Connect with us

Анализ

Полу-истини и псевдосъбития: Защо България слуша тези глупости

Публикувано преди

на

Един самозабравил се шоумен, един бивш военен, който по стечение на обстоятелствата е бил и премиер, редом с купища други полу-новини са превзели медиите в България и хвърлят димна завeса над всичко, което е важно.

„За което не може да се говори, трябва да се мълчи“ – прочутият седми афоризъм на философа Лудвиг Витгенщайн от неговия „Логико-философски трактат“ едва ли присъства в полезрението на онези медии и журналисти в България, които – волно или неволно – непрекъснато говорят за подлежащи на ледено обмълчаване псевдосъбития.

Какво попада в централните новини

Един самозабравил се шоумен, който повече от година бракониерства из и без това доста ошмулените полета на българската политика, за пореден път се опитва от тв-екран да мобилизира деструктивния потенциал (и без това достатъчно силен) на българските избиратели – и поне за 24 часа успява да превърне непохватната си изява в новина номер едно. После неговите ординарци един през друг тръгват да обясняват какво точно е имал предвид – и вместо начаса да станат за посмешище, както им се полага, те на свой ред попадат в централните новини.

Един бивш високопоставен военен, а после по стечение на обстоятелства и служебен премиер, подписва предизборно споразумение с партията на бивш столичен кмет (и той по някое време служебен премиер), над когото открай време висят сериозни подозрения за корупция и политическо търгашество. И макар че едната партия води призрачно, а другата полу-призрачно съществование (извинявам се за това „полу“), редица български журналисти и медии, като кучето на Павлов начаса отделят стомашен сок пред това лакомство.

Полу-новини

Списъкът с призрачни полу-новини продължава още дълго. Дали бившият премиер е докоснал с лакът един разпищолен и агресивен млад мъж (посочен като „журналист“)? Хубаво ли припяват на народна музика (не, не на „Васко Жабата“) един войнствен политически лидер и неговият верен помощник, пътуващи в автомобил?

Що за информационен поток е всичко това? Информационен не е във всички случаи. Прилича по-скоро на печално известния „сив поток“ от времето на НРБ, в който плуваха неграмотни поети и придворни писатели, а публиката безропотно поглъщаше помията. Прилича и на потока на съзнанието българско, което е объркано от клишета и кухи фрази.

Не, това не са новини. За такива сегменти от действителността наистина трябва просто да се мълчи. Особено в момент, когато на изток от България руските агресори водят кървава война. Когато маниакалните визии на една отчаяна върхушка в Москва рушат световния мир, световната икономика и нормалния живот на милиарди хора. Когато България за пореден път върви към предсрочни избори и отчаяно се нуждае от стабилно, смислено, некорумпирано, решително европейско и атлантическо управление.

Димни завеси

И в този момент българските гражданки и граждани са принудени да се лутат в истински лабиринт от димни завеси: призрачни лидери, призрачни партии и коалиции, Васко Жабата и народни песни в автомобил. Ако не беше страшно, щеше да е много, много тъжно.

Да, Лудвиг Витгенщайн разбира се не е имал предвид сивия новинарски поток. Той пише още: „Границите на моя език означават границите на моя свят“. Затова истинско престъпление вършат онези хора, които стесняват „границите на езика“ (новинарския) до чалга напеви, махленски клюки и „новини“ за насилие, секс или псевдо-политика. Така те стесняват границите на света, в който живеят техните потребители.

Защото трябва да се говори за важните неща. Докато все още имаме думи за тях.

Александър Андреев, Дойче Веле

Продължи с четенето

Анализ

Що е то Особен управител и защо управляващите искат той да може да разпродава активите на Лукойл

Published

on

Фигурата на Особения управител, който да управлява рафинерията в Бургас за пръв път бе въведена преди две години. Тогава правителството на Денков прокара закон за поемане на оперативен контрол над рафинерията в Бургас при наличие на форсмажорни обстоятелства. Идеята бе чрез него държавата да обезпечи работата на рафинерията, за да елиминира опасността държавата да остане без горива. Тази практика не е прецедент и пример за това е Германия, където рафинерията на Роснефт от години се управлява от Особен управител. Именно и това бе причината санкциите от САЩ да не важат за Германия.

