Какво да очакваме от търговете на Булгаргаз за доставки на природен газ

На откритото заседание на КЕВР чухме за намеренията на шефа на Булгаргаз да организира търгове за доставка на природен газ.

Първият бе обявен на 5 август за доставки през септември. Условията на търга предизвикаха възражение или недоумение сред търговците, не само с краткия си срок, но и с първоначалното ограничение, търговци, които купуват от Булгаргаз по програмата за освобождаване, да не могат да участват. Защото след като са купували от Булгаргаз по програмата за освобождаване, нямало логика да продават. Това е уникален принос към световната търгова практика, но защо да не блеснем. След закономерни възражения от търговци, ограничението отпадна, или по-точно бе изменен. Защото покупки-продажбите на природен газ поставят търговците често в двете роли – на продавач и на купувач. Все едно да забраните на Булгаргаз да балансира портфейла си и да продава природен газ на компания, от която е купил преди това. До тук добре. Логично, организаторите на търга бяха принудени да приемат възраженията и да премахват това условие, като удължиха срока за офертите с един ден. Казвам логично и защото при търговия с газови фючърси за няколко месеца напред е нормално търговците да могат да ги търгуват и да ги продават обратно в рамките на текущия месец. И не само, в зависимост от конкретния инструмент.

И всичко това е заради заиграването на ГЕРБ и ДПС с темата посредници, които бяга дамгосани, без изобщо някой от тях да разбира от търговия с природен газ и да проумее, че понятието посредници касае политици като тях, а не търговците с природен газ, които купуват и продават и са легитимни участници на пазара. Виж политиците нямат място и това е голямата мъка на партийните експерти и политици. Те са паразитите в схемата.

На мястото на първоначалното ограничително условие, организаторите на търга, вкараха ново – участниците да не предлагат количества, които са закупили по програмата за освобождаване. Това разбира се е трудно до невъзможно за контрол, но звучи политически коректно. Интересен е подходът, с който Булгаргаз си гарантира, че подобна обвързана покупко-продажба няма да се случва. С подаването на офертата, участниците декларират че не продават газ закупен по Програмата за освобождаване. Може да се провиди някаква цел – да се ограничи или по-скоро контролира броя на участниците. Септемврийският търг е за 30 млн. куб.м. общо, а потенциалната глоба за нарушение на ЗЗК от Булгаргаз е 10 % от оборота за последната година!?. Сега си представете, че Булгаргаз има оборот, производен на търговия с 3 милиарда кубически метра, тоест около 3,5 милиарда лева. Глобата от КЗК ще бъде около 350 милиона лева, тоест 10 пъти над стойността на тези 30 милиона кубически метра по първия търг.

Разбирам стремежа да се изключат регистрирани на борсите търговци, които правят маржове от търговия с количества природен газ, купени от Булгаргаз през българските борси. Но решението е тотално извън подобни мерки, именно в пазарните механизми и най-вече във възможността при продажбите да не се затварят сделките за секунди, а позициите да останат отворени за наддаване поне 15 минути.

На 10 август Булгаргаз обяви още два търга за доставка на близо 1 млрд. кубически метра. Единият е за ВПГ при условия на доставка DES терминала на Ревитуса в Гърция. Тъй като няма информация Булгаргаз да разполага със слотове за целия период на доставка, очевидно след получаване на офертите, ще имат нужда от период, в който да осигурят логистиката – тоест да закупят от някого слотове и наемат преносен капацитет. И тук идваме до типичния за компания като Булгаргаз въпрос за първичността на наличието на слот, преносен капацитет или на закупен природен газ. Логиката да обявиш търг за покупка с точка на доставка терминал за регазификация, предполага, че вече разполагаш с такъв. Защо иначе искаш на компания да ангажира подобни количества, и то обвързващо, с риск след това да се откаже и разходите да останат за сметка на подалия оферта. Тъй като за посочения в тръжните условия период няма данни Булгаргаз да е проявил някаква активност със слотовете и преносните капаците, остава опцията държавната компания да ги пренаеме, както го е правила до сега, или да играе с партньор. Което отваря темата за посредниците – политиците у нас завиждат на търговските участници, че вземат „тяхното“.

