Connect with us

Анализ

Поемането на оперативен контрол над Лукойл – има ли рискове?

Публикувано преди

на

Преди десетина дни депутатите гласуваха законопроект за поемане на оперативен контрол над Лукойл от страна на държавата. Вносителите на закона се позовават на стратегическото значение на Лукойл за българската икономика и за подобните примери от Германия и Италия. Изложените мотиви са правилни, примерите от Европа са факт, но все пак възниква въпроса – има ли рискове?

Когато става въпрос за предприятие или отрасъл в изключително важно значение за икономиката и дори за националната сигурност всяко едно действие трябва да бъде премислено и да се отчетат всички възможни рискове. Колкото и да звучи като клише необходим е анализ, но направен не от политици, а от професионалисти в бранша.

Поемането на оперативен контрол – правилно решение или грешка? 

Дали поемането от страна на държавата на оперативен контрол над Лукойл е правилно или грешно зависи от много фактори. Първо е важно държавата да е направила абсолютно всичко необходимо Лукойл да работи по правилата, да не укрива данъци, да не злоупотребява с ценообразуването и да не постигне монополно положение на пазара на горива. Ако държавата вършеше всичко това през годините нямаше да се стигне до ситуация пазарния дял на руската компания да е толкова голям, че да си позволи да поставя ултиматуми на правителството. За съжаление положението е такова и през държавата има дилема – дали да натисне Лукойл да работи по правилата, да си плаща данъците и да се държи пазарно или втория вариант направо да поеме оперативния контрол. Правилното решение е да се действа по първия начин и ако не даде резултат едва тогава да се премине към втория. Дори и тогава обаче поемането на оперативен контрол може да е грешното решение в зависимост от това, кой поема контрола и как го прави.

Сегашното служебно правителство с действията си породи съмнения първо за липса на компетентност и второ за прокарване на политики, които връщат модела на Борисов под една или друга форма. Ако оперативния контрол над Лукойл се поеме от това правителство и бъде назначен управител, който ще продължи политиката на служебното правителство, то това определено би било много грешно решение. Вместо да се гарантира безпроблемната работа на Лукойл има опасност контрола над продажбите на горива да премине към близки до Борисов фирми, които да овладеят пазара на горива и да извлекат максимална печалба на гърба на цените на горивата. Подобна схема имаше по времето на Вальо Златев, когато докато той играеше карти с Борисов фирми близки до премиера получаваха най-добри условия и продажбите на Лукойл преминаваха през тях. Няма причини сега да бъде по-различно. Ако обаче решението за поемане на оперативен контрол се вземе от парламента и избора на управител и неговите пълномощия са ясно определени и се гарантира необходимия  контрол, то такова решение може и да се окаже правилно.

Какви са рисковете?

И при двата варианта на поемане на оперативен контрол обаче има друга по-голяма опасност – спирането на руския петрол за рафинерията. При положение, че държавата е поела контрола над рафинерията, то голяма вероятност има Русия ни спре петрола. В този случай ако нямаме предварителни варианти намирането на друг петрол и организирането на транспорта му до Бургас би отнело известно време, а докато това стане рафинерията може да спре работа. Голяма е опасността ако не се поеме оперативен контрол на всички нива да има саботаж да работата на рафинерията, което би причинило спирането и да много дълъг период. Т.е. когато се взема такова решение да има готовност за поемане на контрол над рафинерията на всички нива за максимално кратко време.

Какви са изводите?

Поемането на оперативен контрол над Лукойл не трябва да се прави като самоцел, а с ясна и добре разработена стратегия. За да се минимизират всички рискове първата и основна задача е обезпечението на такава операция с необходимите хора, които да бъдат професионалисти и да гарантират безпроблемната работа на рафинерията. Второ, ако руския петрол спре, то държавата трябва да има готов план за внос на друг петрол. С оглед на логистиката опциите не са много, но варианти все пак има. На първо място трябва да отпадне снабляването с петрол през Босфора. За регулярни доставки трябва сигурност, а в момента доставки през проливите не са опция. Най-добър вариант би било петрол от Казахстан, тъй като той идва до Новоросийск по тръбопровод също както руския петрол. Т.е. логистично промяна в организиране на доставките няма. Внос обаче днес за утре е мисия невъзможна. Всеки, който се занимава с петролен бизнес знае, че организирането на доставки на петрол изисква немалко време. Това означава, че държавата трябва предварително да води разговори с КазМунай Газ Казхстан за евентуални доставки на петрол. Тъй като тази компания е държавна, то разговори на политическо ниво биха решили проблема. Друг вариант е да се използва Турция, от където да се купи петрол, но най-вероятно този петрол ще е руски. При този вариант обаче първо цената няма да е най-добрата, а второ ще има и възможност за корупция, тъй като петрола ще идва от посредник.

Всичко това ни води до извода, че поемане на оперативен контрол над Лукойл би трябвало да става само вкраен случай и то при гарантиране на сериозен контрол над държавното оперативно ръководство.

