Connect with us

Икономика

От какво зависи вдигането на заплати и пенсии догодина?

Публикувано преди

на

Единственият начин да се вдигат доходите в България, е икономиката да продължи да расте. В никакъв случай не трябва да се повишават данъците, така че растежът на икономиката да продължи и догодина. Само така могат да се увеличават заплатите и пенсиите. Това каза в сутрешния блок на NOVA депутатът от „Демократична България“ Мартин Димитров, коментирайки доходите, цената на живота и финансовата политика на държавата.

Догодина при растеж на икономиката ще се спази швейцарското правило и пенсиите ще се увеличат с 12%, което е напълно разумен ръст, смята Димитров. 

Очаква се инфлацията да намалее през следващата година. Голяма част от света навлиза в рецесия, това ще свали цените на много стоки, с което и инфлацията ще спадне. Повишаване на пенсиите с 12% ще е поне 2 пъти над инфлацията, обяснява народният представител.

Увеличаването на заплатите в бюджетната сфера зависи от напредъка на започнатите реформи и е свързано най-вече с пенсионирането на държавните служители. 

Ако са в пенсионна възраст, трябва да се реши колко от чиновниците да бъдат пенсионирани и колко да останат на работа. Ведомствата, които са направили това, ще имат повече свободни средства, така че да си позволят по-голямо увеличение на заплатите. „Тези, които са направили реформите, ще могат да вдигнат повече и бюджетните заплати“, убеден е Мартин Димитров.

Депутатът от ДБ припомни, че през 2022 г. е направено сериозно повишаване на пенсиите, както и на заплатите в бюджетната сфера заради инфлацията. Такова голямо увеличение на пенсиите не е имало от 20 години, изтъква той. 

Допълнителните бюджетни приходи заради ръста на производството и инфлацията обаче вече са похарчени. „Нека да спрем с раздаването на пари, защото започва да става опасно“, предупреждава Димитров.

Повишаването на минималната работна заплата трябва да е свързано с увеличаването на производителността на труда. „Колкото нараства тази производителност, толкова да нараства и минималната заплата“, препоръчва депутатът от ДБ.

Мартин Димитров критикува финансовата политика на служебното правителство. Предложеният от тях проектобюджет за 2023 г. отваря вратата за огромен бюджетен дефицит, който заплашва стабилността на публичните финанси.

„Служебният финансов министър вече говори за подобно нещо. За съжаление, това служебно правителство обича да прави големи кризисни сценарии. Помните за газа какво говореха – че няма да е готова връзката с Гърция навреме, а това не се оказа вярно“, посочи народният представител.

За да се плащат заплати и пенсии в бюджетната сфера, дефицитът трябва да е около 3%. По-голям дефицит е прекомерен и заплашва стабилността на държавните пари, категоричен е Димитров.

Друг голям проблем е нарастващият дълг, който ще набъбне до почти 16 млрд. лева догодина. Не трябва да допуснем България да си удвои дълга за 3 години, както предлага служебното правителство, защото това е много рисков сценарий, предупреждава депутатът от ДБ.

„Видяхме как фалира Гърция пред очите ни заради неразумни политики, което ги принуди да си намаляват доходите и пенсиите години след това. Това ги върна много назад. Не трябва да го допускаме“, категоричен е народният представител.

Мнението му споделя и бившият министър на финансите Симеон Дянков. Близо 30 години България не е имала такъв дефицит от близо 7%. „Това автоматично означава, че до края на идната година трябва да се увеличат данъците. Дотогава се надяваме, че ще имаме редовно правителство, което за съжаление ще трябва да вдигне някои данъци. Приходната част няма как да издържи с такъв огромен дефицит.“, каза Дянков пред bTV.

Гласуването на бюджета за 2023 г. може да се превърне в предизборно наддаване между партиите, което ще доведе до много по-голям дефицит от споменатите 6,6%. България ще влезе в дългова спирала в момент, когато лихвите се вдигат навсякъде по света, предвижда бившият министър.

Според него бюджетът за догодина изобщо няма да е „постна пица“, а точно обратното. „Опасявам се, че това ще бъде един бюджет на разточителството, прахосничеството, с много повече разходи, отколкото България може да си позволи. Страната ни вече е дългова спирала, която ще се задълбочи още с големите лихви, които вече започнахме да виждаме и на външния, и на вътрешния пазар“, каза Симеон Дянков. Лихвите, които България трябва да плати по новия дълг през следващата година, са 1,3 млрд. лева. Като се добавят и 700-те милиона лева по стария дълг, догодина ще трябва да платим 2 млрд. лева само за покриване на дългове.

