Connect with us

Икономика

От какво зависи вдигането на заплати и пенсии догодина?

Публикувано преди

на

Единственият начин да се вдигат доходите в България, е икономиката да продължи да расте. В никакъв случай не трябва да се повишават данъците, така че растежът на икономиката да продължи и догодина. Само така могат да се увеличават заплатите и пенсиите. Това каза в сутрешния блок на NOVA депутатът от „Демократична България“ Мартин Димитров, коментирайки доходите, цената на живота и финансовата политика на държавата.

Догодина при растеж на икономиката ще се спази швейцарското правило и пенсиите ще се увеличат с 12%, което е напълно разумен ръст, смята Димитров. 

Очаква се инфлацията да намалее през следващата година. Голяма част от света навлиза в рецесия, това ще свали цените на много стоки, с което и инфлацията ще спадне. Повишаване на пенсиите с 12% ще е поне 2 пъти над инфлацията, обяснява народният представител.

Увеличаването на заплатите в бюджетната сфера зависи от напредъка на започнатите реформи и е свързано най-вече с пенсионирането на държавните служители. 

Ако са в пенсионна възраст, трябва да се реши колко от чиновниците да бъдат пенсионирани и колко да останат на работа. Ведомствата, които са направили това, ще имат повече свободни средства, така че да си позволят по-голямо увеличение на заплатите. „Тези, които са направили реформите, ще могат да вдигнат повече и бюджетните заплати“, убеден е Мартин Димитров.

Депутатът от ДБ припомни, че през 2022 г. е направено сериозно повишаване на пенсиите, както и на заплатите в бюджетната сфера заради инфлацията. Такова голямо увеличение на пенсиите не е имало от 20 години, изтъква той. 

Допълнителните бюджетни приходи заради ръста на производството и инфлацията обаче вече са похарчени. „Нека да спрем с раздаването на пари, защото започва да става опасно“, предупреждава Димитров.

Повишаването на минималната работна заплата трябва да е свързано с увеличаването на производителността на труда. „Колкото нараства тази производителност, толкова да нараства и минималната заплата“, препоръчва депутатът от ДБ.

Мартин Димитров критикува финансовата политика на служебното правителство. Предложеният от тях проектобюджет за 2023 г. отваря вратата за огромен бюджетен дефицит, който заплашва стабилността на публичните финанси.

„Служебният финансов министър вече говори за подобно нещо. За съжаление, това служебно правителство обича да прави големи кризисни сценарии. Помните за газа какво говореха – че няма да е готова връзката с Гърция навреме, а това не се оказа вярно“, посочи народният представител.

За да се плащат заплати и пенсии в бюджетната сфера, дефицитът трябва да е около 3%. По-голям дефицит е прекомерен и заплашва стабилността на държавните пари, категоричен е Димитров.

Друг голям проблем е нарастващият дълг, който ще набъбне до почти 16 млрд. лева догодина. Не трябва да допуснем България да си удвои дълга за 3 години, както предлага служебното правителство, защото това е много рисков сценарий, предупреждава депутатът от ДБ.

„Видяхме как фалира Гърция пред очите ни заради неразумни политики, което ги принуди да си намаляват доходите и пенсиите години след това. Това ги върна много назад. Не трябва да го допускаме“, категоричен е народният представител.

Мнението му споделя и бившият министър на финансите Симеон Дянков. Близо 30 години България не е имала такъв дефицит от близо 7%. „Това автоматично означава, че до края на идната година трябва да се увеличат данъците. Дотогава се надяваме, че ще имаме редовно правителство, което за съжаление ще трябва да вдигне някои данъци. Приходната част няма как да издържи с такъв огромен дефицит.“, каза Дянков пред bTV.

Гласуването на бюджета за 2023 г. може да се превърне в предизборно наддаване между партиите, което ще доведе до много по-голям дефицит от споменатите 6,6%. България ще влезе в дългова спирала в момент, когато лихвите се вдигат навсякъде по света, предвижда бившият министър.

