Служебното правителство на българския президент Румен Радев тайно възстановява вноса на руски газ през задния ход – през доставки на втечнен природен газ. Разкриването на този факт е от жизненоважно значение – и може дори да предотврати формирането на про-газпромовско и про-путинско правителство в София след последните парламентарни избори.

Удивително е до какви трикове прибягват нашите политици. Европа и нейните трансатлантически съюзници се напрягат максимално, за да помогнат на храбрата Украйна в титаничната й борба срещу руската агресия, която по един или друг начин предизвиква спазми в целия свят.

А какво прави служебното правителство на България?

Отговорът: наскоро реши да удължи до края на 2024 г. разрешението за директни обществени поръчки на рафинирани петролни продукти от руската компания „Лукойл“, заобикаляйки задължителните тръжни процедури. Точно така, на рафинирани петролни продукти – бензин, дизелово гориво и други подобни – произведени и внесени от Лукойл, които да се използват от автомобилните паркове в държавния сектор.

Правителството прави това, като се възползва от дерогацията, която България получи през юни от Европейския съвет (ЕС) – т.е. освобождаване от задължението да спазва определени санкции, наложени от ЕС на режима на руския президент Владимир Путин. На всички останали държави – членки на ЕС, които имат пристанища и достъп до море, вече е забранено да внасят руски суров петрол. А забраната за внос на рафинирани петролни продукти от Русия ще влезе в сила на 5 февруари 2023 г. Но тя няма да се прилага за България.

Въпросната дерогация не е симптом на необичайна мекушавост към България или на разсеяност от страна на Брюксел. Основната петролна рафинерия на България е руската „Лукойл Нефтохим“, която се намира в черноморското пристанище Бургас, и има две причини за специалното третиране. Първото обяснение, дадено още през юни от премиера Петков, беше, че рафинерията на „Лукойл Нефтохим“ в Бургас е проектирана за преработка на руски нефт от сорта Urals (което не е вярно) и че изключението от санкциите ще се ползва за приспособяване на съоръжението за използване на суров нефт от други източници. Втората, при сегашните обстоятелства доста по-убедителна причина е, че рафинерията изнася по-голямата част от произвежданите от нея рафинирани продукти за Украйна – тоест, задоволява нуждите на украинската армия! Това изглежда има известна „поетична справедливост“, и отговаря на целите на ЕК.

Въпреки това изглежда доста странно, че нашето служебно правителство реши да превърне тази дерогация в решение да спести на „Лукойл“ задължителните тръжни процедури за обществени поръчки и да внася рафинирани продукти от Русия. Странно…  или подозрително.

Странна логика при търговията и вноса на горива

В края на краищата, България има достъп до световния океан и разполага както с морски пристанища, така и с нефтени рафинерии, така че трябва да приемем, че е физически възможно да получим неруски горива от чужбина или да ги произведем тук на базата на неруски нефт. Всъщност не само е възможно, но и  действително се прави: погледнете статистиката и ще установите, че руският сорт Urals обикновено представлява не повече от 60-70 % от количествата суров петрол, внасян в България.

И все пак правителството оправдава решението си, като говори нещо, което изглежда на границата на глупостта. „Националният интерес“ изисквал вноса точно на руско гориво!?

Явно и горивото за държавните институции  (например за Българската армия, Министерството на вътрешните работи, всички министерства, тайните служби, всъщност за целия държавен апарат) трябва непременно да е руско. Всички те, изглежда, трябва да разчитат изцяло на руски рафинирани продукти и внос на горива. Без тях автопаркът на „специален режим“, който превозва президента, министър-председателя, министрите и други високопоставени служители – плюс придружаващите ги охранители – някак си щял да престане да функционира.

На фона на постоянните уверения от най-високо ниво, че няма промяна в геополитическата ориентация на България, подобни стъпки могат да бъдат определени  като демагогия, но и нещо повече  – удар в гърба на солидарността на страните от ЕС и НАТО с Украйна.

Нека припомня, че по време на реформаторското, прозападно правителство на Кирил Петков, което беше свалено през юни, петролната рафинерия „Лукойл Нефтохим“ на българското черноморско крайбрежие изнасяше чрез посредници гориво за украинската армия. При служебното правителство, което го смени – назначено от русофилския президент Румен Радев, който удостои с поста министър на енергетиката Росен Христов – ние изнасяме рафинирани продукти и за други направления и внасяме такива от Русия.