  Налагането на Санкции срещу Лукойл постави единствената рафинерия у нас пред опасност от затваряне. При това положение единствено правилния ход на управляващите бе да последват примера от Германия и да назначат Особен управител на рафинерията. Повече от две седмици обаче управляващите не предприемат никакви ходове, което навежда на мисълта, че между отделните партии в управлението има разногласие как да подходят към Лукойл.
Публична тайна е, че към рафинерията има големи апетити и това се потвърждава от днешната информация, че ще се върви в посока назначаване на Особен управител, но това ще се случи едва след законови промени в неговите правомощия.
   Според запознати е изготвен специален проект за изменение на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. Според предвидените изменения в закона Особения управител на активите на Лукойл в България не само ще ги управлява, но ще може да разпродава не само капитала, но и имуществото на компанията. Най-скандалното е измененията обаче е това, че издадените от Особения управител актове няма да подлежат на административен и съдебен контрол.
   В действащия закон особеният търговски управител няма право да разпродава активи на дружеството под неговата опека. В новия вариант правомощията на Особения управител ще може да прави следното:
„Разпореждане или отчуждаване на имущество, или поемане на финансови задължения извън рамките на обикновеното управление и обичайна търговска дейност се извършват след предварително одобрение от Министерски съвет.“
С други думи, дава се право на правителството да разпродава имуществото на „Лукойл“ само със свое решение, нещо което не си е позволило нито една дуржава в Европейския съюз.
  Припомням, че имуществото на компанията в България включва рафинерията в Бургас, верига бензиностанции, данъчни складове и довеждаща инфраструктура – все активи към които има апетити от един курпулентен депутат.
Ще успеят ли управляващите да прекарат тази скандална поправка и какви ще са последствията? Предстои да разберем!

Продължи с четенето

Анализ

Украйна удари Каспийския тръбопровод, по който се снабдява рафинерията в Бургас

Published

on

Снимка: AutoZona.bg

Преди два дни украйнски дронове са атакували Каспийския тръбопроводен консорциум СРС, като са поразили основна помпена станция. Следствие на удара тръбопровода СРС е спрял работа за неопределено време. Все още няма информация какви са щетите от удара и кога тръбопровода ще заработи отново с пълния си капацитет.

Значението на Каспийския тръбопровод

Припомням, че Каспийския тръбопроводен консорциум СРС е основния тръбопровод, по който Казахстан осъществява своя износ на петрол и атаката срещу него от страна на Украйна определено ще предизвика реакция от страна на Казахстан. Не е маловажен и факта, че СРС е съвместен проект на руски, казахстански и западни компании сред които е и Chevron и Shell. По него се транспортира около 1% от световното производство на петрол и спирането му за дълъг период може да бъде причина за повишаване на цените на петрола.

Кой използва СРС в момента

В момента заради санкциите Русия почти не използва този тръбопровод като износа се осъществява основно с танкери. Над 80% от транспортирания петрол е на Казахстан и именно от там се захранват с петрол както рафинериите на КазМунайГаз в Румъния, така и рафинерията на Лукойл в Бургас.

Атаката на Украйна на практика няма да се отрази толкована Русия, колкото на Казахстан, Румъния и на … България. Именно затова няма логично обяснение защо украинците са предприели такава необмислема атака и то в момент, когато най-малко им трябва конфликт с държавите в района.

Реакцията на Казахстан

Преди малко официален представител на казахстанското правителство е заявил пред Reuters, че страната му ще иска официално обяснение от Украйна за атаката и в зависимост от отговора ще реши какви действия да предприеме.

Как ще се отрази спирането на СРС на рафинерията в Бургас

Рафинерията в Бургас в момента работи основно с петрол от Казахстан, който се доставя именно по СРС. На всеки 4 дни танкер доставя по 70 000 тона петрол. Ако спирането е само за няколко дни не би трябвало това да се отрази на работата на рафинерията. Ако обаче пораженията по помпената станция са сериозни и ако има още украинкси удари, то има реална опасност да има криза с доставките на петрол за бургаската рафинерия.

