Connect with us

Анализ

Преди 2 октомври: въпросите, които могат да повлияят на избора

Публикувано преди

на

Защо от противник на модела „Борисов“ президентът Радев се превърна в инструмент за връщането на ГЕРБ на власт? Какви изводи още налага сегашната кампания преди изборите на 2 октомври? Анализ на Даниел Смилов:

Във всяка предизборна кампания има много въпроси, по които се спори. Но всъщност само някои от тези въпроси са важни и могат да променят поведението на избирателите. Изключително трудно е да се прецени кои са тези проблеми и заради това често партиите имат съвсем погрешни стратегии на водене на своите кампании. Преди изборите на 2-ри октомври, решаващите теми на българските политически дебати изглеждат следните:

Украйна

Ходът на войната в Украйна определено може да има влияние върху резултатите от изборите. Най-опростено казано, сериозен обрат на събитията в полза на Украйна може значително да намали шансовете на партии като “Възраждане” и “Български възход”. БСП е в сходна позиция, макар че нейният подход към войната е малко по-нюансиран от този на другите две открито русофилски или направо пропутински партии.

Контраофанзивата на украинската армия при Харков показа, че Русия не диктува хода на събитията – напротив, руската армия беше хваната неподготвена и изпадна в хаотично и почти паническо отстъпление на много места по фронта. Това беше изненада за всички, защото Украйна все още не е започнала да получава масирана военна помощ от САЩ по ленд-лийз програмата, насрочена да започне от октомври. Ако Украйна продължи успешните си действия и ако новините са сходни на тези от последната седмица, възторженият пропутински вот у нас би могъл видимо да се свие.

Инфлацията и високите цени

Всички изследвания на общественото мнение показват, че високите цени са най-основното притеснение на хората в момента. Нещо повече, тези цени създават усещане за криза, което изостря и засилва други по-традиционни притеснения, като това от лошото управление, качеството на здравеопазването и т.н.

Усещането за криза работи в полза на партиите, които не участваха в предходното редовно управление: избирателите търсят изкупителна жертва в демокрацията, а обикновено в тази роля влизат управляващите. Тук няма значение дали те са виновни или не за дадения проблем. Ако се впуснат да обясняват, например, че инфлацията и високите цени са резултат на войната в Украйна или на действията на ЕЦБ и Федералния резерв, макар и прави, те само ще си губят времето. Избирателят няма да се впечатли от подобен аргумент.

Има събития, които работят в полза на бившите управляващи (най-вече ПП и ДБ) обаче. На първо място, България продължава да бъде в добро финансово здраве и регистрира рекорден износ и промишлен растеж. Това означава, че има ресурс за подпомагане на най-уязвимите групи хора и бизнеси. Необходимо е просто прецизиране на помощта, така че тя да не отива и при тези, които така или иначе печелят от ситуацията в момента.

Второ, инфлацията всъщност или вече е укротена, или съвсем скоро ще започне осезаемо да пада. Това се дължи на два фактора. Първо, ЕЦБ доста агресивно увеличи основните лихви и ще продължи да го прави. В този смисъл опасността е по-скоро от забавяне на икономическата активност в еврозоната, което би намалило и нашия растеж. Второ, „Голдман Сакс“ и други анализатори вече излизат с прогнози за сериозен спад в цените на горивата в Европа, който предстои въпреки идването на зимата. Едно от възможните обяснения би било, че Европа показа, че – с някои изключения – може да се справи и без руски газ. Това всъщност прави невъзможно непрестанното вдигане на цената му от “Газпром” чрез намаляване на доставките.

Парадоксът е в това, че инфлацията може да започне да пада и без особени действия от страна на нашите власти. В една такава ситуация трябва да се подхожда разумно и да не се увеличават стремглаво публичните разходи, защото може да се окаже, че те просто подхранват инфлационните сили.

Добрата новина за бившите управляващи е, че перспективата реално е позитивна – те просто трябва да предадат увереност на хората, че страната ще се справи, въпреки прогнозите на продавачите на апокалипсис.

Газът

Става все по-ясно, че правителството “Петков” беше свалено, най-вече за да се направи опит за връщане към “Газпром”. Заради промяната в обстоятелствата тази тема става все по-неактуална: руската страна изглежда не желае да поднови доставките, а и цените на алтернативите се оказаха достатъчно приемливи. Въпреки пируетите на президента Радев и служебния му кабинет по темата, газът няма да се превърне в решителен предизборен въпрос. Борисов усети смяната на вятъра и в рамките на няколко дена от привърженик на възобновяването на доставките до края на годината стана твърд защитник на “100% диверсификация” (каквото и това да означава).