Няма никаква прозрачност и всичко е забулено в тайна и слухове. Но едно нещо е сигурно: Лукойл е в състояние да реализира неочаквано огромни печалби в размер на стотици милиони долари месечно от вноса и износа на горива, произведени на базата на руски суров петрол. И възможността му да трупа печалби по един или друг начин никога не е била нарушавана по време на кризата в Украйна. Българското правителство официално защитава руската компания „Лукойл“ от европейските санкции, като използва своята клубна карта на член на ЕС.

Но ако си мислите, че това е всичко в двойните игри на нашите държавни енергийни босове, жестоко се лъжете. Ето една малка история за вноса на руски газ, която няма да прочетете никъде другаде – вероятно защото никой друг, освен Алтернативи & Анализи (A&A), не смята, че трябва да я прочетете.

Любопитният случай с „легендарния“ танкер „Псков“

На 9 септември т.г. руските медии оповестиха новината, че след като „Газпром“ е спрял доставките по газопровода „Северен поток-1“ за Германия, той е започнал да товари втечнен природен газ (LNG) на танкера „Псков“, който е с капацитет за превоз на течност от 170 000 куб. м. Терминалът, на който е извършено товаренето, се нарича Портовая и се намира близо до мястото, където Северен поток-1 влиза в морето, близо до Санкт Петербург.

Според тези медии посоченият маршрут на този танкер е включвал като крайна дестинация гръцкия терминал за регазификация на втечнен природен газ в Ревитуса. След отплаването си „Псков“ е спрял в египетското пристанище Порт Саид, на входа на Суецкия канал, и така изглежда, че може би от Газпром са искали да го насочат към азиатския пазар. Според руски и други източници обаче танкерът все пак е бил разтоварен в Гърция. И тези източници отбелязват, че „купувачите са гръцки или румънски компании, които може би ще го препродават в България“!

„Отбиването“ до Порт Саид вероятно е било маневра, целяща да заличи руския произход на въпросния природен газ, като го направи да изглежда така, сякаш е товарен в Персийския залив. Едва ли е случайно, че в индустриалните среди се говореше за омански произход на товара, доставен в Ревитуса, като удобно се пропускаше фактът, че „Псков“ не е преминавал през Суецкия канал.

По думите на Виталий Маркелов, заместник-председател на Изпълнителния съвет на „Газпром“, продажбата на втечнен природен газ от терминала „Северен поток“ има смисъл, „предвид конюнктурата на пазара на природен газ, защото има търсене на нашия газ“.

A&A по пътя на следата

В A&A вярваме, че всичко трябва да се проверява, а не просто да се спекулира. И проверките се оказаха доста поучителни. Разглеждайки данните на уебсайта на българския оператор на преносна система (ОПС), „Булгартрансгаз“, за газа, постъпващ в България през трансграничната връзка Сидирокастро-Кулата след 1 октомври, забелязахме, че обемите са останали постоянни. Ето една снимка на екрана

Това ми се стори странно, като се има предвид, че преносът на азерски газ току-що беше преместен на изток, а именно по междусистемната връзка Гърция-България (IGB), чиято церемония по откриването се състоя (доста бляскаво) в София на 1 октомври. Това подсказва, че азерските газови потоци през Сидирокастро-Кулата са били заменени с нов, неазерски газ, като най-вероятният източник е терминалът за втечнен природен газ в Ревитуса, защото само през преносната мрежа на гръцкия оператор Десфа може да постъпва газ в към българската граница, а оттам да продължава към Украйна, Румъния и България. От България пък постъпва руски газ към Гърция.

Разследването се оказа интересно. Малко повече търсене показа, че най-големите обеми, пренасяни през Сидирокастро-Кулата, са съвпаднали с разтоварването на 3 и 4 октомври на втечнен природен газ от танкера Псков на терминала в Ревитуса. Количеството втечнен природен газ, декларирано в регистъра на терминала, е 147 000 кубични метра (във втечнена форма), което се равнява на регазифицирани 920 000 MWh. А на 3 и 4 октомври в България са влезли 102 000 MWh на ден, или близо 10 милиона кубически метра регазифициран LNG. Цифрите за внесения газ от Гърция, които се виждат на скрийншота по-горе, остават високи и след разтоварването на танкера с втечнен природен газ „Псков“.

Още един детайл се вписва в общата картина. Според последния ревизиран годишен план за внос на ВПГ на Ревитуса работи гръцката компания Mytilineos.

Гръцката компания е била посредник в първите сделки с доставки на втечнен природен газ за България, които бяха реализирани с посредничеството на Kolmar, фирма, близка до бившия министър-председател Бойко Борисов. Държавната национална компания за търговия с газ „Булгаргаз“ по-рано сключи идентични сделки за регазифициран (не от „Газпром“) втечнен природен газ, като използва гръцката компания като посредник. Mytilineos има дългосрочен договор с „Газпром“, който позволява сделки за пренос в backhaul режим на газ, а също така има резервирани годишни слотове за разтоварване на терминала в Ревитуса и договори за внос на втечнен природен газ, така че тя е „обичайният заподозрян“, когато е необходим посредник.