Реакцията на държавата

Да се надяваме от рафинерията да имат резервни варианти за доставка. Ролята на държавата в такива момента е изключително важна. Шри такава новина тя трябва незабавно да се задейства и да проведе разговори със собственика на рафинерията и при установяване на опасност от криза да може да поеме оперативен контрол и да осигури работата на рафинерията.

Продължи с четенето

Анализ

Консорциумът Oryx Global / DL Hudson или KazMunayGas Казахстан са най-вероятните купувачи на рафинерията в Бургас

Published

on

Руската петролна компания „LUKOIL“ ще продаде своята рафинерия в България до края на годината, съобщава тази сутрин  „Файненшъл таймс“. След близо една година преговори на финала са останали два основни кандидата : Единият кандидат е консорциум, който е съставен от Oryx Global и DL Hudson, а другия кандидат казахстанската KazMunayGas (KMG) .

От кого зависи избора на купувача?

Тъй като руската държава е основен акционер в „Лукойл“ за такава сделка трябва да получи одобрение на избрания купувач от руския президент Владимир Путин. Очаква се до седмица той да реши кой от двамата кандидати да купи рафинерията в Бургас. По неофициална информация това не са били единствените кандидати и от надпреварата за рафинерията в последния момент са отпаднали SOCAR , държавната енергийна компания на Азербайджан, гръцката Helleniq Energy и консорциум от турската петролна група Opet и Mol Group , държавната петролна компания на Унгария.

Който и да бъде избран за купувач за рафинерията, за да се пристъпи към сделка, то тя трябва да получи одобрение и от регулаторните органи на българската държава. Не е изключено и при продажбата да бъдат променени и условията за държавен контрол над рафинерията. Предишното народно събрание промени закона и продажбата на рафинерията трябва да премине и през одобрение на парламента. Така, че макар и малка я има вероятността избрания от Путин купувач да не бъде одобрен от България.

Кои са двамата купувачи и какви са техните предимства и недостатъци?

Консорциумът на Oryx Global и DL Hudson със сигурност разполага със сериозен финансов ресурс.  DL Hudson е един от най-големите търговци на суровини в света и през последните две години натрупа значителни печалби от нестабилните петролни пазари след ковид панденията. Ако консорциума купи рафинерията, то тя може да работи на пълно натоварване и без проблем да бъдат пласирани произведените горива. Евентуални трудности може да възникнат придоставката на петрол, тъй като маршрута през Босфора е предизвикателство за логистиката. Тук притеснителният момент е Oryx Global, чиято собственост е неизяснена и има основателни съмненията, че руската страна може да има контрол над тази компания. От сайта на Oryx Global се разбира, че е компания е с широк спектър на дейности основно свързани с консултантска и охранителна дейност, защита на данни и на инвестиции в рискови зони.

KazMunayGas е може би в по-добра позиция, тъй-като компанията вече дълги години си партнира с „Лукойл“, а в момента е най-големия доставчик на петрол за рафинерията в Бургас. Казахстанците нямат проблем със снабдяването с петрол, тъй-като имат и необходимия капацитет на добив, имат и добре работеща логистика през каспийския тръбопровод. KazMunayGas има и опит в региона и в България, където чрез дъщерната си компания Rompetrol Group притежава две рафинерии в Румъния и веригата бензиностанции Rompetrol.

Какво може да направи държавата?

Държавата може да използва тази сделка както да преформатира своето участие в рафинерията, така и да се справи с монополното положение на Лукойл или на новия купувач. В момента освен символичното участие чрез „златна акция“ в надзорния съвет държавата няма никакви лостове за влияние и за противодействие при злоупотреба с монополното положение. Регулаторите може да одобрят избрания купувач, но да изискат разделение на активите на компанията, така, че рафинерията да е отделна собственост от тръбопровода и акцизните бази. Не е изключено държавата да поиска и да влезе в съсобственост на тръбопровода. Дали обаче в тази нестабилна политическа ситуация държавата ще съумее да защити своя интерес е рано да се каже.

  инж.Пламен Дочев

* полезни връзки:

Продължи с четенето

ПОПУЛЯРНО

You cannot copy content of this page