Connect with us

Икономика

От днес природният газ в България поевтинява с над 20 лв. за мегават

Публикувано преди

на

Цената на природния газ в България през юни ще е по-ниска с над 20 лв за мегават. Това стана ясно, след като Комисията за енергийно и водно регулиране публикува предложението на държавния доставчик „Булгаргаз“. Дружеството предлага цената на газа за юни да е 141,28 лв./MWh. Припомняме, че след спирането на руските доставки „Булгаргаз“ договори алтернативни от Гърция за май, което оскъпи цената с 14,3 процента. Само за месец обаче правителството успя да договори алтернативни доставки от САЩ на по-ниска цена и сега макар и без руски газ цените се връщат на нивата от преди началото на войната. Отделно бе възстановен и контрактът с азерите е за 1 милиард кубически метра на година, което покрива една трета от потреблението на страната ни. Всичко това осигурява предвидими доставки на добри цени в дългосрочен период без страната ни да е заложник на Русия.

Икономика

Някой да се откаже сам от милиарди? Кой печели от сделката между „Лукойл“ и България

Published

on

By

„Лукойл“ поиска правителството да му издейства заобикаляне на европейското ембарго върху руския петрол. В замяна фирмата обеща да плаща данъци. Това е устна договорка и няма гаранция, че „Лукойл“ ще удържи на думата си. Никой не се отказва доброволно от милиарди печалба, предупреждават икономисти.

Добри намерения срещу държавен печат, който гарантира печалби от стотици милиони долари. Така изглежда сделката, която служебното правителство приема да сключи с руската „Лукойл“.

Най-голямата компания в България години наред прави милиарди левове оборот, но отчита загуби и не плаща данък печалба в страната. Причината за това е използването на фирма посредник, за да излиза печалбата извън България. Сега „Лукойл“ казва, че ще прекрати тази практика, но поставя условия – българското правителството да издейства заобикаляне на европейското ембарго върху вноса на руски петрол.

Преди седмица представители на служебния кабинет дадоха изненадваща пресконференция съвместно с ръководството на „Лукойл Нефтохим Бургас“ и на „Лукойл България“ – това са двете компании, които осъществяват дейността на руския петролен гигант в България. От изявленията научихме, че е постигната договорка „Лукойл“ да прехвърли цялата си икономическа дейност в България, а в замяна правителството да отмени забраната за износ от България на нефтени продукти, произведени с руски петрол.

Причината „Лукойл“ да иска това е, че на 5 декември влиза в сила европейската забрана за внос на руски петрол, която беше въведена заради войната на Русия срещу Украйна. Петролните пари са основен източник за финансиране на руската военна инвазия. Износът на нефт и газ осигурява близо половината от приходите в държавния бюджет на Русия. Министерството на икономиката в Москва очаква приходите от износ на енергия да достигнат 388 млрд. долара през 2022 г. Миналата година те бяха 244 милиарда, въпреки по-големите количества, но пък тогава цените бяха значително по-ниски.

По настояване на бившия вицепремиер Асен Василев („Продължаваме промяната“) България издейства изключение (дерогация) от европейската забрана като получи правото да продължи да внася и преработва руски нефт за още две години. Така страната ще остане единственият вход за руски петрол по море в Европа.

Европейската комисия казва, че България получава тази дерогация, за да задоволява вътрешния пазар и без да има право да изнася за страни от Европейския съюз и трети държави. В края на юли по настояване на бившия премиер Кирил Петков („Продължаваме промяната“) правителството гласува забрана за износ от България на нефтени продукти, произведени с руски петрол. Мотивът на бившето правителство е, че по-евтиният руски петрол ще доведе и до по-ниски цени на горивата в страната и затова забрани износа.

Това обаче стана повод ръководството на „Лукойл“ да постави условия и да заплаши, че ще затвори предприятието, ако правителството не разреши компанията да продължи да изнася продуктите от преработения руски петрол. Нито правителството, нито „Лукойл“ обаче казват какви са гаранциите, че компанията ще спази обещанията си и как ще бъде гарантиран интересът на българската държава.

Сделката засега изглежда така – правителството се ангажира да издейства отстъпки за „Лукойл“, а компанията обещава да не изнася повече печалбата си.