Дефицитът трябва да се намали, но без да се намаляват разходите за пенсии. Нужно е да се потърсят резерви в бюджета, всякакви неефективни разходи да се отрежат, а капиталовите разходи да се сведат до най-важните. Реформите с пенсионирането на чиновници също трябва да се движат по-бързо, смята Димитров. „Трябва да се сложи край на инхаус процедурите, защото накрая хем сме дали огромни пари, хем няма магистрала“, заяви Мартин Димитров.

Управляващите трябва да гарантират на хората, че и пенсиите, и парите в бюджетната сфера, ще се увеличават, призовава той.

Много е важно догодина да има добре фокусирани компенсации за тока, парното и газа, особено за уязвимите групи и социално слабите, препоръчва депутатът.

expert.bg

Продължи с четенето

Икономика

Много шум за … нещо

Published

on

By

Неотдавнашният шум в медиите и сред руските парламентаристи около „предателските“ доставки на гориво от „Лукойл“ за украинската армия беше буря в чаша вода. Българската рафинерия на „Лукойл“ – перлата в короната на нейната изчезваща европейска империя – прави точно това, което руският президент Владимир Путин иска от нея да прави, като се има предвид дерогацията на ЕС, с която се ползва. Истински важният въпрос е какво би направил г-н Путин, ако българското правителство възприеме твърда позиция и настоява българските потребители – а не човекът в Кремъл – да се възползват от „отстъпката Уралс-Брент“, произтичаща от санкциите на ЕС и освобождаването на рафинерията. Моят отговор на този въпрос, аргументиран тук, е: вероятно нямаше да направи много. Това е доста безопасна стъпка от страна на правителството – и тя трябва да бъде предприета.

Точно сега „Лукойл Нефтохим“ в българския град Бургас – най-голямата петролна рафинерия на Балканите – се радва на най-добрите дни в своята история по отношение на приходите и печалбите. Руската компания се възползва от дерогация, която ѝ дава изключителното право да преработва руски петрол. Това заслужава по-подробен анализ.

Неотдавна рафинерията влезе в медийната история на Русия и България след разкритията на онлайн изданието на германския Die Welt, че рафинираните продукти, произведени от руски суров петрол, са съставлявали до 35% от доставките на газьол за украинската армия (основно дизелово гориво, използвано от тежкотоварните автомобили). Това веднага постави темата в центъра на вниманието на руските и българските медии и предизвика остри изказвания от страна на Вячеслав Володин, председател на Държавната дума (долната камара на руския парламент), който призова за разследване на „Лукойл“ за държавна измяна.

Всичко върви по план

Сега Лукойл отрича да доставя директно на Украйна. И това може би е вярно или в по-голямата си част е вярно. Фактът, че горивата, произвеждани в бургаската рафинерия, са много търсени в региона, не означава непременно, че има директни доставки за украинската армия. Но това е от ограничено значение. Както при доставките на оръжия и боеприпаси, така и при доставките на петролни продукти. Рафинираните продукти на Лукойл се продават на търговци на едро. И вероятно именно тези търговци на едро продават на Украйна.

Но не се заблуждавайте. Ръководството на „Лукойл“ редовно информира Кремъл и руските разузнавателни служби (но може би не и г-н Володин) за размера и естеството на износа и операциите на компанията. Идеята, че руските вериги за доставка на суров петрол не са под контрола на руския президент Владимир Путин, е просто смешна. След пенсионирането на дългогодишния шеф на „Лукойл“ Вагит Алекперов – интересното е, че по-малко от два месеца след нахлуването на Русия в Украйна – компанията е под прекия (и строг) контрол на Кремъл.

Това навежда на един очевиден въпрос: ако властите са знаели за това през цялото време, как така руският суров петрол се оказва гориво за украинската армия, както твърди Die Welt? Отговорът е прост: това се е случвало, защото г-н Путин е имал огромен интерес от това – и е позволявал това да се случва. Точно както позволява на „Газпром“ да транзитира природен газ през Украйна: дори сега между 30 и 40 милиона кубически метра преминават през „вражеска“ територия всеки ден, макар че това е по-малко от една десета от предишните обеми.

