Проблемът със Северна Македония не е от вчера, но през последните месеци темата стана все по-актуална не само у нас, а и в Европа. Събитията в Украйна бяха причина членството на Северна Македония в ЕС да стане изключително важно и над България започна да се оказва натиск за отменяне на ветото не само от Европа, а и от САЩ. Защо страните от Европейският съюз не застанаха на страната на България, която е част от съюза, а на другата страна? Как България стигна до положение, че каквото и решение да вземе ще загуби много? Защо натискът е само над България, а не и над Северна Македония и как стигнахме до тук?

Има една стара народна поговорка: Каквото сам си направиш, никой не може да ти го направи! Сегашното положение на България може да се опише точно с тази поговорка. За македонците темата за влизане в ЕС на всяка цена баз да се съобразяват с претенциите на България бе изведена на първо място и те години наред активно и неотклонно работят по нея. Тяхната политика за печелене на време и възползване от слабостите на българската страна целяха да се стигне до положение, в което не те да доказват, че са готови за ЕС, а България да трябва да се оправдава, че спира тяхното развитие. С огорчение трябва да признаем, че в това отношение тяхната дипломация постигна пълен успех! До всичко това се стигна заради крайно неадекватната или изобщо липсата на твърда политика на България по „македонския въпрос“.

За разлика от Гърция, ние не формулирахме твърда позиция още в началото и по никакъв начин не си я отстоявахме в Европа. Основният виновник за сегашното положение е бившия премиер Бойко Борисов, който през последните 12 години направи поредица от грешки заради своето его, заради краткосрочни дивиденти или заради тоталното неразбиране на проблема. В желанието си да бъде приеман като миротворец на Балканите Борисов не направи абсолютно нищо при десетките явни провокации от страна на Скопие през всичките тези години. За последните 12 години станахме свидетели на унищожаването на български паметници, на подмяна на историята, на антибългарска риторика, но въпреки всичко това Борисов не реагира, не поиска съдействие от Европа и не използва „приятелството си“ с евролидерите да окаже натиск над Северна Македония. Когато има такъв сериозен проблем, който явно ескалира защитата на националните интереси би трябвало да е над всичко и оказването на натиск над другата страна е единствено правилната политика. Липсата на такъв натиск или на реакция винаги се е считало за признак на слабост и това амбицира другата страна. Точна така се случи и в този случай. Борисов обича да е носител на добрите новини, а ангажирането на Европа с такъв проблем би могло да му се отрази негативно – нещо, което той никога не би допуснал на каквато и да е цена. Проблемът бе прехвърлен на една комисия от историци, която бе тотално саботирана от македонците. Дори и на децата стана ясно, че македонците се опитат да „тупат топката“ и да поставят България под натиск от страна на Европа. България обаче продължи с неадекватната политика да си заравя главата в пясъка и да се прави, че проблем няма. Вместо да постави ясно тези проблеми пред евролидерите Борисов предпочете да се снима с тях и да играе ролята на стабилен партньор на Балканите.

Българското председателство на съвета на ЕС бе времето, когато България можеше да повлияе на Скопие, да промени антибългарските си прояви. Уви, именно тогава Борисов вкара абсолютен дипломатически автогол с инициативата за присъединяване на западните Балкани към ЕС. Звездният миг на българския премиер като обединител на Балканите така и не дойде, но посланието на България към Европа бе, че ние нямаме никакви проблеми и не само нямаме претенции към страните от западните Балкани, а дори настояваме да бъдат приети в ЕС. Борисов гордо се снимаше с евролидерите и с македонски премиер и отлагаше проблема с надеждата нещата да се оправят от самосебе си.

Македонците усетиха слабостта на българската позиция и премиера Борисов. След всяка тяхна провокация следваше „приятелска“ среща с Борисов придружена със снимки, които хранеха егото му и тушираха напрежението. Така дойде момента, в който България трябваше да вземе решение дали да пусне Северна Македония в ЕС. Трябва да признаем, че при настоящото положение налагането на вето бе единствено правилното решение. То обаче съвсем очаквано остана крайно неразбрано от Европа, на която години наред бяхме оставили впечатлението, че нямаме никакви проблеми или претенции. Така, че сега няма на кого да се сърдим, когато сами сме се вкарали в това положение.

На сегашното управляние се пада тежката задача да решат този завещан проблем. Оставането на Северна Македония извън ЕС я оставя на влиянието на Сърбия, а от там и на Русия. Това обаче не може да е причина за отмяна на ветото на България. В момента единствено правилната политика е за твърде кратки срокове да убедим Европа, че Северна Македония не полага никакви реални усилия за влизане в ЕС и, че натискът трябва да бъде насочен именно към Скопие. Никой не си прави илюзии, че това е лека задача и затова сега повече от всякога България трябва да бъде обединена в една обща позиция по въпроса.

инж. Пламен Дочев