Защо „Лукойл“ иска това изключение

„С ръководството на „Лукойл“ постигнахме договореност от 1 януари 2023 г. те да прехвърлят цялата си икономическа дейност в България. Цялото производство, всички приходи. Всички данъци от тяхната дейност да бъдат показани, да бъдат плащани в България, а не както беше сега в Холандия (Нидерландия, бел. ред) или Швейцария“, каза служебният вицепремиер Христо Алексиев.

По думите му „можем да разчитаме на около 700 милиона лева, които да постъпят в бюджета“ през 2023 г., ако „Лукойл“ продължи да изнася продукти, произведени от руски нефт. Алексиев каза, че това са разчетите, които е направило служебното правителство

„При променената икономическа ситуация, при положителния вече марж, смятаме, че е справедливо да възстановим старата схема на работа, при която значително ще се увеличат постъпленията от данъци в България“, каза Илшат Шарафутдинов, председател на Управителния съвет на „Лукойл Нефтохим Бургас“.

Така ръководството на рафинерията на практика призна, че работи на печалба при положение, че години наред отчиташе само загуби.

„Това е много интересно и бих казал голям пробив, доколкото „Лукойл“ винаги е твърдял, че не трябва да плаща тук данъци и че трябва да ги плаща някъде другаде“, каза за Свободна Европа икономистът от Институт „Отворено общество“ Георги Ангелов.

„Старата схема“ на работа включваше т.нар. трансферно ценообразуване. По тази схема години наред „Лукойл“ отчиташе само загуба в България и не плащаше данък печалба. Според някои политици по този начин в българския бюджет не са влезли поне един милиард лева в последните години.

Генка Шикерова, Свободна Европа

Продължи с четенето

Икономика

Китай и Индия купуват руски суров петрол с 40% отстъпка

Published

on

By

Европейският съюз в петък отново не успя да постигне споразумение за таван на цената на руския петрол, като най-източните членки на блока, включително Полша, Естония, Латвия и Литва, възразиха, че предложените 60-70 долара за барел за руския суров петрол са твърде много щедри и доста над ставките, които Русия в момента продава суров петрол.

Вицепрезидентът на Европейската комисия Валдис Домбровскис призна това, като каза: „Ако поставите горната граница на цената твърде висока, това наистина не е работещо и ншма никакъв смисъл. Петролът е най-големият източник на приходи за руския бюджет, така че е много важно това да се направи правилно, така че наистина да окаже влияние върху способността на Русия да финансира тази война“, каза той пред Bloomberg TV.

В момента на пазара руския Urals официално се предлага за 70 долара за барел, но на практика Китай и Индия в момента го получават с огромна отстъпка от $33,28, или около 40% спрямо международния суров петрол Brent.

Продължи с четенето

Икономика

Енергийна сигурност или борба с климатични промени: Какво ще избере светът през 2023 година?

Published

on

By

На фона на срещата за климата на ООН COP27, събрала близо 200 държави, Япония обяви малко забележима промяна, която обаче привлече вниманието върху събитията на сцената на енергийната и климатична дипломация. Токио ребрандира държавната си компания за суровини, която помага на местни играчи да инвестират в чуждестранни петролни, газови и добивни проекти, на Японска организация за метали и енергийна сигурност. Това всъщност не е тривиална промяна, а важна индикация за това накъде вървят приоритетите на много страни, най-вече в Азия. Енергийната сигурност е основен приоритет, пише в материал за Bloomberg колумнистът Хавиер Блас.

Важно е, че Япония има водеща роля, защото именно тя ще председателства срещата на Г-7 през 2023 г. и ще разполага със силна платформа за формирането на международния дневен ред. Страната на изгряващото слънце не е заявила приоритетите си за Г-7, но според азиатски дипломати енергийната сигурност ще е един от основните.

В света на природните ресурси политиците отдавна умуват върху една трилема – как едновременно да постигнат сигурност на доставките, да запазят цените ниски и да защитят околната среда при суровини от суров петрол през пшеница до алуминий. Това чудене често означава, че едно от трите трябва да бъде пожертвано в името на другите две.

