Connect with us

Анализи

Преди 2 октомври: въпросите, които могат да повлияят на избора

Публикувано преди

на

Защо от противник на модела „Борисов“ президентът Радев се превърна в инструмент за връщането на ГЕРБ на власт? Какви изводи още налага сегашната кампания преди изборите на 2 октомври? Анализ на Даниел Смилов:

Във всяка предизборна кампания има много въпроси, по които се спори. Но всъщност само някои от тези въпроси са важни и могат да променят поведението на избирателите. Изключително трудно е да се прецени кои са тези проблеми и заради това често партиите имат съвсем погрешни стратегии на водене на своите кампании. Преди изборите на 2-ри октомври, решаващите теми на българските политически дебати изглеждат следните:

Украйна

Ходът на войната в Украйна определено може да има влияние върху резултатите от изборите. Най-опростено казано, сериозен обрат на събитията в полза на Украйна може значително да намали шансовете на партии като “Възраждане” и “Български възход”. БСП е в сходна позиция, макар че нейният подход към войната е малко по-нюансиран от този на другите две открито русофилски или направо пропутински партии.

Контраофанзивата на украинската армия при Харков показа, че Русия не диктува хода на събитията – напротив, руската армия беше хваната неподготвена и изпадна в хаотично и почти паническо отстъпление на много места по фронта. Това беше изненада за всички, защото Украйна все още не е започнала да получава масирана военна помощ от САЩ по ленд-лийз програмата, насрочена да започне от октомври. Ако Украйна продължи успешните си действия и ако новините са сходни на тези от последната седмица, възторженият пропутински вот у нас би могъл видимо да се свие.

Инфлацията и високите цени

Всички изследвания на общественото мнение показват, че високите цени са най-основното притеснение на хората в момента. Нещо повече, тези цени създават усещане за криза, което изостря и засилва други по-традиционни притеснения, като това от лошото управление, качеството на здравеопазването и т.н.

Усещането за криза работи в полза на партиите, които не участваха в предходното редовно управление: избирателите търсят изкупителна жертва в демокрацията, а обикновено в тази роля влизат управляващите. Тук няма значение дали те са виновни или не за дадения проблем. Ако се впуснат да обясняват, например, че инфлацията и високите цени са резултат на войната в Украйна или на действията на ЕЦБ и Федералния резерв, макар и прави, те само ще си губят времето. Избирателят няма да се впечатли от подобен аргумент.

Има събития, които работят в полза на бившите управляващи (най-вече ПП и ДБ) обаче. На първо място, България продължава да бъде в добро финансово здраве и регистрира рекорден износ и промишлен растеж. Това означава, че има ресурс за подпомагане на най-уязвимите групи хора и бизнеси. Необходимо е просто прецизиране на помощта, така че тя да не отива и при тези, които така или иначе печелят от ситуацията в момента.

Второ, инфлацията всъщност или вече е укротена, или съвсем скоро ще започне осезаемо да пада. Това се дължи на два фактора. Първо, ЕЦБ доста агресивно увеличи основните лихви и ще продължи да го прави. В този смисъл опасността е по-скоро от забавяне на икономическата активност в еврозоната, което би намалило и нашия растеж. Второ, „Голдман Сакс“ и други анализатори вече излизат с прогнози за сериозен спад в цените на горивата в Европа, който предстои въпреки идването на зимата. Едно от възможните обяснения би било, че Европа показа, че – с някои изключения – може да се справи и без руски газ. Това всъщност прави невъзможно непрестанното вдигане на цената му от “Газпром” чрез намаляване на доставките.

Парадоксът е в това, че инфлацията може да започне да пада и без особени действия от страна на нашите власти. В една такава ситуация трябва да се подхожда разумно и да не се увеличават стремглаво публичните разходи, защото може да се окаже, че те просто подхранват инфлационните сили.

Добрата новина за бившите управляващи е, че перспективата реално е позитивна – те просто трябва да предадат увереност на хората, че страната ще се справи, въпреки прогнозите на продавачите на апокалипсис.

