Connect with us

Интересно

Откъде идва храната на Световното първенство в Катар?

Публикувано преди

на

В момента погледите на милиони хора от целия свят са насочени към Катар. Почти всички се чудят кой ще спечели световната титла по футбол и тръпнат в очакване. За фермерите турнирът е интересен и по друг повод. Той ни дава възможност да се поинтересуваме от земеделието в арабската страна, пише Farmer. Селското стопанство е само част от икономиката на Катар. Въпреки неблагоприятните климатични условия в страната, тя развива с модерни средства производството на храна.

Пясък, фурми и перли

Катар е пустинна страна, така че тук няма да намерите големи ниви със зърнени култури. Поради ниските нива на валежите страната няма постоянен воден поток и е сред държавите в света, които са най-уязвими от недостиг на вода. Въпреки това, благодарение на инвестициите, използването на най-новите технологии и желанието да станат независими от другите, катарците се научиха да се занимават със земеделие и да отглеждат зеленчуци и плодове. Имат много ферми за птици и говеда.

В исторически план финиковите палми са били една от първите култури на полуострова, последвани от търсенето на перли. До откриването на петролни залежи през 1939 г., перлите са били основен начин на препитание.

Благодарение на приходите от петрол, значението на селското стопанство в катарската икономика започна бързо да намалява. През 70-те години, когато цените на храните започнаха да се покачват, Катар осъзна важността на постигането на хранителна самодостатъчност. Така през септември 1974 г. е създадена комисия, която да обмисли начините за стимулиране на развитието на селското стопанство в страната. Доклад, публикуван през същата година от правителството на Катар, разкрива, че селското стопанство представлява само 0,65% от общия принос към БВП на Катар.

Проблемът се задълбочава още повече през последните няколко години. В резултат на дипломатическия конфликт в страните от Персийския залив беше блокиран целият внос от Саудитска Арабия, Бахрейн, Египет и Обединените арабски емирства.

Тъй като до 2015 г. Катар внася около 80% от храната, от която има нужда, се налага тя да поеме път към развиване на земеделието.

Според изчисления само 2,5% (28 000 ха) от територията на  Катар е подходяща за култивиране или представлява пасище. Това е значително увеличение спрямо последните десетилетия на XX век. През 1996 г. е имало едва 8312 ха обработваема земя, докато през 1980 г. – само 2256 ха. Струва си да се отбележи, че селските райони в Катар са само 9% от площта на страната, чиято обща площ е около 11 хил. кв.км по данни на ООН.

Държавен млечен гигант

След дипломатическия конфликт със Саудитска Арабия, в Катар е създадена държавната млечна компания Baladna. В страната са внесени около 14 000 млечни крави. Самата ферма се намира в пустинята, на около 50 км от Доха. С този проект страната бележи 400% ръст на производството на млечни продукти и месо. Осъществяването му обаче струва скъпо. В Катар летните температури надвишават 50°C. За да поддържа говедата живи, те получават около 700 литра вода на ден. Същевременно фуражът, поради липсата на условия за вътрешно производство, е вносен.

Зеленчуци в голям мащаб

През последните години зеленчукопроизводството в Катар се разрасна значително. Местните фермери отглеждат домати, тикви, патладжан, зеле, краставици, лук и карфиол.

Според правителствена информация Катар планира да стане самодостатъчен в производството на зеленчуци през следващите години. Произвежданите зеленчуци вече покриват около 70% пазарното търсене.

Държавата подкрепя местните стопанства, като им помага да създават оранжерии, за да предпазят реколтата си от неблагоприятни климатични условия. В резултат на това пазарът на оранжерии в Катар расте, достигайки стойност от 97,9 милиона долара през 2018 г. Очакванията са той да достигне 216 милиона долара до 2024 г.