Личностите

България е в известна криза на харизмите. Най-големият срив е при Слави Трифонов – срив напълно оправдан с оглед на безотговорното поведение на партията му в три парламента. Рейтингът на Костадин Костадинов пък изглежда е функция на успехите (напоследък неуспехите) на руската армия в Украйна. Като цяло, ако няма някакво съществено развитие в руска посока там, рейтингът на “Възраждане” ще е като инфлацията – с тенденция надолу.

Поизхабената харизма на Борисов е подложена на интензивно химическо чистене, което достигна дори и Европейския парламент. Въпреки препирането ѝ от ЕНП и лидера ѝ Вебер, Борисов няма как да излезе чисто нов на предстоящите избори. Ако ГЕРБ все пак станат първа сила, това ще доведе до известна медийна сервилност и временна забрава на нерешените скандали около него. Но в един момент те отново ще излязат на преден план и отрезвяването би било доста неприятно.

Поради тези причини, а и заради масивните атаки срещу “харвардците”, тази кампания едва ли ще се реши от личности. Което отваря възможности за малцината сред лидерите, които не са с хипертрофия на егото и не се изживяват като еманация на мачизма (в панталон или пола).

Евроатлантизмът

Битката за това кой е по-евроатлантик става все по-разгорещена. Стигна се до абсурда ГЕРБ да претендира за водеща „евроатлантическа“ партия, след като построи „Турски поток“ за българска сметка, подкрепи Русия за Скрипал, проспа и не разследва атентатите срещу Гебрев и заводите му, искаше да продължим да купуваме газ от „Газпром“ и т.н.

Същевременно ГЕРБ води кампания, в която громи заради липса на евроатлантизъм други, които реално разкачиха България от „Газпром“, достроиха митичния интерконектор с Гърция, намериха алтернативни доставки, намалиха рязко руските дипломати в България и вдигнаха абсурдното българско вето за СМ, което чудесно обслужваше точно Русия.

Даниел Смилов

Даниел Смилов

Разбира се, на фона на БСП и на президента Радев ГЕРБ може да изглеждат евроатлантици – в това спор няма. Но този „евроатлантизъм“ идва и с една не чак толкова скрита цена: настояване да се изоставят всякакви смислени антикорупционни политики и реформи на съдебната система. Учудващо е, че има и някои морализаторстващи интелектуалци, които с желание лъскат изпоцапани репутации като „по-малкото зло“ в сравнение с участието на БСП във властта. Тези интелектуалци сигурно са забравили, че за Русия и „Газпром“ са най-удобни пишман евроатлантици с корупционни слабости: те са били и са чудесен материал за производство на троянски коне.

Президентът Радев

Президентът Радев имаше значително влияние за изхода на изборите през миналия ноември, а и тези преди тях, защото той подкрепи създаването на алтернативно на ГЕРБ управление. На тези избори Радев действа в обратната посока – прави възможното да върне ГЕРБ във властта. Може би става дума за някакви лични напрежения между Радев и Петков, които обясняват обрата, но това е много нелепо. Друго възможно обяснение е геополитическо – Радев сигурно правилно преценява, че тандемът ПП и ДБ е най-труден за договорки с Русия и реверанси към нея в рамките на ЕС и НАТО. Но и това е по-скоро спекулативно обяснение. Накратко, не е ясно защо Радев от противник на модела “Борисов”, за което получи и широка подкрепа, се превърна в инструмент за връщането на ГЕРБ на власт.

***

Това са ключовите фактори в кампанията, които изглежда, че могат да променят хода ѝ. Времето до края е малко, но електоратът у нас е силно волатилен. Почти нищо още не е решено.

 

Даниел Смилов, Дойче Веле

Продължи с четенето

Анализ

Нова тенденция: Гигантите в търговията с петрол използват свръхпечалбите си за придобиване на петролни рафинерии

Published

on

През последните две години заради войната в Украйна и постоянно увеличаващите се цени гигантите в търговията с петрол генерираха огромни печалби. Акумулирането на такъв огромен паричен ресурс нямаше как да не доведе до размествания във веригата на петролната индустрия и увеличаване на влиянието на големите търговци на петрол.

От няколко месеца се забелязва една нова тенденция – гигантите в търговията с петрол да използват натрупаните ресурси за закупуване на петролни рафинерии.

По този начин търговците на суровини получават директен достъп до рафинерия, в която могат да изпратят част от суровия петрол, който продават, и да станат още по-големи играчи на пазара на опции за суров петрол и фючърси, за да хеджират излагането си на физически суров петрол. Тази нова тенденция наминуемо ще доведе до още по-голямо окрупняване на търговията с петрол и все по-голяма тежест на търговците в определянето на цените на дериватите.