Според него бюджетът за догодина изобщо няма да е „постна пица“, а точно обратното. „Опасявам се, че това ще бъде един бюджет на разточителството, прахосничеството, с много повече разходи, отколкото България може да си позволи. Страната ни вече е дългова спирала, която ще се задълбочи още с големите лихви, които вече започнахме да виждаме и на външния, и на вътрешния пазар“, каза Симеон Дянков. Лихвите, които България трябва да плати по новия дълг през следващата година, са 1,3 млрд. лева. Като се добавят и 700-те милиона лева по стария дълг, догодина ще трябва да платим 2 млрд. лева само за покриване на дългове.

Дефицитът трябва да се намали, но без да се намаляват разходите за пенсии. Нужно е да се потърсят резерви в бюджета, всякакви неефективни разходи да се отрежат, а капиталовите разходи да се сведат до най-важните. Реформите с пенсионирането на чиновници също трябва да се движат по-бързо, смята Димитров. „Трябва да се сложи край на инхаус процедурите, защото накрая хем сме дали огромни пари, хем няма магистрала“, заяви Мартин Димитров.

Управляващите трябва да гарантират на хората, че и пенсиите, и парите в бюджетната сфера, ще се увеличават, призовава той.

Много е важно догодина да има добре фокусирани компенсации за тока, парното и газа, особено за уязвимите групи и социално слабите, препоръчва депутатът.

expert.bg

Продължи с четенето

Икономика

Пощенска банка придобива БНП Париба Лични Финанси

Published

on

By

Пощенска банка придобива дружеството за потребителско кредитиране БНП Париба Лични Финанси. Тази седмица е постигнато споразумението  между двете дружества, а финализирането на сделката се очаква в първите месеци на 2023 г.

С придобиването на българския клон на френската BNP Paribas Personal Finance, Пощенска банка ще добави нова клиентска база към портфолиото си и нови възможности за кръстосани продажби и внедряване на иновативни дигитални решения за клиентите на двете финансови институции, съобщават от банката.

Сделката за придобиването е поредна стъпка към разширяване на пазарния ни дял и заемането на още по-силна и стабилна позиция в „голямата четворка“ на банковия бизнес. Всички ние в Пощенска банка отчитаме това поредно придобиване като наистина голямо постижение, с което ще се превърнем в единствената финансова институция у нас, осъществила три поредни сливания за изключително кратък период – при това в една предизвикателна и променяща се среда, която само ни провокира да бъдем още по-големи победители“, коментира Петя Димитрова, главен изпълнителен директор и председател на УС на Пощенска банка.

Тя припомни за успешното придобиване на българския клон на Alpha Bank и на Банка Пиреос България, с което Пощенска банка зададе тенденциите за развитие и вдигна високо летвата на целия пазар.

Придобиването на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България (работещо под бранда БНП Париба Лични Финанси) е ключово събитие и за стратегията на Eurobank Group, от която Пощенска банка е част, за разширяване на международната ѝ дейност с инвестиция в значими регионални пазари и бизнеси. Сделката се случва броени дни, след като групата увеличи дела си в една от най-големите ритейл банки в Кипър – Hellenic Bank.

Пощенска банка е четвъртата по активи банка в България, но трета по размер на кредити и депозити измежду големите банки. Към септември 2022 г. кредитният портфейл на Пощенска банка надхвърля 10 млрд. лв., което е ръст от 14.5% на годишна база и пазарен дял от 11.9%. За последната година банката е подобрила пазарния си дял с над 20 базисни точки.

От 2007 г. досега БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България постигна значително присъствие в ритейл бизнеса в България. Към 30 септември тази година финансовата институция има общи активи в размер на 450 милиона евро, нетни заеми от 406 милиона евро и близо 100 милиона евро депозити и разполага с 44 клона в страната. През последните години бизнесът на финансовата институция постига висока доходност, а печалбата преди данъци за първите 9 месеца на годината надхвърля 20 милиона евро.