В Катар е популярно хидропонното земеделие. То се счита за по-устойчиво от традиционното, тъй като с него се постига максимален добив и е намалено максимално използването на площи, почва, вода и други ресурси. По-конкретно, хидропонното земеделие намалява количеството земеделска земя, което минимизира употребата на химикали, необходими като тор, използва около 70% от по-малко вода и дава по-голям добив на плодове и зеленчуци за по-кратко време. Все едо е създадено точно за нуждите на страни като Катар.

Колкото до зърнените култури, държавата продължава да разчита на вноса. Тя купува зърно главно от Бразилия, САЩ, Индия и Австралия.

agri.bg

 

Продължи с четенето

Интересно

Андреевден – легенди, поверия и обичаи

Published

on

By

Голям празник е Андреевден. На 30 ноември църквата почита Свети апостол Андрей Първозвани. В православните храмове се отслужва празнична литургия, част от нея е песнопението, отправено към светия апостол. Като първозван между апостолите и брат на върховния от тях, моли се, Андрее, на Владиката Христа: да дарява мир на Вселената, и на душите ни велика милост.

За българите Св. Апостол Андрей Първозвани е много тачен светец, избиран в миналото за семеен покровител. Има сведения, че апостолът е проповядвал и по днешните български земи. Почитали го и българите, които се преселили в Италия през VII в., отбелязват някои историци. На 30 ноември своя имен ден честват Андрей, Андрея, Андриан, Андриана, Първан … На гръцки Андрей означава смел, мъжествен, доблестен. Затова празнуват и хората, носещи имената Храбър, Храбрин, Храбрина. Разположен на границата между есента и зимата, Андреевден се свързва с обичаи, извършвани за здраве и плодородие.

В българските фолклорни представи свети Андрей е свързан с мечката – най-едрият хищник, който обитава горите ни. Една от най-популярните легенди разказва как той се оттеглил в планината на пост и молитва. Около него често се появявала мечка. Светецът я опитомил и един ден яхнал животното, за да отиде до близкия манастир и да вземе причастие. Според друга история, също много разпространена, в едно ранно утро свети Андрей впрегнал един вол в ралото и започнал да оре нивата си. Но от гората се появила мечка и изяла вола, впрегнат в ралото. Тогава светецът хванал силното животно, надвил го и го впрегнал. Така с мечка вместо вол довършил работата си.

Фолклорните обичаи на Андреевден са посветени на мечката, както и на представата, че денят започва да се увеличава с едно просено или царевично зърно. Затова празникът се нарича още Мечкинден, Едрей, Едревдън и пр. В българската традиция мечката е символ на плодовитост и раждаемост. Това обяснява забраната младите булки да не работят на празника. Косъм от мечка използвали за лечение на уплах. Най-често плащали за малко от козината на дресираните животни, с които мечкари обикаляли селата до късна есен. Посещението на мечкаря и мечката се смятало за добър знак – ще има дебел сняг, добра реколта и здраве за хора и животни. Хората плащали на мечкаря „да ги погази мечката за здраве“. Мечка и мечкар има и сред персонажите на кукерски игри и карнавални обичаи.

Народът казва, че мечка се убива само, ако е станала стръвница. Иначе тя е най-силното животно и от нея се боят дори вълците. Разбира се, никой не би искал да го срещне мечка в гората. Затова има и един фолклорен анекдот. Една баба предложила на селянин да му бае, за да не го закача мечка, ако го срещне. А той отвърнал: „По-добре, бабо, побай ми да ме не срещне!“

На Андреевден в много селища и до днес се сваряват в общ съд различни зърнени култури. Най-добре в глинено гърне. Слагат се по няколко зърна от всичко – боб, леща, грах, просо, жито, ечемик, овес, лимец, царевица. Това се прави, за да има берекет и да наедрява всичко, което се сее и сади. Разпространен е и обичаят да се хвърля варена царевица „из комина“. Тя е предназначена за мечката: „На ти, мечко варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците!“ Големият български етнограф Димитър Маринов пише, че в отделните краища на България съществували различни обичаи, които не са общи. Например в Новозагорско на този ден правели пуканки и варели жито – също наречено за мечката и за берекет. На други места варели само жито и раздавали на роднини и съседи. В някои селища в Тетевенско, освен царевица, в гърнето слагали плодове – круши, сливи, тиквени семки… В Панагюрище пък, докато хвърляли “из комина“,  викали: „Да си здрава, Баба Мецо!“ На някои места на този чистели житото, което по-късно трябвало да бъде смляно – за да е едро житото и да дава повече брашно.

