контрол над Лукойл се поеме от това правителство и бъде назначен управител, който ще продължи политиката на служебното правителство, то това определено би било много грешно решение. Вместо да се гарантира безпроблемната работа на Лукойл има опасност контрола над продажбите на горива да премине към близки до Борисов фирми, които да овладеят пазара на горива и да извлекат максимална печалба на гърба на цените на горивата. Подобна схема имаше по времето на Вальо Златев, когато докато той играеше карти с Борисов фирми близки до премиера получаваха най-добри условия и продажбите на Лукойл преминаваха през тях. Няма причини сега да бъде по-различно. Ако обаче решението за поемане на оперативен контрол се вземе от парламента и избора на управител и неговите пълномощия са ясно определени и се гарантира необходимия  контрол, то такова решение може и да се окаже правилно.

Какви са рисковете?

И при двата варианта на поемане на оперативен контрол обаче има друга по-голяма опасност – спирането на руския петрол за рафинерията. При положение, че държавата е поела контрола над рафинерията, то голяма вероятност има Русия ни спре петрола. В този случай ако нямаме предварителни варианти намирането на друг петрол и организирането на транспорта му до Бургас би отнело известно време, а докато това стане рафинерията може да спре работа. Голяма е опасността ако не се поеме оперативен контрол на всички нива да има саботаж да работата на рафинерията, което би причинило спирането и да много дълъг период. Т.е. когато се взема такова решение да има готовност за поемане на контрол над рафинерията на всички нива за максимално кратко време.

Какви са изводите?

Поемането на оперативен контрол над Лукойл не трябва да се прави като самоцел, а с ясна и добре разработена стратегия. За да се минимизират всички рискове първата и основна задача е обезпечението на такава операция с необходимите хора, които да бъдат професионалисти и да гарантират безпроблемната работа на рафинерията. Второ, ако руския петрол спре, то държавата трябва да има готов план за внос на друг петрол. С оглед на логистиката опциите не са много, но варианти все пак има. На първо място трябва да отпадне снабляването с петрол през Босфора. За регулярни доставки трябва сигурност, а в момента доставки през проливите не са опция. Най-добър вариант би било петрол от Казахстан, тъй като той идва до Новоросийск по тръбопровод също както руския петрол. Т.е. логистично промяна в организиране на доставките няма. Внос обаче днес за утре е мисия невъзможна. Всеки, който се занимава с петролен бизнес знае, че организирането на доставки на петрол изисква немалко време. Това означава, че държавата трябва предварително да води разговори с КазМунай Газ Казхстан за евентуални доставки на петрол. Тъй като тази компания е държавна, то разговори на политическо ниво биха решили проблема. Друг вариант е да се използва Турция, от където да се купи петрол, но най-вероятно този петрол ще е руски. При този вариант обаче първо цената няма да е най-добрата, а второ ще има и възможност за корупция, тъй като петрола ще идва от посредник.

Всичко това ни води до извода, че поемане на оперативен контрол над Лукойл би трябвало да става само вкраен случай и то при гарантиране на сериозен контрол над държавното оперативно ръководство.

инж.Пламен Дочев

AutoZona.bg

Разликата между петрола сорт Брент и сорт Уралс вече е 30 $. Тази сутрин петрола сорт Брент се търгуваше за 79.13 $ за барел, докато цената на руския Уралс се срина до 49,07 $ за барел. Припомняме, че само преди седмица разликата в цената бе малко над 20 $. Основната причина за намаляването на цената на петрола сорт Уралс е въведения от ЕС таван на цената на руския петрол. Другият фактор е искането на Турция за застраховки срещу разлив на танкерите, които пренасят руски петрол, което на практика блокира преминаването на танкерите през Босфора.

Разликата между Брент и Уралс ще продължи да нараства все повече поради проблемите, с които се сблъсква Русия при продажбата на своя петрол. Единствените големи клиенти на Кремъл остават Индия и Китай, които няма да се поколебаят да използват случая да поискат още по-големи отстъпки при купуването на руския петрол. Няма да е изненада ако скоро видим цени на сорт Уралс и под 40 $.

Падането на цената на руския петрол е добра новина за Лукойл, който при това положение ще генерира още по-големи печалби. Доколко обаче това ще се отрази на цената на горивата у нас е друг въпрос.

инж. Пламен Дочев

Изненадвам се от коментарите на ГЕРБ – излъчиха проф. Габровски като кандидат за премиер, а казват, че има малък или никакъв шанс да състави правителство, но все пак били длъжни да го направят. Това заяви политологът Георги Киряков в ефира на „Денят ON AIR“. 

Според политолога Юлий Павлов, Габровски „ще бъде изгорен като кандидат за премиер, защото шансът за съставяне на правителство с първия и втория мандат е почти нулев“.

„Той има всички качества, но при това истерично противопоставяне шансът да бъде съставено и одобрено правителство на ГЕРБ и „Продължаваме промяната“ е нула. Единственият шанс да има кабинет е третият мандат“, смята той.

Киряков също подкрепи твърденията му, че няма мнозинство, което да оформи консенсус за управление.

„Ако някои партии не искат да си направят шега с мандата на „Продължаваме промяна“, няма шанс да бъде подкрепен. Няма правителство на малцинството с втори мандат“, категоричен бе той.

В ефира на Bulgaria ON AIR Павлов подчерта, че „истерията около принудителното машинно гласуване е била част от стратегията да се отиде на избори“.

Двамата гости не пропуснаха да коментират и изказването на президента Румен Радев по адрес на „Продължаваме промяната“, че държавният глава се чувства излъган от партията и съжалява, че им е дал „шанс да откраднат надеждата на гражданите за истинска промяна“.

„При едни следващи избори резултатът на „Продължаваме промяната ще спадне още“, смята Павлов.

„Играчите на терена са изнервени от невъзможността да се постигне каквото и да е на политическата сцена, различно от постоянните спорове. Това ще бъде наказано от избирателите“, изрази очакванията си Киряков.

novini.bg