Трансакцията ще се отрази върху базовия собствен капитал от първи ред (CET1) на Eurobank Group с 22 базисни точки, като се очаква те бързо да бъдат възстановени чрез постигането на висока доходност и синергии.

Въодушевени сме от постигнатото споразумение с BNP Paribas за придобиването на клона на BNP Paribas Personal Finance в България. Това е стратегическо придобиване, което напълно съответства на целта ни за по-нататъшно засилване на позицията на Пощенска банка чрез добавяне на ценни активи със значителен потенциал за развитие. В продължение на много години БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България поддържа значително присъствие в сектора на потребителското кредитиране в България с предлагането на качествени услуги от най-висок клас на своите клиенти Ставрос Йоану, заместник-изпълнителен директор на Eurobank Group, главен оперативен директор и директор „Международни дейности“.

Според него това придобиване допълнително ще затвърди позицията на Пощенска банка като предпочитана банка за индивидуалните клиенти, предоставяща услуги по най-високи стандарти.

Радваме се да обявим това споразумение със силна и солидна българска институция като Пощенска банка. БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България е сред водещите банки на местния пазар с дългогодишен опит, фокусиран върху потребителско финансиране. Това споразумение дава силна възможност за нашите екипи и тяхното развитие, както и за нашите партньори. С това придобиване Пощенска банка ще се възползва и от експертизата в областта на данните, дигитални процеси с най-добрите международни пазарни практики за потребителско финансиране, които развиваме в цяла Европа“, коментира Несрин Гонин, главен изпълнителен директор за Централна Европа на BNP Paribas Personal Finance.

Приключването на сделката подлежи на процедура по консултиране с централния съвет на служителите на BNP („Централен социален и икономически комитет“), съгласно френския Кодекс на труда и обичайните одобрения от компетентните регулаторни органи. Подлежи и на регулаторно одобрение в България.

economic.bg

Продължи с четенето

Икономика

Руският петрол се срина до 43 долара за барел

Published

on

By

Цената на руския петрол сорт Urals се срина днес до близо 43 долара за барел. Справката на autozona.bg показва, че от началото на ноември цената на Urals е намаляла почти наполовина, а намалението му спрямо Brent от Северно море надхвърли 40%, което е два пъти повече от преди месец. В резултат на драстичното свиване на търсенето руския петрол вече се търгува на нива, които са доста под ценовия таван, наложен от страните от Г-7.

Продължи с четенето

Икономика

Eвpocтaт: Чac тpyд в Бългapия e нaд 4 пъти пo-eвтин oт cpeднoтo зa EC

Published

on

By

Cpeдният paзxoд зa чac тpyд в Eвpoпeйcĸия cъюз e 28,9 eвpo, ĸaтo нaй-eвтинo e в Бългapия c eдвa 6,6 eвpo нa чac. Toвa пoĸaзвaт дaннитe, paзпpocтpaнeни oт Eвpocтaт. Te ce бaзиpaт нa нaциoнaлнитe cтaтиcтиĸи нa дъpжaвитe и oтpaзявaт cитyaциятa ĸъм 2020 г.

Aĸo oгpaничим cпpaвĸaтa caмo дo eвpoзoнaтa, cpeднaтa цeнa нa тpyдa cĸaчa дo 32,9 eвpo.

Haй-гoлeми ca paзxoдитe в Люĸceмбypг (47,7 eвpo нa чac), Дaния (45,7) и Бeлгия (40,5).
Ha дънoтo ĸoмпaния нa нaшaтa cтpaнa пpaвят Pyмъния и Унгapия – cъc cъщo твъpдe cĸpoмнитe, нo вce пaĸ пo-виcoĸи 8,2 и 9,8 eвpo cpeднo нa чac.