БНР

Продължи с четенето

Интересно

Пуснаха на вода на първият произведен в България 100% електрически катамаран

Published

on

By

Пуснаха на вода на първият произведен в България 100% електрически катамаран от варненската фирма за малотонажно корабостроене „Галера 07“. Новостроящият се иновативен електрически катамаран е за Община Силистра, финансиран по програма Interreg V-A. Плавателният съд трябва да осигурява транспортно – комуникационна връзка по река Дунав между Силистра и Кълъраш. Той е с дължина 14 метра и широчина 6 метра, оборудван с два електрически двигателя и ще може да развива скорост до 13 км/час. Предвижда се капацитетът му да е 28 пасажери и екипаж от двама души.

AutoZona.bg

Продължи с четенето

Интересно

ВИДЕО: Лазарки обиколиха къщите в с. Приселци

Published

on

By

Лазарки oбиколиха село Приселци и с песните си зарадваха всички,като ги дариха с прекрасните си усмивки. Традицията се спазва благодарение на усилията на Народно читалище „Просвета – 1927 г.“ с. Приселци. Освен емоции лазарките събраха и благотворителна сума в размер на 967 лв.

Каква е историята на Лазаруването?

Лазаруване е български обичай, по традиция се практикува на християнският празник Лазаровден, в събота преди Връбница. Основен обред на празника е лазаруването – обичай с любовно-женитбен характер. Участват девойки над 16 години, наречени лазарки, лазарици. В обреда липсват елементи на тайнственост. Лазарките обикалят полето и къщите, играят и пеят песни за любов и жените, за плодородие, здраве и семейно благополучие. Броят им не може да бъде по-малък от четиринадесет – някои от тях пеят по домовете, други пеят по пътищата и нивите, а трети шетат и пеят. От пеещите по къщите първата се нарича “предница”, втората е “средница” (тя събира парите), а крайната – “задница”. От “шеталиците” “танчерица” е тази, която води танца на хорото. Останалите моми, придружаващи лазарките, се наричат “другарки”.

На самия ден, събота преди изгрев, лазарките се събират рано на уреченото място и запяват. След изпяването на песента лазарките тръгват по махалите, накрая обикалят махалата, от която са тръгнали. Най-напред са наредени поялиците, които пеят по пътищата, след тях шеталиците, които играят, след тях поялиците, пеещи по домовете. Минавайки, поялиците пеят песни зя ливядите, нивите, горите, газят през раззеленилите се жита. Преди да влязат в двора пеят песен, след като са вече в двора пеят друга песен.

Домакинята ги посреща с решето с пшеница, взема няколко шепи жито и ги хвърля върху лазариците. Те повдигат скутите си, за да съберат повече жито. След това го поставят с дясната ръка в джоба на саята, отнасят го вкъщи и го прибират в хамбара с жито.

Лазарките пеят песни за всеки член от семейството. Първо пеят за домакина, който влиза в средата на лазариците. Шеталиците играят с кърпите кланячи. Домакинът ги дарява с пари. Пеят се песни за домакинята, за мома и ерген, за женитба, за малко дете, за млада невяста.В много от къщите канят лазариците най-често с хляб, праз, лук и сол, поставени на маса или трикрак стол в двора. Дават им плодове. В къщите, където има пчели, слагат на месал една паница с мед, друга с вода, в която е сложено яйце. На трапезата се слага и погача.

Продължи с четенето

ПОПУЛЯРНО

You cannot copy content of this page