Понастоящем рафинерията на Лукойл в Бургас е перлата в короната на Лукойл по отношение на възвръщаемостта на капитала – измерена като нетни приходи и вноски в руския бюджет и нетни приходи на барел (bbl) изнесен суров петрол – а не само на приходите от продажби на суров петрол, такси за рафиниране и търговия. Тайната е следната: специалният статут на подразделението на Лукойл в ЕС, Litasco, заедно с предоставената дерогация, му позволява да се възползва от отстъпката от цената на суровия петрол от сорта Urals (спрямо сорта Brent), която обичайно се начислява върху вноса на Urals. Понастоящем тази отстъпка е 32 USD за барел, или 40 % от цената на петрола сорт Брент.

Работи се по следния начин: цената, на която суровия петрол Urals, внасян от Litasco, влиза в България, е тази на Brent минус няколко долара, като точният размер на този „минус“ се договаря предварително между данъчните власти и ръководството на Lukoil. Това е доста хитра козметична и медийна операция. От една страна, тя позволява на българските политици, действащи като посредници на Лукойл, да твърдят, че рафинираните продукти на Нефтохим са сред най-евтините в ЕС. От друга страна, това дава основание на мениджърите на Лукойл да твърдят, че спазват указите на президента Путин, тъй като продажбите на Urals се осъществяват над тавана от 60 долара за барел в ЕС. Това означава, че България, въпреки че е в списъка на „недружелюбните страни“ на Кремъл, плаща това, което иска Лукойл, а не това, което казва ЕС.

От финансова гледна точка реакцията на г-н Путин е логична. Вижте цифрите. Всеки месец рафинерията преработва повече от 5,5 милиона барела суров петрол от сорта „Уралс“, като размерът на отстъпката „Уралс-Брент“ се оценява на около 200 милиона долара. Помислете само какво означава да ви спестят тези 32 долара за барел, когато продажната цена на доставките на „Уралс“ за Индия е 42 долара за барел (всички цитирани са текущи цени). Това е доста добър марж. И хубаво допълнение към военния арсенал на г-н Путин.

Всичко това обяснява и още нещо. Лукойл търси купувачи на дяловете си във всички рафинерии в ЕС, които контролира – с изключение на тази в Бургас. Тя е твърде ценна като актив за Кремъл. Не само по финансови причини. Но и защото по същество гарантира руския контрол и влияние в България и региона.

Да се върнем обаче към цялата тази парламентарна и медийна суматоха в Москва: подстрекателското говорене за предателството на „Лукойл“ беше сравнително краткотрайно, като средствата за масова информация замлъкнаха от само себе си, след като руските законодатели получиха „разузнавателна информация“ от кабинета на външния министър Сергей Лавров и от Кремъл. Все още се водят разследвания. И на 17 февруари Константин Затулин – първи заместник-председател на комисията по ОНД в Думата – поднови призива си за задълбочено разследване на ролята на бургаската рафинерия на „Лукойл“ в осигуряването на основни доставки за украинската армия. На практика обаче бурята около „предателството“ утихна.

Унизителни условия

По същество Кремъл даде полупублично признание за специалното си отношение към „Лукойл“ на основата на това, че неговата рафинерия в Бургас се ползва с дерогация от санкциите на ЕС. Освобождаването от санкциите предоставя рядка възможност и правно основание за дейността на руската компания в ЕС поне до края на 2024 г., както и допълнителни приходи на изключителна основа за Лукойл и руската държава.

Реалността е изключително цинична. От една страна, Русия се възползва от най-голямата рафинерия в ЕС, която все още е под руски контрол, осигурявайки редовен месечен поток от 500 млн. долара за Русия, ако се смята стойността на продавания петрол, както и неплатената отстъпка Urals-Brent. От друга страна, украинската армия получава достатъчни доставки на гориво – а Лукойл Нефтохим изглежда е от жизненоважно значение за това, тъй като украинските рафинерии бяха спрени по време на войната.

Така че има по нещо за всеки. С изключение на българските потребители. Поне половината от тези 500 млн. долара идват основно от техните джобове. Те плащат с 200 млн. долара повече, отколкото биха плащали за горивата си, ако се възползваха изцяло от тази отстъпка от Уралс-Брент. Която би трябвало да получават.

Характерно е, че реакциите на тази странна ситуация в България са закъснели, леки и до голяма степен козметични. Достатъчно е да се проследят реакциите на българсткото правителство, което постоянно се „договаря“ с ръководството на Лукойл, но не пипа чувствителната тема за отстъпките.

