Connect with us

България

Планът за възстановяване и устойчивост – рисковете нарастват

Публикувано преди

на

Половин година отмина от одобряването на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) на България, но перспективите пред изпълнението му не са особено позитивни. Невъзможността за подаване на финален вариант на плана в срок, пропускането на авансовото плащане и закъснението при отчитането на постигнати резултати за първото плащане са само началните сигнали, че финансирането и изпълнението на плана вероятно няма да върви по вода и че рисковете оттук нататък само ще се увеличават. Без ясна стратегия и целенасочени усилия за справяне с тях е малко вероятно България успешно да реализира в срок това голямо начинание.

Когато говорим за рискове, трябва предварително да отбележим, че цялостната концепция на механизма за възстановяване и устойчивост се сблъсква със затрудненото разбиране и приемане в България на принципа „пари срещу реформи“. Тези затруднения са олицетворение на нежеланието и дори в отделни случаи – неспособността за промяна и именно тук се крие голямата опасност – доколко сме готови осъзнато и в съгласие да предприемем последователни действия, да положим систематични и целенасочени усилия с ясен и очакван краен резултат – промяна в определен обществен сектор и обществени отношения.

В по-тесен смисъл, обаче, пред реализацията на националния план стоят рискове, които могат да се обединят в няколко категории.

Вътрешни рискове

В тази категория попадат разнообразни рискове с източник националната среда, като те могат да бъдат политически, икономически, административни и проектни. През последните месеци сме свидетели на реализация на политически рискове, свързани с нестабилност, последователни парламентарни избори, затрудненията пред формиране на парламентарно мнозинство и правителство, чести служебни кабинети, промяна в конфигурациите на подкрепа за определени проекти и липса на подкрепа за други. Особено критично за изпълнението на НПВУ е закъснението при подготовката и приемането на законопроекти и закони в различни области (например в област „Правосъдие“), които са заложени като ключови реформи в плана, както и липсата на редовно правителство, което да започне да предприема действия, с които да стартират проектите.

Административните рискове пред изпълнението на плана за възстановяване също не са за подценяване. Те са свързани с липса на капацитет, разбиране и способности за подготовка на реформите и изпълнение на проектите. Проблемите при планираме, възлагане и изпълнение на обществените поръчки могат да поставят в затруднение голяма част от инвестиционните проекти. В отделни случаи е възможно дори и наличие на трудности в припознаването на проектите и саботаж в изпълнението им – както наскоро стана ясно за отделни проекти (например от областта на електроенергията).

Сериозно негативно въздействие могат да имат и чисто икономическите рискове – така например високата инфлация и разходите за труд могат да повишат стойността на разходите в договорените проекти и да е необходимо да се търси допълнително финансиране за тях. Това ще постави под натиск и националното съфинансиране и неговото осигуряване. По-високите разходи могат да ограничат наличието на достатъчен брой качествени изпълнители на обществени поръчки и доставчици на стоки и услуги, които могат да реализират проектите (например при проектите за саниране на жилищни и нежилищни сгради).

В отделни случаи вътрешен риск може да възникне от действия или мнения на заинтересовани страни, създаващи негативен обществен отклик спрямо определен проект (за пример може да се даде реформа № 10 „Декарбонизация на енергийния сектор“, която предвижда постепенно намаляване на работата на въглищните централи). Постигане на съгласие по спорни проекти е трудно, а в момента нищо не се прави за решаване на конфликти по реализацията им. В тази група рискове могат да се отнесат и липсите на изпълнители. Подобно нещо се случи при обявяването на поръчката от МВР по една от целите, необходими за първо плащане, а именно – по възлагане на обществена поръчка за развитие на системата TETRA и на радиорелейна мрежа, където нямаше желаещи за реализация на проекта.

Външни рискове

Като външни рискове могат да се определят събития извън територията на България, които могат да имат силен негативен ефект върху изпълнението на плана – икономически и енергийни кризи, войни, фалити на предприятия и банки, фалити на държави, инфлационен натиск, проблеми по веригите на доставки на стоки, географско преместване на производства, пандемии и др. Дори фактори като неизпълнението на плановете за възстановяване на държави – важни търговски партньори на България, могат да имат негативен ефект за нас.

