Connect with us

Икономика

От какво зависи вдигането на заплати и пенсии догодина?

Публикувано преди

на

Единственият начин да се вдигат доходите в България, е икономиката да продължи да расте. В никакъв случай не трябва да се повишават данъците, така че растежът на икономиката да продължи и догодина. Само така могат да се увеличават заплатите и пенсиите. Това каза в сутрешния блок на NOVA депутатът от „Демократична България“ Мартин Димитров, коментирайки доходите, цената на живота и финансовата политика на държавата.

Догодина при растеж на икономиката ще се спази швейцарското правило и пенсиите ще се увеличат с 12%, което е напълно разумен ръст, смята Димитров. 

Очаква се инфлацията да намалее през следващата година. Голяма част от света навлиза в рецесия, това ще свали цените на много стоки, с което и инфлацията ще спадне. Повишаване на пенсиите с 12% ще е поне 2 пъти над инфлацията, обяснява народният представител.

Увеличаването на заплатите в бюджетната сфера зависи от напредъка на започнатите реформи и е свързано най-вече с пенсионирането на държавните служители. 

Ако са в пенсионна възраст, трябва да се реши колко от чиновниците да бъдат пенсионирани и колко да останат на работа. Ведомствата, които са направили това, ще имат повече свободни средства, така че да си позволят по-голямо увеличение на заплатите. „Тези, които са направили реформите, ще могат да вдигнат повече и бюджетните заплати“, убеден е Мартин Димитров.

Депутатът от ДБ припомни, че през 2022 г. е направено сериозно повишаване на пенсиите, както и на заплатите в бюджетната сфера заради инфлацията. Такова голямо увеличение на пенсиите не е имало от 20 години, изтъква той. 

Допълнителните бюджетни приходи заради ръста на производството и инфлацията обаче вече са похарчени. „Нека да спрем с раздаването на пари, защото започва да става опасно“, предупреждава Димитров.

Повишаването на минималната работна заплата трябва да е свързано с увеличаването на производителността на труда. „Колкото нараства тази производителност, толкова да нараства и минималната заплата“, препоръчва депутатът от ДБ.

Мартин Димитров критикува финансовата политика на служебното правителство. Предложеният от тях проектобюджет за 2023 г. отваря вратата за огромен бюджетен дефицит, който заплашва стабилността на публичните финанси.

„Служебният финансов министър вече говори за подобно нещо. За съжаление, това служебно правителство обича да прави големи кризисни сценарии. Помните за газа какво говореха – че няма да е готова връзката с Гърция навреме, а това не се оказа вярно“, посочи народният представител.

За да се плащат заплати и пенсии в бюджетната сфера, дефицитът трябва да е около 3%. По-голям дефицит е прекомерен и заплашва стабилността на държавните пари, категоричен е Димитров.

Друг голям проблем е нарастващият дълг, който ще набъбне до почти 16 млрд. лева догодина. Не трябва да допуснем България да си удвои дълга за 3 години, както предлага служебното правителство, защото това е много рисков сценарий, предупреждава депутатът от ДБ.

„Видяхме как фалира Гърция пред очите ни заради неразумни политики, което ги принуди да си намаляват доходите и пенсиите години след това. Това ги върна много назад. Не трябва да го допускаме“, категоричен е народният представител.

Мнението му споделя и бившият министър на финансите Симеон Дянков. Близо 30 години България не е имала такъв дефицит от близо 7%. „Това автоматично означава, че до края на идната година трябва да се увеличат данъците. Дотогава се надяваме, че ще имаме редовно правителство, което за съжаление ще трябва да вдигне някои данъци. Приходната част няма как да издържи с такъв огромен дефицит.“, каза Дянков пред bTV.

Гласуването на бюджета за 2023 г. може да се превърне в предизборно наддаване между партиите, което ще доведе до много по-голям дефицит от споменатите 6,6%. България ще влезе в дългова спирала в момент, когато лихвите се вдигат навсякъде по света, предвижда бившият министър.

Според него бюджетът за догодина изобщо няма да е „постна пица“, а точно обратното. „Опасявам се, че това ще бъде един бюджет на разточителството, прахосничеството, с много повече разходи, отколкото България може да си позволи. Страната ни вече е дългова спирала, която ще се задълбочи още с големите лихви, които вече започнахме да виждаме и на външния, и на вътрешния пазар“, каза Симеон Дянков. Лихвите, които България трябва да плати по новия дълг през следващата година, са 1,3 млрд. лева. Като се добавят и 700-те милиона лева по стария дълг, догодина ще трябва да платим 2 млрд. лева само за покриване на дългове.

Дефицитът трябва да се намали, но без да се намаляват разходите за пенсии. Нужно е да се потърсят резерви в бюджета, всякакви неефективни разходи да се отрежат, а капиталовите разходи да се сведат до най-важните. Реформите с пенсионирането на чиновници също трябва да се движат по-бързо, смята Димитров. „Трябва да се сложи край на инхаус процедурите, защото накрая хем сме дали огромни пари, хем няма магистрала“, заяви Мартин Димитров.