Съществува Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) с причудливото име „антимонополна комисия“, което изглежда далеч по-подходящо. В крайна сметка тя започна разследване на рафинерията за злоупотреба с господстващо положение на Лукойл. Резултатът е глоба в размер на 34 милиона евро. Това е далеч по-малко, отколкото би могло да бъде, като се има предвид, че максималната санкция е 15 % от годишните приходи – а приходите миналата година надхвърлиха 6 млрд. долара! Ситуацията е дори още по-нелепа: никой не очаква глобата да бъде платена. Във всички предишни случаи, свързани с Лукойл, Върховният административен съд (ВАС) е отменял решенията на КЗК за налагане на глоби. Много вероятно е ВАС да се съобрази с това и този път.

Има и авансово плащане на данък печалба в размер на 46 млн. евро, който рафинерията доброволно трябва да плати в края на 2022 г. Е, това е хубаво. Но е също толкова малка промяна в общата схема на нещата. И, разбира се, това са пренесени разходи, а не допълнителни разходи за Лукойл. Трудно е да се избегне впечатлението, че подобно на КЗК, „Лукойл Нефтохим“ се занимава предимно със създаване на димни завеси, а не със сериозно решаване на проблемите.

Какво трябва да се направи?

Сега правомощията за намеса на българската държава (за щастие) не се ограничават до потенциални действия от страна на КЗК. През декември 2022 г. последният парламент на страната прие законодателни промени, моделирайки ги по аналогично законодателство в Германия и Италия, и давайки на правителството определени извънредни правомощия за действия в рафинерията.

Да предположим, че Владимир Путин прекрати износа на суров петрол за „неприятелски страни“, например. Този закон би позволил на българското правителство да поеме оперативния контрол върху рафинерията, за да осигури непрекъснатост на производствения процес и да отговори на пазарното търсене на суров петрол. Това е добра новина, но е много по-лесно да се каже, отколкото да се направи. За правителството ще бъде огромно предизвикателство не само да намери резервен управленски екип от опитни професионалисти, но и да осигури значителни доставки на неруски суров петрол – на практика по един пълен танкер на всеки два или три дни.

В Черно море неруски – казахстански и азерски – суров петрол се предлага на два изхода – грузинското пристанище Супса и различни терминали в близост до руското пристанище Новоросийск. Нито едно от тях не изглежда много обещаващо.

Проблемът със Супса е, че количествата суров петрол, поне в краткосрочен план, ще бъдат много скромни. Капацитетът на терминала в Супса е едва 2 млн. тона годишно (може би една трета от годишния капацитет на „Лукойл Нефтохим“). Капацитетът на тръбопровода Баку-Супса също е ограничен. Тези недостатъци могат да бъдат отстранени сравнително лесно, макар и това да отнеме време. Но за да се осигурят допълнителни количества, ще са необходими дългосрочни договори (и близки срещи, водещи до тях) с казахските и особено с азербайджанските правителства и компании. Тези неща винаги отнемат време – време, което може би се удължава от политическата деликатност на задачата за страните, които все още живеят в сянката на Русия, ако не и в нейната сфера на влияние. А и няма гаранция, че развитието на инфраструктурата и преговорите за сключване на договори ще протичат едновременно, а не последователно. Така че идеята за бързи „спешни“ действия за осигуряване на доставките е меко казано оптимистична.

Що се отнася до Новоросийск, проблемът е очевиден. Да, казахският нефт може да преминава и понякога преминава през него. Но е малко вероятно в хипотетичната ситуация руските власти да не прибягнат отново до познатото упражнение да намерят „технически“ пречки като оправдание за ефективна забрана на износа му.

В крайна сметка може да се появи (или не) трети вариант, който не изисква бързи решения: наскоро предложеният тръбопровод Александруполис-Бургас. Ако това се случи – а тръбопроводи с такива размери имат свойството да не се случват – това ще отнеме време. И едва ли ще предложи нещо ново като решение на познати проблеми. Той може да бъде желан за времето на войната на г-н Путин, ако по някакъв магически начин можеше да бъде въведен в експлоатация незабавно. Но без „извънредността“ на войната това е просто по-скъп вариант от осигуряването на каспийския суров петрол през Черно море. И винаги ще трябва да се конкурира с маршрута през Босфора и с потенциалния нов обходен канал. Войната няма да продължи вечно. Нито пък мрачното управление на г-н Путин в Русия, което е в основата на войната и наложи специалните ограничения.

Но дали Путин ще играе твърдо?