От друга страна петролните компании се подготвят за електрическото бъдеще и насочват своите инвестиции към възоновяемата енергия и за да финансират това са все по-склонни да се разделят в притежаваните от тях рафинерии. Това са причините само за няколко месеца да се осъществят няколко големи сделки.

Най-големият независим търговец на петрол, Vitol Group подписа сделка за закупуване на 35% от рафинерията Saras в Италия, след като постигна сделка с членове на семейство Морати. Vitol също е наддава за компанията-майка на рафинериите Citgo Petroleum в текущия назначен от съда търг през юни, според информация на Блумбърг.

Друг голям търговец, Trafigura, обяви през април, че Rhône Energies, неговият консорциум с Entara LLC, е влязъл в ексклузивни преговори за закупуване на рафинерията Fos-sur-Mer и терминалите в Тулуза и Вилет дьо Виен от местното подразделение на ExxonMobil Esso.

Glencore също влезе в списъка на най-големите петролни търговци, които купуват рафинерии като през месец май постигна споразумение със Shell за придобиване на рафиниращи и химически активи в Сингапур на CAPGC Pte. Ltd., съвместно дружество между Chandra Asri Capital Pte. Ltd. и Glencore Asian Holdings Pte. ООД

Всички тези сделки показват, че гигантите в търговията с петрол имат амбициите не само да влияят на цените на петрола, но и да определят самостоятелно цените на крайните деривати. Това преразпределение на ключови ресурси в петролната индустрия няма как да не доведе до промяна в петролния пазар. Резултатът ще е още по-намаляващо влияние над цените на страните от ОПЕК, които вече губят контрол над петролния пазар заради САЩ, Канада и другите независими производители.

При такава тенденция каква е вероятността рафинерията в Бургас да бъда продадена от Лукойл?

Още преди година Лукойл обяви, че възнамерява да се раздели с активите си в България, включително и рафинерията в Бургас. В петролния бранш има слухове за проявен интерес от страна на няколко големи търговци на петрол, но няма информация да се водят сериозни разговори с нито един от тях. Липсата на активност от страна на Лукойл в момент, когато е голямо търсенето на такива активи ясно показва, че каквото и да говори руската компания, тя няма никакво намерение да се раздели с рафинерията си в Бургас.

Продължи с четенето

Анализ

Идва ли края на монопола на ОПЕК при cвeтoвнитe цeни нa пeтpoлa?

Published

on

Създадена през 1960 г., Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) обединява няколко от най-големите производители на петрол в света, които заедно контролират значителна част от глобалното предлагане на петрол. Още от създаването си ОПЕК играе ключова роля в определянето на световните цени на петрола, но през последните години на хоризонта се появиха различни фактори, които поставят под въпрос способността на ОПЕК да продължи да доминира на пазара.

Идва ли края на монопола на ОПЕК при cвeтoвнитe цeни нa пeтpoлa?

През последните години световния петролен пазар започна да се променя, в резултат на което е заплашено доминиращото положение на ОПЕК. За това може да се съди по неуспешните усилия на страните от ОПЕК за подкрепа на цената на петрола чрез намаление на производството. Цената на петрола не се увеличи въпреки наложените строги ограничения на производството на петрол през последните две години и стриктното им спазване на всички страни от ОПЕК. Защо обаче ограничителни мерки, които десетилетие наред са давали резултат вече са неефективни?

Един от основните фактори за намаляване на влиянието на ОПЕК са увеличаващите се доставки на петрол от Съединените щати и други страни от Америка.  Това доведе до много голямо увеличение на свободния нефтен капацитет в света, което на практика изцяло компенсира съкратените обеми на предлаган петрол от страните на ОПЕК.

Как се стигна до това положение?

Не е изненадващо, че основната причина за намаляването на влиянието на ОПЕК са Съединените американски щати. Правителствената подкрепа за американските нефтени компании пред последното десетилетие доведоха до значителното увеличаване на добива на петрол в Съединените американски щати и от нетен вносител на петрол САЩ се превърнаха в най-големия производител на петрол в света. Това е резултат не само на субсидиране, а и на технологичния напредък в добива на шистов петрол. Технологии като хидравличния фракинг и хоризонталното сондиране позволиха на американските производители да увеличат значително добива и да намалят разходите, което доведе до значително нарастване на доставките на петрол на световния пазар.

Други страни, като Канада и Бразилия, през последните години също инвестираха в разширяване на своите петролни индустрии и постоянно увеличават износа си. Русия също имаше влияние върху настъпващите процеси, тъй като през последните две години заради войната в Украйна имаше нужда от много приходи и трудно спазваше договорените с ОПЕК ограничения за добив на петрол.

