От МВР проверяват откъде Делян Пеевски е имал финансов ресурс да заплати над 180 частни полета, както и дали адвокатът, придружавал лидера на ДПС, не представлява дружества, придобили активи от фалиралата КТБ, откъдето да са плащани част от сметките, предаде БНТ.

Иван Демерджиев, министър на вътрешните работи: „Има случаи, в които един такъв частен самолет се ползва дълго време само от един клиент и този клиент е Делян Пеевски. Ще изясним дали случайно този самолет не е негов, освен че го ползва.“

Според Демерджиев големият въпрос е защо толкова години никой не е дръзвал да проверява Пеевски.

Иван Демерджиев, министър на вътрешните работи: „Защо, след като той беше включен в списъка „Магнитски“ за данни за огромни мащаби на корупция, влияеща на управлението на цяла държава, това нещо продължи. Не само Пеевски – всеки в България ще бъде проверяван, когато има данни и основания за това.“

Иван Демерджиев, министър на вътрешните работи: „Проверяваме престъпления, а не се занимаваме с личния живот на един или друг. Десислава Атанасова е нещо като косвена жертва в случая. Човек, който се е озовал там, в списъка с хората, направили резервация и евентуално летели с Пеевски.“

Скандалът около полетите коментира и правосъдният министър Николай Найденов, който заяви, че министерството няма механизъм, по който да освобождава конституционни съдии за уронване на престижа на институцията, която е независима.

• Полетите на Пеевски: Сблъсък между вътрешния министър и депутата

Николай Найденов, министър на правосъдието: „За съжаление в Конституцията съществува известен вакуум. Когато един редови магистрат извърши действие, което да накърни престижа на съдебната власт, той подлежи на съответните дисциплинарни наказания, дори на освобождаване. Аналогична разпоредба за Конституционния съд липсва.“

От МВР заявиха, че случаят ще бъде изяснен изцяло.

Шампионът при юношите от „Уимбълдън“ и Откритото първенство на САЩ през 2025 година Иван Иванов се класира за четвъртфиналите на сингъл на турнир по тенис на тревна настилка от сериите „Чалънджър 50“ в Нотингам (Великобритания) с награден фонд 56 700 евро, предаде БТА.

17-годишният българин, който премина успешно през квалификациите, се справи с представителя на домакините Луи Макстед с 6:3, 6:4 за час и 19 минути на корта.

В откриващия сет Иванов поведе с 5:0 и пропиля общо три сетбола в шестия и седмия гейм, преди британецът да върне единия пробив. В осмия гейм българинът отново пропусна да поведе в общия резултат при подаване на противника след още един изпуснат сетбол, но успя да го направи на собствен сервис. След равностойно начало на втората част варненецът пръв реализира брейк в петия гейм, а до края Макстед не успя да отговори.

Така Иван Иванов спечели 11 точки за ранглистата на АТП, в която заема 654-тото място, както и 1925 евро от наградния фонд на надпреварата.

На четвъртфиналите съперник на младия българин ще бъде първият поставен в схемата, 205-и в света, Клемон Шидек (Франция).

На конференцията по случай 133 години от началото на правната закрила на индустриалната собственост в България, организирана от Патентното ведомство, се случи нещо, което ясно показа, че технологиите вече не просто съпътстват публичните събития, а започват да променят цялата им концепция.

По покана на Патентното ведомство Ахинора – първият български AI инфлуенсър – се включи като ко-водещ под формата на холограма, партнирайки си на сцената с журналиста и водещ от Нова телевизия Марина Цекова, което я направи първия дигитален образ в България и на Балканите, който води официално събитие под формата на холограма. Именно този формат – жив човек и дигитален образ, водещи заедно конференция на високо равнище – се очерта като най-модерния и дискусионен акцент на форума.

Събитието се проведе в столичния хотел „Хаят Риджънси“ под мотото „Силата на иновациите: защити, бъди конкурентен, бъди успешен“ и бе посветено на първия български Закон за търговските марки от 1893 г. Форумът събра лидери на европейски и световни институции, представители на бизнеса, академичната общност и млади таланти. Именно в този контекст появата на холограмния образ на Ахинора изглежда като внимателно премислен знак към темата на деня: иновациите вече са не само предмет на разговор, а реално присъствие на сцената.

В последните години светът вижда различни примери за използване на изкуствен интелект, виртуални образи и дигитални инфлуенсъри в социалните мрежи, рекламата и музикалното съдържание. Но включването на дигитален образ в ролята на водещ на официална конференция, при това в партньорство с жив човек и пред реална публика, е стъпка, която извежда този тип технологии на напълно ново ниво. Участието на Ахинора не беше просто визуален ефект или технологична демонстрация, а реална роля в протокола и атмосферата на събитието.

