Половин година отмина от одобряването на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) на България, но перспективите пред изпълнението му не са особено позитивни. Невъзможността за подаване на финален вариант на плана в срок, пропускането на авансовото плащане и закъснението при отчитането на постигнати резултати за първото плащане са само началните сигнали, че финансирането и изпълнението на плана вероятно няма да върви по вода и че рисковете оттук нататък само ще се увеличават. Без ясна стратегия и целенасочени усилия за справяне с тях е малко вероятно България успешно да реализира в срок това голямо начинание.
Когато говорим за рискове, трябва предварително да отбележим, че цялостната концепция на механизма за възстановяване и устойчивост се сблъсква със затрудненото разбиране и приемане в България на принципа „пари срещу реформи“. Тези затруднения са олицетворение на нежеланието и дори в отделни случаи – неспособността за промяна и именно тук се крие голямата опасност – доколко сме готови осъзнато и в съгласие да предприемем последователни действия, да положим систематични и целенасочени усилия с ясен и очакван краен резултат – промяна в определен обществен сектор и обществени отношения.
В по-тесен смисъл, обаче, пред реализацията на националния план стоят рискове, които могат да се обединят в няколко категории.
Вътрешни рискове
В тази категория попадат разнообразни рискове с източник националната среда, като те могат да бъдат политически, икономически, административни и проектни. През последните месеци сме свидетели на реализация на политически рискове, свързани с нестабилност, последователни парламентарни избори, затрудненията пред формиране на парламентарно мнозинство и правителство, чести служебни кабинети, промяна в конфигурациите на подкрепа за определени проекти и липса на подкрепа за други. Особено критично за изпълнението на НПВУ е закъснението при подготовката и приемането на законопроекти и закони в различни области (например в област „Правосъдие“), които са заложени като ключови реформи в плана, както и липсата на редовно правителство, което да започне да предприема действия, с които да стартират проектите.
Административните рискове пред изпълнението на плана за възстановяване също не са за подценяване. Те са свързани с липса на капацитет, разбиране и способности за подготовка на реформите и изпълнение на проектите. Проблемите при планираме, възлагане и изпълнение на обществените поръчки могат да поставят в затруднение голяма част от инвестиционните проекти. В отделни случаи е възможно дори и наличие на трудности в припознаването на проектите и саботаж в изпълнението им – както наскоро стана ясно за отделни проекти (например от областта на електроенергията).
Сериозно негативно въздействие могат да имат и чисто икономическите рискове – така например високата инфлация и разходите за труд могат да повишат стойността на разходите в договорените проекти и да е необходимо да се търси допълнително финансиране за тях. Това ще постави под натиск и националното съфинансиране и неговото осигуряване. По-високите разходи могат да ограничат наличието на достатъчен брой качествени изпълнители на обществени поръчки и доставчици на стоки и услуги, които могат да реализират проектите (например при проектите за саниране на жилищни и нежилищни сгради).
В отделни случаи вътрешен риск може да възникне от действия или мнения на заинтересовани страни, създаващи негативен обществен отклик спрямо определен проект (за пример може да се даде реформа № 10 „Декарбонизация на енергийния сектор“, която предвижда постепенно намаляване на работата на въглищните централи). Постигане на съгласие по спорни проекти е трудно, а в момента нищо не се прави за решаване на конфликти по реализацията им. В тази група рискове могат да се отнесат и липсите на изпълнители. Подобно нещо се случи при обявяването на поръчката от МВР по една от целите, необходими за първо плащане, а именно – по възлагане на обществена поръчка за развитие на системата TETRA и на радиорелейна мрежа, където нямаше желаещи за реализация на проекта.
Външни рискове
Като външни рискове могат да се определят събития извън територията на България, които могат да имат силен негативен ефект върху изпълнението на плана – икономически и енергийни кризи, войни, фалити на предприятия и банки, фалити на държави, инфлационен натиск, проблеми по веригите на доставки на стоки, географско преместване на производства, пандемии и др. Дори фактори като неизпълнението на плановете за възстановяване на държави – важни търговски партньори на България, могат да имат негативен ефект за нас.
Подобно външно рисково непланирано събитие през последните месеци например е войната в Украйна, която води до повишаване на цените на енергията в ЕС и по света, намаляване на световната продоволствена сигурност и достъпността на цените на храни, значителни бежански вълни и движение на големи потоци от хора, ограничаване на транспортни коридори и пазари. Всичко това се очаква да ограничи икономическия растеж в краткосрочен план за България – и е вероятно да измести фокуса от определи реформи към по-належащи социални мерки.
Външните рискове трудно се оценяват и управляват, още повече когато са еднократни събития. Вътрешните рискове обаче следва да са под контрол на държавата. Проблемът е, че всяко забавяне и неизпълнение на реформа или проект водят до забавяне на плащанията за всички, тъй като оценяването за всяко плащане се прави в комплект. Липсата на ясна комуникация и систематичен процес по управляване на рисковете при изпълнението на плана създават усещане, че още при подготвянето на отчета за следващото плащане след близо месец ще се изправим пред поредния провал, но отново – без отговорни за него.
Източник: Институт за пазарна икономика
Новини3 години ago
Варна4 години ago
Политика3 години ago
Авто3 години ago
Анализ3 години ago
Новини3 години ago
Новини3 години ago