Connect with us

Анализ

Радев и Борисов залагат на руски газ и …. губят

Публикувано преди

на

Шикалкаването на служебното правителство около Газпром е следствие на невъзможността да гарантират успех в игра с огромни геополитически залози. Вече за всички е ясно, че преговорите не са търговски, а политически.

Не подценявайте способността на Русия да действа геополитически, и пусне някакви количества руски природен газа, за да окуражи петата си колона, оклюмала след спирането на комисионните през месец април и от тенденциите в отношенията между Русия и ЕС–НАТО. Без руски газ руското влияние у нас няма материална база и ще катастрофира буквално за няколко години. Само с идеята за славянско братство, историческа близост, нищо не се получава. Особено при Путин, който не дава и петак за подобни идейно-възвисени, но без материална и приложна тежест мотиви в отношенията със страните от Източна Европа.

И все пак, Кремъл инвестира много в свалянето на правителството на Петков и принуди Радев да откаже седемте танкера от САЩ. Логично е да очакваме, че Кремъл има дългосрочен интерес да инвестира в своята пета колона на най-високо място именно през възобновяване на финансовите потоци около руските енергийни доставки. Но Путин няма да инвестира от „своите“ пари, а от достатъчно високите цени, които българите ще платят.

ГЕРБ не биха подкрепили доставките на Газпром във време на избори, както го направиха, без да са получили уверения, че има шанс руския газ да потече отново. Тяхната реакция е лакмус – никога не пропускат да са на трапезата на комисионните.

Тук големият въпрос е, ще реши ли Кремъл да инвестира в свое правителство на изборите през възобновяване на доставките?

Ето моят отговор. Тази опция не може да се изключи, но не биха го направили без да получат своето в политически преговори. Путин е брутален прагматик и трудно се впечатлява от идейни призиви.

Какво може да се очаква?

На първо място, Кремъл иска гаранции  за устойчива Газпром коалиция след 2 октомври. Ако не успеят да спечелят изборите, поне да могат да блокират евроатлантическа доминанта за сметка на руската. Това го могат.

На второ място, поне видимо, трябва да плащаме в рубли. Въпросът е, дали ще се съгласят да плащаме по „фейк схемата с рубли“ /където де факто няма плащане с рубли, а превалутирането се осъществува от Газпромбанк/ или ще настояват наистина на оригиналната си позиция, с която спряха природния газ. С други думи, зависи от оценката им колко дългосрочна и с шанс на успех може да бъде геополитическата им инвестиция в България. Трудна работа.

Трето, гаранции, че няма да предявяваме никакви искове срещу Газпром. Това също е неотменимо условие. Радев иска да го отиграе, като изкуствено раздуха опасността от 1 милиард долара претенции за Газпром по „вземи или плати“ /пълна бутафория/. Тоест спасили са ни от голяма беда, но ние няма да предявяваме никакви искове. Нулев вариант.

Четвърто, цената трябва да бъде пропагандно полезна, тоест под цената на отказания американски газ, а това никак не е лесно. Тук има проблем, защото няма как да се запази сегашната ценова формула в договора с Газпром и руския газ да бъде конкуретен. Тези 70 процента към ТиТиЕф при отвързана от котва цена на борсите, при очертаващата се висока конюктура през зимата, винаги ще произвежда по-скъп руски газ както спрямо американския с репер Хенри Хъб, така и азерския с нефтената индексация. Путин води война и евентуалните му геополитически печалби в България ще са нищожни спрямо битките които води в Украйна и спрямо ЕС.

Това което служебният премиер говори, че цените след ноември на руския газ щели да бъдат по-ниски от тези на отказания природен газ от САЩ и от Гърция, издава отчаяние. Няма как да знае какви ще бъдат.

Специална оферта от Газпром за Радев е малко вероятна, защото веднага на опашката ще се наредят и унгарците, сърбите, чехи, словаци и т.н. За да го направят от Москва, значи трябва българския президент да обещае и даде нещо голямо, като игра на София против ЕС и НАТО, тоест да изпревари по пистата на „приятелството“ с Путин и Вучич и Орбан. И тъй като Радев няма сравними политически позиции, обещанията му трябва да се препотвърдят и от коалиция Газпром.

Пето, има един куп чисто политически елементи в преговорите на Радев с Москва през Митрофанова, като се започне от връщането на руските агенти в посолство, гаранции че помощ за Украйна няма да има, че ще осигурим коридор до Сърбия, че няма да се включваме в нови европейски санкции и ще съдействаме за преодоляване на текущите.

Приемането на тези политически условия не е лесна работа и те едва ли могат да бъдат оформени в официален документ, защото ще доведат до импийчмент на Радев. А Москва не вярва на лични политически уверения на президента, защото утре може да бъде никой.

Борисов и Радев инвестираха много в темата руски природен газ като личен политически и изборен актив. Борисов поддържа независима комуникация чрез посредници с Кремъл. Участва в свалянето на правителство, и иска да „балансира“ пак с по-мек подход спрямо Русия.

