Connect with us

Новини

Русия ни замеси във взрива на Кримския мост: “Преди това камионът е бил в България“

Публикувано преди

на

Камионът, който според основните версии на руските власти е предизвикал експлозията на Кримския мост, е бил в България, откъдето през Грузия, Северна Осетия, Армения и Краснодар е минал маршрутът му преди сутринта на 8 октомври.

Това е официалната версия на Кремъл, разпространена тази вечер и съобщена от Анадолската агенция.

Руският президент Владимир Путин нарече днес експлозията „терористичен акт, насочен срещу критична инфраструктура“. Той твърди, че зад нея стоят украинските служби за сигурност.

„Както току-що съобщихте, няма никакво съмнение. Това е терористична атака, насочена към разрушаване на критичната гражданска инфраструктура на Руската федерация. Автори, извършители и клиенти са украинските специални служби“, заяви руският президент на среща с ръководителя на Следствения комитет Александър Бастрикин.

На свой ред ръководителят на Следствения комитет заяви, че руски и чуждестранни граждани са помогнали на украинските специални служби в подготовката на „терористичния акт“. Той каза, че преди експлозията камионът е преминал през България, Грузия, Армения, Северна Осетия и Краснодар.

Според Бастрикин органите на реда са успели да установят самоличността на заподозрените, които са подготвяли експлозията на Кримския мост. Той добави, че във връзка с инцидентите руският Следствен комитет е образувал дело по член 205, част 2 „Тероризъм“.

Ако твърденията на руския следствен комитет са верни, камионът би трябвало да е тръгнал с ферибота от Бургас (Бургас – Поти (Батуми).

Според любимото на руския президент Владимир Путин издание „Московски комсомолец“ е възможно камионът да е бил „зареден с бомба“ в автосервиз. Авторите на МК разглеждат две хипотези относно това кога адската машина се е оказала в камиона. Едната е, че това е станало преди натоварването на стоката, която шофьорът Махир Юсубов е трябвало да откара до Симферопол. Втората версия – самата стока е била „минирана“.

След внимателен анализ на руските служби на потребителските данни в системата за навигация, в системата за поръчка на стоки и в търсачките на приложенията за навигация е установено, че преди пътуването на 6 октомври шофьорът многократно е проверявал един и същ маршрут в покрайнините на Белореченск – преди Краснодар на около 340 километра от Кримския мост. Според координатите, които е въвеждал, там се намира автосервиз.

Логично е преди пътуване шофьорът да провери машината, но според разследващите има едно голямо НО. На пешеходно разстояние от сервиза има химически завод за торове, където има селитра и всякакви други компоненти, от които могат да се възползват украинските служби. Така се ражда версията за това, че камионът може да е зареден в автосервиза. Втората е – че е натоварен „зареден“ товар.

И при двете версии, обаче, е ирелевантно дали в седмиците и месеците преди взрива камионът е пътувал в България, Грузия или Северна Осетия. Споменаването на България, дори товарният автомобил да е бил на наша територия някога, в този аспект прилича повече на елемент от хибридна война с намесване на името на страната ни.

История на моста

Мостът е построен през 1944 г. през Керченския проток в бившия Съветски съюз по време на Втората световна война.

През 1945 г. той се срутва поради движението на леда от Азовско море.

Въпреки че през 1954 г. е създаден фериботен преход през Керченския проток, въпросът за изграждането на нов мост се повдига от време на време.

През 2014 г. Русия анексира Крим и свърза полуострова със своята територия, като построи Керченския мост между 2015 и 2018 г. Мостът струва на Русия около 3,6 милиарда долара. Той се намира между руския Краснодарски край и Крим и е изграден върху 595 пътни и железопътни подпори. Има четирилентов път (по две ленти във всяка посока) и железопътна линия. Капацитетът му е 40 000 превозни средства и 47 двойки влакове на ден. Мостът е дълъг 19 км и се смята за най-дългият в Европа.

Инженерите твърдят, че Керченският мост е устойчив на земетресения с магнитуд 9 и може да се използва поне 100 години.

Мостът, официално открит от Путин през 2018 г., е от стратегическо значение за Русия, тъй като осигурява пътни връзки с Крим.