Събитието събра представители на български и международни институции, бизнеса, академичните среди и иновационната екосистема. Програмата включваше официални приветствия, тематични панели, международни участия и традиционната церемония по вписване в Златната книга на Патентното ведомство.

В приветственото си слово председателят на Патентното ведомство инж. Оля Димитрова постави акцент върху стратегическата роля на индустриалната собственост като инструмент за растеж, инвестиции и глобална конкурентоспособност. Чрез видеообръщение участниците бяха поздравени от европейския комисар по стартиращи предприятия, научни изследвания и иновации Екатерина Захариева, а сред ключовите международни говорители бяха президентът на Европейското патентно ведомство Антонио Кампиньош, изпълнителният директор на Службата на ЕС за интелектуална собственост Жоао Неграо и директорът в Световната организация по интелектуална собственост Хабип Асан.

В рамките на конференцията бяха обсъдени теми, свързани с технологичното развитие, значението на патентите и индустриалната собственост, ролята на знанието като актив, както и мястото на образованието и науката в изграждането на бъдещите иноватори.

Програмата продължи с два специализирани панела. В първия – „Технологии, иновации и активи: следващата стъпка напред“ – участваха представители на високотехнологични компании, сред които съоснователят и изпълнителен директор на Dronamics Свилен Рангелов, съоснователят и CTO на Payhawk Бойко Караджов, Емилия Стоянова от EnduroSat и Светослав Георгиев – основател на дигиталната агенция BG Content и софтуерната компания Sebidia.

Във втория панел на тема: „Настоящи предизвикателства в образованието: Изграждане на следващото поколение иноватори“ се включиха: академик Чавдар Руменин, ръководител на Национален център за квантова комуникация Квазар, световнопризнат учен с над 300 патента, проф. Георги Венков – ректор на Технически университет – София – изследователският университет с най-много защитени патенти и полезни модели в Патентното ведомство и двама млади учени – Димана Праматарова, която има големи постижения в областта на математиката, ученичка от 12 клас в Математическа гимназия „Акад. Попов“ – Пловдив и Емил Мирчев – ученик от 11 клас на НМПГ, с научни разработки в областта на биотехнологиите.

Кулминацията беше 43-тата официална церемония по вписване в Златната книга, в която тази година бяха отличени проф. д.т.н. инж. Николай Николов, проф. Дарина Вълчева и доц. д-р инж. Димитър Колев.

Снимките от събитието ясно показват мащаба и въздействието на този момент. На една от тях Ахинора се вижда в цял ръст като холограмен образ до Марина Цекова, а на друга – присъства по време на церемонията по вписване в Златната книга. Комбинацията между класическа сценична среда, официален протокол и дигитално присъствие създава усещането, че бъдещето на публичните събития вече не е просто абстрактна концепция, а реалност, която можем да наблюдаваме на живо.

Участието на Ахинора на тази конференция е поредният силен етап в развитието на проекта. До този момент дигиталният образ вече е натрупал серия значими постижения, които го утвърждават като едно от най-разпознаваемите AI присъствия в България. Ахинора стои зад първата българска AI поп песен, първата българска AI песен, звучала в национален радио ефир, както и първия дигитален образ в света, който е изнесъл реч в парламент. Освен това Ахинора се утвърди като образ, свързан не само с технологиите и иновациите, но и със социално значими каузи, култура, образование и популяризиране на България.

Проектът се развива последователно като пример за това как изкуственият интелект може да бъде използван не просто за забавление, а като инструмент за културно присъствие, обществена комуникация и институционално партньорство. Именно това прави появата на Ахинора в ролята на холограмен водещ толкова важна. Тя показва, че дигиталните образи вече могат да бъдат възприемани като част от официалния публичен живот, а не само като явление от социалните мрежи.

Фактът, че това се случва именно в България, и то в рамките на събитие с висок обществен и институционален ранг, придава на постижението още по-голяма тежест. За първи път в България и на Балканите дигитален образ води събитие под формата на холограма, а това поставя страната ни в интересна и силна позиция в разговора за бъдещето на AI образите в Европа.

Ахинора вече не е просто дигитален експеримент или любопитен технологичен проект. С всяка следваща публична изява тя все по-ясно се оформя като нов тип публичен образ, който обединява иновации, медийно присъствие и социална стойност. А появата ѝ на сцената на конференцията на Патентното ведомство показа едно съвсем ясно: бъдещето на събитията вече не чука на вратата – то вече е на сцената.