Какви са переспективите за световния петролен пазар?

Според анализите на Международната агенция по енергетика (МАЕ) до 2030 г. глoбaлнoтo пpeдлaгaнe нa пeтpoл щe нaдxвъpли тъpceнeтo c 8 милиoнa бapeлa нa дeн. Ако това се случи, то ще сме свидетели на най-големия излишък на петрол в историята и това неминуемо ще срине цената му. Тази тенденция напълно обезмисля продължаването в дългосрочен план на досегашната стратегия на ОПЕК за намаляване на обемите на производство.

Друга дългосрочна тенденция, която допринася за отслабването на влиянието на ОПЕК, е намаляването на търсенето на петрол в глобален мащаб. Светът постепенно се насочва към възобновяеми енергийни източници и по-ефективни енергийни технологии, което води до намаляване на зависимостта от петрола. Тази тенденция е подкрепена от правителствени политики и международни договори за намаляване на въглеродните емисии. Много страни, които са основни потребители на петрол, предприемат мерки за диверсификация на източниците на енергия. Китай, Индия и Европейският съюз, например, значително увеличават своите инвестиции в алтернативни енергийни източници и разработват стратегии за намаляване на зависимостта си от петрола.

Всичко това води до извода, че ерата на ниски цени на петрола ще настъпи още в края на това десетилетие и е неибежна. Страните от ОПЕК явно не са подготвани за нея и по всичко изглежда, че нямат ясна стратегия как да я посрещнат. От ОПЕК все още не могат да свикнат с новата ситуация, в която вече сме свидетели на по-голяма конкуренция и пренареждане на световния пазар на петрол. Дали това ще доведе до по-голяма стабилност е рано да се каже. Едно обаче е сигурно – доминацията на ОПЕК вече никога няма да е същата.

инж.Пламен Дочев

Продължи с четенето

Анализ

Петролът продължава да поскъпва след като ОПЕК+ се придържа към съкращенията на производството

Published

on

И през месец април групата ОПЕК+ продължи с намаляването на производството, което най-вероятно ще продължи поне до края на първата половина на 2024 г. Това става ясно от вчерашното официално съобщение на Съвместният министерски мониторингов комитет (JMMC) на алианса, според което JMMC не препоръча никакви промени в политиката за добив на срещата си в сряда.

( JMMC е орган на ОПЕК+, който следи ситуацията на петролния пазар и оценява спазването на съкращенията. Той не взема решения относно политиката, тъй като просто препоръчва възможни действия на пълните министерски срещи на ОПЕК+ )

Следващото заседание на OПЕК+ е планирано да се проведе на 1 юни, преди планираните пълни министерски срещи на ОПЕК и ОПЕК+, които се очаква да решат дали да продължат с текущото ниво на съкращения след юни или да отменят някои от намаленията.

В резултат на съобщението суровият петрол Brent се повиши с 0,73% до $89,61 вчера. Тенденцията за ръст в цената явно ще се запази и това тримесечие, тъй като в началото на март членовете на алианса ОПЕК+ обещаха съкращенията да продължат до края на месец юни.

Припомням, че доброволните съкращенияна страните от ОПЕК+ бяха обявени през април 2023 г. и бяха със срок до края на 2023 година. По-късно обаче сделката за съкращенията беше удължена до края на 2024 г.

Руският вицепремиер Александър Новак обяви миналата седмица, че Русия също ще намали производството на петрол през второто тримесечие на 2024 г., така че всички производители от ОПЕК+, които намалят производството, да допринесат еднакво за съкращенията.

Какви са очакванията на пазара? Ако страните от ОПЕК+ удържат на обещанията си за съкращение на обемите още 3 месеца цената на петрола ще се стабилизира около 90$ за барел. Това естествено няма как да не се отрази на цените по бензиностанциите.

Каква е ситуацията в нашия район? В момента на Балканския полуостров има известно напрежение на пазара. Сръбската рафинерия в Панчево не работи на пълни обороти, рафинерията в Петромидия в Румъния има технически проблеми и също не работи на пълен капацитет. Това неминуемо ще се отрази на вноса на румънски горива в България. Тази ситуация прави рафинерията на Лукойл в Бургас основен доставчик на дизел в района през следващите месеци, като дава възможност на Лукойл да диктува цените на горивата в района. При това положение руската компания ще генерира допълнителни печалба и едва ли ще бърза да се раздели с активите си в България.

Продължи с четенето

ПОПУЛЯРНО

You cannot copy content of this page