Най-странното е, че тръжните условия предполагат възможност участниците да предлагат природен газ с две ценови формули – американския Хенри Хъб и холандския ТиТиЕф. По принцип е насърчително да се правят препратки при цената на природния газ към най-ликвидната борса в света – американската. Но как ще сравняваш оферта на ТиТиЕф с оферта на Хенри Хъб, без да се посочва методика за оценка, по която участници да могат да оптимизират офертите си. Не че не е възможно, но силно се съмнявам, че сегашният екип на Булгаргаз, без външна помощ, е в състояние да сравни предложения за доставки на природен газ между Хенри Хъб и ТиТиЕф, като може да се очаква че офертите ще бъдат съотнесени като цени към реперния хъб с дисконт или премия (+/-). С други думи има голяма вероятност да се наложи да се сравняват круши и ябълки и цялата процедура да бъде оспорена в съд, с което да се постави под заплаха самата доставка.

За разлика от първия търг, вторият и третия са с точка на доставка виртуалната търговска точка на България (ВТТ). Цената се изисква да бъде TTF индексирана, и пак е дадена свобода на участниците да решат дали да оферират с дискаунт или с премия (+/-). Но и тук няма методика за оценка и класиране.

Четейки условията на трите търга не ме напуска впечатлението, че в тези срокове и при тези неясни условия няма да произведат резултат, освен ако не са за конкретни вече избрани печеливши. Или са с предизвестен неуспешен край за да легитимират последващо обръщение към „Спасителя Газпром“ – все интересни сценарии.

Има няколко фундаментални проблема в подхода на правителството към газовата криза – реална или политически създадена. Всичко е съсредоточено около Булгаргаз и държавата. Няма как да си против монопола на Газпром и да не си бил против неговото производно българско продължение – Булгаргаз. Ако си оставил 90 процента от пазара да зависи от един играч, естествено прекъсването на доставките му от монополния доставчик ще хвърли в треска цялата държава.

Знаете ли основната причина защо няма да стоим нито са студено и ще ни бъде топло през зимата?

Защото пазарът на природен газ постепенно започва да се справя и да живее с отсъствието на руски газ. Самият факт, че в момента на българските борси се предлага природен газ на цени под регулираната означава, че постепенно новите играчи започват да запълват нишите на Булгаргазпром и в това няма нищо страшно. Просто е, ако Булгаргаз няма адекватни реакции, до една година ще остане доставчик само на Топлофикация София и другите топлофикации, и по единствената причина, че чрез него политиците ще продължат да реализират социалните си политики. Ще продължат да потъват едни стотици милиони, които стават милиарди, и когато вече и БЕХ не може да покрива дълговете, пак ще се намесва държавния бюджет.

Правят го и сега – 800 милиона лева за Булгаргаз са просто заем, с който да му позволят да купи достатъчно природен газ за зимата. А сега си представете, ако правителството беше казало на всички компании на състезателен принцип – готови сме със 800 милиона лева да подкрепим покупките на газ и ще ги дадем на онзи, който предложи най-добри услови. И тогава щеше да лъсне истината е, че ГЕРБ пропуснаха златни последни 7 години за да превърнат държавната ни компания в конкурентен играч за да оцелее не само на българския, но и на регионалния пазар. По време на цялото управление на ГЕРБ нейното ръководство не се занимаваше със стратегическо развитие и усилване на конкурентноспособността си, а с изпълнение на указанията на правителството и политиците, практика която продължава и сега. Което гарантира трудно бъдеще на Булгаргаз, защото от 2023 година на българския пазар влизат големи компании и Булгаргаз ще остане просто една от многото опции за потребителите. Колкото и да го инжектират с бюджетни средства.

Което ни отвежда до важния извод – криза с недостиг на природен газ тази зима няма да има. Пазарът, не правителствата, ще опровергаят стремежа на Владимир Путин да използва стратегическа стока като природния газ и суровия нефт като оръжия. Съветските ръководители не го разбраха и Съветския съюз се разпадна. Владимир Путин също не го разбра и е на път да последва тяхната съдба.

Илиян Василев, altanalyses.org

*Колажът е на varnalive.bg