Подобно външно рисково непланирано събитие през последните месеци например е войната в Украйна, която води до повишаване на цените на енергията в ЕС и по света, намаляване на световната продоволствена сигурност и достъпността на цените на храни, значителни бежански вълни и движение на големи потоци от хора, ограничаване на транспортни коридори и пазари. Всичко това се очаква да ограничи икономическия растеж в краткосрочен план за България –  и е вероятно да измести фокуса от определи реформи към по-належащи социални мерки.

Външните рискове трудно се оценяват и управляват, още повече когато са еднократни събития. Вътрешните рискове обаче следва да са под контрол на държавата. Проблемът е, че всяко забавяне и неизпълнение на реформа или проект водят до забавяне на плащанията за всички, тъй като оценяването за всяко плащане се прави в комплект. Липсата на ясна комуникация и систематичен процес по управляване на рисковете при изпълнението на плана създават усещане, че още при подготвянето на отчета за следващото плащане след близо месец ще се изправим пред поредния провал, но отново – без отговорни за него.

Източник: Институт за пазарна икономика

Продължи с четенето

България

Авиомедицинска евакуация на пациент от Варна до София е извършена със „Спартан“ от авиобаза „Враждебна“

Published

on

Снимка: Министерство на отбраната

Авиомедицинска евакуация е извършена със самолет „Спартан“ от авиобаза „Враждебна“, съобщиха от Министерството на отбраната, предаде БТА.

Самолетът излетя в 09:45 часа от летище София с медицински екип от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ на борда със задача транспортиране на пациент от МБАЛ „Света Анна“ – Варна до София, се посочва в съобщението.

Полетът бе изпълнен в условията на усложнена метеорологичната обстановка. Командир на екипажа беше капитан Николай Георгиев, помощник-командир – майор Дарина Христозова, и борден инженер – капитан Митко Гергов, посочват от военното ведомство. В 12:01 ч. самолетът се приземи успешно обратно на Летище София.

На 13 април от пресцентъра на Министерството на отбраната съобщиха, че хеликоптер „AS 532 Cougar“ с екипаж от 24-а авиобаза Крумово от състава на Военновъздушните сили е изпълнил успешно задача за авиомедицинска евакуация. По искане на Министерството на здравеопазването и с разрешение на началника на отбраната е изпълнен полет по маршрута 24-а авиобаза Крумово – Враца – София, за да бъде превозено пострадалото дете, на което да се окаже спешна медицинска помощ.

Продължи с четенето

България

Гранична полиция получи 40 автомобила с висока проходимост (СНИМКИ)

Published

on

Снимка: МВР

Министърът на вътрешните работи Калин Стоянов връчи вчера на граничните полицаи ключовете на първата пратка от 40 автомобила с висока проходимост. „Със сигурност в МВР имаме прецедент – само за 7-8 месеца да стартира обществена поръчка, която да мине през цялата процедура, да завърши и физически да започне доставката на автомобилите.

Тук е мястото да благодаря на всички служители, основно от ГД „Гранична полиция“, на екипа, който положи огромни усилия днес всичко това да се случи“,  коментира вътрешният министър.

Той припомни установената изключително тежка ситуация, когато поема  ръководството на ведомството на 6 юни м.г. – незаети около 450 щатни бройки на служители с полицейски правомощия и липса на високопроходима техника.

„Имаше регионални дирекции в страната, със зачислени по щат около 50 автомобила, от които в движение бяха не повече от 7-8. Тогава много бързо се ориентирахме, анализирахме ситуацията и достигнахме до извода, че трябва да направим абсолютно всичко възможно за да доставим необходимите автомобили“.  Днес това е първата, но много стабилна крачка в тази посока, с нескрита радост отбеляза министър Стоянов и подчерта, че когато ръководството изисква резултати от граничните полицаи, то е длъжно да ги обезпечи материално и физически. „Получавайки тези автомобили за охрана на държавната граница ние ставаме още по-сигурен, по-надежден и по-предвидим партньор за охрана на външната граница на ЕС. Когато ние сме силни с техника като тази, няма значение кой е срещу нас“, каза още вътрешният министър.  Той завеща на колегите да  управляват новите автомобили отговорно и безаварийно.