 

инж.Пламен Дочев

AutoZona.bg

Продължи с четенето

Анализ

Украйна удари Каспийския тръбопровод, по който се снабдява рафинерията в Бургас

Published

on

Снимка: AutoZona.bg

Преди два дни украйнски дронове са атакували Каспийския тръбопроводен консорциум СРС, като са поразили основна помпена станция. Следствие на удара тръбопровода СРС е спрял работа за неопределено време. Все още няма информация какви са щетите от удара и кога тръбопровода ще заработи отново с пълния си капацитет.

Значението на Каспийския тръбопровод

Припомням, че Каспийския тръбопроводен консорциум СРС е основния тръбопровод, по който Казахстан осъществява своя износ на петрол и атаката срещу него от страна на Украйна определено ще предизвика реакция от страна на Казахстан. Не е маловажен и факта, че СРС е съвместен проект на руски, казахстански и западни компании сред които е и Chevron и Shell. По него се транспортира около 1% от световното производство на петрол и спирането му за дълъг период може да бъде причина за повишаване на цените на петрола.

Кой използва СРС в момента

В момента заради санкциите Русия почти не използва този тръбопровод като износа се осъществява основно с танкери. Над 80% от транспортирания петрол е на Казахстан и именно от там се захранват с петрол както рафинериите на КазМунайГаз в Румъния, така и рафинерията на Лукойл в Бургас.

Атаката на Украйна на практика няма да се отрази толкована Русия, колкото на Казахстан, Румъния и на … България. Именно затова няма логично обяснение защо украинците са предприели такава необмислема атака и то в момент, когато най-малко им трябва конфликт с държавите в района.

Реакцията на Казахстан

Преди малко официален представител на казахстанското правителство е заявил пред Reuters, че страната му ще иска официално обяснение от Украйна за атаката и в зависимост от отговора ще реши какви действия да предприеме.

Как ще се отрази спирането на СРС на рафинерията в Бургас

Рафинерията в Бургас в момента работи основно с петрол от Казахстан, който се доставя именно по СРС. На всеки 4 дни танкер доставя по 70 000 тона петрол. Ако спирането е само за няколко дни не би трябвало това да се отрази на работата на рафинерията. Ако обаче пораженията по помпената станция са сериозни и ако има още украинкси удари, то има реална опасност да има криза с доставките на петрол за бургаската рафинерия.

Реакцията на държавата

Да се надяваме от рафинерията да имат резервни варианти за доставка. Ролята на държавата в такива момента е изключително важна. Шри такава новина тя трябва незабавно да се задейства и да проведе разговори със собственика на рафинерията и при установяване на опасност от криза да може да поеме оперативен контрол и да осигури работата на рафинерията.

Продължи с четенето

Анализ

Консорциумът Oryx Global / DL Hudson или KazMunayGas Казахстан са най-вероятните купувачи на рафинерията в Бургас

Published

on

Руската петролна компания „LUKOIL“ ще продаде своята рафинерия в България до края на годината, съобщава тази сутрин  „Файненшъл таймс“. След близо една година преговори на финала са останали два основни кандидата : Единият кандидат е консорциум, който е съставен от Oryx Global и DL Hudson, а другия кандидат казахстанската KazMunayGas (KMG) .

От кого зависи избора на купувача?

Тъй като руската държава е основен акционер в „Лукойл“ за такава сделка трябва да получи одобрение на избрания купувач от руския президент Владимир Путин. Очаква се до седмица той да реши кой от двамата кандидати да купи рафинерията в Бургас. По неофициална информация това не са били единствените кандидати и от надпреварата за рафинерията в последния момент са отпаднали SOCAR , държавната енергийна компания на Азербайджан, гръцката Helleniq Energy и консорциум от турската петролна група Opet и Mol Group , държавната петролна компания на Унгария.

Който и да бъде избран за купувач за рафинерията, за да се пристъпи към сделка, то тя трябва да получи одобрение и от регулаторните органи на българската държава. Не е изключено и при продажбата да бъдат променени и условията за държавен контрол над рафинерията. Предишното народно събрание промени закона и продажбата на рафинерията трябва да премине и през одобрение на парламента. Така, че макар и малка я има вероятността избрания от Путин купувач да не бъде одобрен от България.

Кои са двамата купувачи и какви са техните предимства и недостатъци?

Консорциумът на Oryx Global и DL Hudson със сигурност разполага със сериозен финансов ресурс.  DL Hudson е един от най-големите търговци на суровини в света и през последните две години натрупа значителни печалби от нестабилните петролни пазари след ковид панденията. Ако консорциума купи рафинерията, то тя може да работи на пълно натоварване и без проблем да бъдат пласирани произведените горива. Евентуални трудности може да възникнат придоставката на петрол, тъй като маршрута през Босфора е предизвикателство за логистиката. Тук притеснителният момент е Oryx Global, чиято собственост е неизяснена и има основателни съмненията, че руската страна може да има контрол над тази компания. От сайта на Oryx Global се разбира, че е компания е с широк спектър на дейности основно свързани с консултантска и охранителна дейност, защита на данни и на инвестиции в рискови зони.

