Connect with us

Анализ

Поемането на оперативен контрол над Лукойл – има ли рискове?

Публикувано преди

на

Преди десетина дни депутатите гласуваха законопроект за поемане на оперативен контрол над Лукойл от страна на държавата. Вносителите на закона се позовават на стратегическото значение на Лукойл за българската икономика и за подобните примери от Германия и Италия. Изложените мотиви са правилни, примерите от Европа са факт, но все пак възниква въпроса – има ли рискове?

Когато става въпрос за предприятие или отрасъл в изключително важно значение за икономиката и дори за националната сигурност всяко едно действие трябва да бъде премислено и да се отчетат всички възможни рискове. Колкото и да звучи като клише необходим е анализ, но направен не от политици, а от професионалисти в бранша.

Поемането на оперативен контрол – правилно решение или грешка? 

Дали поемането от страна на държавата на оперативен контрол над Лукойл е правилно или грешно зависи от много фактори. Първо е важно държавата да е направила абсолютно всичко необходимо Лукойл да работи по правилата, да не укрива данъци, да не злоупотребява с ценообразуването и да не постигне монополно положение на пазара на горива. Ако държавата вършеше всичко това през годините нямаше да се стигне до ситуация пазарния дял на руската компания да е толкова голям, че да си позволи да поставя ултиматуми на правителството. За съжаление положението е такова и през държавата има дилема – дали да натисне Лукойл да работи по правилата, да си плаща данъците и да се държи пазарно или втория вариант направо да поеме оперативния контрол. Правилното решение е да се действа по първия начин и ако не даде резултат едва тогава да се премине към втория. Дори и тогава обаче поемането на оперативен контрол може да е грешното решение в зависимост от това, кой поема контрола и как го прави.

Сегашното служебно правителство с действията си породи съмнения първо за липса на компетентност и второ за прокарване на политики, които връщат модела на Борисов под една или друга форма. Ако оперативния контрол над Лукойл се поеме от това правителство и бъде назначен управител, който ще продължи политиката на служебното правителство, то това определено би било много грешно решение. Вместо да се гарантира безпроблемната работа на Лукойл има опасност контрола над продажбите на горива да премине към близки до Борисов фирми, които да овладеят пазара на горива и да извлекат максимална печалба на гърба на цените на горивата. Подобна схема имаше по времето на Вальо Златев, когато докато той играеше карти с Борисов фирми близки до премиера получаваха най-добри условия и продажбите на Лукойл преминаваха през тях. Няма причини сега да бъде по-различно. Ако обаче решението за поемане на оперативен контрол се вземе от парламента и избора на управител и неговите пълномощия са ясно определени и се гарантира необходимия  контрол, то такова решение може и да се окаже правилно.

Какви са рисковете?

И при двата варианта на поемане на оперативен контрол обаче има друга по-голяма опасност – спирането на руския петрол за рафинерията. При положение, че държавата е поела контрола над рафинерията, то голяма вероятност има Русия ни спре петрола. В този случай ако нямаме предварителни варианти намирането на друг петрол и организирането на транспорта му до Бургас би отнело известно време, а докато това стане рафинерията може да спре работа. Голяма е опасността ако не се поеме оперативен контрол на всички нива да има саботаж да работата на рафинерията, което би причинило спирането и да много дълъг период. Т.е. когато се взема такова решение да има готовност за поемане на контрол над рафинерията на всички нива за максимално кратко време.

Какви са изводите?

Поемането на оперативен контрол над Лукойл не трябва да се прави като самоцел, а с ясна и добре разработена стратегия. За да се минимизират всички рискове първата и основна задача е обезпечението на такава операция с необходимите хора, които да бъдат професионалисти и да гарантират безпроблемната работа на рафинерията. Второ, ако руския петрол спре, то държавата трябва да има готов план за внос на друг петрол. С оглед на логистиката опциите не са много, но варианти все пак има. На първо място трябва да отпадне снабляването с петрол през Босфора. За регулярни доставки трябва сигурност, а в момента доставки през проливите не са опция. Най-добър вариант би било петрол от Казахстан, тъй като той идва до Новоросийск по тръбопровод също както руския петрол. Т.е. логистично промяна в организиране на доставките няма. Внос обаче днес за утре е мисия невъзможна. Всеки, който се занимава с петролен бизнес знае, че организирането на доставки на петрол изисква немалко време. Това означава, че държавата трябва предварително да води разговори с КазМунай Газ Казхстан за евентуални доставки на петрол. Тъй като тази компания е държавна, то разговори на политическо ниво биха решили проблема. Друг вариант е да се използва Турция, от където да се купи петрол, но най-вероятно този петрол ще е руски. При този вариант обаче първо цената няма да е най-добрата, а второ ще има и възможност за корупция, тъй като петрола ще идва от посредник.

Всичко това ни води до извода, че поемане на оперативен контрол над Лукойл би трябвало да става само вкраен случай и то при гарантиране на сериозен контрол над държавното оперативно ръководство.

