Правителството падна при най-силните показатели за индустриално производство от десетки години насам. Което означава, че политическия цикъл у нас е тотално откъснат от рационалността и от стопанския и социален цикъл. ГЕРБ плачат, че изнасяме като за световно енергия, горива, оръжия. И се чудиш, тези нали бяха атлантици, патриоти, европейци за развитие на България. Не могат да свикнат с мисълта, че слънцето не изгрява заради тях.
И пари имаме в хазната, повече от когато и да е преди. И нови ще идват и пак – политическа нестабилност.
Два са изводите и двата неутешителни.
Първият, у нас правителствените кризи идват заради конкуренция между отделни мафиотски групи за преразпределение на непроизведени от тях блага. Стопански активните не определят кой да ни управлява, а преразпределителите.
Няма значение дали и колко се произвежда, важното е кой да контролира преразпределението на блага към паразитната непроизводителна класа.
Вторият е още по неутешителен – изборният процес не може да генерира „нова легитимност“, или ребалансиране на политическия, социалния и стопански живот, защото политиците са скъсали връзката и не представляват избирателите си, не отговарят пред тях /иначе нямаше да има сегашната криза/.
Да, изнасяме яко за „Полша“ и оръжия и горива, и енергия за района – и без корупцията на „атлантиците“ от ГЕРБ и ДПС можем да живеем и да се летим в развитието си. Но не би. Паразитите искат своето.