Oт Eвpocтaт oтбeлязвaт, чe нepaвeнcтвoтo нe e тoлĸoвa cилнo изpaзeнo, aĸo ce глeдa Cтaндapтът нa пoĸyпaтeлнaтa cпocoбнocт, ĸoйтo взeмa пpeдвид paзлиĸитe в цeнитe. Toгaвa paзлиĸaтa мeждy Бългapия и Люĸceмбypг cтaвa „caмo“ 3 пъти.

Koй, ĸъдe, ĸaĸвo и ĸoлĸo paбoти

Cpeднo зa гoдинa в EC ce e плaщaл тpyд нa cлyжитeлитe нa пълнo paбoтнo вpeмe зa 36,9 чaca нa ĸaлeндapнa ceдмицa (в cлyчaя ce вĸлючвaт и пpaзницитe). Бългapия e мaлĸo нaд тoвa нивo.
Haй-мнoгo чacoвe нaтpyпвaт в Cлoвeния (40,1 чaca), Aвcтpия (40) и Чexия (39,7).
Haй-мaлĸo ca плaтeнитe paбoтни чacoвe нa paбoтeщитe нa пълeн paбoтeн дeн в Бeлгия (34) и Финлaндия (36,8).
Kaĸвo e paзпpeдeлeниeтo пo мaщaб нa paбoтoдaтeля? B cлyчaя e вaжнo дa ce пoдчepтae, чe нe нaвcяĸъдe влизaт cлyжитeлитe, ĸoитo paбoтят зa чyждecтpaнни филиaли нa paзлични ĸoмпaнии.

Близo 46% oт paбoтнитe чacoвe в Швeция ca изpaбoтeни във фиpми c нaд 1000 cлyжитeли. Bиcoĸи нивa ce зacичaт и в Бeлгия, Дaния, Фpaнция и Финлaндия.
B Πoлшa изpaбoтeнитe чacoвe във фиpми c мeждy 500 и 999 cлyжитeли ca близo 3 пъти нaд cpeднoтo зa EC.
B Cлoвeния, Литвa и Ecтoния пo oĸoлo eднa тpeтa oт изpaбoтeнитe чacoвe ca във фиpми c мeждy 50 и 249 cлyжитeли.
B мaлĸитe фиpми c дo 50 cлyжитeли ca изpaбoтeни 41% oт paбoтнитe чacoвe в Гъpция, 39% – в Kипъp и Унгapия.

Ocнoвнaтa чacт oт изpaбoтeнитe чacoвe в EC (75%) ca в индycтpиятa, cтpoитeлcтвoтo и ycлyгитe.

Бългapия ce oĸaзвa в чeлoтo пo изpaбoтeни чacoвe в индycтpиaлнaтa cфepa (31% oт oбщoтo зa cтpaнaтa), ĸoлĸoтo имaт и Πoлшa и Pyмъния. 33% имaт Cлoвeния и Cлoвaĸия, a Чexия вoди c 35%.
Люĸceмбypг и Kипъp ca c нaй-гoлям дял нa paбoтнитe чacoвe в cфepaтa нa ycлyгитe (63% и 62%).
Имeннo Люĸceмбypг имa и нaй-гoлям пpoцeнт paбoтни чacoвe в cтpoитeлcтвoтo.
B чeтиpи cтpaни oт EC paбoтeщитe нa нeпълнo paбoтнo вpeмe ca нaд 1/3 oт oбщия бpoй зaeти. B 6 пъĸ тe ca пoд 10%.

B Hидepлaндия 56,2% oт paбoтeщитe нe ca нa пълнo paбoтнo вpeмe, в Бeлгия – 41,9%, в Aвcтpия – 38,7%, a в Гepмaния – 37,8%.
B Pyмъния и Cлoвeния paбoтeщитe нa нeпълнo paбoтнo вpeмe ca eдвa 4,9 нa cтo. B Бългapия ca 7,5%.

money.bg

Продължи с четенето

ПОПУЛЯРНО

Copyright © 2022 varnalive.bg.

You cannot copy content of this page