Служебните и Радев още в самото начало обявиха криза с газа и себе си за спасители, така че, ако не произведат нищо с руския газ, Радев се сгромолясва. Борисов ще се измъкне с резервния си вариант, че е бил винаги за диверсификация. Нищо че подкрепи служебното правителство по темата Газпром.

В момента всичко зависи от това дали Митрофанова ще успее през Лавров да убеди Кремъл и Газпром да направят отстъпки, които да спасят Радев и Борисов и изобщо руските интереси в българската политика. Мисля, че много я надценяват. Защото главната цел на Москва в България не е да подпомогне „своите“ да спечелят властта, защото знае, че разочарованията и ще последват, най-вече поради обективните граници на членството в ЕС и НАТО, а да разполага с достатъчно негативна сила за да дестабилизира развитието ни. Тоест да държат петоколонници достатъчно гладни за власт и пари, за да бъдат зависими. А това не предполага геополитически подаръци.

Ако ще прави геополитически пробив – Радев трябва да отиде на килимчето в Сочи или Кремъл лично. А това е самоубийствена операция.

Илиян Василев, altanalyses.org

Продължи с четенето

Анализ

Що е то Особен управител и защо управляващите искат той да може да разпродава активите на Лукойл

Published

on

Фигурата на Особения управител, който да управлява рафинерията в Бургас за пръв път бе въведена преди две години. Тогава правителството на Денков прокара закон за поемане на оперативен контрол над рафинерията в Бургас при наличие на форсмажорни обстоятелства. Идеята бе чрез него държавата да обезпечи работата на рафинерията, за да елиминира опасността държавата да остане без горива. Тази практика не е прецедент и пример за това е Германия, където рафинерията на Роснефт от години се управлява от Особен управител. Именно и това бе причината санкциите от САЩ да не важат за Германия.

  Налагането на Санкции срещу Лукойл постави единствената рафинерия у нас пред опасност от затваряне. При това положение единствено правилния ход на управляващите бе да последват примера от Германия и да назначат Особен управител на рафинерията. Повече от две седмици обаче управляващите не предприемат никакви ходове, което навежда на мисълта, че между отделните партии в управлението има разногласие как да подходят към Лукойл.
Публична тайна е, че към рафинерията има големи апетити и това се потвърждава от днешната информация, че ще се върви в посока назначаване на Особен управител, но това ще се случи едва след законови промени в неговите правомощия.
   Според запознати е изготвен специален проект за изменение на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. Според предвидените изменения в закона Особения управител на активите на Лукойл в България не само ще ги управлява, но ще може да разпродава не само капитала, но и имуществото на компанията. Най-скандалното е измененията обаче е това, че издадените от Особения управител актове няма да подлежат на административен и съдебен контрол.
   В действащия закон особеният търговски управител няма право да разпродава активи на дружеството под неговата опека. В новия вариант правомощията на Особения управител ще може да прави следното:
„Разпореждане или отчуждаване на имущество, или поемане на финансови задължения извън рамките на обикновеното управление и обичайна търговска дейност се извършват след предварително одобрение от Министерски съвет.“
С други думи, дава се право на правителството да разпродава имуществото на „Лукойл“ само със свое решение, нещо което не си е позволило нито една дуржава в Европейския съюз.
  Припомням, че имуществото на компанията в България включва рафинерията в Бургас, верига бензиностанции, данъчни складове и довеждаща инфраструктура – все активи към които има апетити от един курпулентен депутат.
Ще успеят ли управляващите да прекарат тази скандална поправка и какви ще са последствията? Предстои да разберем!

Продължи с четенето

Анализ

Украйна удари Каспийския тръбопровод, по който се снабдява рафинерията в Бургас

Published

on

Снимка: AutoZona.bg

Преди два дни украйнски дронове са атакували Каспийския тръбопроводен консорциум СРС, като са поразили основна помпена станция. Следствие на удара тръбопровода СРС е спрял работа за неопределено време. Все още няма информация какви са щетите от удара и кога тръбопровода ще заработи отново с пълния си капацитет.

Значението на Каспийския тръбопровод

Припомням, че Каспийския тръбопроводен консорциум СРС е основния тръбопровод, по който Казахстан осъществява своя износ на петрол и атаката срещу него от страна на Украйна определено ще предизвика реакция от страна на Казахстан. Не е маловажен и факта, че СРС е съвместен проект на руски, казахстански и западни компании сред които е и Chevron и Shell. По него се транспортира около 1% от световното производство на петрол и спирането му за дълъг период може да бъде причина за повишаване на цените на петрола.

Кой използва СРС в момента

В момента заради санкциите Русия почти не използва този тръбопровод като износа се осъществява основно с танкери. Над 80% от транспортирания петрол е на Казахстан и именно от там се захранват с петрол както рафинериите на КазМунайГаз в Румъния, така и рафинерията на Лукойл в Бургас.