През 70-те и 80-те години, след пресните спомени от първата и втората петролна криза, сигурността на доставките и достъпността задминаха устойчивостта. През 1979 г. страните от Г-7 стигнаха до там, че на годишната си среща обещаха „да увеличат колкото може използването на въглища“, за да се намалят енергийните разходи. Балансът в трилемата започна да се променя в началото на 90-те с възхода на съвременното екологично движение. А през последните 10 години, доказателствата за глобално затопляне направиха климатичните промени приоритет.

Настоящата енергийна криза принуждава правителствата да преосмислят отново приоритетите си. Сигурността и достъпността се завръщат. Политиците настояват, че не отстъпват в борбата с климатичните помени. Но околната среда вече не е абсолютен приоритет. В най-добрия случай е първа сред равни – в най-лошия – е на второ място.

Такава е и позицията на Ясутоши Нишимура, японският министър на икономиката, търговията и индустрията, ведомство, известно с акронима си METI. „Страните споделят целта за постигане на въглероден неутралитет, докато заедно с това гарантират стабилни енергийни доставки“, заяви той на конференция на Bloomberg в Сингапур. Японският министър поставя климатичните промени и енергийната сигурност на едно равнище.

Фокусът върху сигурността е ключова причина COP27 да има така ограничен напредък по важните въпроси за битката срещу климатичните промени – т.е. нуждата от намаляване на консумацията на изкопаеми горива и на емисиите парникови газове. Богатите държави направиха стъпки да компенсират бедните за загубите, които ще понесат заради климатичните промени. Срещата на върха обаче не постигна много в други области. Стигна се до там дори ЕС да заплаши, че ще напусне, за да избегне още забавяния по целите.

В много аспекти това не трябва да изненадващо. Въпреки твърденията, че енергийната криза няма да попречи на битката срещу климатичните изменения, е невъзможно правителствата да не преосмислят приоритетите си. Дори и богатите държави, обединени в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), имат затруднения. Тази година те ще похарчат 17,7% от своя БВП за енергоизточници, според изчисления на ОИСР – делът е втори по големина и е почти равен на онези 17,8% от 1980-1981 г. по време на втората петролна криза.

Добрата новина е, че днешната енергийна трилема не е така трудна, както тази за страните от Г-7 през 1979 г., които тогава се обърнаха към въглищата като решение, иронично, отново на среща в Токио. 40 години по-късно възобновяемата енергия позволява и защитата на планетата, и подобряването на сигурността.

Владимир Путин ясно показа тази година, че когато използва газа като оръжие срещу Европа, изкопаемите горива не предлагат по-добра сигурност от зелената енергия. Г-7 трябва да настоява за още вятърни и слънчеви енергоизточници, подобряване на веригата на снабдяване, увеличаване на разходите за проучвания и развитие и по-бързо одобряване на нови проекти. Целта трябва да са соларни панели на жилищата. Ядрената енергия също е чудесен инструмент, намиращ много общо с околната среда и сигурността.

Най-големият принос на Япония, с който може да реши енергийната трилема, е да се фокусира върху намаляването на търсенето. Най-добрият източник на енергия е неизползваният.

Преди политиците погрешно се опитваха да адресират климатичните промени, като ограничават снабдяването на фона на растящото търсене. В резултат на това световната икономика не инвестираше достатъчно в нови петролни и газови източници и цените е вероятно да останат по-високи, отколкото е могло да бъдат. Решението е бързо да се работи за намаляване на търсенето.

Засега търсенето на изкопаеми горива расте, като петролът, газът и въглищата вероятно ще достигнат нови рекорди на потребление през 2023 г. И докато това се случва, светът ще се движи в грешната посока.

Но Япония може да покаже и друг път. През 1979 г. страната е употребила 5,5 млн. барела на ден петрол; тази година търсенето е едва 3,4 млн. барела. Това е стъпка към решаването на трилемата, но на други места ще са нужни огромни и скъпоструващи усилия за електрифицирането на всичко – от отопление до автомобили. Г-7 трябва да се активизира отново.

expert.bg

Продължи с четенето

ПОПУЛЯРНО

Copyright © 2022 varnalive.bg.