Въпреки това осигуряването на алтернативни доставки на суров петрол не е непреодолимо препятствие, дори при екстремни сценарии. То обаче изисква необходимото внимание, упорита работа и известно планиране в перспектива (и при непредвидени обстоятелства). Както и в случая с прекратяването на доставките от страна на Газпром, нашето правителство може да разчита на подкрепата на ключови съюзници от НАТО в това отношение с едновременни действия в:

– осигуряване на по-големи доставки на суров петрол през Грузия;

– насърчаване на промяната на собствеността на рафинерията, която би могла да привлече международни играчи и да намали руския политически риск;

– осигуряване на съюзническа техническа помощ и персонал, свързани с експлоатацията на рафинерията – неприятно задължение, което не е основно за едно правителство! Това със сигурност ще бъде направено, тъй като бургаската рафинерия е ключов стратегически актив в Черноморския регион за НАТО.

Така че това не е – или не трябва да бъде – притеснението. Наистина важните въпроси са следните:

– Първо, ще наложи ли българското правителство волята си, като гарантира, че отстъпката от Уралс-Брент ще бъде отразена изцяло в цената на горивата на бензиноколонката, което ще намали инфлацията? Това е доста важно само по себе си. Но то е особено важно, защото инфлацията е критичен показател преди присъединяването на България към еврозоната, за което датата 2024 г. изглежда все още осъществима.

– И второ, дали подобен ход би провокирал Кремъл да спре доставките за бургаската рафинерия? Или дори, може би, да третира „Лукойл Нефтохим“ по същия начин, както всички останали руски рафинерии в Европа – и да се подготви да я продаде?

Причини за радост (и кураж)

Разбира се, никой не може да претендира, че разбира мисловните процеси на г-н Путин или че може да предвиди резултатите от тях. Но мисля, че е възможно да се направи достатъчно просветено предположение, като се има предвид, че няколко съображения сочат в една и съща посока:

1.            Собствеността на „Лукойл“ върху рафинерията в Бургас е ценен стратегически актив за Русия от гледна точка на влиянието не само в България, но и в региона, а г-н Путин е много настроен към факторите на влияние.

2.            Като се има предвид тази дерогация, това е и един от много малкото пътища, които са останали на Русия за продажба на суров петрол и рафинирани продукти на пазара на ЕС. А това не е нещо, което може да бъде пожертвано с лека ръка – дори ако рафинерията вече не ползва отстъпката от Урал-Брент.

3.            Едно решение, взето по краткосрочни причини, би имало много дългосрочни последици, които г-н Путин едва ли ще приеме. Едва ли той просто ще се откаже от бургаската рафинерия – това е прекалено много добро, на което бедният българин може да се надява! Прекъсването на доставките на петрол вероятно би имало същия ефект. То би принудило българското правителство да извърши принудителна смяна на собствеността, и то не при благоприятни за Русия условия. Ще бъдат заведени искове за обезщетение за вреди, а може би и замяна на дълг срещу собственост. И не е ясно как Русия би могла да се надява, че ще приложи дори и основателни искове, докато международното положение не се нормализира – ако изобщо се нормализира в контекста на очакванията на г-н Путин. Но освен всичко това, окончателната загуба на бургаската рафинерия би означавала загуба завинаги на ключов лост за влияние върху България. Вероятно Русия по същество би загубила България.

4.            И накрая, краткосрочният нетен ефект би бил незначителен. За известно време нещата ще се усложнят за рафинерията и за украинската армия. Но и двете страни ще намерят алтернативни източници на доставки, като рафинерията постепенно ще увеличава пазарния си дял, тъй като за крайните потребители – в България и Украйна – нейните продукти ще станат по-конкурентоспособни по отношение на цените, отново поради включването в уравнението на отстъпката Урал-Брент.

В обобщение, изглежда малко вероятно г-н Путин да се реши на твърда игра. Ако трябва да обобщя с метафори, това би означавало да убие гъската, която снася златни яйца. Така че нека продължим напред и да предоставим на българските потребители пълния размер на предлагания от пазара на суров петрол бонус. А не на г-н Путин.

Илиян Василев, altanalyses.org

Продължи с четенето

Икономика

Пощенска банка придобива БНП Париба Лични Финанси

Published

on

By

Пощенска банка придобива дружеството за потребителско кредитиране БНП Париба Лични Финанси. Тази седмица е постигнато споразумението  между двете дружества, а финализирането на сделката се очаква в първите месеци на 2023 г.

С придобиването на българския клон на френската BNP Paribas Personal Finance, Пощенска банка ще добави нова клиентска база към портфолиото си и нови възможности за кръстосани продажби и внедряване на иновативни дигитални решения за клиентите на двете финансови институции, съобщават от банката.