Управляващите трябва да гарантират на хората, че и пенсиите, и парите в бюджетната сфера, ще се увеличават, призовава той.

Много е важно догодина да има добре фокусирани компенсации за тока, парното и газа, особено за уязвимите групи и социално слабите, препоръчва депутатът.

expert.bg

Продължи с четенето

Варна

АМ Черно море – хронологията на една неосъществена магистрала

Published

on

Автомагистрала „Черно море“ е ключов елемент на националната и европейската транспортна мрежа и е естествено продължение на автомагистрала „Тракия“, свързвайки главните източни центрове на стопанско развитие по Черноморието –  Варна и Бургас. Трасето е част от пътната инфраструктура на трансевропейски транспортен коридор VIII, който свързва региона на Черно море с Адриатика и има потенциал за осъществяване на комбинирани превози. Автомагистралата е част от бъдещ автомагистрален пръстен около Черно море и ще спомогне за разширяване на трансграничното и регионалното сътрудничество в Черноморската зона и за по-пълната реализация на икономическия и потенциал, като същевременно облекчи транзитния крайбрежен товарен трафик и намали неблагоприятното влияние върху околната среда.

Трасето от Варна до Бургас, в момента се обслужва от път I-9, който е изключително претоварен и преминава през редица населени места – с. Приселци, с. Старо оряхово, гр. Бяла, гр. Обзор и редица други малки села. Новият път ще осигури по-високо ниво на обслужване, намаляване на времето за пътуване по крайбрежието на Черно море и подобряване на пътните връзки между Черно и Адриатическо море, като в допълнение на това ще подпомогне промишлените и търговски връзки между България, Албания и Македония. Подобренията на Коридор VIII ще осигуряват по-добра интеграция между Югоизточна Европа и Североизточна и Южноцентрална Италия.

Необходима ли е АМ Черно море?

Изграждането на автомагистрала „Черно море“ ще окаже влияние върху икономическото развитие на страната и на двата крайбрежни района – Североизточен и Югоизточен, като ще допринесе за:

  • създаване на по-добри условия за развитие на туризма в крайбрежните зони посредством подобряване на транспортната достъпност и насочване на транзитния и товарен трафик по автомагистралата, като се намаляват екологичните рискове в крайбрежната зона;
  • подобряване на транспортното обслужване на областите и общините в източната част на страната посредством намаляване на времето за пътуване между Северна и Южна България;
  • пренасочването на тежкотоварния трафик към автомагистралата ще създаде по-добри условия за подобряване безопасността на движение и ще оптимизира разходите за поддръжка на пътната мрежа;
  • осигуряване на по-добро транспортно обслужване на регионалната и местна икономика, т.е. по-добър (бърз и безопасен) достъп до пазарите на стоки и суровини, което ще повиши конкурентоспособността на регионалните продукти, чрез модернизация и развитие на транспортната ос „Варна – Бургас“;
  • ще стимулира развитието на нови икономически дейности в някои от по- малките градски центрове, разположени около крайбрежието, което ще допринесе за развитие на полицентричния модел на мрежата от населени места.

Хронология на дейностите по АМ Черно море досега

Проектирането на автомагистрала „Черно море“ започва през 70-те години на миналия век, когато са разработени варианти на трасета с дължина около 100 км във фаза „Предварителни проучвания“. Тази разработка е разгледана от експертен технико-икономически съвет при тогавашното Главно управление на пътищата, но конкретно решение не е взето.

През 80-те години на миналия век във фаза „Предварителни проучвания“ е разработено трасе за връзка между автомагистрала „Хемус“ и автомагистрала „Черно море“ с елементи за проектна скорост 80 км/ч.

През 2002 г. са изготвени следващи предпроектни проучвания. Проучванията разглеждат няколко трасета, като е избран и предпочитан „зелен“ вариант от общо шест идентифицирани. Подготвена е обобщена количествена сметка, която обобщава количествата на материалите и очакваните единични цени на всеки от разглежданите шест варианта. През юли 2003 г. са изготвени технически чертежи за шестте варианта, отговарящи на вариантите за трасе, посочени в предпроектните проучвания.

През месец юли 2008 г. са изготвени доклади по ОВОС и оценка за съвместимост за проекта.

През 2011 г. е изготвен анализ „разходи-ползи“ и прогноза за трафика от фирма Faber Maunsell (AECOM), основан на предпроектното проучване от 2002-2003 г. Проектът е оценен с помощта на мултимодален транспортен модел, първоначално разработен за целите на Генералния транспортен план за България. Резултатите от анализа показват, че проектът е обоснован от икономическа гледна точка.

От 2011 година на практика вече има готовност за начало на строителство на магистралата, но това не се случва въпреки, че това може да стане в европейски средства. Периодът от 2011 до 2020 година по времето на трите правителства на Борисов се характеризира с много обещания и никакви дейности. Преди изборите през 2020 години кметовете на Варна и Бургас – иван Портних и Димитър Николов дадоха прескоференция и обявиха, че магистрала „Черно море“ ще „има скоро“. Четири години по-късно нищо не се е случило.