Атаката на Украйна на практика няма да се отрази толкована Русия, колкото на Казахстан, Румъния и на … България. Именно затова няма логично обяснение защо украинците са предприели такава необмислема атака и то в момент, когато най-малко им трябва конфликт с държавите в района.

Реакцията на Казахстан

Преди малко официален представител на казахстанското правителство е заявил пред Reuters, че страната му ще иска официално обяснение от Украйна за атаката и в зависимост от отговора ще реши какви действия да предприеме.

Как ще се отрази спирането на СРС на рафинерията в Бургас

Рафинерията в Бургас в момента работи основно с петрол от Казахстан, който се доставя именно по СРС. На всеки 4 дни танкер доставя по 70 000 тона петрол. Ако спирането е само за няколко дни не би трябвало това да се отрази на работата на рафинерията. Ако обаче пораженията по помпената станция са сериозни и ако има още украинкси удари, то има реална опасност да има криза с доставките на петрол за бургаската рафинерия.

Реакцията на държавата

Да се надяваме от рафинерията да имат резервни варианти за доставка. Ролята на държавата в такива момента е изключително важна. Шри такава новина тя трябва незабавно да се задейства и да проведе разговори със собственика на рафинерията и при установяване на опасност от криза да може да поеме оперативен контрол и да осигури работата на рафинерията.

Продължи с четенето

Анализ

Консорциумът Oryx Global / DL Hudson или KazMunayGas Казахстан са най-вероятните купувачи на рафинерията в Бургас

Published

on

Руската петролна компания „LUKOIL“ ще продаде своята рафинерия в България до края на годината, съобщава тази сутрин  „Файненшъл таймс“. След близо една година преговори на финала са останали два основни кандидата : Единият кандидат е консорциум, който е съставен от Oryx Global и DL Hudson, а другия кандидат казахстанската KazMunayGas (KMG) .

От кого зависи избора на купувача?

Тъй като руската държава е основен акционер в „Лукойл“ за такава сделка трябва да получи одобрение на избрания купувач от руския президент Владимир Путин. Очаква се до седмица той да реши кой от двамата кандидати да купи рафинерията в Бургас. По неофициална информация това не са били единствените кандидати и от надпреварата за рафинерията в последния момент са отпаднали SOCAR , държавната енергийна компания на Азербайджан, гръцката Helleniq Energy и консорциум от турската петролна група Opet и Mol Group , държавната петролна компания на Унгария.

Който и да бъде избран за купувач за рафинерията, за да се пристъпи към сделка, то тя трябва да получи одобрение и от регулаторните органи на българската държава. Не е изключено и при продажбата да бъдат променени и условията за държавен контрол над рафинерията. Предишното народно събрание промени закона и продажбата на рафинерията трябва да премине и през одобрение на парламента. Така, че макар и малка я има вероятността избрания от Путин купувач да не бъде одобрен от България.

Кои са двамата купувачи и какви са техните предимства и недостатъци?

Консорциумът на Oryx Global и DL Hudson със сигурност разполага със сериозен финансов ресурс.  DL Hudson е един от най-големите търговци на суровини в света и през последните две години натрупа значителни печалби от нестабилните петролни пазари след ковид панденията. Ако консорциума купи рафинерията, то тя може да работи на пълно натоварване и без проблем да бъдат пласирани произведените горива. Евентуални трудности може да възникнат придоставката на петрол, тъй като маршрута през Босфора е предизвикателство за логистиката. Тук притеснителният момент е Oryx Global, чиято собственост е неизяснена и има основателни съмненията, че руската страна може да има контрол над тази компания. От сайта на Oryx Global се разбира, че е компания е с широк спектър на дейности основно свързани с консултантска и охранителна дейност, защита на данни и на инвестиции в рискови зони.

KazMunayGas е може би в по-добра позиция, тъй-като компанията вече дълги години си партнира с „Лукойл“, а в момента е най-големия доставчик на петрол за рафинерията в Бургас. Казахстанците нямат проблем със снабдяването с петрол, тъй-като имат и необходимия капацитет на добив, имат и добре работеща логистика през каспийския тръбопровод. KazMunayGas има и опит в региона и в България, където чрез дъщерната си компания Rompetrol Group притежава две рафинерии в Румъния и веригата бензиностанции Rompetrol.

Какво може да направи държавата?

Държавата може да използва тази сделка както да преформатира своето участие в рафинерията, така и да се справи с монополното положение на Лукойл или на новия купувач. В момента освен символичното участие чрез „златна акция“ в надзорния съвет държавата няма никакви лостове за влияние и за противодействие при злоупотреба с монополното положение. Регулаторите може да одобрят избрания купувач, но да изискат разделение на активите на компанията, така, че рафинерията да е отделна собственост от тръбопровода и акцизните бази. Не е изключено държавата да поиска и да влезе в съсобственост на тръбопровода. Дали обаче в тази нестабилна политическа ситуация държавата ще съумее да защити своя интерес е рано да се каже.

  инж.Пламен Дочев

* полезни връзки:

Продължи с четенето

ПОПУЛЯРНО

You cannot copy content of this page