Това е дългоочакван ден от всички нас, заяви директорът на ГДГП гл. комисар Антон Златанов. Той благодари на ръководството на МВР за предприетата последователна политика в осигуряването на необходимия ресурс, с който граничните полицаи да изпълняват основната си задача – опазването на нашата граница. Гл. комисар Златанов посочи, че днешното събитие е първа крачка към целенасоченото техническо оборудване на състава. Той благодари на колегите си, които отговорно  и всекидневно изпълняват  своите задължения, въпреки трупаните с години проблеми с липса на обучени кадри и специализирани моторни превозни средства.

На церемонията присъстваха заместник-министърът на вътрешните работи Тони Тодоров, и.д. главен секретар главен комисар Димитър Кангалджиев, директори на дирекции в МВР.

Продължи с четенето

България

До края на годината Военноморските сили ще осъществят три големи учения

Published

on

Снимка: Sky Content

До края на годината Военноморските сили (ВМС) ще осъществят три големи учения, каза днес пред журналисти командирът на флота контраадмирал Кирил Михайлов, предаде БТА.

Той участва в тържествена церемония по издигане на военноморския флаг и флаговете за разцветяване на военните кораби по случай Деня на храбростта и празник на Българската армия – 6 май.

През тази година домакин на най-голямото учение на ВМС – „Бриз 2024“, ще бъде Бургас, каза Михайлов. По думите му, неговата цел не е само подготовката във военно отношение, а да се даде възможност на флота да работи с всички правителствени и неправителствени организации, имащи отношение към морето. „Бриз“ ще се състои в периода 4 – 14 юли. След това Варна ще бъде домакин на националното водолазно учение с международно участие „Тритон“. През есента, в Бургас, ще се състои „Посейдон“ – българо-румънско учение, отворено за участие и за други държави.

Предстои ВМС да придобият брегови ракетни комплекси, каза още контраадмирал Михайлов. По думите му, в ход е дооборудването на многофункционалните патрулни кораби с апаратура за радиоелектронна война и търсене на подводници. Високопоставеният офицер допълни, че се работи и по много по-малки проекти за флота, включително осигуряване на безпилотни летателни апарати и дистанционно управляеми подводни апарати.

За проблема с плаващите мини в Черно море Михайлов заяви, че българите и гостите на страната ни могат да бъдат напълно спокойни. ВМС непрекъснато наблюдават морското пространство, следят всичко, което се случва в наши териториални води, подчерта контраадмиралът. По думите му, от започването на войната флотът периодично обследва всички фарватери за търговските кораби и реагира на всеки сигнал за забелязан миноподобен обект. До момента са получени над 50 такива сигнала, последният беше преди по-малко от два месеца, когато унищожихме петата поред плаваща мина, посочи Михайлов. Той уточни, че до момента в Черно море са унищожени общо 16 плаващи мини – по пет от България, Румъния и Турция, а една се е взривила край бреговете на Грузия.

По споразумението за създаване на международна морска група за борба с надводните мини в Черно море беше подписан меморандум през януари тази година, припомни Михайлов. По думите му документът вече е в сила, след като е подписан и от турска страна. Непрекъснато се провеждат работни срещи, за да се изготвят необходимите документи за работата на групата. Началото на дейността ѝ ще бъде поставено след среща на командващите на България, Румъния и Турция, обясни Михайлов.

Той допълни, че Военноморският координационен елемент, като съставна част от морския оперативен център на ВМС, играе ключова роля в борбата с минната опасност. Той е входната врата за информацията и от началото на войната работи на 24-часов режим, каза Михайлов. По думите му, се поддържа и непрекъсната комуникация с Морските оперативни центрове на съюзниците от Черно море, и с оперативния център на НАТО.

ВМС намират и изваждат от морето и много останки от военно оборудване, например стартови ускорители, допълни контраадмиралът. По думите му те не са опасни толкова за корабоплаването, но биха били изключително неприятна гледка за хората по брега. Затова се стараем всичко да прибираме и да го махаме от морето, обясни Михайлов.

Той честити днешния празник на всички българи и най-вече на тези от тях, свързали живота си с армията. ВМС посрещат празника със самочувствие, тъй като моряците изпълняват своя дълг всеки ден с достойнство и чест, като пазят родните брегове безопасни, каза контраадмирал Кирил Михайлов.

Продължи с четенето

ПОПУЛЯРНО

You cannot copy content of this page