Преди седмица кметовете на Варна и Бургас Благомир Коцев и Димитър Николов дадоха пресконференция по темата, като обявиха строителството на магистралата като приоритет. Засега обаче за строителството на така необхoдимата магистрала няма нищо освен добри намерения.

 

инж. Пламен Дочев, AutoZona.bg

Продължи с четенето

Икономика

AutoZona.bg: Азиатският внос на петрол спадна през април

Published

on

Азиатският внос на суров петрол е намалял през април спрямо март, според оценки на LSEG Oil Research, което предполага бавен растеж на покупките на суров петрол в Азия досега тази година, предаде AutoZona.bg.

Миналия месец Азия – лидерът на вноса на суров петрол и подразбиращото се търсене на внос – отбеляза внос от средно 26,89 милиона барела на ден (bpd), според данните на LSEG Oil Research, цитирани от Клайд Ръсел, коментатор на Reuters за стоки и енергия в Азия.

Вносът през април е намалял от 27,33 милиона барела на ден суров петрол в Азия, внесен през март, и е непроменен в сравнение с 26,68 милиона барела на ден внос през февруари, показват данните на LSEG Oil Research.

Вносът на суров петрол в Азия е средно 27,03 милиона барела на ден между януари и април, което е само с 300 000 барела на ден над пристиганията през първите четири месеца на 2023 г., според данните.

Докато вносът не е непременно показателен за търсенето, бавният растеж в Азия – регионът с най-голям внос – досега тази година може да породи известни опасения относно търсенето на петрол. Спадът във вноса може също да е знак, че вносителите не са се втурнали да купуват суров петрол, докато цените се покачват над 80 долара за барел през февруари и март, месеците, в които покупките са номинирани и направени за пристигане на товари през април.

Във всеки случай прогнозистите, включително ОПЕК, която вижда Азия като свой най-важен пазар, очакват глобалното търсене на петрол да започне да се повишава през сезона на шофиране и летните месеци, тъй като повече хора пътуват и отиват на почивка.

Глобалното търсене на петрол през лятото се очаква да бъде силно, тъй като потреблението на транспортни горива се очаква да нарасне навсякъде и в регионите с увеличаване на летните и ваканционните пътувания, каза ОПЕК в последния си месечен доклад за пазара на петрол (MOMR) за април.

Групата има „стабилна перспектива за търсенето на петрол за летните месеци“.

Продължи с четенето

Анализ

Петролът продължава да поскъпва след като ОПЕК+ се придържа към съкращенията на производството

Published

on

И през месец април групата ОПЕК+ продължи с намаляването на производството, което най-вероятно ще продължи поне до края на първата половина на 2024 г. Това става ясно от вчерашното официално съобщение на Съвместният министерски мониторингов комитет (JMMC) на алианса, според което JMMC не препоръча никакви промени в политиката за добив на срещата си в сряда.

( JMMC е орган на ОПЕК+, който следи ситуацията на петролния пазар и оценява спазването на съкращенията. Той не взема решения относно политиката, тъй като просто препоръчва възможни действия на пълните министерски срещи на ОПЕК+ )

Следващото заседание на OПЕК+ е планирано да се проведе на 1 юни, преди планираните пълни министерски срещи на ОПЕК и ОПЕК+, които се очаква да решат дали да продължат с текущото ниво на съкращения след юни или да отменят някои от намаленията.

В резултат на съобщението суровият петрол Brent се повиши с 0,73% до $89,61 вчера. Тенденцията за ръст в цената явно ще се запази и това тримесечие, тъй като в началото на март членовете на алианса ОПЕК+ обещаха съкращенията да продължат до края на месец юни.

Припомням, че доброволните съкращенияна страните от ОПЕК+ бяха обявени през април 2023 г. и бяха със срок до края на 2023 година. По-късно обаче сделката за съкращенията беше удължена до края на 2024 г.

Руският вицепремиер Александър Новак обяви миналата седмица, че Русия също ще намали производството на петрол през второто тримесечие на 2024 г., така че всички производители от ОПЕК+, които намалят производството, да допринесат еднакво за съкращенията.

Какви са очакванията на пазара? Ако страните от ОПЕК+ удържат на обещанията си за съкращение на обемите още 3 месеца цената на петрола ще се стабилизира около 90$ за барел. Това естествено няма как да не се отрази на цените по бензиностанциите.

Каква е ситуацията в нашия район? В момента на Балканския полуостров има известно напрежение на пазара. Сръбската рафинерия в Панчево не работи на пълни обороти, рафинерията в Петромидия в Румъния има технически проблеми и също не работи на пълен капацитет. Това неминуемо ще се отрази на вноса на румънски горива в България. Тази ситуация прави рафинерията на Лукойл в Бургас основен доставчик на дизел в района през следващите месеци, като дава възможност на Лукойл да диктува цените на горивата в района. При това положение руската компания ще генерира допълнителни печалба и едва ли ще бърза да се раздели с активите си в България.

Продължи с четенето

ПОПУЛЯРНО

You cannot copy content of this page