 

инж.Пламен Дочев

AutoZona.bg

Продължи с четенето

Анализ

Нова тенденция: Гигантите в търговията с петрол използват свръхпечалбите си за придобиване на петролни рафинерии

Published

on

През последните две години заради войната в Украйна и постоянно увеличаващите се цени гигантите в търговията с петрол генерираха огромни печалби. Акумулирането на такъв огромен паричен ресурс нямаше как да не доведе до размествания във веригата на петролната индустрия и увеличаване на влиянието на големите търговци на петрол.

От няколко месеца се забелязва една нова тенденция – гигантите в търговията с петрол да използват натрупаните ресурси за закупуване на петролни рафинерии.

По този начин търговците на суровини получават директен достъп до рафинерия, в която могат да изпратят част от суровия петрол, който продават, и да станат още по-големи играчи на пазара на опции за суров петрол и фючърси, за да хеджират излагането си на физически суров петрол. Тази нова тенденция наминуемо ще доведе до още по-голямо окрупняване на търговията с петрол и все по-голяма тежест на търговците в определянето на цените на дериватите.

От друга страна петролните компании се подготвят за електрическото бъдеще и насочват своите инвестиции към възоновяемата енергия и за да финансират това са все по-склонни да се разделят в притежаваните от тях рафинерии. Това са причините само за няколко месеца да се осъществят няколко големи сделки.

Най-големият независим търговец на петрол, Vitol Group подписа сделка за закупуване на 35% от рафинерията Saras в Италия, след като постигна сделка с членове на семейство Морати. Vitol също е наддава за компанията-майка на рафинериите Citgo Petroleum в текущия назначен от съда търг през юни, според информация на Блумбърг.

Друг голям търговец, Trafigura, обяви през април, че Rhône Energies, неговият консорциум с Entara LLC, е влязъл в ексклузивни преговори за закупуване на рафинерията Fos-sur-Mer и терминалите в Тулуза и Вилет дьо Виен от местното подразделение на ExxonMobil Esso.

Glencore също влезе в списъка на най-големите петролни търговци, които купуват рафинерии като през месец май постигна споразумение със Shell за придобиване на рафиниращи и химически активи в Сингапур на CAPGC Pte. Ltd., съвместно дружество между Chandra Asri Capital Pte. Ltd. и Glencore Asian Holdings Pte. ООД

Всички тези сделки показват, че гигантите в търговията с петрол имат амбициите не само да влияят на цените на петрола, но и да определят самостоятелно цените на крайните деривати. Това преразпределение на ключови ресурси в петролната индустрия няма как да не доведе до промяна в петролния пазар. Резултатът ще е още по-намаляващо влияние над цените на страните от ОПЕК, които вече губят контрол над петролния пазар заради САЩ, Канада и другите независими производители.

При такава тенденция каква е вероятността рафинерията в Бургас да бъда продадена от Лукойл?

Още преди година Лукойл обяви, че възнамерява да се раздели с активите си в България, включително и рафинерията в Бургас. В петролния бранш има слухове за проявен интерес от страна на няколко големи търговци на петрол, но няма информация да се водят сериозни разговори с нито един от тях. Липсата на активност от страна на Лукойл в момент, когато е голямо търсенето на такива активи ясно показва, че каквото и да говори руската компания, тя няма никакво намерение да се раздели с рафинерията си в Бургас.

Продължи с четенето

Анализ

Идва ли края на монопола на ОПЕК при cвeтoвнитe цeни нa пeтpoлa?

Published

on

Създадена през 1960 г., Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) обединява няколко от най-големите производители на петрол в света, които заедно контролират значителна част от глобалното предлагане на петрол. Още от създаването си ОПЕК играе ключова роля в определянето на световните цени на петрола, но през последните години на хоризонта се появиха различни фактори, които поставят под въпрос способността на ОПЕК да продължи да доминира на пазара.

Идва ли края на монопола на ОПЕК при cвeтoвнитe цeни нa пeтpoлa?

През последните години световния петролен пазар започна да се променя, в резултат на което е заплашено доминиращото положение на ОПЕК. За това може да се съди по неуспешните усилия на страните от ОПЕК за подкрепа на цената на петрола чрез намаление на производството. Цената на петрола не се увеличи въпреки наложените строги ограничения на производството на петрол през последните две години и стриктното им спазване на всички страни от ОПЕК. Защо обаче ограничителни мерки, които десетилетие наред са давали резултат вече са неефективни?

Един от основните фактори за намаляване на влиянието на ОПЕК са увеличаващите се доставки на петрол от Съединените щати и други страни от Америка.  Това доведе до много голямо увеличение на свободния нефтен капацитет в света, което на практика изцяло компенсира съкратените обеми на предлаган петрол от страните на ОПЕК.

Как се стигна до това положение?

Не е изненадващо, че основната причина за намаляването на влиянието на ОПЕК са Съединените американски щати. Правителствената подкрепа за американските нефтени компании пред последното десетилетие доведоха до значителното увеличаване на добива на петрол в Съединените американски щати и от нетен вносител на петрол САЩ се превърнаха в най-големия производител на петрол в света. Това е резултат не само на субсидиране, а и на технологичния напредък в добива на шистов петрол. Технологии като хидравличния фракинг и хоризонталното сондиране позволиха на американските производители да увеличат значително добива и да намалят разходите, което доведе до значително нарастване на доставките на петрол на световния пазар.