Русия ефективно използва Кримския полуостров за придвижване на жива сила и оръжия от началото на войната с Украйна на 24 февруари, което показва логистичното значение на моста. По Керченския мост се доставят с железопътен транспорт горивата и военното оборудване, необходими в бойните действия, до фронтовете с Украйна.

offnews.bg

Продължи с четенето

Новини

САЩ удариха Иран

Published

on

Американският президент Доналд Тръмп обяви в своята социална медия „Трут соушъл“, че САЩ са извършили „много успешна атака“ срещу три ядрени обекта в Иран, включително във Фордо, предадоха световните агенции, съобщава БТА.

„Завършихме нашата много успешна атака срещу трите ядрени обекта в Иран, включително Фордо, Натанз и Исфахан“, написа Тръмп, цитиран от Ройтерс. „Всички самолети вече са извън въздушното пространство на Иран. Над основния обект, Фордо, беше хвърлен пълен товар БОМБИ. Всички самолети се връщат благополучно у дома“, допълни той и поздрави „страхотните американски воини“.

Продължи с четенето

Новини

Експертният екологичен съвет във Варна ще предложи проектът за вятърен парк в община Вълчи дол да бъде одобрен

Published

on

Експертният екологичен съвет към Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) във Варна ще предложи инвестиционното предложение на „Добротич уинд“ за изграждане на вятърен парк в община Вълчи дол да бъде одобрено, съобщиха от екоинспекцията в крайморския град. Централата, която ще има и повишаващи подстанции и съоръжения за присъединяване и съхранение на електрическа енергия, ще бъде разположена в землищата на селата Добротич, Есеница, Искър, Изворник и Михалич.

От РИОСВ уточняват, че на заседанието на съвета са присъствали кметът на община Вълчи дол и кметовете на населените места. В процеса на изготвяне на оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС) на проекта са проведени консултации с всички заинтересованите страни. С него са запознати различни институции и научната общност, включително Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ – София, Националният институт за недвижимо и културно наследство, Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН, „ЕСО“ ЕАД, Министерството на вътрешните работи.

Предстои последният етап от процедурата – директорът на РИОСВ – Варна да определи решение по ОВОС за инвестиционното намерение, което ще бъде публикувано на интернет страницата на инспекцията.

БТА

Продължи с четенето

Варна

Орнитолог от БАН с научен анализ за влиянието на вятърната енергия

Published

on

Водещият орнитолог от БАН проф. Павел Зехтинджиев публикува научен анализ, с който публично отговаря на становището на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) относно инвестиционното намерение за изграждане на вятърен енергиен парк (ВЕП) на територията на Община Аврен.

Проф. Зехтинджиев, член на съвета на Европейския орнитологичен съюз и носител на награда от Американското орнитологично дружество за изключителни научни постижения, изразява сериозна загриженост относно посоката, в която се води общественият дебат за възобновяемата енергия в България:

„В последните няколко месеца сме свидетели на поредица от тенденциозни становища на БДЗП по повод всички проекти за производство на електроенергия от вятъра в България.“

Според проф. Зехтинджиев, БДЗП се основават на недоказани твърдения и не са базирани на научно проверими факти:

„Описаните в становищата на БДЗП въздействия не отговарят на известните научни факти. Твърденията за значими въздействия върху птиците не са подкрепени с конкретни данни и на този предварителен етап от развитието на проектите не могат да се приемат за обективна оценка.“

Проф. Зехтинджиев посочва, че при липса на конкретни теренни данни, научна обосновка и пълна оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), подобни изводи са преждевременни и могат да създадат подвеждащи обществени нагласи. Той аргументира своята позиция чрез подробен документ, в който са включени научни източници и данни за реалното състояние на орнитофауната в района на Аврен.

„Поради тази причина представям публично аргументираните с конкретни факти и научна информация отговори на становището на БДЗП по повод инвестиционно намерение за изграждане на ВЕП Аврен.“

В своята публикация той призовава за балансиран и професионален подход към развитието на възобновяемата енергия, основан на реални данни, а не на хипотетични рискове.

Случаят с ВЕП Аврен поставя отново на дневен ред нуждата от обективна и научно подплатена оценка на екологичните аспекти при реализирането на зелени енергийни проекти в България. Само чрез диалог между учени, природозащитници и инвеститори може да се постигне устойчив баланс между опазването на биоразнообразието и прехода към нисковъглеродна икономика.

Цялото становището е публикувано в LinkedIn профила на орнитолога: LINK

Продължи с четенето

ПОПУЛЯРНО

You cannot copy content of this page