Сделката за придобиването е поредна стъпка към разширяване на пазарния ни дял и заемането на още по-силна и стабилна позиция в „голямата четворка“ на банковия бизнес. Всички ние в Пощенска банка отчитаме това поредно придобиване като наистина голямо постижение, с което ще се превърнем в единствената финансова институция у нас, осъществила три поредни сливания за изключително кратък период – при това в една предизвикателна и променяща се среда, която само ни провокира да бъдем още по-големи победители“, коментира Петя Димитрова, главен изпълнителен директор и председател на УС на Пощенска банка.

Тя припомни за успешното придобиване на българския клон на Alpha Bank и на Банка Пиреос България, с което Пощенска банка зададе тенденциите за развитие и вдигна високо летвата на целия пазар.

Придобиването на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България (работещо под бранда БНП Париба Лични Финанси) е ключово събитие и за стратегията на Eurobank Group, от която Пощенска банка е част, за разширяване на международната ѝ дейност с инвестиция в значими регионални пазари и бизнеси. Сделката се случва броени дни, след като групата увеличи дела си в една от най-големите ритейл банки в Кипър – Hellenic Bank.

Пощенска банка е четвъртата по активи банка в България, но трета по размер на кредити и депозити измежду големите банки. Към септември 2022 г. кредитният портфейл на Пощенска банка надхвърля 10 млрд. лв., което е ръст от 14.5% на годишна база и пазарен дял от 11.9%. За последната година банката е подобрила пазарния си дял с над 20 базисни точки.

От 2007 г. досега БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България постигна значително присъствие в ритейл бизнеса в България. Към 30 септември тази година финансовата институция има общи активи в размер на 450 милиона евро, нетни заеми от 406 милиона евро и близо 100 милиона евро депозити и разполага с 44 клона в страната. През последните години бизнесът на финансовата институция постига висока доходност, а печалбата преди данъци за първите 9 месеца на годината надхвърля 20 милиона евро.

Трансакцията ще се отрази върху базовия собствен капитал от първи ред (CET1) на Eurobank Group с 22 базисни точки, като се очаква те бързо да бъдат възстановени чрез постигането на висока доходност и синергии.

Въодушевени сме от постигнатото споразумение с BNP Paribas за придобиването на клона на BNP Paribas Personal Finance в България. Това е стратегическо придобиване, което напълно съответства на целта ни за по-нататъшно засилване на позицията на Пощенска банка чрез добавяне на ценни активи със значителен потенциал за развитие. В продължение на много години БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България поддържа значително присъствие в сектора на потребителското кредитиране в България с предлагането на качествени услуги от най-висок клас на своите клиенти Ставрос Йоану, заместник-изпълнителен директор на Eurobank Group, главен оперативен директор и директор „Международни дейности“.

Според него това придобиване допълнително ще затвърди позицията на Пощенска банка като предпочитана банка за индивидуалните клиенти, предоставяща услуги по най-високи стандарти.

Радваме се да обявим това споразумение със силна и солидна българска институция като Пощенска банка. БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България е сред водещите банки на местния пазар с дългогодишен опит, фокусиран върху потребителско финансиране. Това споразумение дава силна възможност за нашите екипи и тяхното развитие, както и за нашите партньори. С това придобиване Пощенска банка ще се възползва и от експертизата в областта на данните, дигитални процеси с най-добрите международни пазарни практики за потребителско финансиране, които развиваме в цяла Европа“, коментира Несрин Гонин, главен изпълнителен директор за Централна Европа на BNP Paribas Personal Finance.

Приключването на сделката подлежи на процедура по консултиране с централния съвет на служителите на BNP („Централен социален и икономически комитет“), съгласно френския Кодекс на труда и обичайните одобрения от компетентните регулаторни органи. Подлежи и на регулаторно одобрение в България.

economic.bg

Продължи с четенето

Икономика

Руският петрол се срина до 43 долара за барел

Published

on

By

Цената на руския петрол сорт Urals се срина днес до близо 43 долара за барел. Справката на autozona.bg показва, че от началото на ноември цената на Urals е намаляла почти наполовина, а намалението му спрямо Brent от Северно море надхвърли 40%, което е два пъти повече от преди месец. В резултат на драстичното свиване на търсенето руския петрол вече се търгува на нива, които са доста под ценовия таван, наложен от страните от Г-7.

Продължи с четенето

ПОПУЛЯРНО

You cannot copy content of this page