Руските медии цитират дъщерното дружество на Газпром Wintershall и OMV Румъния като посредници при евентуалната препродажба на „псковския“ втечнен природен газ на Булгаргаз.

Това също е логично. Трудно е да се повярва, че целият или дори по-голямата част от руския газ, разтоварен в Ревитуса, е попаднал в Булгаргаз. Всъщност втечненият природен газ, който преминава през този терминал, почти никога не попада само при един краен купувач, тъй като Гърция не разполага с достатъчно капацитет за дългосрочно съхранение, за да разтовари танкер по това време на годината, когато нивата на търсене на газ са ниски преди началото на отоплителния сезон. Част от регазифицирания руски втечнен природен газ винаги остава в Гърция или Румъния. Въпреки това през разглеждания период се наблюдава забележителен спад в доставките на газ за Румъния през интерконектора Гюргево-Русе

и само умерени допълнителни обеми чрез реверсивни потоци по газопровода Кардам-Негру Вода 1.

Господа, дължите отговори!

Като се има предвид тайната около руския втечнен природен газ, изникват следните въпроси, на които трябва да се отговори:

„Посредник“ уж беше мръсна дума както за служебното правителство на г-н Радев, така и за енергийните говорители на ГЕРБ, партията на г-н Борисов. И все пак сега – отново според руски източници – регазифицираният внос на руски втечнен природен газ използва същите гръцки и румънски посредници. Веригата на доставка включва първоначалния продавач (Газпром), след това гръцки и/или румънски посредници и едва тогава българския вносител.

Почти веднага след като пое властта в началото на август, служебното правителство порица „алчните“ собственици на разтоварните слотове в Ревитуса, заради които (според официалната версия) Булгаргаз отмени шестте товара втечнен природен газ от американската фирма Cheniere, договорени в последните дни на правителството на Петков. Сега обаче се оказва, че наративът на служебния министър на енергетиката Росен Христов просто не е бил верен и руският газ се ползва с червен килим – а слотовете не са проблем.

Всичко това е много странно.

Всеки трябва да се конкурира. Това е целта на трите търга, обявени от „Булгаргаз“.

Но изглежда, че „всички“ не включват „Газпром“. Вместо пряка конкуренция, се е стигнало до нещо, което може да се нарече – казано по путински – „специална търговска операция“, извършена от Газпром и (най-вероятно) Булгаргаз. И, по ирония на съдбата, осъществена на фона на бляскав и добре отразен от медиите „фестивал на евроатлантическата реторика“ за диверсификация по време на церемонията по откриването на IGB, с участието не на друг, а на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен.

В този контекст спешните или кризисни доставки на руски газ за България бяха точно това, което трябваше да повдигне духа на онези партии и политици, които бяха заложили на Газпром и на г-н Путин, особено след разочароващите новини от фронта в Украйна. Тези действия на президента Радев и неговото правителство са били съгласувани с ГЕРБ, които станаха победители на изборите, проведени по-рано този месец. И тази вкусна пиар „гозба“ бе обилно гарнирана с дезинформация, предоставена от проруски политици и медии относно „нефункциониращия“ и „незаконен“ интерконектор с Гърция.

Всички тези политици – от г-н Радев и г-н Борисов до политически назначеното висше ръководство на „Булгаргаз“ – ни дължат отговори. В повечето случаи това са отговори, които знаем от отчайващо дълго време. Като например факта, че тези, които са на върха на българската политика, са склонни да предпочитат руския газ и гръцки посредници, защото те идват с някои много осезаеми материални ползи за тях.

Но българската общественост наистина заслужава по-подробни отговори. И по-добра представа за това, което ни очаква. Защото мнозина смятат, че тази доставка на руски газ е генерална репетиция за по-дългосрочна сделка за втечнен природен газ с „Газпром“, след като настоящият договор за доставка на тръбен газ изтече в края на 2022 г. Ако това е така, трябва да знаем, за да можем да предвидим бъдещите изненади.

Или пък да планираме да направим нещо по въпроса. Което може и да не е невъзможно. Ако г-н Радев, г-н Борисов и техните приятелчета от „коалицията Газпром“ бъдат хванати на местопрестъплението, ще им бъде трудно да се възползват от възобновените доставки на руски газ, за да съставят пропутинско правителство.

Илиян Василев

altanalyses.org