Connect with us

Позиция

Проблемът със Северна Македония или как стигнахме до тук?

Публикувано преди

на

Проблемът със Северна Македония не е от вчера, но през последните месеци темата стана все по-актуална не само у нас, а и в Европа. Събитията в Украйна бяха причина членството на Северна Македония в ЕС да стане изключително важно и над България започна да се оказва натиск за отменяне на ветото не само от Европа, а и от САЩ. Защо страните от Европейският съюз не застанаха на страната на България, която е част от съюза, а на другата страна? Как България стигна до положение, че каквото и решение да вземе ще загуби много? Защо натискът е само над България, а не и над Северна Македония и как стигнахме до тук?

Има една стара народна поговорка: Каквото сам си направиш, никой не може да ти го направи! Сегашното положение на България може да се опише точно с тази поговорка. За македонците темата за влизане в ЕС на всяка цена баз да се съобразяват с претенциите на България бе изведена на първо място и те години наред активно и неотклонно работят по нея. Тяхната политика за печелене на време и възползване от слабостите на българската страна целяха да се стигне до положение, в което не те да доказват, че са готови за ЕС, а България да трябва да се оправдава, че спира тяхното развитие. С огорчение трябва да признаем, че в това отношение тяхната дипломация постигна пълен успех! До всичко това се стигна заради крайно неадекватната или изобщо липсата на твърда политика на България по „македонския въпрос“.

За разлика от Гърция, ние не формулирахме твърда позиция още в началото и по никакъв начин не си я отстоявахме в Европа. Основният виновник за сегашното положение е бившия премиер Бойко Борисов, който през последните 12 години направи поредица от грешки заради своето его, заради краткосрочни дивиденти или заради тоталното неразбиране на проблема. В желанието си да бъде приеман като миротворец на Балканите Борисов не направи абсолютно нищо при десетките явни провокации от страна на Скопие през всичките тези години. За последните 12 години станахме свидетели на унищожаването на български паметници, на подмяна на историята, на антибългарска риторика, но въпреки всичко това Борисов не реагира, не поиска съдействие от Европа и не използва „приятелството си“ с евролидерите да окаже натиск над Северна Македония. Когато има такъв сериозен проблем, който явно ескалира защитата на националните интереси би трябвало да е над всичко и оказването на натиск над другата страна е единствено правилната политика. Липсата на такъв натиск или на реакция винаги се е считало за признак на слабост и това амбицира другата страна. Точна така се случи и в този случай. Борисов обича да е носител на добрите новини, а ангажирането на Европа с такъв проблем би могло да му се отрази негативно – нещо, което той никога не би допуснал на каквато и да е цена. Проблемът бе прехвърлен на една комисия от историци, която бе тотално саботирана от македонците. Дори и на децата стана ясно, че македонците се опитат да „тупат топката“ и да поставят България под натиск от страна на Европа. България обаче продължи с неадекватната политика да си заравя главата в пясъка и да се прави, че проблем няма. Вместо да постави ясно тези проблеми пред евролидерите Борисов предпочете да се снима с тях и да играе ролята на стабилен партньор на Балканите.

Българското председателство на съвета на ЕС бе времето, когато България можеше да повлияе на Скопие, да промени антибългарските си прояви. Уви, именно тогава Борисов вкара абсолютен дипломатически автогол с инициативата за присъединяване на западните Балкани към ЕС. Звездният миг на българския премиер като обединител на Балканите така и не дойде, но посланието на България към Европа бе, че ние нямаме никакви проблеми и не само нямаме претенции към страните от западните Балкани, а дори настояваме да бъдат приети в ЕС. Борисов гордо се снимаше с евролидерите и с македонски премиер и отлагаше проблема с надеждата нещата да се оправят от самосебе си.

Македонците усетиха слабостта на българската позиция и премиера Борисов. След всяка тяхна провокация следваше „приятелска“ среща с Борисов придружена със снимки, които хранеха егото му и тушираха напрежението. Така дойде момента, в който България трябваше да вземе решение дали да пусне Северна Македония в ЕС. Трябва да признаем, че при настоящото положение налагането на вето бе единствено правилното решение. То обаче съвсем очаквано остана крайно неразбрано от Европа, на която години наред бяхме оставили впечатлението, че нямаме никакви проблеми или претенции. Така, че сега няма на кого да се сърдим, когато сами сме се вкарали в това положение.

На сегашното управляние се пада тежката задача да решат този завещан проблем. Оставането на Северна Македония извън ЕС я оставя на влиянието на Сърбия, а от там и на Русия. Това обаче не може да е причина за отмяна на ветото на България. В момента единствено правилната политика е за твърде кратки срокове да убедим Европа, че Северна Македония не полага никакви реални усилия за влизане в ЕС и, че натискът трябва да бъде насочен именно към Скопие. Никой не си прави илюзии, че това е лека задача и затова сега повече от всякога България трябва да бъде обединена в една обща позиция по въпроса.