KazMunayGas е може би в по-добра позиция, тъй-като компанията вече дълги години си партнира с „Лукойл“, а в момента е най-големия доставчик на петрол за рафинерията в Бургас. Казахстанците нямат проблем със снабдяването с петрол, тъй-като имат и необходимия капацитет на добив, имат и добре работеща логистика през каспийския тръбопровод. KazMunayGas има и опит в региона и в България, където чрез дъщерната си компания Rompetrol Group притежава две рафинерии в Румъния и веригата бензиностанции Rompetrol.

Какво може да направи държавата?

Държавата може да използва тази сделка както да преформатира своето участие в рафинерията, така и да се справи с монополното положение на Лукойл или на новия купувач. В момента освен символичното участие чрез „златна акция“ в надзорния съвет държавата няма никакви лостове за влияние и за противодействие при злоупотреба с монополното положение. Регулаторите може да одобрят избрания купувач, но да изискат разделение на активите на компанията, така, че рафинерията да е отделна собственост от тръбопровода и акцизните бази. Не е изключено държавата да поиска и да влезе в съсобственост на тръбопровода. Дали обаче в тази нестабилна политическа ситуация държавата ще съумее да защити своя интерес е рано да се каже.

  инж.Пламен Дочев

* полезни връзки:

Продължи с четенето

Анализ

Нова тенденция: Гигантите в търговията с петрол използват свръхпечалбите си за придобиване на петролни рафинерии

Published

on

През последните две години заради войната в Украйна и постоянно увеличаващите се цени гигантите в търговията с петрол генерираха огромни печалби. Акумулирането на такъв огромен паричен ресурс нямаше как да не доведе до размествания във веригата на петролната индустрия и увеличаване на влиянието на големите търговци на петрол.

От няколко месеца се забелязва една нова тенденция – гигантите в търговията с петрол да използват натрупаните ресурси за закупуване на петролни рафинерии.

По този начин търговците на суровини получават директен достъп до рафинерия, в която могат да изпратят част от суровия петрол, който продават, и да станат още по-големи играчи на пазара на опции за суров петрол и фючърси, за да хеджират излагането си на физически суров петрол. Тази нова тенденция наминуемо ще доведе до още по-голямо окрупняване на търговията с петрол и все по-голяма тежест на търговците в определянето на цените на дериватите.

От друга страна петролните компании се подготвят за електрическото бъдеще и насочват своите инвестиции към възоновяемата енергия и за да финансират това са все по-склонни да се разделят в притежаваните от тях рафинерии. Това са причините само за няколко месеца да се осъществят няколко големи сделки.

Най-големият независим търговец на петрол, Vitol Group подписа сделка за закупуване на 35% от рафинерията Saras в Италия, след като постигна сделка с членове на семейство Морати. Vitol също е наддава за компанията-майка на рафинериите Citgo Petroleum в текущия назначен от съда търг през юни, според информация на Блумбърг.

Друг голям търговец, Trafigura, обяви през април, че Rhône Energies, неговият консорциум с Entara LLC, е влязъл в ексклузивни преговори за закупуване на рафинерията Fos-sur-Mer и терминалите в Тулуза и Вилет дьо Виен от местното подразделение на ExxonMobil Esso.

Glencore също влезе в списъка на най-големите петролни търговци, които купуват рафинерии като през месец май постигна споразумение със Shell за придобиване на рафиниращи и химически активи в Сингапур на CAPGC Pte. Ltd., съвместно дружество между Chandra Asri Capital Pte. Ltd. и Glencore Asian Holdings Pte. ООД

Всички тези сделки показват, че гигантите в търговията с петрол имат амбициите не само да влияят на цените на петрола, но и да определят самостоятелно цените на крайните деривати. Това преразпределение на ключови ресурси в петролната индустрия няма как да не доведе до промяна в петролния пазар. Резултатът ще е още по-намаляващо влияние над цените на страните от ОПЕК, които вече губят контрол над петролния пазар заради САЩ, Канада и другите независими производители.

При такава тенденция каква е вероятността рафинерията в Бургас да бъда продадена от Лукойл?

Още преди година Лукойл обяви, че възнамерява да се раздели с активите си в България, включително и рафинерията в Бургас. В петролния бранш има слухове за проявен интерес от страна на няколко големи търговци на петрол, но няма информация да се водят сериозни разговори с нито един от тях. Липсата на активност от страна на Лукойл в момент, когато е голямо търсенето на такива активи ясно показва, че каквото и да говори руската компания, тя няма никакво намерение да се раздели с рафинерията си в Бургас.

Продължи с четенето

ПОПУЛЯРНО

You cannot copy content of this page