Газът

Става все по-ясно, че правителството “Петков” беше свалено, най-вече за да се направи опит за връщане към “Газпром”. Заради промяната в обстоятелствата тази тема става все по-неактуална: руската страна изглежда не желае да поднови доставките, а и цените на алтернативите се оказаха достатъчно приемливи. Въпреки пируетите на президента Радев и служебния му кабинет по темата, газът няма да се превърне в решителен предизборен въпрос. Борисов усети смяната на вятъра и в рамките на няколко дена от привърженик на възобновяването на доставките до края на годината стана твърд защитник на “100% диверсификация” (каквото и това да означава).

Личностите

България е в известна криза на харизмите. Най-големият срив е при Слави Трифонов – срив напълно оправдан с оглед на безотговорното поведение на партията му в три парламента. Рейтингът на Костадин Костадинов пък изглежда е функция на успехите (напоследък неуспехите) на руската армия в Украйна. Като цяло, ако няма някакво съществено развитие в руска посока там, рейтингът на “Възраждане” ще е като инфлацията – с тенденция надолу.

Поизхабената харизма на Борисов е подложена на интензивно химическо чистене, което достигна дори и Европейския парламент. Въпреки препирането ѝ от ЕНП и лидера ѝ Вебер, Борисов няма как да излезе чисто нов на предстоящите избори. Ако ГЕРБ все пак станат първа сила, това ще доведе до известна медийна сервилност и временна забрава на нерешените скандали около него. Но в един момент те отново ще излязат на преден план и отрезвяването би било доста неприятно.

Поради тези причини, а и заради масивните атаки срещу “харвардците”, тази кампания едва ли ще се реши от личности. Което отваря възможности за малцината сред лидерите, които не са с хипертрофия на егото и не се изживяват като еманация на мачизма (в панталон или пола).

Евроатлантизмът

Битката за това кой е по-евроатлантик става все по-разгорещена. Стигна се до абсурда ГЕРБ да претендира за водеща „евроатлантическа“ партия, след като построи „Турски поток“ за българска сметка, подкрепи Русия за Скрипал, проспа и не разследва атентатите срещу Гебрев и заводите му, искаше да продължим да купуваме газ от „Газпром“ и т.н.

Същевременно ГЕРБ води кампания, в която громи заради липса на евроатлантизъм други, които реално разкачиха България от „Газпром“, достроиха митичния интерконектор с Гърция, намериха алтернативни доставки, намалиха рязко руските дипломати в България и вдигнаха абсурдното българско вето за СМ, което чудесно обслужваше точно Русия.

Даниел Смилов

Даниел Смилов

Разбира се, на фона на БСП и на президента Радев ГЕРБ може да изглеждат евроатлантици – в това спор няма. Но този „евроатлантизъм“ идва и с една не чак толкова скрита цена: настояване да се изоставят всякакви смислени антикорупционни политики и реформи на съдебната система. Учудващо е, че има и някои морализаторстващи интелектуалци, които с желание лъскат изпоцапани репутации като „по-малкото зло“ в сравнение с участието на БСП във властта. Тези интелектуалци сигурно са забравили, че за Русия и „Газпром“ са най-удобни пишман евроатлантици с корупционни слабости: те са били и са чудесен материал за производство на троянски коне.

Президентът Радев

Президентът Радев имаше значително влияние за изхода на изборите през миналия ноември, а и тези преди тях, защото той подкрепи създаването на алтернативно на ГЕРБ управление. На тези избори Радев действа в обратната посока – прави възможното да върне ГЕРБ във властта. Може би става дума за някакви лични напрежения между Радев и Петков, които обясняват обрата, но това е много нелепо. Друго възможно обяснение е геополитическо – Радев сигурно правилно преценява, че тандемът ПП и ДБ е най-труден за договорки с Русия и реверанси към нея в рамките на ЕС и НАТО. Но и това е по-скоро спекулативно обяснение. Накратко, не е ясно защо Радев от противник на модела “Борисов”, за което получи и широка подкрепа, се превърна в инструмент за връщането на ГЕРБ на власт.

***

Това са ключовите фактори в кампанията, които изглежда, че могат да променят хода ѝ. Времето до края е малко, но електоратът у нас е силно волатилен. Почти нищо още не е решено.

 

Даниел Смилов, Дойче Веле

Продължи с четенето

Анализи

Забраната „Лукойл“ да изнася дизел остава. Ще спре ли рафинерията?