 

инж. Пламен Дочев

Позиция

Явор Божанков: Борисов е като луд с картечница

Published

on

By

През последния месец бях на специализация в САЩ. Тя беше планирана отдавна, но поради пандемията беше отложена с повече от година. Казах си мнението и гласувах против хартиената бюлетина преди да замина. Решението да бъда оттеглен от правната комисия беше съгласувано с колегите. Върху моята свобода не е упражняван контрол. Това каза в предаването „Лице в лице“ по БТВ депутатът от БСП Явор Божанков.

Смятам, че който е правил промени в Изборния кодекс, накрая никога не е спечелил. Партиите имат по-сериозни проблеми – политическата система е делегитимирана, няма да върнем доверието с връщането на хартиената бюлетина. Правейки радикална промяна в Изборния кодекс, създаваме недоверие, че следващите избори ще са легитимни. Това внася още по-голямо недоверие в обществото. А и едно гласуване с ГЕРБ и ДПС връща БСП в онзи етикет на статуквото, което в последните 5 г. успяхме да променим с много усилия, заяви Божанков.

Той коментира и вариантите за съставяне на редовно правителство.

Каквито и да са имената в изпълнителната власт, зад тях стои политическа подкрепа. В ситуацията, в която изпадаме за четвърти път за година, изпадаме, защото всички политически субекти се държат сякаш представляват целия народ, а те не го представляват – дори ГЕРБ, които са първа политическа сила. Борисов е като луд с картечница – във всички студия от сутрин до вечер. Не си дава сметка, че дразни хората, посочи социалистът.

Изходът не е нито в президентска република, нито в служебно правителство – изходът е в намиране на съгласие в Народното събрание. В момента проблемът е, че нямаме национални цели, които да ни обединят. Трябва да формулираме поне базовия път, по който трябва да вървим. Докато не формулираме тези цели, няма как и да има съгласие. Нови избори няма да дадат друга картина. Нещо повече, оставят страната в безконтролната власт на служебното правителство. Тя ми прилича на ранния Борисов – безконтролна и безотчетна власт. Служебният кабинет акумулира власт, която никой не е предполагал, че ще има, подчерта Божанков.

Той каза, че заради критиките му към служебния кабинет, в момента всичките му роднини са подложени на проверки по всички линии.

novini.bg

Продължи с четенето

Позиция

А беше време…

Published

on

By

А беше време…
Когато депутатите от ГЕРБ искаха импийчмънт на Радев. Когато телевизиите излъчваха всеки ден изказвания на Борисов против Радев. Когато Гешев раздаваше на медиите записи от телефонни разговори на Радев и телевизиите на драго сърце ги излъчваха, без да има нещо скандално в тях. Когато в новините на Венелин Петков в бТВ пускаха челен репортаж, снимки с дрон, в коя затворена улица влязла колата на НСО с президентшата…
Сега за тях Радев е добър и справедлив. Телевизиите го обичат, гербаджиите са благодарни, Борисов благо мълчи, Гешев също. Времената се менят, вече са в един отбор.

Продължи с четенето

Позиция

Уж пилот, генерал *

Published

on

By

Всички политици в една или друга степен са случайно попаднали в нея. Румен Радев попадна в политика не по-малко случайно, отколкото Кирил. Да не говорим за Асен, който вече беше служебен министър, в този смисъл не беше непознато лице. И проблемът не е в това колко по-случайно си попаднал или заради кого, а какво правиш като си попаднал.
Румен Радев да запомни, защото очевидно не владее изкуството на въздържанието и не може да овладее емоциите си – когато си в чужбина не говориш по вътрешни теми. Нищо, че е пред български журналисти. Връщаш се и ако искаш още от границата, но вече местно базиран, говориш по местни въпроси.
Второто правило, може да го вземе назаем от Симеон Сакскобурготски – не бързай, стани господар на мълчанието си. Колкото по-високо се намираш в обществената йерархия толкова по-важно е да спазваш това правило. Защото не си Румен, нито Радев, а президентът. Тоест говори държавата от твое лице. И това което е простено човеку, не е простено на държавния глава.
Още при срещата си ДБ започна ненужно да се репчи, петльовска работа. Другият понеделник ще се среща с Кирил и Асен за мандата и какво си мисли да направи. Да ги посрещне във военна си униформа и да им обяви лична война?
Ако не е вярно, че се вижда редовно с Борисов, съзнанието че това не е вярно, би предизвикало много по-балансирана, дори снизходителна реакция. Но изглежда е вярно, защото гневът беше необуздан.
Личният му интерес е да бъде по средата, да балансира. Е, от страната на ДБ и ПП вече няма кого да балансира. В групата с ГЕРБ, ДПС никога няма да бъде свой и ще бъде третия. Дори да му позволят да направи кабинет през Янев.
Изобщо започна да си изпуска нервите. Уж пилот, генерал.
* Заглавието е на varnalive.bg

Продължи с четенето

ПОПУЛЯРНО

You cannot copy content of this page