Други страни, като Канада и Бразилия, през последните години също инвестираха в разширяване на своите петролни индустрии и постоянно увеличават износа си. Русия също имаше влияние върху настъпващите процеси, тъй като през последните две години заради войната в Украйна имаше нужда от много приходи и трудно спазваше договорените с ОПЕК ограничения за добив на петрол.

Какви са переспективите за световния петролен пазар?

Според анализите на Международната агенция по енергетика (МАЕ) до 2030 г. глoбaлнoтo пpeдлaгaнe нa пeтpoл щe нaдxвъpли тъpceнeтo c 8 милиoнa бapeлa нa дeн. Ако това се случи, то ще сме свидетели на най-големия излишък на петрол в историята и това неминуемо ще срине цената му. Тази тенденция напълно обезмисля продължаването в дългосрочен план на досегашната стратегия на ОПЕК за намаляване на обемите на производство.

Друга дългосрочна тенденция, която допринася за отслабването на влиянието на ОПЕК, е намаляването на търсенето на петрол в глобален мащаб. Светът постепенно се насочва към възобновяеми енергийни източници и по-ефективни енергийни технологии, което води до намаляване на зависимостта от петрола. Тази тенденция е подкрепена от правителствени политики и международни договори за намаляване на въглеродните емисии. Много страни, които са основни потребители на петрол, предприемат мерки за диверсификация на източниците на енергия. Китай, Индия и Европейският съюз, например, значително увеличават своите инвестиции в алтернативни енергийни източници и разработват стратегии за намаляване на зависимостта си от петрола.

Всичко това води до извода, че ерата на ниски цени на петрола ще настъпи още в края на това десетилетие и е неибежна. Страните от ОПЕК явно не са подготвани за нея и по всичко изглежда, че нямат ясна стратегия как да я посрещнат. От ОПЕК все още не могат да свикнат с новата ситуация, в която вече сме свидетели на по-голяма конкуренция и пренареждане на световния пазар на петрол. Дали това ще доведе до по-голяма стабилност е рано да се каже. Едно обаче е сигурно – доминацията на ОПЕК вече никога няма да е същата.

инж.Пламен Дочев

Продължи с четенето

Анализ

Петролът продължава да поскъпва след като ОПЕК+ се придържа към съкращенията на производството

Published

on

И през месец април групата ОПЕК+ продължи с намаляването на производството, което най-вероятно ще продължи поне до края на първата половина на 2024 г. Това става ясно от вчерашното официално съобщение на Съвместният министерски мониторингов комитет (JMMC) на алианса, според което JMMC не препоръча никакви промени в политиката за добив на срещата си в сряда.

( JMMC е орган на ОПЕК+, който следи ситуацията на петролния пазар и оценява спазването на съкращенията. Той не взема решения относно политиката, тъй като просто препоръчва възможни действия на пълните министерски срещи на ОПЕК+ )

Следващото заседание на OПЕК+ е планирано да се проведе на 1 юни, преди планираните пълни министерски срещи на ОПЕК и ОПЕК+, които се очаква да решат дали да продължат с текущото ниво на съкращения след юни или да отменят някои от намаленията.

В резултат на съобщението суровият петрол Brent се повиши с 0,73% до $89,61 вчера. Тенденцията за ръст в цената явно ще се запази и това тримесечие, тъй като в началото на март членовете на алианса ОПЕК+ обещаха съкращенията да продължат до края на месец юни.

Припомням, че доброволните съкращенияна страните от ОПЕК+ бяха обявени през април 2023 г. и бяха със срок до края на 2023 година. По-късно обаче сделката за съкращенията беше удължена до края на 2024 г.

Руският вицепремиер Александър Новак обяви миналата седмица, че Русия също ще намали производството на петрол през второто тримесечие на 2024 г., така че всички производители от ОПЕК+, които намалят производството, да допринесат еднакво за съкращенията.

Какви са очакванията на пазара? Ако страните от ОПЕК+ удържат на обещанията си за съкращение на обемите още 3 месеца цената на петрола ще се стабилизира около 90$ за барел. Това естествено няма как да не се отрази на цените по бензиностанциите.

Каква е ситуацията в нашия район? В момента на Балканския полуостров има известно напрежение на пазара. Сръбската рафинерия в Панчево не работи на пълни обороти, рафинерията в Петромидия в Румъния има технически проблеми и също не работи на пълен капацитет. Това неминуемо ще се отрази на вноса на румънски горива в България. Тази ситуация прави рафинерията на Лукойл в Бургас основен доставчик на дизел в района през следващите месеци, като дава възможност на Лукойл да диктува цените на горивата в района. При това положение руската компания ще генерира допълнителни печалба и едва ли ще бърза да се раздели с активите си в България.

Продължи с четенето

ПОПУЛЯРНО

You cannot copy content of this page