Published

on

By

Забраната „Лукойл“ да износя дизел остава

Днес по време на блиц контрол в парламента вицепремиерът по икономически въпроси и транспортен министър Христо Алексиев потвърди, че „Лукойл“ най-вероятно няма да може да изнася дизел. Припомняме, че от 5 декември ще действа европейското ембарго за внос на руски петрол по море. България получи дерогация за две години, но ЕК вече уточни на няколко пъти, че това не означава, че износът на рафинираните продукти е позволен.

Обратът на позицията на служебния кабинет

Именно заради решението на ЕК кабинета Петков издаде заповед за забрана на износа. Служебното правителство реши да отмени тази заповед и да разреши „Лукойл“ да изнася горива. На специалната съвместна пресконференция на служебното правителство и „Лукойл“ стана ясно, че руската компания е заплашила, че ще спре работа ако и забранят износа. Тогава същият вицепремиер твърдеше, че няма проблем „Лукойл“ да изнася горива и това не нарушава европейските санкции. Последвалата реакция от ЕК обаче е най-вероятната причина служебното правителство да си смени мнението на 180 градуса.

Ще спре ли рафинерията в Бургас?

Остава въпросът дали руската компания ще изпълни заканата си да спре рафинерията в Бургас и каква ще бъде реакцията на държавата.Ако „Лукойл“ реши може да купува и неруски петрол и така да продължи износа за ЕС. При този вариант рафинерията ще продължи да работи, но няма да може да се генерират свръхпечалби както досега. Другият вариант е спиране на рафинерията. Тогава обаче държавата може да активира „Златната акция“, която притежава и която дава право на вето за спиране на дейността. При нарушение на това вето държавата има право да поеме оперативен контрол над рафинерията и така да гарантира безпроблемната и работа. Кой от всички тези варианти ще се случи ще разберем съвсем скоро.

 

инж. Пламен Дочев

Продължи с четенето

Анализи

Високите цени на дизела започнаха да се отразяват на търсенето

Published

on

By

Вече има първи признаци, че високите цени на дизела започват да се отразяват на търсенето

Високите крайни цени на дизела през последната година насърчиха по-голямата продукция от рафинериите, които се възпозваха от солидните маржове на рафиниране. През послените няколко седмици обаче се забелязва бавно увеличение на запасите на прозведен дизел, което е признак, че високите цени изглежда са започнали да натежават върху търсенето. Комбинацията на увеличени обеми на рафиниране и започващ спад на търсенето ще окаже силен натиски върху цената на дизела. Задаващата се рецесия в Европа ще удари силно потреблението на дизел и средносрочен план това неминуемо ще доведе до значителен срив в цената.

Тенденцията за намалено търсене обаче засега все още е колеблива, така, че евентуално падане на цената на дизела се очаква най-рано пролетта на 2023 година. В България допълнитен натиск над цените би оказал и евентуално въведения таван за цените на руския петрол и засиления натиск от страна на държавата над Лукойл. Вероятността обаче да видим цени на дизела под лева все още е твърде малка.

 

инж. Пламен Дочев

Продължи с четенето

Анализи

Защо мигрантите стават все по-агресивни и кои от тях извършват тежки престъпления

Published

on

By

„Натиск по външните граници на Европейския съюз, и България конкретно, има от 2014 година, на различни приливи и отливи. Малко хора забелязаха какъв беше натискът на външната ни граница, особено с Турция, когато започна войната в Украйна”, обясни Антоанета Василева, вицепрезидент на експертната група за борба с трафика на хора.

Натискът е по-засилен от три месеца, защото предстои зима.

„Забелязвате,че в Турция ситуацията икономически не е добра. И всъщност Турция се опитва да намали огромния обем от мигранти, като пропуска определено количество към ЕС и естествено къде да отидат- в България”, допълни Антоанета Василева, предаде Нова тв.

Хората, които искат да преминат нелегално границите на България и да стигнат до други европейски страни, са тези, които извършват престъпления заедно с каналджиите, каза още вицепрезидентът на експертната група за борба с трафика на хора.

Росица Валентинова, novini.bg

Продължи с четенето

ПОПУЛЯРНО

Copyright © 2022 varnalive.bg.